РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Перник, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело №
20231700100534 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 511, ал. 3 във вр. с чл. 513, ал. 1 и ал. 2 във вр.
с чл. 515, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КЗ.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 4754/07.08.2023 г., депозирана
от Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес *** против „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100 000,00 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес, в резултат на
ПТП, ведно със законната лихва от 31.10.2022 година до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът излага в исковата молба, че на *** около 23.40 в *** е пострадал при ПТП,
като е бил ударен от лек автомобил „Субару Лееаци” с рег. номер *** управляван от И.Ю.Л..
Същият предприел маневра, като при движение на заден ход на автомобила ударил
пострадалия Г.. Ищецът сочи, че в резултат на претърпения инцидент получил травматични
увреждания, а именно: сътресение на мозъка, посткомоционен и посттравматичен синдром
със затегнато протичане; посттровматични епилептични припадаци; дискоординационен
синдром по централен тип. Излагат се твърдения, че и към момента Г. не е възстановен и
лечението му продължава. Сочи, че въпреки приема на медикаменти все още получава
епизодични епилептични гърчове, вследствие на които припада и получава различни
наранявания по главата и тялото, изразяващи се в контузии, синини и охлузвания. Твърди, че
е налице усложнение /ексцес/. С исковата молба са направени твърдения, че получените от Г.
травми са довели до изключително интензивни болки и страдания, които ищецът твърди, че
търпи и до настоящия момент.
В продължение с исковата молба се твърди, че виновният за процесното ПТП водач е
сключил своята застраховка „Зелена карта” № *** валидна от *** до *** с „ Sparebankl
Skadeforsikring AS” Норвегия, като допълва, че на основание чл. 506, ал. 3 във вр. с чл.515,
ал.2, т.1, когато са настъпили неимуществени вреди вследствие телесни увреждания при
1
ПТП, настъпило на територията на Република България, а застрахователния договор на
виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка различна от
Република България, то ответникът носи отговорност по задължителната застраховка
„Зелена карта”, като отговорността на същия е в пълен размер, т.е. до размера на
действителните неимуществени вреди, но не повече от 10 000 000,00 /десет милиона/ лева.
С оглед изложеното Р. И. Г. моли съда да постанови решение, с което да осъди
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да му заплати сума в
размер на 100 000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 31.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата на основание чл. 511, ал. 3 вр. чл. 513, ал. 1 и ал. 2 вр.
чл. 515, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КЗ. Прави се искане за присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва
изцяло предявения иск като недопустим, а по същество и като неоснователен. Ответникът
сочи, че видно от представените с исковата молба доказателства между същите страни, за
същото искане и на същото основание вече е бил предявен иск и има влязло в сила съдебно
решение, по силата на което Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ е осъдено да заплати на Р. Г. обезщетение в размер на 45 000,00 лева за
причинени неимуществени вреди. Излагат се съображения, че всички травматични
увреждания, настъпили за пострадалия след инцидента са взети предвид от съда при
постановяване на решението и определяне на размера на присъденото обезщетение. Въз
основа на изложените съображения се твърди, че предявеният срещу „НББАЗ“ иск,
квалифициран като ексцес, е недопустим и моли производството по делото да бъде
прекратено. Алтернативно сочи, че ако съдът намери иска за допустим, то счита същия за
неоснователен и недоказан. На следващо място предявеният иск се оспорва и по размер.
Допълва, че претендираната от ищеца сума не отговаря на критериите за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД, както на добрите застрахователни практики и трайно установената съдебна
практика по аналогични случаи. В заключение с отговора се излагат твърдения, че ищецът Г.
