Р Е
Ш Е Н
И Е
№
216/7.12.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Кр. Юрукова - С., разгледа докладваното от председателя
адм. д. № 277 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на Г.К.К. ***, против Решение № 2153-28-98 от
13.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, с която
е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № 1012-28-252/13.09.2022 г. против
Разпореждане № 1059-28-3 от 01.09.2022 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, с което
е отказано да се отмени Разпореждане №
282-00-54-4/15.11.2021 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че документите,
които са представени от жалбоподателката са нови такива и същите обуславят
отмяна на разпореждането за възстановяване на недобросъвестно полученото паричното
обезщетение за безработица. Иска се отмяна на атакуваното решение и
присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание и в постъпилите
писмени бележки, оспорващата К., чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата. Претендира се присъждане и на направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание ответната страна чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата, като в
постъпилата писмена защита се излагат се подробни съображения досежно
законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира се
отхвърлянето на депозираната жалба поради нейната неоснователност с присъждане
в полза на административния орган на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
С
Разпореждане № 282-00-54-1/11.02.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на Г.К.К. (жалбоподателката в настоящото
производство) е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 7.20
лева дневно, считано от 15.12.2015 г. до
14.04.2016 г.
С
Разпореждане № 282-00-54-2/15.11.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено
Разпореждане № 282-00-54-1/11.02.2016 г. В мотивите към разпореждането е
посочено, че при извършена проверка от НАП – Ямбол на ЕТ „И.**-И. М.“ с протокол № П-02002819120663-073-001/25.03.2020 г.
е установено, че към момента на проверката за лицата са подавани уведомления по
чл. 62 от Кодекса на труда, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни
по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО, без същите да са упражнявали трудова дейност, а
съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Посочено е
също така, че за Г.К. не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнала да упражнява
трудова дейност, както и че данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени в
регистъра на осигурените лица.
С
Разпореждане № 282-22-54-3/15.11.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 10 от КСО, на жалбоподателката
К. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
С
Разпореждане № 282-00-54-4/15.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Ямбол, на осн. чл. 54ж,
ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, Г.К. е
задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за
безработица за периода от 15.12.2015 г. до 14.04.2016 г. в размер на 597.60
лева главница и 341.58 лева – дължима лихва от датата на неоснователно
полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Въпросното
разпореждане е получено от жалбоподателката на 22.11.2021 г. и тъй като в
предвидения 14 – дневен срок, който е изтекъл на 06.12.2021 г. не е подадена
жалба против него, същото е влязло в сила на 07.12.2021 г.
На
06.04.2022 г. К. депозирала заявление в ТП на НОИ (вх. № 1012-28-151), с което
поискала Разпореждане № 282-00-54-4 от 15.11.2021 г. да бъде отменено на осн. 54ж, ал. 2, като представила копие от стр. 6 и 7 от
трудова си книжка, копие от трудов договор с ЕТ „И.**-И.
М.“, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. януари 2015 г.
на ЕТ „И.**-И. М.“ и справка за трудови договори към
23.03.2022 г. По това заявление се е
произнесъл Директорът на ТП на НОИ – Ямбол с Решение № 2153-28-71/20.04.2022
г., което с Решение № 138/21.07.2022 г. на Административен съд – Ямбол по адм. д. № 142/2022 г. е обявено за нищожно поради липса на материална
компетентност на органа, който го е издал и делото е
върнато като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица за
произнасяне по заявлението на жалбоподателката К. с
вх. № 1012-28-151/06.04.2022 г.
След
връщане на делото, с Разпореждане № 1059-28-3/01.09.2022 г., Ръководителя на
осигуряването за безработица, на осн. чл. 54ж, ал. 3
във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО е отказал да отмени
Разпореждане № 282-00-54-4/15.11.2021 г., с което К. е задължена да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
15.12.2015 г. до 14.04.2016 г. в размер на 597.60 лева главница и 341.58 лева –
дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на
издаване на разпореждането. В мотивите към същото е посочено, че влязлото в
сила разпореждане може да бъде отменено или изменено от органа, който го е
издал, когато са представени нови документи, които имат значение за определяне
на правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, както и
когато паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно
е отказано отпускането му, а в настоящия казус искането за отмяна не попада
нито в хипотезата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1, нито в хипотезата на чл. 54ж, ал. 2,
т. 2 от КСО.
Против
разпореждането е подадена жалба от К. до Директора на ТП на НОИ, който с Решение № 2153-28-98/13.10.2022 г. е оставил същата без уважение, като е приел, че представените от жалбоподателката документи
са били известни на органа още към момента, в който е постановено Разпореждане
№ 282-00-54-1 от 11.02.2016 г., както и че не е налице нито една от хипотезите
по чл. 54ж, ал. 2 от КСО. Именно това
решение е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен
контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество обаче, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия. За да е законосъобразен един
административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на
някое от посочените изисквания опорочава издаденият акт и предпоставя
отмяната му като незаконосъобразен.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е издаденото на основание чл.
117 от КСО Решение № 2153-28-98 от
13.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Г.К.К. против Разпореждане № 1059-28-3 от 01.09.2022 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което е
отказано да се отмени Разпореждане № 282-00-54-4/15.11.2021 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО,
паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират,
прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт. Съгласно
ал. 2 на същия член, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени
или отмени от органа, който го е издал, когато:
1.
са
представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне
правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица;
2.
паричното
обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано
отпускането му.
От тази законова уредба
става ясно, че законодателят е предвидил две хипотези, при които може да бъде
изменено или отменено влязлото в сила разпореждане. Първата от тях касае
представянето на нови документи или доказателства, които обаче не само трябва
да са нови, т.е. да не са били известни на административния орган към момента
на постановяването на разпореждането, но и да са от значение за определянето на
правото, размера и периода на паричното обезщетение, т.е. такива, които ако
бяха известни на органа, биха обусловили друго решение. В настоящия казус,
видно от данните по делото, първоначално на К., с Разпореждане № 282-00-54-1 от
11.02.2016 г. на ръководителя на осигуряването на безработица при ТП на НОИ е
било отпуснато парично обезщетение за безработица за времето от 15.12.2015 г.
до 14.04.2016 г. в размер на 7.20 лева дневно. Това е станало въз основа на
подадено от жалбоподателката на 02.02.2016 г.
заявление, към което тя приложила копие от акта за прекратяване на трудовото
правоотношение с ЕТ „И.**-И. М.“ – Е., както и от
описа на документите за стаж, изготвен по представените от нея при подаване на
заявлението такива, от който е видно, че същата е представила документи за времето от 22.01.2015 г. до
15.12.2015 г. В тази връзка следва да се посочи, представените Трудов договор №
1/22.01.2015 г., в който е посочено, че К. е постъпила на работа на 22.01.2015 г., трудова книжка, в
която е вписано, че същата е работила в ЕТ „И.**-И.
М.“ за времето от 22.01.2015 г. до 15.12.2015 г., таблицата за отчитане
явяването и неявяването на работа за м. януари 2015 г., не представляват нови документи по смисъла на
чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Същите удостоверяват факти, които са били известни
на административния орган и са взети предвид при постановяването на разпореждането, чиято
отмяна се иска. Същото се отнася и за справката за трудовите договори към
23.03.2022 г. Последната удостоверява единствено обстоятелството, че за сключения трудов договор на
жалбоподателката с ЕТ „И.**-И. М.“ – Е. е било
подадено уведомление пред НАП. Идентичност обаче между трудовото, респ.
служебното и осигурителното правоотношение няма. Наличието на трудово или
осигурително правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, съдържаща определението за „осигурено
лице“ е лицето да упражнява реално
трудова дейност въз основа на това правоотношение. Представените от жалбоподателката К. доказателства не установяват
извършването реално на трудова дейност.
Не е налице и
втората предвидена в ал. 2 на чл. 54ж от КСО хипотеза, а именно паричното
обезщетение за безработица да е неправилно отпуснато или неправилно да е
отказано отпускането му. В настоящия казус се касае за отказ да се отмени влязло
в сила разпореждане за възстановяване на
недобросъвестно получено обезщетение за безработица, а не за неправилен отказ
да бъде отпуснато такова. Но дори и
искането да беше насочено към разпореждането,
с което на К. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица (№
282-00-54-3 от 15.11.2021 г.), изводите на съда не биха се променили, тъй като то е постановено
след заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Регистъра на
осигурените лица – обстоятелство, което представените от жалбоподателката
документи не опровергават.
Що се отнася до
наведените в жалбата доводи, че служителите на НАП не са компетентни да
установяват полаган ли е труд или не по сключен валиден трудов договор следва
да се отбележи, че това обстоятелство касае евентуалната законосъобразност на
разпореждането, с което се отказва отпускане на парично обезщетение за
безработица, но това разпореждане е влязло в сила и може да бъде отменено само
на някое от посочените в ал. 2 на чл. 54ж от КСО основания. Такова, както вече
бе посочено по-горе, не е налице в настоящия казус.
Предвид изложеното
съдът намира, че жалбата на Г.К. против Решение № 2153-28-98/13.10.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й
против Разпореждане № 1059-28-3/01.09.2022 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и на осн. чл. 143,
ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от
горното, Я А С, първи състав
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.К. ***, със
съдебен адрес:***, оф. *, чрез адв. Р.А. против Решение № 2153-28-98/13.10.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й
против Разпореждане № 1059-28-3/01.09.2022 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр.
Ямбол.
ОСЪЖДА
Г.К.К. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не се чете