МОТИВИ ПО НОХД № 2483/2019г. по описа на ШРС: Подсъдимият А.С.М. е предаден на съд по обвинение за престъпление
по чл.198, ал. 1 от НК за това, че на 02.01.2019г. в гр.Шумен отнел чужди
движими вещи – дамска кожена чанта, тип куфар, кожено портмоне, сумата от 20
лева, мобилен телефон, марка „Самсунг Галакси А5“ с ИМЕЙ № 357099072291942, мобилен телефон,
марка „Нокия 225“ с ИМЕЙ № 357814061999168 и слънчеви
очила марка „Рейбан“, всички вещи на обща стойност
339,00 лева от владението на Д.В.Д., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила.
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа изцяло, така
повдигнатото обвинение, като предлага на съда, да признае подсъдимият за виновен
в извършването на посоченото в обвинителния акт, престъпление и да определи наказанието
в минималния предвиден размер от три години „лишаване от свобода“, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с петгодишен изпитателен срок. Предлага на съда на
основание чл.59 от НК да приспадне задържането на подс.
М. по ЗМВР, а направените разноски да бъдат възложени на подсъдимия.
Подсъдимият А.М. в съдебно заседание не се признава за виновен в извършването
на деянието, посочено в обвинителния акт, като се възползва от правото си да не
дава обяснения. Назначеният служебен защитник изразява съгласие с фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли съда
да наложи наказание „лишаване от свобода“ за минималния предвиден срок от три
години, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от пет
години. В последната си дума подс. А.М. заявява, че не иска да влиза в затвора.
След преценка на събраните по делото, доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна,
следното: Подсъдимият А.С.М.
бил безработен и живеел в с. Каспичан, обл.
Шумен. Подсъдимият редовно пристигал с
влака в гр. Шумен, където се разхождал. На 02.01.2019г, подс.
М. отново пристигнал през деня в гр. Шумен и се разхождал в централната му
част. Малко след 19,00 часа подс. М. се намирал в
района на пл. Кристал. По това време там се намирала и свидетелката Д.В.Д.,
която се прибирала след работа към дома си на ул. Димчо Попов № 2. Подсъдимият
забелязал свид.
Д., която вървяла сама по улиците и решил да издебне удобен момент и да й вземе
дамската чанта. Подсъдимият тръгнал зад свид. Д..
Проследил я до кръстовището образувано между ул. Антим I и ул. Димчо Попов. Подсъдимият след като се огледал,
затичал се след свид. Д., настигнал я и хванал
дамската й чанта, като я дръпнал силно. Свидетелката Д. се опитала да задържи
чантата си, но подсъдимият надделял. Издърпал чантата със сила и побягнал по
съседната, стръмна улица. Свидетелката Д. тръгнала след него и започнала да
вика, но нямало никой, който да й помогне, а телефоните й били в отнетата от
подсъдимия, чанта. Свидетелката изгубила от погледа си подсъдимия и се прибрала
в дома си. Подсъдимият М. взел от чантата на свидетелката само парите, които
намерил вътре – 20 лева, като изхвърлил чантата в казан за боклук около
болницата. От магазин на Руски паметник в гр. Шумен си купил бира, хляб и
цигари. На следващият ден – 03.01.2019г., свид. Д.Д. *** за извършеното престъпление. Във връзка с това,
свидетелите Г.А.В. и Г.Н.Й. започнали оперативно-издирвателни
мероприятия. Двамата свидетели иззели видеозаписи от камери, монтирани на
обществени места в гр. Шумен, непосредствено преди извършване на деянието. При
анализа на заснетото, първо засекли пострадалата да се движи по бул. С. Велики
– пред Миналия век на тротоара на южната част на платното, в посока към пл.
Оборище. На около 20-30 метра я следвало
лице от мъжки пол, на което се виждало тялото – движенията на ръце, крак,
походка, но не се виждало лицето му. После, свид. В.
и Й. засекли пострадалата на камерите на ОУП на пл. Оборище, като лицето
продължавало да я следва. Следващите камери били на вендинг-машини
, където отново видели пострадалата и следващото я лице от мъжки пол. После
прегледали камери на ул. Август Попов № 9 на частен дом, преди кръстовището с
ул. Антим I, след хотел Шумен, на които
отново видели пострадалата и лицето от мъжки пол, но запис от местото, където
била отнета насила чантата на пострадалата не било заснето. След преглеждане на
записите от камерите, отпаднала вероятността лице от гр. Шумен, склонно да извършва
подобен род, деяния да е извършителя. Свидетелите се насочили към подс. А. С.М., който редовно посещавал гр. Шумен и бил
познат на служителите на КП при РУ Шумен, както и маршрута му на придвижване
като е в Шумен. Свидетелят Г.В. снел писмено сведения от подс.
М., в което последния признал, че е издърпал чантата, от къде е следвал
пострадалата, какъв цвят била чантата, че имало малка сума пари вътре.
В хода на досъдебното производство
била назначена изготвена комплексна
съдебно видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза. Видно от заключението на експертизата на база изследването на
видеозаписи от охранителни камери за видеонаблюдение,
монтирани на сгради, находящи
се на бул. С. Велики в близост до дом № 81, пл. Оборище № 2, пл. Оборище № 4 и
ул. Август Попов № 9 се установяват действията на подс.
А.М. следвайки постр. Д.Д..
Експертизата установила, че на изображенията на лицето от видеозаписите,
заснети с охранителни камери и на изображенията от представените образци за
сравнително изследване от подс. А.С.М. е заснето едно
и също лице.
От изготвената по досъдебното
производство съдебно икономическа експертиза се установява, че общата стойност
на инкриминираните вещи възлиза на 339 лева.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно-психиатрична
експертиза на подсъдимия А.М.. От писменото заключение на
съдебно-психиатричната експертиза е видно, че подсъдимият е с нормален интелект, макар и в екстремно
ниски варианти – нисък вариант на развитие. Не страда от душевно заболяване в
смисъл на „разстройство на съзнанието“, като е налице личностова
дисхармония, с предимно конверзно първосигнални
и дисоциативни
черти, с подчертано манипулативни и защитни тенденции. Към момента на
деянието, на терена на нормален, макар и в екстремно ниските нива интелект и
при отсъствие на болестни отклонения, при подс. М. не
намират клинични аргументи за да обсъждат психологични правни критерии за
нарушени психически годности – бил е със запазени годности да разбира свойството и значението на извършеното
и е магъл да ръководи постъпките си и е годен да участва в наказателното производство, както и да носи наказателна
отговорност.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
събраните доказателства - показанията на свидетелите Д.В.Д., Г.А.В. и Г.Н.Й., както и присъединените на основание чл.283 от НПК,
писмени доказателства. Съдът приема за установено и доказано мястото и времето
на извършване на деянието, авторството на подсъдимия, както и неговата вина.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до извод, непораждащ съмнение
във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му.
От така установеното фактическо положение и след като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, поединично и в тяхната съвкупност съдът прие,
че подсъдимият А.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, поради следното:
-
Обект на престъплението – обществените отношения,
осигуряващи и гарантиращи нормалните условия за упражняване правото на
собственост и човешка неприкосновеност;
-
Субект на престъплението – пълнолетно лице, което не се
намира в състояние на невменяемост;
-
От обективна страна – отнемане на чужди движими вещи, които
не са нито собствени, нито във владение
на подсъдимия, като за отнемането е използвал сила. Изпълнителното деяние се
изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещите /чантата и
намиращите се в нея, вещи/ от страна на владелеца и собственика и установяване
на фактическа власт от страна на подсъдимия, чрез използване на сила. Използвана
е била сила от подс. М. именно за отнемане, тъй като свид. Д. е държала чантата си, опитала се е я задържи, но
подсъдимия, който е мъж е надделял;
-
От субективна страна – отнемането е с пряко насочен
умисъл, като деецът е съзнавал противообществения характер на деянието и е
целял настъпването на общественоопасните последици.
При определяне на наказанието по отношение на
подсъдимият, съдът прецени:
Степента на обществена опасност на деянието, която съда
счита за висока. Степента на обществена опасност на дееца – от данните за
личността му – неосъждан, с начално образование, неженен, неработещ, които съда
преценява като добри.
Съдът намира, че в инкриминирания
случай са налице следните смекчаващи вината обстоятелства:
–
Самопризнание в хода на предварителната проверка, тежко
семейно и материално положение.
Отегчаващи вината обстоятелства – не се установиха.
Съдът намира, че наказание в минималния размер
от три години „лишаване
от свобода“ се явява справедливо и достатъчно да изпълни целите на наказанието,
предвидени в чл.36 от НК.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият М. не е бил осъждан на
„лишаване от свобода“ съдът прие, че за
постигането на целите на наказанието и най-вече за
поправянето му
не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно
реално, поради което отложи изтърпяването
на определеното наказание по реда на
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет
години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимият А.С.М.
направените деловодни разноски.
В този смисъл съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: