О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 14.05.2021 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 14 май 2021
г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1255 по описа за 2021
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от К.И.К., чрез адв.
П.П., в която твърди, че на 12.09.2017год. в Стара Загора, управлявайки
мотоциклет „Хонда CBR" с ДК N9 СН 11 56 В със скорост от около 47км/ч се
движил по ул. „Ангел Кънчев" в посока север - юг. Около 17.30 часа на
кръстовището на ул. „Ангел Кънчев" с ул. „Генерал Гурко", водачът на
лек автомобил „Ауди А6" с ДК № СТ 27 80 ВА - В.Т.Зне спрял на знак Б2
„Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство", навлязъл в
кръстовището и отнел предимството на движещият се по пътя с предимство
мотоциклет, управляван от ищеца. Настъпило ПТП вследствие, на което
управляваният от К.К. мотоциклет напуснал пътното платно в дясно по посока на
движението си, ударил се в бордюра на тротоара и паднал, при което тялото му
контактувало с пътната настилка. К. бил откаран в Спешния център на УМБАЛ
„Професор д-р Стоян Киркович" АД - Стара Загора, където бил прегледан и
настанен в Клиниката по ортопедия и травматология.
Произшествието било посетено от служители на
сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора, за което бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1228р -
10496/13.09.2017год.
Във връзка с настъпилото ПТП било образувано
досъдебно производство № 269 по описа на ОД на МВР - Стара Загора за 2017год.
(преписка № 3556 по описа на РП - Стара Загора за 2017год.).
С Решение № 422 от 24.09.2020год.,
постановено по АНД № 2049 по описа на Районен съд Стара Загора за 2020год.,
водачът на лек автомобил „Ауди А6" с ДК № СТ 27 80 ВА - В.Т.З, ЕГН **********
бил признат за виновен за това, че на 12.09.2017 година, в град Стара Загора,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А6" с ДК
№ СТ 27 80 ВА, нарушил правилата за движение по улиците и пътищата, визирани в
Закона за движението по пътищата, а именно - не спрял на пътен знак „Б2" -
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", чл. 50, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата - „На кръстовище, на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по път с
предимство.", като с това предизвикал пътнотранспортно произшествие, като
не пропуснал движещия се по пътя с предимство мотоциклет „Хонда CBR" с
регистрационен № СН 11 56 В и по непредпазливост причинил на водача му К.И.К.,
средна телесна повреда, изразяваща се в увреждане на мускулус вастус медиалис
на левия долен крайник, което довело да трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за срок по - дълъг от 30 дена, а при правилно протичане на
оздравителния процес необходимия период за възстановяване бил от около един и
половина да два месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б",
предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Решението влязло в
законна сила на 10.10.2020год.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Обстоятелствата, установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП,
виновността на водача на МПС, претърпените вреди и причинно - следствената
връзка били безспорно установени. Следователно в конкретния случай било
безспорно установено, че именно В.Т.Збил извършителят на процесното деяние, а
също така, че при неговото извършване управлявал лек автомобил „Ауди А6" с
ДК № СТ 27 80 ВА, с който нарушил правилата на движение.
В резултат на противоправното си деяние,
водачът В.Т.Зму причинил неимуществени вреди - болки и страдания претърпени,
вследствие на причинените му телесни повреди, изразяващи се в увреждане на
мускулус вастус медиалис на левия долен крайник, масивна разкъсно - контузна
рана на лявото бедро, контузия на телата на поясния отдел, травматичен кръсцово
- поясен радикулит (травматично възпаление на коренчетата), множество рани и
дълбоки охлузвания по левия горен крайник, лявото рамо и гърба в ляво.
Непосредствено след ПТП - на 12.09.2017год.
ищецът бил приет по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ
„Професор д-р Стоян Киркович" АД - град Стара Загора. При извършения
преглед било установено, че К. имал множество разкъсно - контузии рани по
цялото тяло. От медиално, в дисталната част на бедрото имало голяма рана с
размери около 12 - 15 сантиметра. За възстановяването на увредения мускул, с
оперативен протокол № 53 от 12.09.2017год. била извършена операция по спешност.
