Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260255

 

 гр. Пловдив, 20.10.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански   състав, в  публично   заседание   на  двадесет и трети септември,  през   две  хиляди  и  двадесета   година  в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                 НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

                                                             

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№1349  по  описа на  ПОС  за  2020г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и   сл.  ГПК.

Въззивният съд  е сезиран с жалба с вх.№27660/24.09.2019г депозирана от В.М.К. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния му представител адв. Д.Б. против Решение № 3139/27.06.2019г  постановено по гр. д. №10848/2018 г. на РС Пловдив, деветнадесети гр. състав, в частта  с която е  отхвърлен предявеният  от В.М.К. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД за осъждане на „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със  седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от управителя К. М., да му върне сумата от 1230.80 лв., платена от К. по Договор за потребителски кредит /заем/ № ***, като получена без правно основание, като неоснователен. Решението на първоинстанционния съд се обжалва в горепосочената част, като  незаконосъобразно,  необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. От  съда се иска да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния акт в обжалваната част  и вместо това да уважи предявения иск. Претендира  за присъждане на разноски, съгласно  представения списък  с  направени такива.

Въззиваемата  страна „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД /със старо наименование „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД/ , ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 3, ап. 3, представлявано от управителя К. М. изразява становище за неоснователност на жалбата и иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, в обжалваната част. Претендира разноски.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, поради което  се  явява процесуално  допустима,  а  разгледана  по   същество   е  неоснователна.

Първоинстанционният  съд  е установил, че  размерът на шрифта на договора не е съобразен с императивно изискване на закона в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, поради което е  приел, че договорът  е недействителен, което е достатъчно основание за уважаване на предявения иск за прогласяване на нищожността му, без да се обсъждат и другите наведени в исковата молба основания за нищожността му. Съобразно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него, като  платените суми от потребителя за разликата над чистата стойност на кредита подлежат на връщане от ответника като получени при начална липса на основание. За установяване на общия размер на извършените от ищеца по договора плащания, първоинстанционния съд е допуснал  извършване на съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на вещото лице, по която същият възлиза на 1590.80 лв. Ищецът е оспорил правилността на заключението, твърдейки, че по договора са извършени и други плащания, за което са издадени 17 вносни бележки с №№ : 018456/06.04.2017 г., 016254/07.06.2017 г., 016136/23.06.2017 г., 019245/07.07.2017 г., 018293/15.09.2017 г., 018509/09.10.2017 г., 018525/13.10.2017 г., 018652/20.10.2017 г., 018856/13.11.2017 г., 018868/17.11.2017 г., 019051/28.11.2017 г., 019083/08.12.2017 г., 019091/15.12.2017 г., 018948/22.12.2017 г., 020175/12.01.2018 г., 020607/08.02.2018 г. и 021022/23.03.2018. Според заключението по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, тези плащания не са осчетоводени от ответника, поради което и доколкото в тях не е посочено основание за извършване на съответното плащане, първоинстанционният съд е приел, че посредством същите ищецът не доказва при условията на главно пълно доказване твърдението си, че с посочените  суми е погасил задължения по процесния договор за кредит, поради което е отхвърлил претенцията за връщане на  сумата от 1230.80 лв., платена от К. по Договор за потребителски кредит /заем/ № ***, като получена от ответника без правно основание.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано,  постановено в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният  съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само  посочените  в жалбата правни изводи, законосъобразността  на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на  посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените  във  въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В  конкретният  случай обжалваният акт  е  валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани  доказателства за новооткрити  или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.    

Установява се от  събраните по делото доказателства, че 09.02.2017 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит /заем/ номер на кредит : *** /Терра Макси/”, имащ за предмет предоставяне на потребителски кредит на кредитополучателя в размер на 1600 лв. за финансиране на лични нужди на последния, срещу задължение да го върне, ведно дължимите лихви при условията и в сроковете, посочени в договора.

Няма спор между страните относно обстоятелството, че ищецът е притежавал качеството „потребител“ към момента на сключване на договора,  а ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД /старо наименование „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********/, от своя страна има качеството на търговец по смисъла на ТЗ и ЗПК, поради което клаузите на ЗПК са приложими по отношение на  възникналото между страните правоотношение.

Процесния  договор за потребителски кредит е обявен за недействителен, доколкото размерът на шрифта му не отговаря на изискването на чл.10 ал.1 ЗПК. Съгласно чл.23 ЗПК, при недействителен договор за потребителски кредит, на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него.

Спорът между страните се концентрира върху това дали е налице платеното над заемната сума и съответно  подлежи ли  на връщане.

Видно от събраните по делото доказателства, са налице 17 броя разписки с №: 018456/06.04.2017 г., 016254/07.06.2017 г., 016136/23.06.2017 г., 019245/07.07.2017 г., 018293/15.09.2017 г., 018509/09.10.2017 г., 018525/13.10.2017 г., 018652/20.10.2017 г., 018856/13.11.2017 г., 018868/17.11.2017 г., 019051/28.11.2017 г., 019083/08.12.2017 г., 019091/15.12.2017 г., 018948/22.12.2017 г., 020175/12.01.2018 г., 020607/08.02.2018 г. и 021022/23.03.2018./ л.38 до л.54 вкл. от делото на ПРС/. Както обаче, правилно  е отбелязал първоинстанционният съд, в  тях  не  е посочено основание  за извършване на съответното плащане. Действително вносните бележки не се оспорени от ответното дружество, нито  откъм съдържание, нито откъм подпис, но  те  единствено безспорно установяват  предадени суми по разписките  от  ищеца на  ответното дружество.  От  това обстоятелство обаче, само по себе си  не би могъл да бъде направен  безспорен извод, че с тези суми са погасявани задължения по  процесния договор за кредит. Отделно от това, следва да бъде отбелязано, че представените 17 броя разписки, съгласно заключението на вещото лице Й. П., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, не са осчетоводени в ответното дружество.

С оглед изложеното, при  съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не доказва при условията на главно пълно доказване твърдението си, че с посочените  суми по представените 17 броя разписки е погасил задължения по  процесния договор за кредит, поради което претенцията за връщане на  сумата от 1230.80 лв., платена от К. по Договор за потребителски кредит /заем/ № ***, като получена от ответника без правно основание, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, в обжалваната част, поради което  същият   следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Въззиваемата страна  претендира направени разноски, но поради липсата на доказателства за направени такива, разноски не и се присъждат.

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                             

                             Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3139/27.06.2019г  постановено по гр. д. №10848/2018 г. на РС Пловдив, деветнадесети гр. състав, в обжалваната част.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

  

        

 

                                               

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                                               

                                                    ЧЛЕНОВЕ: