Р Е Ш Е Н И Е
№ 1074 / 7.8.2020г.
гр. Перник, 07.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1476 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с ЕИК: *********, подадена
чрез процесуалния му представител – юрк. Е.Н., срещу В.П.И., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 14 393.15 лева, от
които сумата от 2079.53 лева – представлява главница с редовно настъпил падеж,
дължима за периода от 15.10.2016 г. до 15.10.2017 г. по договор за потребителски кредит № ***г.,
сключен между ищеца и ответницата, сумата от 10 987.43 лева – представлява
предсрочно изискуема главница с настъпила дата на изискуемост 25.10.2017 г. по
договор за потребителски кредит № ***г., сключен между ищеца и ответницата, сумата
от 991.41 лева – представлява възнаградителна лихва за периода от 15.09.2016 г.
до 24.10.2017 г. и сумата от 334.78 лева – представлява наказателна лихва,
дължима за периода от 15.10.2016 г. до 16.11.2017 г., както и законната лихва
върху посочените вземания, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумите. Претендират се и
направените по делото разноски.
При
условията на евентуалност от „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу В.П.И. са
предявени осъдителни искове като се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца следните суми: главница по месечни вноски с падежи от 15.11.2017 г. до
датата на връчване на исковата молба на ответника и предсрочно изискуема
главница в размер на общо 10 987.43 лева, 991.41 лева – възнаградителна
лихва за периода от 15.09.2016 г. до 24.10.2017 г. и 334.78 лева – наказателна
лихва, дължима за периода от 15.10.2016 г. до 16.11.2017 г., както и законната
лихва върху посочените вземания, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумите.
В исковата
молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за потребителски
кредит № ***г., сключен между ищеца като кредитодател и ответницата като
кредитополучател. Посочва се, че кредитополучател и кредитодател са договорили
параметрите на договора – като в заем на кредитополучателя е отпусната сумата от
15 346.50 лева – като кредитът е усвоен на 08.05.2015 г. – чрез заверяване
на разплащателната сметка на заемополучателя. По договора била уговорена възнаградителна
лихва с променлив лихвен процент като цена на ползването на отпуснатата в заем
сума и наказателна лихва. Срокът на кредита бил 84 месеца, считано от усвояването.
Твърди се,
че ответницата първоначално заплащала вноските по кредита, но впоследствие
прекратила плащанията. В тази връзка ищецът посочва, че след спиране плащанията
в продължение на година – от 15.10.2016 г. до 15.10.2017 г., кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем, за което на кредитополучателя било изпратено писмо
уведомление – с изх № ***г. – чрез пощенски оператор. Предвид обявената
предсрочна изискуемост, считано от 25.10.2017 г., на 17.11.2017 г. било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК – като била издадена заповед от 21.11.2017 г. по ч.гр.д. №
7940/2017 г. по описа на РС Перник. Последната била връчена на длъжника чрез
запелване на уведомление.
На следващо място се посочва, че дори
длъжникът да не е получил уведомлението за предсрочна изискуемост, то следва да
се приеме, че същата ще настъпи за него с връчване на препис от исковата молба,
в който смисъл е направено и нарочно изявление.
С тези
аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени. При условията на
евентуалност се иска ако предявените установителни искове бъдат отхвърлени, то
да бъдат уважени осъдителните такива предвид обявяването на предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита.
С
исковата молба са представени договор за потребителски кредит № ***г. с
погасителен план към него, уведомление с изх № ***г.
и известие за доставяне.
В депозирания в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор особеният представител на ответника –
адв. Л.В.намира
предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни. На първо
място се оспорва настъпването на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на
вземането за главница по договора. В тази връзка се твърди, че предсрочната
изискуемост не е надлежно обявена на длъжника, доколкото волеизявлението на
кредитора в този смисъл не е достигнало до него. Оспорват се размерите на
претендираните вземания като се твърди, че не ставало ясно как е изчислен
размерът им. С тези аргументи се иска да бъдат отхвърлени както главните, така
и евентуалните искове.
В съдебно
заседание, проведено на 16.07.2020 г., ищецът, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Ответникът
В.П.И. се представлява
в съдебно заседание от особен представител, назначен от Пернишкия РС – адв. Р.П..
Последната иска установителните претенции да бъдат отхвърлени. Поддържа, че
предсрочна изискуемост на вземанията по договора не е настъпила, доколкото не е
обявена на длъжника. По отношение на осъдителните искове, счита че дори същите
да са основателни, то наказателна лихва следва да се присъжда най-рано от
исковата молба, а не от датата на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 6558/21.11.2017
г. по ч.гр.д. № 7940/2017 г. по описа на РС Перник. Заповедта е връчена на длъжника
В.П.И. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представено по делото копие от договор
за потребителски кредит № ***г. и погасителен план към
него се
установява, че на 08.05.2015 г. между дружеството ищец като заемодател и ответника
като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри:
сума на кредита: 15 346.50 лева, срок на кредита 84 месеца – с падеж на
първа вноска 15.06.2015 г. и с падеж на последна вноска – 15.05.2022 г., годишен
процент на разходите /ГПР/ 9.67 % и променлив лихвен процент /ПЛП/ - като за
първите 12 месеца, считано от падежа на първата вноска, лихвата е в размер на
8.50 %, а след изтичане на този срок лихвата е в размер на 7.379 % + 6 месечния
Sofibor. В договора е уговорено, че възнаградителната
лихва в частта за 6 месечния Sofibor се
преизчислява и променя от банката два пъти годишно – на 01 март и 01 септември
като преизчисляването се прави съобразно стойността на индекса, обявена на
страницата на БНБ два работни дни преди 01 март и 01 септември. След всяка
промяна на възнаградителната лихва се съставя нов погасителен план, който се
връчва на длъжника.
При тези параметри общото задължение по кредита към
датата на договора е в размер на 20 890.32 лева при ежемесечна погасителна вноска
в размер на 243.03 лева. В погасителния план е посочена частта от главницата
респективно частта от лихвата, която се погасява с всяка вноска. В договора е
посочено, че при забава в плащанията кредитополучателят дължи наказателна лихва
върху забавената главница в размер на 10 процентни пункта към стойността на
възнаградителната лихва или за първите 12 месеца 18.50 %, а след това според
изчисления Sofibor и
фиксираната ставка от 7.379 %.
Посочено и че при забава в плащанията над 150 дни,
целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем.
От представено писмо с изх. № ***г. се установява, че
ищецът е отправил волеизявление до ответницата, по силата на което е упражнил
правото си да обяви незаплатените суми по процесния договор за кредит за
предсрочно изискуеми. По делото е приложен и документ от Български пощи ЕАД –
известие за доставяне на пратка до В.П.И.. Пратката, видно от известието, е
върната на подателя като непотърсена, на 24.10.2017 г. От представеното
известие за доставяне обаче не може да се установи какво е било съдържанието на
отправената пратка от ищеца до ответницата.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза /ССчЕ/, от която се установява, че сумата от 15 346.50 лева е преведена от заемодателя по банкова
сметка *** *** – като в
тази връзка кредитът е усвоен на 08.05.2015 г.
Към 20.11.2017 г. /датата на входиране на заявлението
за издаване на ЗИПЗ/ по договора за кредит остават като дължими – сумата от
13 066.96 лева главница – от които 2079.52 лева – изискуема главница по
вноски с настъпил падеж за периода от 15.10.2016 г. до 15.10.2017 г.и
10 987.43 лева – предсрочно изискуема главница от 25.10.2017 г.; сумата от
991.41 лева – просрочена възнаградителна лихва за периода от 15.09.2016 г. до
24.10.2017 г. и 334.78 лева – изискуема наказателна лихва за периода от
15.10.2016 г. до 16.11.2017 г. вкл.
От заключението по експертизата се установява също, че
претендираната наказателна лихва е определена върху просрочените главници от
погасителните вноски и в размер на възнаградителната лихва+10 пункта – като
периодът на начисляване е от 15.10.2016 г. до 16.11.2017 г. От сумата от 334.78 лева обаче 210.96 лева
представляват наказателна лихва за този период върху редовно падежиралата
главница, а 123.82 лева – представляват наказателна лихва върху посочената като
предсрочно изискуема главница от 10 987.44 лева – която лихва е начислена
за периода от 25.10.2017 г. до 16.11.2017 г.
