М О Т И В И
по АНД № 5105/17г., ПРС- ХІV н.с.
Производството е по реда на чл.375 и
следващите от НПК.
С мотивирано
постановление по пр. пр. 6267/2017г. от 03.08.2017г. Районна прокуратура -
Пловдив е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл.78А от НК на обвиняемия И.Г.П. за това, че на 26.07.2017 г. в гр. ****, обл.Пловдив е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание
ГЛОБА.
С разпореждане от 08.08.2017год. съдът е
приел, че са налице предпоставките на чл.78а от НК и е насрочил делото за
разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът поддържа направеното
с постановлението предложение, като предлага на Съда да бъде наложено на дееца наказание “глоба” в размер над минималния.
Обвиняемият П. дава подробни обяснения, съжалява
за извършеното, но изразява становище, че не е единствен виновен за ескалиране
на ситуацията. Лично пледира за определяне на минимално наказание.
Съдът въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият И.Г.П. е роден на ***г. в гр. ****, живущ ***. Той е ****, български гражданин,
неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Обв.П. познавал като съгражданин свид.К.Г.. На 26.07.2017г. първият употребил алкохол след
приключване на работния ден като изпил около 300 мл ракия. След това изпил още
една бира в заведение находящо се в близост до центъра на гр.**** и след това
се насочил към дома си. Пътьом минал покрай пейка, на която седял свид. Г.. Последният разговарял по телефона си, но
обвиняемия решил да го заговори. Обърнал се към свидетеля с нецензурни изрази,
като счел че това е начина да започне разговор. Свид.Г. обаче не му обърнал
внимание и в резултат обв.П. ударил два шамара в лицето на първия. От своя
страна свидетеля не могъл да се предпази, тъй като не очаквал подобна реакция,
а и действията се развили прекалено бързо. Дори паднал от пейката на земята. В
близост се намирали свидетелите И.Ш.и И.Ш., които работели като охранители в
частна фирма. Те възприели ставащото и вторият от тях се намесил като издърпал
обв.П. настрани. От своя страна последния започнал да псува Ш.. Започнал да
замахва и към свид.Ш., но тогава се намесил свид.И.Ш.и двамата успели да го отблъснат. Случилото се
било възприето и от свид.Х.М., който се намирал на
друга пейка, недалеч от случващото се. В резултат на действията на свидетелите Ш.,
обв.П. се отдалечил като се насочил към гарата на населеното място. За
случилото се били уведомени органите на МВР, които издирили обвиняемия и така отпобнало досъдебно производство.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в
досъдебна фаза на процеса свидетели К.К.Г.., П.Т.Т., Х.Г.М., И.И.Ш., И.С.Ш., Р.Т.С.и
Р.М.С., както и от събраните писмени доказателства по делото. Горното частично
се установява и от обясненита на обвиняемия П.
депозирани пред настоящия състав на съда при разглеждане на делото. Съдът
възприема и кредитира депозираните обяснения на обвиняемия в частта им сочеща,
че е присъствал на процесното място и време, както и че е употребил нецензурни
изрази *** свидетелите, както и свидетелските показания в тяхната цялост, тъй
като са обективни, непротиворечиви, логични и подкрепени с останалите събрани и
приложени по делото доказателства. По същество самия обвиняем признава, че
началото на ситуацията е започнало с отправен от негова страна нецензурен израз
към свид.Г., но отрича той да е посягал пръв. Твръди , че всъщност спрямо него било употребено насилие от
Г., а и от Ш.. Тези му обяснения обаче са в противоречие с показанията на
посочените свидетели, а и на свид.М., който също е
очевидец. За настоящата инстанция няма причина да не се кредитират показанията
на посочените свидетели, още повече, че самия обвиняем не се е обърнал към
органите на реда, а напротив, на практика се укрил след случилото се. На
следващо място обв.П. посочи, че поведението му след употреба на алкохол става
конфликтно и макар да не помни с точност, то предполага, че действително е ****
на висок тон. Според останалите свидетели обаче това е било точно така. Ето
защо и съдът кредитира показанията на лицата , които помнят какво точно се е
случило. Пак в този смисъл са и показанията на свид.С.,
който непосредствено преди инцидента видял обвиняемия, който **** преминаващи
граждани, но след като свидетеля му направил забележка, се насочил към парка,
където възникнала конфликтната ситуация със свид.Г. и
Ш..
