РЕШЕНИЕ№ 142
гр. Монтана, 31 март 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 11.03.2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН
ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 70
по описа за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С Решение № 42 от 03 12 2021 г. по АНД № 224/2021
г. на районен съд гр. Берковица е изменено Наказателно
постановление № 7296 от 08.07.2021 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ",
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна
инфраструктура" - гр. София, с което наложеното административно наказание на
Е.Д.Я. ***, от 3500 лв. е намалено на 1000 лв. Наказанието е наложено затова, че управлява ППС без необходимото
разрешение, тъй като при извършено измерване показва надвишаване на максимално допустимото
натоварване.
В законния срок против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказаното лице, в която се развиват съображения за неправилност
на решението. Твърди, че постановеното решението на PC Берковица е
немотивирано, поради неизясняване в цялост на фактическите обстоятелства при установяване
на нарушението и при издаване на АУАН. Доколкото в хода на съдебното
производство не е установено дали техническите средства с които са извършени
измерванията са годни за употреба и са снабдени със съответните удостоверения е
налице неизясняване на релевантни за спора факти, поради което считам, че
постановеното решение е немотивирано което от своя страна обуславя неговата
неправилност. Предвид на изложеното моля касационната инстанция, да постанови
решение с което да отмени решение № 42/03.12.2021, постановено по
административно наказателно дело № 202116101756, по описа на PC гр. Берковица,
втори състав, като неправилно и вместо него постанови друго с което да уважи
жалбата срещу издаденото от Виолета Богданова Асенова, началник на отдел „Контрол
по РПМ", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол, Агенция „Пътна
инфраструктура" наказателно постановление № 7296/08.07.2021 г., с което на
основание чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата, ми е
наложена глоба в размер на 3500 лева, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответната
страна, чрез юрк Пъневска в писмен отговор и в с.з. оспорва жалбата и счита
същата за неоснована. Счита, че при постановяване на решението, предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел и квалифицирал
извършеното административно нарушение, В хода на съдебното производство безспорно се доказа,
че на 17.06.2021 г. на РП ІІ-81, км. 72+700, на
20 м. след разклон за гр. Вършец в посока гр. София - гр. Монтана, Е.Д.Я. е управлявал съчленено ППС с пет
оси -
МПС с две оси марка „МАН" с per. № СА0887ХК и полуремарке с три оси с per. № С6540ЕК.
При извършено измерване е установено надвишение на нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/,
като измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос е 16,270 т., при
максимално допустимо 11,5 т., съгл. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а" от
Наредбата, а сборът на натоварването на тройната ос на полуремаркето
(3-та, 4-та и 5-та ос) е 33,730 т., като максимално допустимото натоварване е
24 т., съгл. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредбата. Горното измерване е извършено с
техническо средство - ел. везна, модел DFW-KR № 118844 и ролетка 1302/18 (5м)
и се установява от приложената кантарна бележка № 1894/17.06.2021 г.