значително е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние след инцидента, като
същият е отказал хоспитализация и наблюдение в болнично заведение, както и прилагане на
предписаната терапия. Въз основа на изложеното „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ моли съда исковата молба да бъде върната като недопустима,
а производството по делото да бъде прекратено. Прави се алтернативно искане, ако искът
бъде намерен за допустим, то същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Моли съда, в случай, че искът бъде признат за основателен, то размерът на претендираното
обезщетение да бъде намален с оглед реално търпените болки и страдания от страна на
ищеца и съобразно критериите за справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД, както и
извършеното от страна на НББАЗ плащане на обезщетение в размер на общо 50 000,00 лева.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязло в законна сила решение № 226 от 21.02.2022 г., постановено по в. гр. д. №
1211/2021 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение от 01.03.2021 г. по т. д. №
127/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е осъден ответникът по настоящото
дело да заплати на ищеца сума в размер на 45 000 лева – представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на описаното ПТП от ***, като съдът
е отхвърлил иска на ищеца за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева.
Видно от мотивите на съдебното решение е, че при ПТП на ищеца Р. И. Г. са причинени
телесни повреди със следното медицинско описание: черепно-мозъчна травма, вследствие на
която са настъпили усложнения - развитие на травмена епилепсия, представляваща травмена
болест на мозъка, в резултат на която сериозно е нарушено качеството на живот на ищеца.
Прието е при разглеждането на делото от Софийски градски съд и Софийски апелативен
2
съд, че възстановяването на Г. към момента на съдебното производство не е завършило.
Съдът е отразил, като е взел предвид заключенията по извършените медицински експертиза,
съгласно които средната продължителност на травменото лечение в благоприятния му
вариант е от 3 до 5 години, а при усложнено протичане от 10 до 20 години или до живот,
както и че ищецът продължавапонастояящем да търпи неблагоприятните последици,
свързани с антиконвулсивното лечение и че този период в по-благоприятния му вариант
почти сигурно няма да бъде по-кратък от 6 години. Въззивният състав е обобщил, че
настъпилите в конкретния случай усложнения - травмена епилепсия и необходимост от
медикаментозна поддържаща терапия са обстоятелства, които съществено завишават обема
на вредите и обосновават обезщетение по чл. 52 ЗЗД в определения от първата инстанция
размер от 50 000 лв. (или дължимо обезщетение от 45 000 лв. след приспадане на
изплатените извънсъдебно 5 000 лв.), защото нарушават качеството на живот на един млад
човек и то за продължителен период.
По делото е представено електроенцефалографско изследване № ***, извършено на Р.
Г.. Според заключението в същото се установява наличие на мултифокална пароксизматична
активност (фронтопрецентрано и окципитално) с чести и кратки вторични генерализации на
фокуса в окципитално вдясно. Обилни дифузни иритатативни изяви, засилващи се при ХВ.
В настоящото съдебно производство са допуснати, изслушани и приети две съдебно-
медицински експертизи. Според вещото лице Ж. Т. – невролог, при лицето Р. И. Г., след
претърпяна черепно- мозъчна травма на *** и проведено стационарно лечение, в резултат на
което е диагностицирано мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма,
впоследствие се е оформила нова и допълнителна неврологична симптоматика, свързана с
прояви на епилептични пристъпи. Вещото лице сочи, че състоянието се контролира
медикаментозно с антиконвулсант и въпреки това има инцидентни пристъпи. Усложнението
касае промяна в биоелектричната активност на мозъка и оформяне на възбудни огнища,
като ЕЕГ изследване от месец 01.2024 г потвърждава наличие на възбудна епилептиформена
активност. Това състояние касае засягане на паренхимна структура и е изява на мозъчна
енцефалопатия-късна проява на мозъчна контузия. Налице са и дискретни огнищни
неврологични симптоми при клиничен преглед. Вещото лице определ , че
продължителността на лечението в тези случаи е в широки граници - средно 3-5 години, при
затегнато протичане 10-20 години, понякога до живот. Понастоящем има инцидентни
прилошавания с изключване на съзнание и необходимост от провеждане на медикаментозно
лечение. Заключение в същия смисъл по отношение продължителността на лечение вещото
лице е дало и при изготвяне на заключението си по т. д. № 127/2019 г. при първоначалното
определяне На настъпилите вреди вследствие от ПТП.
По повторно изготвената акспертиза вещото лице П. П. – специалист неврохирург –
невротравматолог по поставените въпроси дали лицето е излекувано напълно ило не и какви
болки търпи и ще търпи за в бъдеще, излага, че от травматичния инцидент са изминали
пълни шест години, а по делото няма приложена медицинска документация, проследяваща
оздравителния процес с периодични контролни прегледи. По отношение болките сочи, че
прагът на болева чувствителност е различен при всеки отделен човек. Болевите рецептори в
кожата са свободни нервни окончания, които са разположени в повърхностния й слой,също в
периоста на костите, в артериалните стени на съдовете, ставните капсули.Степента с която
всеки индивид реагира на болка варира значително.Това се дължи главно на способността на
мозъка да потиска болковите сигнали към нервната система чрез активиране на контролната
аналгезична система. Главоболието се явява най-честото оплакване на пострадалите след
нараняване в областта на главата. При травма на скалпа /меките черепни покривки/ -
контузии,охлузвания,разкъсно-контузни рани свободните нервни окончания в него
възбуждат болка.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди с
определението си по чл. 140 от ГПК съдът по искане на ищеца е допуснал събиране на
гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел – фактически съжител на ищеца.
3
Показанията на свидетелката С., преценени през призмата на чл. 172 от ГПК
установяват, че ищецът е започнал да получава припадаци след ПТП-то, като същата сочи
един припадък месец след инцидента, втори – лятото на 2023 г. и друг - настъпил 4 месеца
преди разпита й. Заявява, че лятото се случват по – често, особено след ПТП-то. Сочи, че Г. е
бил в болница няколко пъти, но не може да псочи къде и кога.
По делото няма данни и приложен доказателства за извършени последващи лечения
на ищеца.
Видно от представената по делото с исковата молба, Претенция с вх. №*** от *** по
описа на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ ищецът е
претендирал от ответника извънсъдебно изплащането на застрахователно обезщетение за
вреди от ексцес, пряко свързан с получените от него увреждания при ПТП, състояло се на
***, изразяващо се в травматична епилепсия, като същата не е отшумяла към датата на
депозиране на претенцията.
Няма данни за отговор от „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“,
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Предявени са искове против „Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“ /НБАЗ/ с правно основание чл. 511, ал. 3 във вр. с чл. 513, ал. 1 и ал. 2 във
вр. с чл. 515, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КЗ във вр. чл. 506 от КЗ в качеството на орган, съдействащ за
функционирането на системата „зелена карта” в хипотезата на чл. 511 ал. 3 КЗ, когато
кореспондентът на застрахователя на виновния водач не се е произнесъл по претенцията на
увреденото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл. 106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл. 108, ал. 1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
подълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва
плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът
на вредите не е бил напълно установен.
При ексцес, за увредения възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново
състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече репарираните.
При ексцес е налице допълнително обстоятелство по едно вече възникнало облигационно
правоотношение. В този смисъл, вече установеното с влязлото в сила решение за
извършването на деликта, за съпричиняване на вредите от пострадалия и за неговото дялово
(процентно) участие в уврежданията, се ползва със сила на присъдено нещо и не е предмет
на установяване по новото дело" / р. по гр. д. № 773/12 г. на четвърто г. о. на ВКС/.
Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. по
тълк.дело № 1/2014 г. давността за предявяване на пряк иск от пострадалия срещу
застрахователя по риска "гражданска отговорност" на деликвента за обезщетение за вреди от
ексцес започва да тече от датата на проявление на вредите.
В конкретния случай не се спори между страните по делото, че в предходно съдебно
производство, развило се пред Окръжен съд - Перник и Софийски апелативен съд, със сила
на пресъдено нещо е установено, че виновният за процесното ПТП водач е сключил своята
4
застраховка „Зелена карта” № *** валидна от *** до *** с „ Sparebankl Skadeforsikring AS”
Норвегия и ответникът носи отговорност по задължителната застраховка „Зелена карта” за
причинено от него на *** пътнотранспортно произшествие, като по този начин
противоправно е причинил травматичните увреждания на ищеца, от които последният е
претърпял неимуществени вреди.
Спорно по настоящото дело е дали описаните в исковата молба здравословни
проблеми на ищеца /допълнително влошено здравословно състояние – ексцес/ са в причинна
връзка с процесното ПТП и обхванати ли са от обезщетението, присъдено с влязлото в сила
съдебно решение на ОС – Перник, потвърдено с решение на САС по предходно развилия се
съдебен спор между същите страни във връзка със същия деликт.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно обезщетяване на
пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди, както настъпилите, така и
бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно
задължителните за съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа
за пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при
което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но
само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и
причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките
и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното
обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от
съда.
При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което
ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение /Решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г., ВКС,
ІV г. о./. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с чл. 51,
ал. 3 ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването на
последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани
като влошаване на здравословното състояние в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението не е в противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са
пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение.
От горното следва, че разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД обхваща както вредите, които
са настъпили от влошеното здравословно състояние на пострадалия, така и вредите извън
случаите на влошаване, които се намират в причинна връзка с увреждането, но не са били
обезщетени.
По делото не се установи възникването на новонастъпили вреди. Не се доказаха и
твърдения в исковата молба ексцес – непредвидимо и качествено влошаване на
здравословното състояние на ищеца в сравнение към датата на определяне първоначалното
обезщетение от съда.
Настоящият съдебен състав приема, че посочените в исковата молба вреди не са ново
състояние на пострадалия, свързано със съществено утежняване на старите страдания,
което ново състояние да се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение /Решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г., ВКС, ІV
г. о./. Самото вещо лице още при посочване периода на въстановяване посочва период, който
към датата на новата претенция и искова молба не е изтекъл.
Видно от Определение № 50463 от 04.07.2023 г. Върховния касационен съд стига до
5
извода, че произнасяйки се по въпроса за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди въззивният съд е посочил, че се съобразява с вида и тежестта на
контузиите, по-тежката от които е черепно-мозъчната, вследствие на която са настъпили
описаните от медицинската експертиза усложнения - развитие на травмена епилепсия,
представляваща травмена болест на мозъка, в резултат на която сериозно е нарушено
качеството на живот на ищеца - млад мъж на *** години. Отчетени са търпените физически
болки и неудобства - главоболие, световъртеж, замаяност в резултат на травмата и
нарушената биоелектричната активност на мозъка, провокирана травмена епилепсия,
изискваща поддържане на медикаментозен режим. Съдът е отразил, взимайки предвид
заключенията по извършените медицински експертиза, съгласно които средната
продължителност на травменото лечение в благоприятния му вариант е от 3 до 5 години, а
при усложнено протичане от 10 до 20 години или до живот, както и че ищецът продължава
понастояящем да търпи неблагоприятните последици, свързани с антиконвулсивното
лечение и че този период в по-благоприятния му вариант почти сигурно няма да бъде по-
кратък от 6 години. Отчетено е, че въззивният състав е обобщил, че настъпилите в
конкретния случай усложнения - травмена епилепсия и необходимост от медикаментозна
поддържаща терапия са обстоятелства, които съществено завишават обема на вредите и
обосновават обезщетение по чл. 52 от ЗЗД в определения от първата инстанция размер от 50
000 лв. ( или дължимо обезщетение от 45 000 лв. след приспадане на изплатените
извънсъдебно 5 000 лв. ), защото нарушават качеството на живот на един млад човек и то за
продължителен период.
По изложените съображения настоящия съдебен състав счита, че предявеният
иск от Р. Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100 000,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ексцес, в резултат на ПТП, се явява неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.
По отношение на държавните такси и разноски:
С оглед изхода на спора, разноските се дължат единствено на ответника. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът следва да осъди ищеца да заплати разноски в размер на
10 990,00 лв., съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК, за заплатено адвокатско
възнаграждение, депозит за повторна съдебно – медицинска експертиза и държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения. Съдът съобрази направено от насрещната страна
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и не установи
такава. Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса държавната такса и
депозита за изготвяне на съдебно – медицинската екпертиза остават за сметка на съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *** против
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 100 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ексцес, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва
от 31.10.2022 година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 10 990,00 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2 -
6
седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7