Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 748
17.07.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на трети
юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №985/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на Н. Х. Т. от ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника му по делото
адв. Ж. М., против
Решение №61 от 21.01.2020г., постановено по гр.д. №2174/2018г. по описа
на Районен съд- Асеновград, с което
е признато за установено,
че дължи на В. И. ***,
сумата от 7510 лв.,
представляваща припадащата му
се част от разходите за
ремонт на покрива на
сградата, находяща се
в ***, ведно
със законната лихва
върху нея от
датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК- 06.08.2018г. до окончателното
й заплащане, за
която сума по ч.гр.д.№1858/2018г. по
описа на Районен съд- Асеновград
е била издадена Заповед №968
от 08.08.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410
от ГПК. В
жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решението,
като се иска отмяната
му и отхвърляне
на предявения иск.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба
от ответната страна
по нея- В. И. ***,
ЕГН
**********, чрез
пълномощника му адв. И.Г.,
с който
същата се оспорва
и се иска
потвърждаване на решението.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата и при
служебна проверка за допуснато нарушение
на императивни
материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по съществуващия между страните правен
спор.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран
с иск на В. И. И. против Н.
Х. Т., с който
се претендира припадащата се на ответника
част в размер
на 7510 лв. от направените
от ищеца разходи за ремонт на покрива
на сграда, находяща
се в ***.
От
фактическа страна по
делото няма спор
между страните, а се
установява и от представените
писмени доказателства, че процесната
сграда е триетажна,
като ответникът Н. Х. Т.
е собственик на първия
жилищен етаж, а
ищецът В. И. И.- на третия
жилищен етаж от сградата.
Няма спор, а
и се установява
от показанията на
разпитаните по делото свидетели,
че в периода 2017г.-2018г.
ищецът, заедно със
собственика на втория жилищен етаж,
са предприели цялостна
подмяна на покривната конструкция на
сградата, за което
са наели св. М.Б..
От приложения по делото
/л.5 от първоинстанционното производство/
документ, подписан от ищеца
и св. Б., както
и от показанията
на последния пред първоинстанционния съд,
се установява, че
общата стойност на
извършения ремонт е
22670 лв., която
сума е била заплатена от
ищеца на св. Б..
От заключението на приетата
от първоинстанционния съд
съдебно- техническа
експертиза, изготвено от вещото
лице М.М., се
установява, че е
бил извършен цялостен ремонт на покрива
на жилищната сграда,
включващ изпълнение на нова дървена конструкция,
нови керемиди и
капаци, ламаринена обшивка на
комини, монтаж на
водосточни тръби и олуци,
като стойността на
извършените СМР, подробно
описани в заключението, е 21720
лв. и същите са изпълнени с
добро качество. От
повторното заключение, изготвено
от вещото лице инж. В.Х., се
установява, че пазарната
стойност на извършените
СМР е 22527 лв.
При така установената
фактическа обстановка по делото
предявеният иск е основателен и
следва да се уважи. Доколкото
отделните етажи от процесната
триетажна сграда принадлежат
на различни собственици, то
съгласно разпоредбата на чл.38,
ал.1 от ЗС същата има статут на етажна собственост, а
покривът, комините и
водосточните й тръби са
общи части на всички
етажни собственици.
В случая
по делото безспорно
се установява, че
ищецът В. И., без съгласието на ответника Н. Х. Т.,
е извършил цялостен ремонт
на покрива на
процесната сграда, за което
е заплатил сумата
от 22530 лв.
Съгласно трайната съдебната
практика отношенията между
етажните собственици в случаите
на направени от някой
от тях без съгласието на останалите необходими
или полезни разноски за
общите части на сградата се уреждат
по правилото на
чл.61, ал.2 от ЗЗД за
водене на чужда работа
без пълномощие, съгласно което ако
работата е била
предприета уместно и
е била добре водена и в
собствен интерес, то заинтересуваният отговаря
до размера на
обогатяването си / в този смисъл- Решение
№238 от 19.08.2013г.
на ВКС по
гр.д.№1012/2012г., ІV г.о.;
Решение №85 от
24.06.2014г. на ВКС
по гр.д.№1157/2014г., ІІ
г.о.; Решение №228
от 13.12.2016г. на
ВКС по гр.д.№5571/2015г., ІІІ г.о./. В настоящия
случай от събраните по
делото доказателства се установява,
че ремонтът на покрива
на процесната сграда е предприет
уместно от ищеца
и е извършен
с добро качество.
Неоснователни
са доводите на ответника,
че е липсвала
необходимост от цялостна
подмяна на покривната конструкция
на сградата. От показанията на св. И.
