№ 29
гр. Айтос, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от И. КР. КЪНЕВ Административно наказателно
дело № 20252110200111 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Н. К., ЕГН **********, съд.адрес: ***,чрез адв.Е.К.,
против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 9558133, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2,т .2 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв. Счита, че атакуваният ЕФ е
незаконосъобразен, развивайки подробни съображения в жалбата. Моли за отмяна на ЕФ.
АНО - ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно
заседание. Не изразява становище по основателността на жалбата.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа
обстановка: Административно наказателното производство е започнало с издаване от
ОДМВР–Бургас на ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9558133, с който за нарушение
на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2,т .2 ЗДвП е
наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Словесно нарушението е описано в ЕФ така: „На 21.07.2024 г. в 17:08 часа на път III-
208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на гр.Айтос, при ограничение на
скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и
приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и заснето с
АТСС, насочено в посока на измерване северозапад. Нарушението е извършено в условията
на повторност в 1-годишен срок от вл.в сила на ЕФ К/7936832/12.10.23г. с МПС Интегра
Бокс Интегра ЖС, вид специален автомобил, рег.№ СВ 9565 НТ е извършено нарушение за
1
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
1047F8A4010800E9“.
Първоначално за процесното нарушение бил издаден ЕФ срещу А.k. - законен
представител на ЦСМП-Бургас, притежаващ процесното МПС. На 15.08.24 г. А.k.
декларирал, че на процесната дата процесното МПС било предоставено за ползване на
жалбоподателя, поради което и предвид подадената декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП
първоначално издадения ЕФ серия К №9402664 бил анулиран, след което бил издаден
атакуваният ЕФ срещу жалбоподателя.
Системата за контрол на скоростта, към датата на нарушението, е била годна и
калибрирана, установяващо се от писмените доказателства по делото.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
съдържа нужните реквизити. Разгледана по същество жалбата е основателна поради
следното.
Разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП забранява на водачите на пътно превозно средство
при избиране скоростта на движение да превишава стойности на скоростта в km/h
постановени съответно за населено и извън населено място, автомагистрала и скоростен път,
всичко това за съответната категория превозно средство. Видно от атакувания ЕФ мястото
на нарушението е извън населено такова, което обаче е било регулирано със съответен пътен
знак, тъй като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1. От събраните по делото доказателства е видно, че на 24.11.2021 г. в 21:29
часа на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на гр.Айтос с
процесния специален автомобил действително е било извършено административно
нарушение, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост за движение за извън
населено място, което е било регулирано с пътен знак. В случая обаче се установиха
фактически обстоятелства, които са от съществено значение за съставомерността на
деянието, тъй като се касае за движение на специален автомобил. Съгласно чл.91 ал.1 ЗДвП
моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и
мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с
проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Нормата на чл.91 ал.3
ЗДвП гласи, че специален режим на движение ползват определена категория МПС, вкл. тези
на Центровете за спешна медицинска помощ, каквото безспорно се установява да е
процесното МПС. Текстът на чл.92 ал.1 т.2 ЗДвП предвижда, че водачът на МПС със
специален режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на
движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество. Установява
се от доказателствата по делото, че горепосочените дата и място водачът на процесното
МПС го е управлявал със скорост от 63 км/ч., което е превишение от 13 км/ч. за извън
населено място, регулирано със съответния пътен знак. Водачът на процесния автомобил
обаче е изпълнявал служебните си задължения, управлявайки МПС на ЦСМП-Бургас със
специален режим на движение. Макар, че от приложения по делото снимков материал не
2
може да се установи дали към момента на нарушението автомобилът е бил с включени
светлинни сигнали, това не изключва неговия специален режим на движение, за който са
налице безспорни данни. Що се отнася до необходимата звукова сигнализация, тя обективно
не може да бъде установена и възпроизведена от радарната система. Видно от документите,
представени по делото от ЦСМП-Бургас, процесният специален автомобил на процесната
дата е бил в работен режим и е изпълнявал спешно повикване, което е приключило едва в
17,20ч. на 21.07.24г., т.е. след часа на твърдяното нарушение – 17.08ч. /л.9-12 от делото/.
Всичко това води до извод, че жалбоподателят не следва да носи
административнонаказателна отговорност, т.к. се ползва от привилегията по чл.92 ал.1 т.2
ЗДвП, обуславящо извод, че обжалваният ЕФ се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
Дори да се приеме, че посочената норма не намира приложение в процесния случай,
то съдът намира, че е налице самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ.
Настоящият състав счита, че с оглед личността на дееца /липсват какви да е доказателства за
извършени предходни нарушения по ЗДВП, вкл. посоченото в атакувания ЕФ, обуславящ
според АНО наличие на „повторност“/, тежестта на нарушението, защитимия обществен
интерес - опазване здравето и живота на гражданин, нуждаещ се от спешна медицинска
помощ, в конкретния случай следва да намери приложение нормата на чл. 28 ЗАНН.
Извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на същите по вид нарушения и в този смисъл нарушителят не следва
да бъде наказван за това конкретно нарушение. Тук следва да се подчертае, че всеки
конкретен казус, засягащ водачи на специални автомобили, когато не ползват специален
режим на движение и се движат с превишена скорост е различен, и следва да се преценява
поотделно, като се вземат предвид всички относими правнорелевантни факти и
обстоятелства, вкл. и дали се касае за маловажен случай /Р. от 10.12.2018 г. по к. адм. н. д. №
10300/2018 г. на Административен съд - Велико Търново/, какъв според състава се явява
настоящият. Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 9558133, издаден от ОДМВР-Бургас, с който
за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2,т .2 ЗДвП на
жалбоподателя И. Н. К., ЕГН **********, е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3