След като е обсъдил подробно събраните доказателства и с оглед
на приложимия закон, съдът е достигнал до извод, че описаното в АУАН и НП
деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение, което нарушение е извършено от касатора, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. В настоящия случай се касае за
специално ползване на пътищата, без разрешение от администрацията, управляваща
пътя. Позовава се на § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата /ЗП/, където е
определено, че „специално ползване на пътищата" е използването на пътищата
за превозване на тежки и извънгабаритни товари", а съгласно чл. 18 от с.з.,
за специалното ползване на пътищата се изисква разрешение и заплащане на такса
от администрацията, управляваща пътя. В случая се касае за нарушение на чл. 26,
ал. 2 от ЗП, който нормативен текст налага забрана за извършването на дейности
от специалното ползване на пътищата без разрешение, като т. 1, буква „а"
конкретизира - за движението на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, поради което е било необходимо издаването на специално разрешение за
превозването на тежък товар. За установеното нарушение, съгласно чл. 53, ал. 1,
т. 2 от ЗП, наказанието е глоба от 1000 до 5000 лв. като първоинстанционният
съд е изменил наказанието в минимален размер. Моли решението на въззивния съд
да остане в сила, като правилно и законосъобразно. Моли също така в полза на
АПИ да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение на БРС правилно и законосъобразно. В хода
на проведеното административно наказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е
изцяло фактическата обстановка, която правилно е описана в диспозитива на
издаденото НП. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин
и за него правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на
наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага
решението на БРС да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Настоящият касационен състав при
административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и
при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК намира следното.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е
приел, че на 17.06.2021 г., в 10:30 ч., жалбоподателят Е.Д.Я. управлявал по път
ІІ-81, км.72+700 на 20м след разклона за гр. Вършец, посока София – Монтана,
като осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси: МПС с две оси марка
„МАН", модел „ТГА 18.440БЛС", per. № СА0887ХК и полуремарке с три оси,
рег. № С6540ЕК. На това място свидетелите Адриан Методиев Ангелов - служител на
Агенция пътна инфраструктура и Николай Амбов извършвали рутинни проверки на
ППС, превозващи тежки товари, като при проверка на управляваното от
жалбоподателя МПС и контролно замерване посредством техническо средство -
ел.везна DFW-KR № 118844 и ролетка 1302/18 (5м.) установили, че натоварването
на задвижваща (2-ра) единична ос на ППС е 16.270 т. при максимално допустимо
натоварване от 11.5 т., а разстоянието между осите е 1.31 м. или сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 33.730 т. при
максимално допустимо натоварване 24 т. без да има разрешение от АПИ за движение
на тежко ППС. За констатираното нарушение, което квалифицирали по чл. 26, ал. 2,
т. 1, б.„а" от Закона за пътищата, във вр. чл. 37, ал. 1, т.1, чл. З, т. 2
и чл. 7, ал. 3, т. З, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, съставили АУАН № 0008078/17.06.2021
г. АУАН е предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Въз
основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, с което на Е.Д.Я., на основание чл. 53, ал. 1, т. 2
от ЗП е наложена глоба в размер на 3500лв. Тази фактическа обстановка съдът
приема за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства -
показанията на свидетеля Адриан Методиев Ангелов, както и от писмените
доказателства - Наказателно постановление, АУАН, Пътен лист, Сертификати за
съответствие, копие на лична карта, копие на свидетелство за регистрация на МПС
- част II, Заповед № РД-11-1266/17.10.2019г. на председателя на УС на АПИ,
Заповед № РД-11-1267/17.10.2019г., Заявление за проверка съгласно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, протокол за
проведено обучение за работа с мобилни електронни везни с неавтоматично действие
за поосово измерване и др. Съдът дава вяра на свидетелските показания, като
добросъвестно дадени, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото от него по време на изпълнение на служебните му задължения. Този
свидетел установява, че е спрял за рутинна проверка управляваното от
жалбоподателя МПС, измерен е превозваният от него товар по методика, като
данните показали, че е налице претоварване, което било вписано в съставения
акт. В подкрепа на гласните доказателствени средства са и писмените
доказателства, на които съдът дава изцяло вяра, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните функции и по
предвидения от закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните. От
правна страна съдът приема, че обжалваното наказателно постановление, както и
актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият
е издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена
форма и при спазване на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Не са налице
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране
на наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при
последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът
е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, предявен е на нарушителя. Всички
предвидени в чл. 57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта
наказателно постановление. Нарушението, описано в НП, съответства на това в
акта. Правилно е приложен материалният закон. Изложените факти в
обстоятелствената част на AУАН и НП, съответстват на правната квалификация на
деянието, като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а" от Закона за
пътищата, според която норма - за дейности извън специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Позовава се и на текстовете на чл. З, т. 2 и чл. 7, ал. 1, т. 4., б.
