Решение по КНАХД №346/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Е. Ш. от [населено място], ***, чрез адв.К. Р. от * за проверка на Решение №28/30.07.2025 г. постановено по анд № 20242310200399 по описа на Районен съд-Елхово за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0261-000194/05.06.2024 г., издадено от А. Т.-Н. РУ Елхово към ОД на МВР Ямбол, с което на Т. Е. Ш. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, извършено на 17.05.2024 година; на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН е осъден Т. Е. Ш. да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово направените по делото разноски в размер на 91,22 лева /деветдесет и един лева и двадесет и две стотинки/, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими също по сметка на ЕРС; на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН е осъден Т. Е. Ш. да заплати на ОД на МВР Ямбол, направените по делото разноски в размер на 80.00 лева /осемдесет/-юрисконсултско възнаграждение и не е уважено искането на Т. Е. Ш. от [населено място], ***, за присъждане на направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, т.к. съдът не е констатирал допуснатите съществени процесуални нарушения, коментирал е липсата на направено възражение, каквото не е задължително по закон и неоснователно е приел липсата на основание за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Прави се искане да се отменят оспорения съдебен акт и издаденото наказателно постановление, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, като с писмена молба-становище подържа жалбата си и исканията в нея, допълнени с претенция за присъждане и на направените пред районния съд разноски

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебно заседание, като с писмен отговор изготвен от юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна с искане за оставяне в сила на решението и за присъждане на юрискосултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, и следва жалбата да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение №28/30.07.2025 г. постановено по анд № 20242310200399/2024 г. Районен съд-Елхово е потвърдил Наказателно постановление № 24-0261-000194/05.06.2024 г., издадено от А. Т.-Н. РУ Елхово към ОД на МВР Ямбол, с което на Т. Е. Ш. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, извършено на 17.05.2024 година; на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН е осъдил Т. Е. Ш. да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово направените по делото разноски в размер на 91.22 лева /деветдесет и един лева и двадесет и две стотинки/, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими също по сметка на ЕРС; на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН е осъдил Т. Е. Ш. да заплати на ОД на МВР Ямбол, направените по делото разноски в размер на 80.00 лева /осемдесет/-юрисконсултско възнаграждение и не е уважил искането на Т. Е. Ш. от [населено място], ****, за присъждане на направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.

За да постанови решението си въззивната инстанция констатира, че не са налице съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на Т. Е. Ш. и представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП, че административнонаказателната отговорност на Т. Е. Ш. е ангажирана в напълно редовно възникнало по реда на чл.36, ал.1 ЗАНН и развило се производство по установяване на нарушение и издаване на НП, което е направено от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбата на чл.57 от ЗАНН.

Относно материалноправната законосъобразност съдът е преценил, че наказателното постановление, с което е наложено наказание за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП е издадено в съответствие с материалния закон, т.к. в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че Т. Е. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на въпросното административно нарушение като е управлявал МПС, което е било регистрирано, но без поставена рег. табела с регистрационен номер отзад на влекача и се е движел по път първи клас № 7 в посока от гр.Елхово към ГКПП Лесово и на разклон за с.Княжево от този път е бил спрян за проверка.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Елховският районен съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административното нарушение, за които е санкциониран.

В нормата на чл.140, ал.1 ЗДвП е дадено правилото за поведение, което е било нарушено, а именно че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От своя страна чл.175, ал.3 т.1 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая изискуемите предпоставки-управление на моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, по път отворен за обществено ползване, са безспорно установени, което обуславя законосъобразността на издаденото наказателно постановление.

Наведените в касационната жалба твърдения по съществото си не са нови и са били обсъдени от районния съд, който им е направил детайлен и обстоен анализ, изцяло съобразен с доказателствата по делото и приложимия закон, в т.ч. и относно приложението на чл.28 ЗАНН, поради което не следва да се преповтарят.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление.

Настоящата инстанция счита, че при разглеждане на делото и при постановяване на решението си районния съд не е допуснал процесуални нарушения, които да опорочават акта му.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

С оглед изхода на делото следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като респективно се отхвърли това на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №28/30.07.2025 г. постановено по анд № 20242310200399/2024 г. по описа на Районен съд-Елхово.

ОСЪЖДА Т. Е. Ш. от [населено място], *** да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Т. Е. Ш. от [населено място], *** за присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.