Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на глава ХХІ НПК С присъда № 227 от 23.03.2011г. по НОХД № 43/2011год., Г. районен съд е признал подсъдимите С. Т. К. и М. К. Л./и двамата от Г. Г. О./ за виновни в това, че на 04.05.2010 г. в Г. Г. О., действайки като непълнолетни, но с възможност да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, след предварителен сговор помежду си, чрез използване на техническо средство, отнели с намерение противозаконно да присвоят от владението и без съгласието на собственика „Б. д. ж. - ТПС(Л.)” ЕООД Г. С. – Л. д. Г. О., чужди движими вещи на стойност 40.89 лв., като деянието е извършено при условията на повторност и случая е немаловажен, както и равностойността на вещите е възстановена до приключване на делото в първоинстанционния съд, поради което на основание чл.197 т. 3 вр. чл. 195 ал.1 т.4, 5 и 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.чл. 58 А ал.1 вр. чл. 54 и чл. 36 НК, районният съд ги е осъдил на осем месеца лишаване от свобода, които С. Т. К. да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 41 ал.6 НК вр. чл. 57 ал.І вр. чÙ. 59 ал.І вр. чл.60 ал.І вр. чл. 61 т. 2 ЗИНЗС, а М. К. Л. да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 41 ал.6 НК вр. чл. 57 ал.1 вр. чл. 59 ал.1 вр. чл.60 ал.1 вр. чл. 61 т. 3 ЗИНЗС. Двамата подсъдими са осъдени да заплатятнаправените по делото разноски в размер на 95.00 лв. в полза на ГОРС, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. За проверка на така постановената присъда е постъпила жалба от двамата подсъдими. Излагат се съображения за несправедливост на наложените наказания, доколкото при постановяване на присъдата не е взета предвид обществената опасност на деянието и стойността на отнетите вещи, както и обстоятелството, че стойността на отнетата вещ е възстановена на пострадалото лице. Посочва се, че следва да се отчете пълното самопризнание от страна на подсъдимите, както и обстоятелството, че двамата подсъдими са непълнолетни, а С. К. е бил зависим от наркотици. Сочи се, че най-подходящото наказание е ”пробация” за двамата подсъдими, с която биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция. В съдебното заседание пред ВТОС представителят на В. счита, че налаганите до този момент наказания ”пробация” за двамата подсъдими не са превъзпитали последните и те са продължили да извършват престъпни деяния. Пледира да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционният съд. Подсъдимите се явяват лично. Защитата пледира да се измени наложеното от ГОРС наказание на подзащитните. Представено и прието по делото е медицинско свидетелство, удостоверяващо обстоятелството, че към 13.06.2011г. проведените тестове за наркотици за С. К. са отрицателни. Защитата моли да се измени присъдата, като се наложат наказания ”пробация”, алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание. В последната си дума подсъдимият Л. твърди, че е доволен от присъдата и моли да бъде потвърдена. В последната си дума подсъдимият К. моли съдът да бъде намалено определеното от първоинстанционния съд наказание до една година. В. ОКРЪЖЕН СЪД като прецени наведените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното: Производството пред първата инстанция е образувано и обжалваната присъда е постановена по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие” - чл. 370 и сл. НПК. Съдът намира, че направените от подсъдимите признание на фактите се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, съдържащи се в дадените от тях обяснения, в показанията на разпитаните свидетели: Л., Г. Г., П. Г.; от заключението на съдебно оценъчната експертиза, съдебно-психологична експертиза, писмените доказателства събрани в хода на досъдебното производство, както и данни за подсъдимите- справка за съдимост, предсъдебен доклад за всеки подсъдим, заверено копие от ПКО 25/26.01.2011г., заверен препис от протокол по НОХД 246/11г. на ГОРС– анализирани от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност, от които доказателства и доказателствени средства следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: На 04.05.2010 г. двамата подсъдими решили да извършат кражба на кабели от оставените на гараж коловози в района на Л. д. Г. Г. О. електромотрисни влакове. В изпълнение на намисленото двамата подсъдими, отишли на гаражен коловоз, където бил оставен електромотрисен влак (ЕМВ) № 32 129/32 130, като влезли в прикачен вагон № 32 329 и от апаратен шкаф № 6 на вагона, с помощта на нож, който носели със себе си отрязали едножилен многожичен меден кабел със сечение 2.5 кв.мм. тип ПС 4000/ПВА - 2, с общо тегло 1.76 кг. След това отнесли кабела в близост до р. Я., където изгорили изолацията му и добитите по този начин медни жици предали в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали на „К.-Р" ЕООД Г. Г. О. В РУ „Т. п." Г. Г. О. бил получен сигнал за кражбата, като била извършена проверка по случая от св. Г. Г. В резултат на успешно проведените от него ОИМ били установени двамата извършители на престъплението, като подсъдимия К. показал мястото, където обгорили кабела. Видно от заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза стойността на вещта е 40,89 лв. От заключенията на назначените психологични експертизи става ясно, че двамата подсъдими са разбирали и свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. По делото са представени предсъдебни доклади за двамата подсъдими, изготвени от Пробационна служба - Г. В. По отношение на С. Т. К. са констатирани многобройни осъждания, нарушения на наложени пробационни мерки, лоши характеристични данни, липса на мотивация за промяна на поведението. Рискът от рецидив е среден към висок -76 пункта.