"а" от цитираната Наредба /тежки ППС или състав от ППС са тези, които
имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7, т.е. максимално
допустимо натоварване на единична ос-задвижваща е 11.5 т. и максимално
допустимото натоварване на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета е 24 т. Вмененото
на жалбоподателя нарушение се доказва от събраните по делото доказателства,
както и изправността на техническите средства, с които е направено измерването,
респ. компетентността на служителят на АПИ да борави с тези средства. Правилно
е приложена санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, предвиждаща, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието
не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2. ал. 2 и ал. 5 и
чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Жалбоподателят представлява
физическо лице, което е управлявало процесното ППС с натоварване над
допустимите размери в нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗП, поради което същият е
годен субект на нарушението. В качеството си на водач на тежкотоварно ППС,
жалбоподателят е следвало да знае максимално допустимите стойности по Наредба №
11 от 3.07.2001г. и да вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва
товар над тези стойности. Деянието не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Същото е формално, без да се установява наличие на значително
по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Съдът намира за основателен довода на жалбоподателя, че
размерът на наказанието е несправедлив, като не съответства на тежестта на
нарушението и нарушителя, както и на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. За нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, се
предвижда наказание глоба от 1000 до 5000 лв. В процесния случай, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3500 лв. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат взети предвид липсата на други нарушения на
Закона за пътищата. Не може да се приеме като отегчаващо отговорността
обстоятелство - нарушение на чл. 37, ал. З от Наредбата - движението на тежкото
ППС след проверката да е продължило без получаване на необходимото
разрешително, не се сочат и представят доказателства в тази посока. С оглед на
това, при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, справедливо
се явява административно наказание глоба в минималния размер - 1000 лв.
Обжалваното наказателно постановление, следва да бъде изменено, като бъде
намален размерът на наложеното административно наказание глоба от 3500 лв. на
1000 лв.
Предмет на касационен контрол е въззивното решение и
съответствието му с материталния закон, както и евентуално допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд
не е допуснал съществени процесуални нарушения и правилно е приложил
материалният закон. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства и въз
основа на тях е извел правилни и законосъобразни правни изводи. С решението
съдът е изложил подробни и съответни на доказателствата съображения, в това
число и на аргументите наведени от жалбоподателя, поради което решението се
явява мотивирано и обосновано, без необходимост съображенията на този съд да
бъдат преповтаряни в настоящото решение, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.
Неоснователни са твърденията за немотивираност на решението,
тъй като видно от същото, в последното са посочени фактическите обстоятелства и
въз основа на тях направените правни изводи. Като основание за немотивираност касаторът
единствено сочи неизясняване на относими фактически обстоятелства, а именно:
неустановяване годността на техническите средства, с които са извършени
измерванията. В тази връзка следва да се има предвид, че предмет на касационен
контрол е първоинстанционното решение и съответствието му с материталния закон,
поради което неоспорени пред въззивния съд факти и обстоятелства остават извън
предмета на касационната инстанция. Пред въззивния съд, касаторът е разполагал
с всички допустими по закон процесуални способи да навежда възражения и иска
събиране на доказателства, а навеждането на нови такива едва в касационното
производство е недопустимо.
За пълнота следва да се отбележи, че пред въззивния съд
са представени всички относими доказателства, които установяват годността на
измерваните технически средства /л. 38-48/, използвани от проверяващите органи,
а касаторът очевидно не е проявил необходимата процесуална инициатива, за да
установи тяхното наличие.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не установява
основания, които да водят до отмяна на оспорения съдебен акт.
От
гледна точка валидността и допустимостта на
съдебния акт, последният има качествата на такъв.
По тези съображения жалбата следва
да се отхвърли като неоснователна, а оспореното решение като правилно да бъде оставено
в сила. На ответната страна, с оглед своевременно направеното искане от
процесуалния й представител юрк Пъневска, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
С оглед
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 42 от 03 12 2021 г. по АНД № 224/2021 г.
на районен съд гр. Берковица.
ОСЪЖДА Е.Д.Я. *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура" - гр. София сумата от 80 лева юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :