№ 30
гр. Кюстендил, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Търговско дело №
20221500900023 по описа за 2022 година
Н. А. В., ЕГН **********, Б. Т. В., ЕГН ********** и И. Т. М., ЕГН
********** чрез пълномощника си Н. В., трите със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 23, ет.2, адв. Х. Т. са предявили срещу "Аптечно-
2000" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Кюстендил, ул."Цар Освободител" №172, иск за обявяване нищожността на
решенията на общото събрание на ответното дружество проведено на
14.03.2022 г., а при условията на евентуалност - за отмяната им като
незаконосъобразни.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на
Т.Б.В., починал на 23.12.2011 г., който е притежавал 10 дяла по 100 лв. от
капитала на ответното дружество, че със смъртта на наследодателя им е
прекратено членственото му правоотношение по силата на чл. 125, ал.1, т.1 от
ТЗ. Сочи се, че след смъртта му многократно са отправяли молби за свикване
на общо събрание на съдружниците , за да бъдат приети като такива, но
такова не е било свикано. Излагат факти относно настъпилите промени в
членствените правоотношения в ответното дружеството, като заявяват, че
към момента на подаване на исковата молба съдружници в дружеството са
Л.Я. и М.И.. Твърди се, че от тях са разбрали, че Е. Х.в (който според
изложените в исковата молба твърдения е бил изключен) e отказал да ги
приеме като съдружници. Сочи се още, че е заявено за вписване решението на
ОС на "Аптечно-2000" ООД , с което е отказано приемането на ищците за
съдружници, преразпределени са дяловете, избран е нов управител и е приет
нов дружествен договор. Заявява се, че при формиране на мнозинство е
участвало лице, което няма качеството на съдружник, поради което не може
да доведе до вземане на решение, обвързващо съдружниците, дружеството и
третите лица,- не е акт на общо събрание на съдружниците, поради което е
нищожно. От друга страна се твърди, че решенията противоречат на
дружествения договор и на Търговския закон.
След оставяне без движение на исковата молба ищците са уточнили, че
в общото събрание на дружеството са взели участие двама съдружници с по
един дял в капитала и лице, което е изключено още март 2011 г., но въпреки
това е заявило, че притежава 10 дяла от капитала, както и че не са участвали
1
други двама съдружници според Търговския регистър- Я., който е починал на
07.11.2021 г. и С., която е продала дела си на 23.06.2020 г.- обстоятелства,
които не са вписани в Търговския регистър. Заявяват, че е решенията са взети
от лица, които не са съдружници, поради което представляват липсващи
решения. Твърдят, че нищожност на решения на ОС може да се обоснове в
случаите на липсващи /невзети/ решения, които са отразени в протокола по
чл. 137, ал.4 от ТЗ като съществуващи, защото решения могат да се вземат
само от съдружници.
Съдът след извършена служебна проверка на допустимостта на иска
намира, че и след направеното уточнение на исковата молба същият е
недопустим. Съображения:
Предмет на иска е обявяване нищожността на решенията на общото
събрание на ответното дружество проведено на 14.03.2022 г. В мотивите към
Тълкувателно решение №1 от 6.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г.на ОСГК е
посочено, че спецификата на Търговския закон влага самостоятелно
съдържание в характеристичните белези на нищожните решения на ОС на
търговските дружества. Нищожност на решение на ОС може да се обоснове в
случаите на липсващо /невзето/ решение, което е отразено в протокола като
съществуващо и е вписано в търговския регистър; решение взето извън
компетентността на ОС или в хипотезата на чл.75, ал.2 от ТЗ. Конкретните
хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са: когато
въобще не е проведено ОС на търговското дружество или когато такова е
било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение
на това събрание.
В настоящия случай фактическите твърдения на ищците са, че
решенията на ОС са взети при участието на лица, които не са съдружници в
дружеството. Това твърдение означава, че при определяне на кворума и
мнозинството за вземане на оспорените решения са допуснати нарушения.
Ищците твърдят още, че решението за свикване и дневния ред не са
извършени от оправомощено лице при спазване изискванията на
дружествения договор и закона, както и че проведеното гласуване и
изготвянето на протокола са порочни. Вземайки предвид така описаните в
исковата молба факти съдът счита, че предявеният иск е за отмяна на
решенията на ОС като незаконосъобразни.
Твърдението на ищците, направено в уточнението на исковата молба, а
именно, че е налице липсващо /невзето/ решение, поради това, че е взето от
лица, които не са съдружници не променя правната квалификация на иска.
Както бе посочено по- горе това твърдение касае кворума и мнозинството за
вземане на оспорените решения и в тази връзка законосъобразността на
взетите на общото събрание решения.
Следва да се има предвид, че съгласно мотивите към Тълкувателно
решение №1 от 6.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г.на ОСГК, за да се
обоснове нищожност на решения на ОС в случаите на липсващо /невзето/
решение, то не само следва да са отразени в протокола като съществуващи,
но и да са вписани в търговския регистър, какъвто не е настоящия случай.
Следва да се има предвид и че конкретните хипотези на липсващо решение
като основание за нищожност са: когато въобще не е проведено ОС на
търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е
2
бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. Твърдения в
тази насока не се сочат нито в исковата молба, нито в молбата- уточнение.
Предвид на изложените в исковата молба и в уточнението на същата
правнорелевантни факти, съдът приема, че предявеният иск е за отмяна на
решения на общото събрание на ответното дружество.
Ищците като наследници на Т.Б.В. не са активно процесуално
легитимирани да сезират съда с такъв иск, тъй като нямат качеството на
съдружници в ответното дружество към момента на вземане на оспорените
решения.
Наличието на активна процесуална легитимация е предпоставка за
съществуването на право на иска, за която съдът следи служебно и при
констатиране на липсата й производството по предявения иск се явява
недопустимо.
От изложеното следва, че ищците са предявили искове за отмяна на
решения на ОС на ответното дружество, без да са процесуалнолегитимирани
за това, което води до недопустимост на иска.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №23/2022 г. по описа на ОС-
Кюстендил.
Определението може да се обжалва от ищците в 1- месечен срок от
връчването му пред АС- София.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
3