В Клиниката по ортопедия и травматология, пролежал до 15.09.2017год., като на
същата дата бил прехвърлен в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Професор д-р
Стоян Киркович" АД - град Стара Загора с оплаквания от силна болка в
кръста, разпростираща се към краката, съпроводена с изтръпване. В клиниката
било проведено медикаментозно лечение, след което болките намалели. Окончателно
бил изписан от лечебното заведение на 18.09.2017год., като на контузения долен
ляв крайник била поставена пристягаща мека ортопедична превръзка.
Вследствие на причинените му от процесното
ПТП травматични увреждания бил с много болезнени и ограничени движения в
областта на долния ляв крайник, поясната област и снагата, нуждаел от постоянни
грижи и редовно, особено през първия месец след инцидента постоянно му помагали
негови близки. В продължение на три месеца К. трудно се движил, не можел да
стои изправен, трудно и болезнено ставал от легло или стол, всякакво движение
го натоварвало. Раздвижването ставало постепенно, а оздравителният процес
протичал дълго и бил съпроводен с болки в левия долен крайник, поясната област
и снагата, които и към настоящия момент не били отшумели и се появявали при
физическо натоварване. По тези причини бил принуден много често да приема
обезболяващи медикаменти. За лечението и възстановяването от травматичното
увреждане, Кънев бил в отпуск по болест общо 154 дни или пет месеца.
Освен горепосочените телесни увреждания,
вследствие на болките, които имал от травмите, изпитвал и ред неудобства,
изразяващи се в затруднено придвижване. Трудно се обслужвал, било нарушено
ежедневието му. Вследствие на претърпяното ПТП изпитал и силен стрес, а към
настоящият момент продължавал да изпитва страх от дори и при на пръв поглед
безобидни пътни ситуации. Травматичните увреждания получени от претърпяното на
12.09.2017год. ПТП причинили на К.К. разстройство на здравето, което на
практика, за един сравнително дълъг период от време го лишило от възможността
да води живот, еквивалентен на този на здравите хора. В този аспект следвало да
бъде отчетена възрастта на ищеца, към момента на инцидента бил на 28 години, а
това била млада и трудоспособна възраст, през която К. следвало да се труди и
получава съответния доход, но вследствие на ПТП бил лишен от тази възможност в
продължение на пет месеца, което обстоятелство от своя страна го поставило в
далеч по неравностойно положение от останалите хора на неговата възраст. С
оглед това влошено здравословно състояние, затрудненото и болезнено движение на
долния ляв крайник, поясът и снагата и на фона на нестабилното социално
положение в страната, претърпяното ПТП от 12.09.2017год. на практика го
дисквалифицирало доверителят от един сравнително нормален живот за немалко
време, който би могъл да води, при положение, че преди инцидента се намирал в
добро здравословно състояние.
Претърпените телесни увреждания причинили
значителни физически болки, душевни страдания и емоционален дискомфорт, които
продължавал да търпи и понастоящем. Дори и сега, когато се трудил, а и работил
като строителен работник, продължавал да изпитва постоянни болки в контузените
места, което се отразявали на качеството на работата му, а за да компенсирал
тези негативни обстоятелства бил принуден да полага допълнителни физически усилия.
К. продължавал да търпи физически и емоционален дискомфорт от получените
вследствие на претърпяното ПТП телесни увреждания, което обстоятелство било
рефлектирало към влошаване качеството му на живот и продължавал да дава
негативно отражение върху ежедневието му.
Видно от представената с настоящата искова
молба справка от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, за
управляваното от виновния водач В.Т.ЗМПС - лек автомобил „Ауди А6" с ДК N9
СТ 27 80 ВА, което била и негова собственост, към датата на ПТП -
12.09.2017год., била налице валидно сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве" АД, по застрахователна полица №
BG/30/116003036809, издадена със срок на валидност за периода от 31.12.2016год.
до 30.12.2017год. Следователно към датата на ПТП - 12.09.2017год. било налице
валидно действащо застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по отношение на процесното МПС, което от
своя страна обуславяло правото на пострадалия К.И.К. да предяви прекия иск по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя.
В изпълнение изискванията на чл. 380 КЗ,
подал застрахователна претенция до ответното „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД където била образувана преписка по
щета с № 0801 - 002879/2020 - 01. С писмо изх. № 3077 от 06.08.2020год.
застрахователят отказал да удовлетвори застрахователната претенция като приел,
че от представените документи не се установявала вината на водач, причинил
процесното ПТП, а също и че не били установени механизма на ПТП, както и
телесните увреждания на молителя, респ. и твърдените от него болки и страдания.
