ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 563
гр. Габрово, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20224200500360 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД, подадена чрез
пълномощника юрк. П. Т. срещу определение на Габровски районен съд по ч.гр.д. №
1302/2022 г., с което се връща заявление вх. № 4805/22.07.2022 г. на „Банка ДСК“ АД
предявено срещу И. С. А. и Д. В. С. и е прекратено производството.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното
определение. Твърди се, че в своя акт съда е описал правилно случилата се фактическа
обстановка. Не се оспорва, че има издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 1672/2021 г. по описа на ГРС срещу И. С. А. и Д. В. С. за суми за главница по
Договор за кредит Експресо от 18.12.2014 г. и договорна лихва за периода от 11.01.2018 до
28.09.2021 г. в размер на 1489,90 лв., както и други суми с произход сключения договор за
кредит. Впоследствие като заявител са предявили искане за присъждане на сумата от
6787,34 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2018 до 28.09.2021 г. В
т.12 от заявлението е посочено, че допълнителното искане е причинено от изначален
пропуск от страна банката да предяви пълния размер на неплатените договорни лихви за
периода от 11.01.2018 до 28.09.2021 г.
Не са съгласни с правните изводи на съда, че при така установените факти към
настоящия случай е приложима съдебна практика и по-конкретно ТР № 3/2016 г. от
22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които искът е предявен за цялото субективно
материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания,
когато ищецът не е посочил, че предявява иска като частичен. Счита, че цитираното
тълкувателно решение е неотносимо към спора. Заповедта по чл. 410 и чл. 417 от ГПК,
както и издадения изпълнителен лист по тях нямат последиците на влязло в сила съдебно
решение.
Не споделя изводите на съда, че „поради идентитет между двете дела и
съществуването на процесуална пречка за паралелната им висящност“ заявлението е
недопустимо и следва да бъде върнато. Позовава се на т.9 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Актовете в заповедното производство не се ползват със сила на
присъдено нещо при отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
1
417 от ГПК, няма процесуална пречка на същото основание и за същия или различен размер
повторно да се поиска издаване на заповед за изпълнение. Счита, че в заповедното
производство не е приложима нормата на чл. 299 от ГПК, както и не е основателна
аналогията с общия исков процес.
Счита, че е налице правен интерес от издаване на исканата заповед за незабавно
изпълнение, респ. изпълнителен лист чрез подаване на ново заявление за сумата от 6787,34
лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2018 до 28.09.2021 г. Заповедният
съд се е произнесъл извън предмета на заповедното производства, като се е мотивирал с
въпроси за съществуването или несъществуването на материалното право, а не се е
ограничил в обхвата на проверката по чл. 410, ал.1 и ал. 2 от ГПК. Моли да се отмени
обжалваното определение и да се издаде исканата заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу И. С. А. и Д. В. С. за сумата от 6787,34 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 11.01.2018 до 28.09.2021 г.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Банка ДСК“ АД за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците И.
С. А. и Д. В. С. за сумата 6787,34 лв. – дължима договорна лихва за периода от 11.01.2018 до
28.09.2021 г. по неиздължен Договор за кредит Експресо от 18.12.2014 г.
В т. 12 от заявлението е посочено, че обстоятелствата от които произтича вземането
са сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила сума в размер на
38 000,00 лв. със срок за погасяване 120 месеца считано от датата на усвояване на кредита.
На 30.04.2020 г. „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е придобито от „Банка ДСК“ АД и
всички права и задължения по договора за кредит от 18.12.2014 г. са прехвърлени на
преобретателя. Допусната е забава в плащанията по кредита и същият е бил обявен за
предсрочно изискуем. Срещу длъжниците И. С. А. и Д. В. С. е подавано заявление по чл.
417 от ГПК и са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 1672/2021 г. по описа на РС – Габрово, като искането се подава поради пропуск от страна
на банката да предяви пълния размер на неплатените договорни лихви за периода от
11.01.2018 до 28.09.2021 г.
Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги; пълномощни;
покана-уведомление до И. С. А. с констативен протокол; покана-уведомление до Д. В. С.;
Договор за кредит Експресо № 393505; приложение 1- погасителен план; заповед № 857 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.10.2021
г. издадена по ч.гр.д. № 1672/2021 г. по описа на ГРС; изпълнителен лист № 462 от
12.10.2021 г.; операционна бележка за плащане към бюджета за внесена държавна такса.
При постановяване на обжалваното определение, Районният съд е извършена
служебна справка по ч. гр. д. № 1672/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово и е
установил, че заявителят е депозирал на 29.09.2021 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници И. С. А. и
Д. В. С. за сумата 30 065.44 лева – главница по договор за кредит Експресо от 18.12.2014 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2021 г. до погасяването й,
сумата 1489.90 лева – договорна лихва за периода от 11.01.2018 г. до 28.09.2021 г ., сумата
1967.77 лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от
11.01.2018 г. до 28.09.2021 г., сумата 1489.90 лева – дължима договорна застраховка за
периода от 11.01.2018 г. до 28.09.2021 г. В т. 12 от заявлението банката посочила като
източник на вземането договора за кредит Експресо от 18.12.2014 г.
Приел е, че никъде в заявлението не е изразена воля на кредитора да предявява
договорна лихва по договора за кредит от 18.12.2014 г. в частичен размер. В издадената
2
заповед за изпълнение липсва каквото и да било означение вземането от 1489.90 лева да е
частично. По отношение на солидарния длъжник И. С. А. заповедта за изпълнение по чл.
417 е влязла в сила.
Издадената заповед за изпълнение е редовно връчена на солидарния длъжник Д. В. С.
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане от 23.03.2022 г. на
заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на претендираните вземания в
едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Заявителят е предявил в срок иск по чл. 422 ГПК срещу длъжника Д. В. С. за установяване
дължимост на вземанията, за които в производството по частно гр. дело № 1672/2021 г. на
РС-Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. При тези факти предявеното
в рамките на настоящото заповедно производство заявление срещу солидарните длъжници
И. С. А. и Д. В. С. за издаване на заповед на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за сумата 6 787.34 лева – договорна лихва за същия процесен период /от
11.01.2018 г. до 28.09.2021 г./ с правопораждащ го юридически факт Договор за кредит от
18.12.2014 г., е процесуално недопустимо.
В производството по частно гр. дело № 1672/2021 г. на ГРС, кредиторът „БАНКА
ДСК” АД, е предявила субективното си материално право на вземане за договорна лихва за
процесния период по договора за кредит от 18.12.2014 г. в пълен обем, поради което и няма
как да проведе ново съдебно производство за същото вземане, но в различен размер,
основано на същите правопораждащи факти, които са преклудирани.
Позовал се е на Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 год. на ОСГТК, в
което е разяснено, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно
за пълния размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че
предявява иска като частичен. Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение
има същия ефект, включително влязлата в сила заповед за изпълнение поражда последици
аналогични на силата на пресъдено нещо. В случая правопораждащия вземането факт е
сключеният Договор за кредит от 18.12.2014 г., като няма съмнение, че точно същият факт е
сочен от заявителя и в настоящото производство по ч.гр.д. № 1302/2022 г. на ГРС и е
осъществен между същите страни.
Така мотивира, съдът е приел, че в производството по ч.гр.д. № 1672/2021 г. на ГРС
кредиторът „БАНКА ДСК” АД е получил съдебна защита на субективното си право на
вземане за договорна лихва за процесния период по договора за кредит от 18.12.2014 г., по
който задължени лица са И. С. А. и Д. В. С., затова предявяването на ново, последващо
заявление за същото вземане за договорна лихва за същия период в рамките на същото
правоотношение, възникнало от Договора за кредит от 18.12.2014 г. между същите страни,
което не се основава на непреклудирани факти, е процесуално недопустимо. Това налага
заявлението да бъде върнато като процесуално недопустимо.
След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства,
доводите на жалбоподателя и съобразно закона, Габровският окръжен съд намери
обжалваното определение за правилно, а жалбата срещу него за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно трайната практика на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичане на срока за подаване на възражение /Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ІV гр.о., Решение № 3 от 04.02.2022 г. на
ВКС по гр.д. № 1722/2021 г., ІV г.о. постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения, основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане
на срока за възражение по чл. 414 от ГПК. От където изхожда и извода, че влязлата в сила
заповед има установително и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 от ГПК /след
влизането им в сила/ и тези по чл. 417 от ГПК. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания по реда на чл. 423, чл. 424
и чл. 439 от ГПК. По този начин законодателят придава на влязлата в сила заповед за
3
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното
атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезлите в сила решения.
Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 от ГПК
настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират
/Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 12/2010 г. на ВКС , ІІІ г.о./. С изтичането на
срока по чл. 414 от ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 от ГПК на заповедта за
изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува е преклудирано и
не може да бъде заявено с нов иск.
Резултат от стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността
да се оспорват посочените факти и обстоятелства е недопустимостта на последващ процес,
основан на фактите несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с
влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от прекудиращото действие на заповедта и
са изключени от съдебна проверка.
Процесуално недопустимо е кредиторът „БАНКА ДСК” АД след като е получил
съдебна защита на субективното си право на вземане за договорна лихва за процесния
период по договора за кредит от 18.12.2014 г. със задължени лица И. С. А. и Д. В. С. да
заявява отново вземането за договорна лихва за същия период, между същите страни, в
рамките на същото правоотношение, което не се основава на непруклудирани факти.
Обжалваното определение на Габровски районен съд е правилно и законосъобразно.
На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна.
Постановеното определение следва да бъде потвърдено.
Въз основа на гореизложеното Габровски окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1025 от 26.07.2022 г. постановено по ч.гр.д. №
1302/2022 г. по описа на Габровски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4