И.- баща на ищеца
В. И., който
живее на третия етаж в сградата, се
установява, че покривът
й е бил изграден
през 1974г. при
строителството й, като оттогава
не му е
бил правен основен
ремонт. Тъй като
с годините керемидите
започнали да се пукат, покривът
започнал да тече
и се налагало
много пъти да се подменят
спукани керемиди. Преди ремонта
керемидите били изпочупени,
а гредите на
конструкцията били изгнили. От показанията на св. М.Б., който
е бил нает от ищеца
да извърши подмяната
на покрива, се
установява, че керемидите
на сградата били
с варовик и изпочупени
и се налагало цялостната им
смяна. Около комините
имало течове, дървеният материал
бил засегнат от дървояд
и гниел, олуците
също били за подмяна. Според
свидетеля се е
налагало цялостна подмяна
на покрива, тъй
като извършването на
частичен ремонт предвид състоянието
му било нецелесъобразно. Така
събраните свидетелски показания за
състоянието на покрива
на процесната сграда са на
лица, имащи преки
и непосредствени впечатления
за твърдените от тях
факти, и същите
кореспондират помежду си, поради което
следва да бъдат
кредитирани независимо от
тяхната заинтересованост. От страна
на ответника не са били
ангажирани доказателства за опровергаването им
и за установяване
на твърденията му,
че не се
е налагала цялостна
подмяна на покрива. Ангажираният
от него свидетел
Х.Т. твърди, че
няма впечатления от състоянието
на покрива преди ремонта
му, тъй като се е
качвал там преди 5-6 години, а другият разпитан
свидетел на ответника В. К.
изобщо не засяга
в показанията си
състоянието на покрива.
Предвид горното следва
да се приеме,
че е била налице
необходимост от извършване
на предприетия ремонт, като
доколкото от заключението
на приетите от
делото експертизи се
установява, че ремонтът е
извършен с добро качество, то
се налага изводът,
че работата е
била добре водена от ищеца.
Предвид горното са налице предпоставките на
чл.61, ал.2 от ЗЗД за ангажиране
на отговорността на
ответника до размера на
обогатяването му, което в
случая съвпада с припадащата
му се съобразно
притежаваните от него
идеални части от общите части на сградата
част от пазарната
стойност на извършените СМР
за подмяна на покривната
конструкция на сградата. Тъй
като същият е
собственик на първия жилищен
етаж от сградата и
няма спор, че
притежава 1/3 идеална част
от общите й части,
то той дължи
на ищеца претендираната от
него сума в размер
на 7510 лв., съставляваща 1/3
от пазарната стойност на
направените разходи за
ремонт на покрива
съобразно допълнителното заключение
на вещото лице В.Х.,
прието пред първоинстанционния съд.
От страна на ответника
се правят възражения,
свързани с предприето
през 2015- 2016г. от
ищеца и собственика
на втория жилищен етаж
незаконно надстрояване на подпокривното пространство на
сградата. Тези възражения
са ирелевантни за
основателността на предявения иск, който
се отнася само
за разходите за
ремонт на покривната конструкция.
Действително по делото
се установява, че покривната
конструкция на сградата е била
премахната през 2015г.,
както и че
е било предприето
надстрояване на
подпокривното пространство без одобрени за тона
строителни книжа, поради което със
заповед на кмета на Община Асеновград
е било разпоредено
на В. Г. В. и В. И. И. да премахнат
извършения от тях незаконен строеж-
надграждане на покривна
конструкция с бетонови пояси и
ограждащи стени между тях. След премахването на същите
от главния архитект на
Община Асеновград е
било издадено разрешение
за строеж №257/15.09.2017г. за преустройство и
ремонт на покрив и
изграждане на надзид до
1,50 м. на жилищна сграда, въз
основа на което е било
извършено надстрояване на подпокривното пространство и
е изградена новата покривна конструкция. Обстоятелството, че след
премахването на старата такава ищецът
е предприел надстрояване
на подпокривното пространство,
за което не
е имало издадено
разрешение за строеж,
не може да е основание за недължимост на направените от него разходи за
изграждането на новата покривна конструкция.
Изграждането на същата
е извършено поради
лошото състояние на старата
такава, което е
налагало подмяната й, за
което бяха изложени съображения по- горе, а
не поради незаконното
надстрояване на таванския етаж. Следва да се
има предвид и че със заповедта на кмета на
Община Асеновград за незаконно
по реда на ЗУТ
е било обявено
не премахването на
старата покривна конструкция,
а надстрояването на
таванския етаж с бетонови
пояси и ограждащи стени, разходите
за което не са предмет на
настоящата претенция.
Във
въззивната жалба се излагат и доводи за недопустимост на
исковата претенция и постановеното
въз основа на нея
първоинстанционно решение, тъй като
в същото било прието, че
правното основание на
иска е по
чл.59 от ЗЗД.
Тези доводи са неоснователни. С
исковата молба ищецът е
сезирал съда с
претенция за заплащане
на припадащата се на ответника, в качеството му на
собственик на самостоятелен обект в
сградата, част от необходимите разноски
за ремонт на покрива
й, която претенция
е допустима, и именно
тази претенция е
разгледал съда и по
нея се е произнесъл с обжалваното
решение. Правната
квалификация на исковата претенция, дадена
в решението, не
води до недопустимост
на същото, при положение, че
е бил разгледан предявения
иск, както е в
случая.
Предвид
горното обжалваното решение
следва да се
потвърди.
С оглед
неоснователността на въззивната жалба
жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на
въззиваемата страна направените
по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500
лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №61 от
21.01.2020г., постановено по гр.д. №2174/2018г. по описа на Районен съд- Асеновград.
ОСЪЖДА Н. Х. Т. от ***, ЕГН **********, да
заплати на В. И. ***, ЕГН **********, сумата
от 500 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок
от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.