С оглед факта, че увреденото лице - К.И.К. е
изпълнил задълженията си по чл. 498, ал. 1 и ал. 2 КЗ и чл. 496, ал. 3 КЗ -
отправил към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, представил на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на
виновния водач документите, с които разполагал и които били свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди, след съответния отказ на
застрахователя да определи и да изплати застрахователно обезщетение, бил налице
правен интерес от предявяване на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Претърпените от К.И.К. неимуществени вреди -
болки и страдания, причинени от непозволеното увреждане, настъпило на
12.09.2017год., представляващо ПТП, оценявал на сумата от 22 000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София, район Изгрев, ж. к.
"Дианабад", бул. Т. М. Димитров" № 1, представлявано от Бисер
Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков К., заедно от поне двама
изпълнителни директори да заплати на К.И.К., ЕГН **********,***, сумата от 22 000 лева (двадесет и две хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
телесни увреждания, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие от
12.09.2017год., причинено от противоправното поведение на В.Т.З, ЕГН **********,
при управление на лек автомобил „Ауди А6" с ДК № СТ 27 80 ВА, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2017год. - датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответното дружество да
заплати на К.И.К., ЕГН **********,*** направените по делото разноски,
включително и възнаграждение за един адвокат.
С оглед разпоредбата на чл. 127, ал.4 от ГПК,
съгласно даденото пълномощно, посочва банкова сметка, ***, а именно: банкова
сметка *** № BG60UNCR76301074961890 и BIC № UNCRBGSF с титуляр адвокат П.К.П.,
вписан в Адвокатска колегия - Стара Загора, бул. "Митрополит Методий
Кусев" № 31, вх. Г, ет. 1, ап. 2 - процесуален представител на ищеца.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника „Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, в който заявяват, че оспорват така предявените
искове като неоснователни и недоказани, и молят съда да постанови съдебно
решение, с което да ги отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК да присъди
в полза на дружеството направените разноски в настоящото производство, в това
число и за адвокатско възнаграждение.
Алтернативно, в случай, че съда намери
исковата претенция за основателна, молят да намали размера на претендиралото
обезщетение, тъй като същото било прекомерно завишено и не съответствало на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, както и на
справедливостта, която била основен критерий при оценката на неимуществените
вреди.
Считат, че исковата молба е редовна.
Заявяват за безспорни обстоятелства и
признават за установено съществуването на валидно, към датата на процесното
ПТП, застрахователно правоотношение между ответника и собственика на МПС, марка
„Ауди”, модел „А6“, е per. № СТ2780ВА В.Т.З, по силата на Застрахователна
полица № BG/30/116003036809. Молят съдът да отдели този факт като безспорен и
ненуждаещ се от доказване.
Спорни обстоятелства:
Останалите фактически твърдения на ищцовата
страна намират за изцяло несъответстващи на действителността.
На 27.10.2019 г., около 17:30 ч. ПТП в гр.
Стара Загора, на кръстовището на бул. „Ангел Кънчев“ и ул. „Генерал Гурко“ В.Т.З,
ЕГН: **********, в качеството си на водач на лек автомобил „Ауди“, модел „А6, с
per. № СТ2780ВА, не нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по
пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не причинил процесното
ПТП, така както се поддържал от ищеца. От последното следвало, че липсвал
основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно
поведение. Според Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк. д. № 1/2010 г.
на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ имало
вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по
чл. 45 от ЗЗД. С други думи претенция за обезщетение към застрахователя не можела
да се породи, ако увреденият нямал право да получи обезщетение за деликт от
прекия извършител на нарушението. Застрахователят не дължал повече от дължимото
от прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ.
невъзникването на деликтното право водило и до погасяване, респ. невъзникване
на прякото притезание по чл. 432. ал. 1 КЗ.
Категорично заявяват, че вината на
застрахования в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”
АД не била установена с влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК.
Оспорват всички твърдения, изложени в
исковата молба, свързани с възникването на вземанията за главница и лихви,
предмет на така поддържаната от ищцовата страна материалноправна претенция.
Категорично оспорват твърдението, че водачът
на застрахования в „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД лек автомобил, марка „Ауди“ носил изключителна вина за настъпването
на ПТП от дата 12.09.2017 г., в гр. Стара Загора, като считат, че със своето
противоправно поведение, намиращо се в нарушение на ЗДвП ищецът, в качеството
си на водач на мотоциклет, марка „Хонда“, модел ,,CBR“, с per. № CH 1156 В създал предпоставки за реализиране на пътния
инцидент, тъй като именно той създал
опасността на пътя, поради това че шофирал с превишена и несъобразена с
процесната пътна обстановка скорост.
Оспорват в цялост механизма на ПТП, по начина
по който се твърдяло от ищеца, че то се било реализирало. Оспорват изобщо да било
настъпило ПТП съгласно описаните в исковата молба механизъм и участници. В
противоречие с останалите напълно бланкетни твърдения на ищцовата страна за
извършено нарушение на ЗДвП от водача на лек автомобил „Ауди“, в действителност
В.З.управлявал застрахованото при ответника МПС при пълно спазване на всички
приложими норми за движение. Поддържат, че той, за разлика от водача на
мотоциклет, марка „Хонда“, модел ,,CBR”, с per. № СН1156В, се съобразил изцяло с пътната обстановка към
момента на настъпване на процесното ПТП, като при поставен знак „Б2 - Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство.“,
спрял преди визирания знак, внимателно се огледал за приближаващи пътни
превозни средства и едва тогава навлязъл плавно, със скорост не повече от 10-15
км/ч. на кръстовището. Позовавайки се на съдебно-автотехническа експертиза
ищецът неистинно твърдяло, че управлявайки мотоциклета си се движел със скорост от 47 км/ч, което не
кореспондирало с реалните факти. Ищецът недопустимо се позовавал на данни,
събрани в етап на досъдебно производство, а то не притежавала обвързваща за
съда сила. По аргумент от чл. 300 от ГПК. само влязлата в сила присъда на
наказателен съд притежавала задължителна сила относно гражданскоправните
последици от деянието, а не материали от досъдебното производство, поради което
намират твърдяното от ищеца обстоятелство за недоказано. Воден от горното,
считат, че посредством излагането на горепосочените неистинни обстоятелствата
се целяло единствено неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя.
Оспорват голословните твърдения на ипшовата
страна, че настъпил контакт между
застрахования при ответника автомобил и мотоциклета, управляван от г-н К..
Липсвали каквито и да било обективни данни за това обстоятелство, а напротив
още в извънсъдебната претенция насрещната страна твърдяла, че водачът на
автомобила отнел предимството, в резултат от което К. се отклонил в дясно по
посоката на движението си, след което се ударил в бордюра. Твърдят, че настъпването
на процесното ПТП било обусловено изцяло от ненавременната реакция на водача на
мотоциклета.
Оспорват твърдението на ищеца за
задължителната сила на представеното Решение на Районен съд Стара Загора по АНД
№ 2049. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд била задължителна за гражданския съд, а не решение по
административно наказателно дело и то няма доказателствена стойност.
Оспорват настъпването на релевираните с
исковата молба телесни увреждания в резултат от процесното ПТП с участието на
водач на застраховано при ответника МПС. Представените с исковата молба
медицински документи били недостатъчни и не обосновавали нито твърдените
неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсвали
медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на
пострадалия, липсвали медицински документи относно възстановителните процеси,
резултати от направени рентгенови снимки, оперативни протоколи, липсвали
контролни прегледи, които били необходими за потвърждаване съществуването на
твърдените увреждания на ищеца, включително и в подкрепа на твърдението за
продължаващото изпитване от същия на болки и дискомфорт в наранените области на
тялото. Представените доказателства били недостатъчни и не проследявали
развитието на нараняването. Оспорвам твърдението, че в резултат от настъпването
на визираното ПТП ищецът получил описаните в исковата молба, като вид и
характер травми, като се противопоставят на всички твърдения за вида, медико -
биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията по
отношение на проведеното лечение и здравния статус на г-н К. след настъпване на
произшествието и към настоящия момент.
В условията на евентуалност, твърдят, че ако били
причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на
оздравителния процес бил в резултат на неспазване от ищеца на лекарските
предписания, неглижиране на собственото здраве и наличието на предхождащи процесното
събитие заболявания или травми.
Представените като доказателства за
твърдените травми медицински документи били недостатъчни, като от тях не се
установявало категорично съществуването нито на конкретните увреждания, нито на
вида и интензитета на понесените болки и страдания, водещи до евентуалното
причиняване на неимуществени вреди на К.К..