За подсъдимия М. Л. рискът от рецидив е висок, налице са нарушения на наложени пробационни мерки. С оглед на установеното се налагат следните правни изводи. Доказателства, обосноваващи обвинителната теза и касаещи основният факт в настоящото производство, а именно факта на извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него се съдържат в обясненията на подсъдимите, доколкото производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава двадесет и седма НПК. В съдебно заседание и в досъдебното производство подсъдимите се признават за виновни. Предвид установената фактическа обстановка и въз основа на анализа на доказателствения материал съобразно разпоредбата на чл.14 НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, правилно и в съответствие с процесуалния закон, първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу подсъдимите е установено по категоричен и несъмнен начин, поради което законосъобразно и обосновано ги е признал за виновни за това да са извършили от обективна и субективна страна състава на престъпление почл.197 т. 3 вр. чл. 195 ал.1 т.4, 5 и 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл.63 ал.1т.3 НК ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА: На 04.05.2010 г. в Г. Г. О., действайки като непълнолетни, но с възможност да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, след предварителен сговор с М. К. Л., чрез използване на техническо средство, отнели с намерение противозаконно да присвоят от владението и без съгласието на собственика „Б. д. ж. - ТПС (Л.)” ЕООД Г. С. – Л. д. Г.О., чужда движима вещ на стойност 40.89 лв. Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на вещ, което представлява преустановяване на владението върху тях от досегашния владелец и установяване владението на дееца. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимите са прекъснали владението върху вещта и са установили свое владение. ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА: Субект на престъплението са двамата подсъдими С. Т. К. и М. К. Л.. Макар и да са били непълнолетни по време на извършване на деянието, предмет на наказателното производство, подсъдимите С. Т. К. и М. К. Л. са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, т.е. по отношение на същите е налице чл.63 ал.1 т.3 НК. Престъплението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са имали представи за обстоятелства, визирани от обективните признаци на състав на престъплението. Съзнавали са, че лишават от собствените им вещи „Б. д. ж. - ТПС (Л.)” ЕООД Г. С. – Л. д. Г. О. , предвиждали са преминаването на вещта в своя фактическа власт и са целели да установят такава власт. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са ги искали – действали са с пряк умисъл. ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА: Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приемат самопризнанията на подсъдимите и възстановяване стойността на отнетата вещ. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита предходната съдимост на подсъдимите и лошите характеристични данни. Настоящия състав на ВТОС намира, че в случая районният съд е извършил дейността по индивидуализация на наказанията в пълно съответствие с императивните изисквания на чл. 373, ал. 2 НПК, като е определил наказание на подсъдимите при условията чл. 58а НК. За извършеното на престъпление по чл.195 ал.1 т.4, 5 и 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК и след редукция на наказанието по чл. 63 ал.1 т.3 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Тъй като съдебното производство е протекло по реда на Глава XXVII и подсъдимите са направили самопризнания, съгласно разпоредбата на чл. чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 НПК съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а НК. Съобразено е обстоятелството относно възстановяването стойността на отнетата вещ до приключване на съдебното следствие, за което районният съд е приложил и разпоредбата на чл.197 т.3 НК, отчетен е фактът, че деянието е извършено от непълнолетни лица, поради и което правилно и законосъобразно е приложена редукцията на чл. 63 ал.1 т.3 НК. Съобразявайки всички факти и обстоятелства правилно и законносъобразно е определен размера на наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода- размер под минималния предвиден в разпоредбата на закона. По отношение индивидуализация наказанието на С. Т. К. е налице следното. Видно от приложената към делото справка за съдимост подсъдимият К. е извършил деянието предмет на настоящото производство, след като вече е бил осъждан с влезли в сила присъди „пробация” за престъпления против собствеността. Видно от справката за съдимост на К. са му налагани последователно през кратък период от време пробационни мерки. Прави впечетление, че същият е извършвал престъпни деяния в периода на наложената съответна пробациона мярка. Според предсъдебния доклад от страна на К. са били налице многобройни нарушения на пробационните наказания, като не са отразени позитивни промени в личностен и поведенчески аспект. По делото е приложено заверено копие от протоколно споразумение от 01.03.2011г. с ГОРП, според което на подсъдимия С. Т. К. е определено наказание четири месеца и петнадесет дни лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при „СТРОГ” режим. Деянието по подписаното споразумение е извършено отново в срока на изпълнение на постановените пробационни мерки. За С. К. към момента на извършване на настоящото деяние не е наложено наказание лишаване от свобода, но като се взе предвид високата обществена опасност на К., факта, че е осъждан с налагане на пробационни мерки, без това да му повлияе превъзпитателно съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на този подсъдим е наложително той да изтърпи ефективно определеното му наказание„лишаване от свобода”. Горното наказание отговаря както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 НК, за да се въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите членове на обществото, поради което правилно наказанието му е определено в този вид и размер. Налице са условията на чл. 41 ал.6 НК вр. чл. 57 ал.І вр. чл. 59 ал.І вр. чл.60 ал.І вр. чл. 61 т. 2 ЗИНЗС, предвид подписаното споразумение от 01.03.2011г., с определено наказание четири месеца и петнадесет дни лишаване от свобода, поради което следва да се определи първоначален режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода – строг, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Относно индивидуализация наказанието на М. К. Л. е налице следното. Видно от приложените по делото бюлетини за съдимост Л. е с обременено съдебно минало, според предсъдебния доклад същият е многократно осъждан за кражби, налагани са му пробационни мерки, които са били нарушавани от последния. С определение № 97 от 15.07.2010г. Окръжен съд - Г. В. Т. е заменил наказанието „пробация” с наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което е отложено за срок от две години. Всички тези данни индицират за висока обществена опасност на дееца и се отчитат от съда като отегчаващо отговорността обстоятелство. Преценявайки поотделно и съвкупно гореизложеното в контекста на целите на чл. 36 НК и превъзпитанието на дееца, правилно наказанието му е определено в този вид и размер. Налице са условията на чл. 41 ал.6 НК вр. чл. 57 ал.1 вр. чл. 59 ал.1 вр. чл.60 ал.1 вр. чл. 61 т. 3 ЗИНЗС, предвид обстоятелството, че с определение № 97 от 15.07.2010г. на ВТОС му е наложено условно наказание лишаване от свобода. Следва да се определи първоначален режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода – общ, което да се търпи в затворническо заведение от открит тип. Въззивният съд отчита и направеното искане от страна на подсъдимия Л. за потвърждаване на първоинстанционната присъда. При определяне вида и размера на наказанията на посочените подсъдими първостепенният съд е отчел степента на обществена опасност на деянието, както и личната такава на всеки един от подсъдимите. Обществената опасност на извършеното деяние е висока, доколкото същото представлява посегателство спрямо обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване на правото на собственост. ВТОС намира, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на подсъдимите. Съдът може да приложи института на условното осъждане, когато налага наказание лишаване от свобода до три години, подсъдимият е с чисто съдебно минало и ако прецени, че целите на наказанието, визирани в чл.36 НК могат да бъдат постигнати без ефективното му изтърпяване. Целите на наказанието са да се въздейства върху личността на дееца в посока на поправянето и превъзпитанието му, да му се отнеме възможността на върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. Безспорно разпоредбата на чл.66 ал.1 НК поставя акцент върху постижимостта на специалната превенция- поправянето на осъдения, но при решаване на въпроса за условното осъждане, съдът следва да държи сметка и за въздействието, което то ще окаже върху останалите граждани. В този смисъл при внимателна преценка както на личността на подсъдимите Л. и К., на самото деяние и факта че то разкрива завишена степен на обществена опасност, ГОРС е стигнал до правилния извод, че прилагането на института на условното осъждане не би осъществило в пълнота целите на индивидуалната и генералната превенция. С оглед на изложеното до тук, въззивният съд приема така определените наказания за справедливи и в най-пълна степен съответстващи на целите както на специалната, така и на генерална превенции. Наказания различни от лишаване от свобода не биха могли да изиграят своята превъзпитателна по отношение на въззивниците Л. и К. роля. Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивниците подсъдими, че в конкретния случай, ГОРС не е взел в предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства и съответно приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б.”б” НК. Видно от мотивите на атакуваната присъда, първоинстанционния съд при индивидуализация на наказанията е отчел в пълна степен, всички изброени във въззивната жалба смекчаващи вината обстоятелства. Последните не са нито изключителни, нито многобройни, за да доведат до извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко или за определяне на наказание под най-ниския предвиден от закона предел. Волеизявлението на подсъдимите, с което същите признават изцяло фактите, не следва да се интерпретира като допълнително смекчаващо вината обстоятелство при индивидуализация на наказанията, доколкото благоприятните последици от този вид самопризнание са предопределени от закона - чл.372, ал. 2 НПК. Също така ГОРС е взел предвид, че стойността на отнетите вещи е възстановена до приключване на съдебното следствие, предвид и което правилно е приложил разпоредбата на чл.197 т.3 НК. Съдът намира, че така определеното наказание на подсъдимите ще способства за постигане на целите на наказанието по чл.36 НК и същото се явява необходимо и справедливо с оглед конкретните особености на случая и личността на извършителите. С оглед на гореизложеното подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 227 от 23.03.2011г., постановена по НОХД № 43 по описа на Г. районен съд за 2011г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |