РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 32667
гр. София, 18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110149127 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 417 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ИВ. Г. Ф. за суми, дължими по силата на договора
за потребителски кредит от 03.06.2020 г., уточнено с молба от 19.10.2021 г.
Като разгледа заявлението, както и приложените към него писмени доказателства,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В процесния случай заявителят претендира сумата 20 лева като непогасен размер на
такса за оценка на риска. Посоченото вземане е предвидено в чл. 7.1 от договора за
потребителски кредит, според който потребителят следва да заплати на кредитора такса за
оценка на риска в размер 240 лева, дължима в деня на подписването на договора за кредит,
която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план. Като разгледа тази клауза, съдът я намира за нищожна
поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно посочената норма кредиторът не може
да събира от потребителя такси и комисионни за услуги, свързани с усвояване и управление
на кредита. Извършването на оценка на риска предхожда сключването на договора и е
условие за вземане на решение от страна на кредитора дали да бъде отпуснат исканият
кредит, което от своя страна е свързано с усвояването на кредита. Следва да се посочи, че
според чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В чл. 16, ал. 1 ЗПК е
регламентирано, че преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите. Тоест оценката на риска е задължение на кредитора,
1
което следва да бъде извършено задължително преди сключването на договора за кредит, а
не представлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Клаузата на чл. 7.1,
регламентираща задължението за заплащане на такса за оценка на риска е нищожна и на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Чрез нея се възлага
заплащането на такса за действие, което кредиторът следва да извърши във всички случаи
преди сключването на договор за кредит и то в необосновано висок размер. Тоест
кредиторът ще извърши преценка на кредитоспособността на кредитополучателя, която
следва да бъде извършена задължително от него преди да вземе решение дали да отпускане
кредита, но за това действие, за което принципно не му се дължи възнаграждение, е
уговорено заплащане на такса в размер на 240 лева. По този начин кредиторът се обогатява
неоснователно за сметка на кредитополучателя, което противоречи на принципа на
добросъвестност в гражданските отношения. Поради тези съображения съдът намира, че в
полза на заявителя не е възникнало вземане за такса за оценка на риска в размер на 20 лева,
а съответно и претендираното въз основа не него обезщетение за забава в размер 0,43 лева.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу ИВ. Г. Ф. следва да бъде отхвърлено в частта за вземанията за
сумите 20 лева – такса за оценка на риска и 0,43 лева – обезщетение за забава върху такса
оценка на риска.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист на [фирма] срещу ИВ. Г. Ф. в частта за сумите 20 лева – такса за
оценка на риска; 0,43 лева – обезщетение за забава върху такса оценка на риска.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2