Оспорват приведените в исковата молба
твърдения, че ищецът вследствие на ПТП „претърпява болки и страдания“. В тази
връзка, молят съда да не дава вяра на необосновано изтъкнатата в исковата молба
невъзможност за пострадалия да се грижи сам за себе си, с оглед задоволяване на
елементарните си нужди, поради което бил принуден постоянно да разчита на чужда
помощ. До този момент не били представени никакви доказателства в подкрепа на
изложените голословни твърдения за тежко възстановяване на увреденото лице от
претърпените от процесното ПТП телесни травми. Липсвали също така и каквито и
да било доказателства, от които да било видно, че от близките му била оказвана
сочената в така предявения иск необходимост от трайна помощ в неговото
ежедневие. Оспорват в цялост приведените от ищцовата страна твърдения за
понесени психологически и емоционални травми, както и за продължаващи и към
настоящия момент болезнени усещания, както и дискомфорт в травмираните области
на неговото тяло, в случай, че се установи, че изобщо били налице такива. Считат,
че били изправени пред бланкетни по своето съдържание доводи в исковата молба в
тази нейна част, която не кореспондирала с обективната действителност. Фактите
от душевния живот, като каквито се характеризирали болките и страданията,
стресът, емоционалното напрежение, страхът от пътуване с автомобил, също
подлежали на доказване, като преживяването на такива не следвало като автоматична
последица от настъпването на ПТП за участниците в същото. Твърдените от ищеца
затруднения в работата му също следвало да бъдат доказани. Той твърдял че бил
затруднен в извършването на своята работа, но не изискал решение от ТЕЛК за оценяване на
неговата неработоспособност.
Претендираното от ищцовата страна обезщетение
за неимуществени вреди било необосновано завишено. Съгласно съдебната практика
понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съгласно което се
определяли от съда неимуществените вреди, не било абстрактно понятие, а било
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението, като то не следвало да бъде източник на неоснователно обогатяване
на правоимащото лице. Воден от този аргумент, в условията на евентуалност, ако съда
намери така предявения иск за основателен, молят да намали поради прекомерност
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като характера и
степента на евентуално причинените травми не обуславяли търсената с иска
стойност.
В условията на евентуалност, правят
възражение за съпричиняване от страна на К.И.К., в качеството му на водач на
мотоциклет, на настъпването на продесното ПТП и вредоносните последици от него.
Категорично оспорват изключителната вина на водача на застрахования в
дружеството на лек автомобил В.З.за настъпването на конкретното ПТП, както и за
евентуално причинения вредоносен резултат от същото. На първо място, считат,
че допринесъл в значителна степен за
настъпване на вредоносния резултат, което съпричиняване се изразявало в грубо
нарушение на приложимите правила за поведение, регламентирани в ЗДвП.
По-конкретно, същият, в качеството си водач на мотоциклет, марка „Хонда“, не е
спазил нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като управлявал
мотоциклета си с несъобразена с пътната обстановка скорост, която многократно
превишавала разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на
настъпване на процесното ПТП.
На отделно основание, в условията на
евентуалност, релевират възражение за съпричиняване от страна на водача на
мотоциклета за настъпване на самото ПТП и на вредите от същото, поради
предприемането от негова страна на технически неправилна маневра. Както било
видно от депозираната в извънсъдебната фаза пред застрахователя застрахователна
претенция, с вх. № 2109/26.06.2020 г., насрещната страна признала факта, че
съприкосновение между автомобила и мотоциклета не било имало. Напротив, водачът
на мотоциклета предприел така наречената спасителна маневра, която съгласно
трайно установената съдебна практика не следвало да се счита като
законосъобразно пътно поведение. Поддържат, че чрез своята ненавременна
реакция, а именно да натисне незабавно спирачния педал, водачът на мотоциклета
сам поставил в невъзможност да преустанови безопасно движението на
управляваното от него МПС.
В
условията на евентуалност, поддържат, че К.И.К. нее притежавал към датата на
ПТП валидно СУМПС за управление на тази категория МПС, съгласно разпоредбите на
чл. 150а от ЗДвП, във връзка с Регламент (ЕС) № 168 /2013. Последното
обстоятелство се установявало от отразеното в съставения във връзка с пътния
инцидент Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Именно поради своята
неопитност като водач, ищецът не реализирал технически правилни маневри,
респективно не реагирал адекватно при
възникването на създадената от него опасност за движението, поради което и
настъпването на процесното ПТП се дължало и на визираното обстоятелство, което
молят да бъде отчетено от съда.
На отделно основание, твърдят, че ищецът
съпричинил вредоносния резултат, защото управлявал мотоциклета си без същият да
преминал към датата на ПТП задължителния периодичен технически преглед, с което
нарушил разпоредбата на чл. 147, ал. 3, т.5, б. „а“ от ЗДвП. К. управлявал
мотоциклет, чието техническо състояние не позволявало извършването на правилни
и навременни маневри, като спирачната система и светлинната сигнализация не
функционирали изправно. По този начин той допринесъл за настъпване на
процесното ПТП, тъй като техническото състояние на мотоциклета го
възпрепятствало да задейства спирачната система на мотоциклета си, така че
същият да преустанови своето движение своевременно.
Възразяват срещу ищцовата претенция за
обезщетяване на неимуществени вреди по основание и размер. В процесуална тежест
на Димитров било да докаже преживените болки и страдания вследствие от
процесното ПТП, но неговите твърдения оставали напълно необосновани. Освен
това, дори и на принципно ниво, релевираните в исковата молба телесни
увреждания по своя характер и интензитет не обуславяли понасяне на
неимуществени вреди в размер на 22000,00 лв. Търсеният размер на обезщетението
се явявал неоправдано завишен и несъобразен с изискването за отчитане на
критерия „справедливост“ при неговото определяне.
Възразяват, на отделно основание, срещу
предявения акцесорен иск за лихва - по отношение на неговите размер и начален
момент, от който се търсил, по аргумент за неоснователност на главния иск. В
условията на евентуалност, в случай, че съда намери главния иск за основателен,
оспорват иска за присъждане на законна лихва за забава по отношение на началния
момент, от който се претендирал възникването на акцесорното вземан, по аргумент
от правилото, уредено в нормата на чл. 338, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Въпреки че ищецът спазил изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК, като формално е
посочил банкова сметка, ***ално присъденото обезщетение, то не било съобразено
с горепосоченото правило. Визираната норма била императивна по своя характер,
като освен това същата се явявала и lex specialis. Като титуляр на банковата
сметка бил посочен адв. П.П., но
приложеното към исковата молба копие от пълномощно не отговаряло на
изискванията на чл. 338, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 380, ал. 3 от КЗ, поради
което най-ранният начален момент, от който би могло да се породи вземането за
законна лихва за забава било считано от датата на подаване на исковата молба.
Възразяват срещу твърдяната изключителна вина
само у водача на застрахования при ответника автомобил, като считат, че ищецът
с поведението си и действията си, в нарушение на приложимите правила на ЗДвП
допринесъл в значителна степен за настъпването както на процесното ПТП, така и
на вредите от него, по подробно изложените по-горе съображения.
На отделно основание възразяват срещу
предявения размер на ищцовата претенция, който се явявал прекомерен, предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
мотоциклет, марка „Хонда“, по отношение както на настъпването на самото ПТП,
така и на евентуалното забавяне на оздравителния процес - приносът на
пострадалият било основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Воден от гореизложените фактически твърдения
и правни доводи, молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан в неговата цялост, а в случай, че го намери за основателен, то молят
да не го уважава в пълния му претендирай размер, като съобрази размера на
обезщетението с направените от ответника възражения за съпричиняване и
прекомерност на същото.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ . Съгласно тази разпоредба застрахованият има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За уважаване на такъв иск е необходимо наличието на следните обстоятелства: виновно противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, изразено в причиняване на пътнотранспортно произшествие; настъпили за ищеца вреди; причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и настъпилите за ищеца вреди; валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответника към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие.
В процесния случай, ищецът следва да докаже
всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства. В тежест на ищеца е да
докаже претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, а в тежест
на ответника е докаже възраженията си по предявения иск, както и твърдения от
него принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Ответникът следва да посочи надлежни
доказателства за направеното възражение за съпричиняване от страна на водача на
мотоциклета за настъпване на самото ПТП и на вредите от същото, поради
предприемането от негова страна на технически неправилна маневра.
4.2. Възразяват срещу искане за допускане на
комплексна съдебно автотехническа експертиза. Тази експертиза е събрана в етап
на досъдебно производство и не носи доказателствена стойност за градския съд.
4.3. Възразяват срещу искането за допускане на
съдебномедицинска експертиза №333/2017г. Тази експертиза е събрана в
досъдебното производство и не носи доказателствена стойност за гражданския съд.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба,
като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото, фактическата обстановка и
механизма на ПТП, съдът следва да уважи
направените от страните доказателствени
искания, тъй като същите са допустими по смисъла на ГПК, а относно относимостта
на събраните доказателства към предмета на спора, съдът ще се произнесе с
крайния си съдебен акт.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА АНД № 2049/2020 г. по описа на РС Ст.Загора
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото: Решение №
422 от 24.09.2020год., постановено по АНД № 2049 по описа на Районен съд Стара
Загора за 2020год.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица per. № 1228р
- 10496/13.09.2019год.; Епикриза ИЗ 18160 на Клиника по неврохирургия към УМБАЛ
„Професор д-р Стоян Киркович" АД - Стара Загора; Епикриза ИЗ 17948 на
Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Професор д-р Стоян
Киркович" АД - Стара Загора; Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №130
- М/2017ГОД.; Съдебномедицинска експертиза № 333/2017год.; Комплексна съдебно
автотехническа експертиза; Амбулаторен лист № 1492/19.10.2017год.; Трудов
договор № 34/14.08.2017год.; Болнични листове № Е20171109726; № Е20171683978; №
Е20171109726; № Е20171684126; № Е20176572115 и № Е20176572275; Справка от
интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна
застраховка „ГО" на автомобилистите; Застрахователна претенция вх. № 2109
от 26.06.2020год. на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве" АД; Писмо изх. № 2907 от 28.07.2020год. от „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД; Писмо изх. №
3077 от 06.08.2020год. от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве" АД;
ПРИЛАГА по делото: Справка от
търговския регистър за актуално състояние на ответника; Адвокатско пълномощно
на адв. П.П..
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца
да сочи гласни доказателства при режим на довеждане.
ДОПУСКА
в качеството
си на свидетел лицето В.Т.З, ЕГН: **********,
с адрес: *** и Д.Г.З., съпруга на В.Т.З,
и двамата при режим на призоваване.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.
186 от ГПК ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника
съдебно удостоверение, което да му послужи пред НЗОК, за да се снабди с
информация относно данните за личния лекар на К.И.К., ЕГН: **********, както и
информация от медицинското му досие, касаеща проведени лечение, прегледи и
консултации за периода 29.04.2011 г.- 29.04.2021 г. - тоест, считано от датата
на подаване на исковата молба за предхождащ период от 10 години назад, от които
да видно какво е било здравословното му състояние преди пътния инцидент,
страдал ли е от заболявания, телесни увреждания, респективно какво е било
предприето лечение и дали са извършвани контролни прегледи и/или рехабилитация
по повод евентуално претърпени от процесното ПТП телесни увреждания. Уточнявам,
че правя доказателственото искане с оглед възражението ми за съпричиняване от
ищеца на вредоносните последици, поради неглижиране на оздравителния процес,
както и за липса на причинна връзка на съответните телесни увреждания с това
ПТП, предвид наличието на предхождащи заболявания и/или травми, след внасяне на ДТ.
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза,
вещото лице по която, след като се
запознае с материалите по делото и
извърши преглед на ищеца и пострадало лице, да отговори на въпроси,
поставени в исковата молба и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р ЕМИЛ НИКОЛОВ
БЪЧВАРОВ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 300 лв., които да се внесат както следва: 150 лева от
ищеца и 150 лева от ответното дружество, в 3 дневен срок от съобщението и в
същият срок да приложат по делото банковото бордеро.
НАЗНАЧАВА съдебно-автотехническа експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото и след като изслуша в съдебно заседание
свидетели-очевидци, да отговори на въпроси, поставени в отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. СЛАВИ
НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 300 лв., които да се внесат от ответното дружество в 3
дневен срок от съобщението и в същият срок да приложат по делото банковото
бордеро.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 29.06.2021
г. от 10.20 ч., за която дата да се призоват страните и свидетелите В.Т.Зи Д.Г.З.,
на посочения в отговора на исковата молба адрес. Вещите лица да се призоват
след внасяне на депозит по делото.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи
на страните, а на ищеца и копие от отговора.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.