При
така установената по категоричен начин фактическа обстановка по делото, Съдът е
на становище, че обв. П. е осъществил от обективна и субективна страна съставът
на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК за това, че на 26.07.2017 г. в гр.****, обл. Пловдив е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото. От обективна страна с действията си по нанасяне
на шамари на гражданин на публично място, както и отправянето на *** и
нецензурни изрази на висок тон на центъра на гр.****, определено е нарушил
драстично обществения ред, като същото сторил не просто по отношение личността
на свид.Г., а това било израз на незачитане нормите
на общуване в социума. Вместо това деецът е изтъкнал собствената си значимост и
превъзходство над установените порядки .
От
субективна страна престъплението е било извършено при пряк умисъл, като обвиняемият
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Това е видно от последователността в действията му.
За извършеното от И.П. престъпление се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или пробация, както и
обществено порицание. Той не е осъждан за престъпление, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от НК, а с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице отрицателните
предпоставки на чл.78а, ал.7 НК. В случая употребата на алкохол не е вменена
като част от обвинението и е несъставомерна. При
наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на горната
норма, Съдът е на становище, че И.П. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като на основание посочената разпоредба му бъде наложено
административно наказание ГЛОБА. С оглед имотното състояние на дееца – работещ без
трудов договор и така липва постоянна заетост,
чистото съдебно минало, изразеното разкаяние за станалото, като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието и на извършителя, Съдът му налага
глоба в минималния предвиден от закона размер - 1000 / хиляда / лв. Същото ще
постигне поправителен ефект върху дееца, който не се отличава с висока степен
на обществена опасност, макар поначало да е налице лоша характеристика сочеща
на злоупотреба с алкохол и в това състояние проява на конфликтни прояви. Следва
да се посочи, че същият е реабилитиран по чл.88а НК по иначе наличните му
осъждания с осем съдебни акта. Същите са в периода от 1987г. до 2008г.
Наказанието лишаване от свобода в размер една година определено по НОХД №
625/2007г. е изтърпяно на 16.05.2008г. и с изтичане на пет години от тази дата
е настъпила реабилитация. По последното осъждане през 2008г. е наложено
наказание пробация, което е изтърпяно на 10.07.2009г. В този случай срокът за
реабилитация е още по-кратък – две години, но предвид лишаването от свобода по
горното дело, такава е настъпила едва на 17.05.2013г. Налично е и старо
наказание Глоба в размер на 600лв, което е било групирано с глоба от 200лева по
дело на РС Сандански. Видно от справката от НАП обаче по изпълнителното дело не
са били извършвани действия за събирането им чак до 2006г. и след това през
2014г. Така на практика делото образувано през 2003г. с изтичане на десет
годишен срок, е изтекла абсолютната давност по ДОПК. Макар да има плащания, то
същите са дължими и не следва връщане на сумите, доколкото давността само преклудира възможност за принудително изпълнение, но не
погасява самото задължение. Въпреки това за целите на съдимостта обв.П. е
неосъждано лице и няма пречка да се приложи спрямо него нормата на чл.78а НК.
Тези минали осъждания няма как и да се счетат за отегчаващи вината
обстоятелства, тъй като реабилитацията заличава осъждането и последиците от
него. В този смисъл няма как да се третира като осъдено лице, па било то и чрез
вменяване на осъжданията като лоши характеристични данни. Ето защо при все, че
наказанието от 1000 лева се явява определено на минимума предвиден в закона,
според настоящата инстанция то е най-справедливо, съобразено е с имотното
състояние на дееца, а и е непълно в състояние да постигне целите по чл.36 НК.
По делото не са направени разноски,
които да се възложат в тежест на обв.П..
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Е.М.