На последно място от експертизата се установява, че
след депозиране на ЗИЗП не са постъпвали повече суми за погасяве на задължения
по кредита.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета
без оспорвания от страните по делото, които не са се възползвали от
възможността да поставят допълнителни въпроси на вещото лице.
Исковата молба и приложенията
към нея, са връчени на ответника чрез назначения му особен представител – на 29.05.2019
г.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Установителните
искове са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за
потребителски кредит № ***г., за които е издадена
заповед № 6558/21.11.2017 г. по ч.гр.д. № 7940/2017 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е заповедта за изпълнение да влезе в сила след установяване
съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.
Осъдителните искове са с правно основание по чл. чл.
240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане респективно
надлежно обявяване на предсрочна изискуемост относно вземанията, спрямо които
не е настъпила падежна дата.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло
съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези
съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно
отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и
ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (84 месеца), падежите на всяка
вноска (15-то число на съответния месец), брой на вноските (84 – при първа
вноска – 15.06.2015 г.), сумата на кредита (15 346.50 лева), Променлив лихвен процент ( като за
първите 12 месеца, считано от падежа на първата вноска, лихвата е в размер на
8.50 %, а след изтичане на този срок лихвата е в размер на 7.379 % + 6 месечния
Sofibor. Последният се преизчислява и
променя от банката два пъти годишно – на 01 март и 01 септември като
преизчисляването се прави съобразно стойността на индекса, обявена на
страницата на БНБ два работни дни преди 01 март и 01 септември. След всяка
промяна на възнаградителната лихва се съставя нов погасителен план, който се
връчва на длъжника), ГПР (9,67 %) и общата сума
дължима от потребителя (20 890,32 лева, изчислена към датата на сключване на
договора – сбор от сумата по кредита, възнаградителна лихва и по 4.95 лева –
месечна такса за обслужване на сметка – общо 475.80 лева), поради което същият
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК. В
погасителния план се съдържа информация какъв размер от лихвата съответно
главницата се погасява с всяка вноска.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 243.03 лева,
а броят и падежът на вноските също са посочени:
84 броя, всяка платима до 15-то число на съответния месец, т. е. съдът приема,
че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. В договора се съдържа
разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата,
съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла
на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
В погасителния
план е
посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, като
както договорът, така и погасителният план, а и общите условия са подписани от
ответницата –
чл. 11, ал. 2 от
ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2
от ЗПК. По тези съображения и наведените в тази връзка доводи на ответника са
неоснователни.
Налице е настъпила редовна изискуемост на част от сумите по кредита – за
сумата от 2079.53 лева, представляваща главница с редовно настъпил падеж,
дължима за периода от 15.10.2016 г. до 15.10.2017 г.
Относно остатъкът от неизплатената главница по кредита – в размер на
10 987.43 лева, обаче следва да се приеме, че предсрочна изискуемост
действително е настъпила, но не от датата 25.10.2017 г., както твърди ищецът, а
едва от датата 29.05.2019 г. и то само за част от сумата, доколкото към тази
дата вече е имало редовно падежирали вноски. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че на тази дата препис от исковата молба, съдържащ
волеизявление на кредитора, с което упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата молба, е връчен на
особения представител на ответника – адв. В.. В този смисъл и настоящият състав
приема, че предсрочната изискуемост на непадежиралите вноски е настъпила на
29.05.2019 г. с връчване на препис от исковата молба на особения представител,
доколкото последният макар да няма връзка с ответника представлява същия – в
този смисъл е трайната практика на върховната съдебна инстанция, споделяна от
съда – напр. Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. по описа на 1-во
т.о.ВКС. Твърденията на ищеца, че предсрочната изискуемост е настъпила още на
25.10.2017 г. останаха недоказани по делото, доколкото от ангажираните
доказателства не се установява волеизявлението на кредитодателя в този смисъл
да е достигнало до кредитополучателя. Към този момент са били налице и
останалите предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост – а именно
преустановяване на плащанията от кредитополучателя за период от 1 година /при
уговорка в договора, че предсрочната изискуемост настъпва при забава от 150
дни/. Относно уговорената автоматимна предсрочна изискуемост, настоящият състав
отбелязва, че е налице трайна съдебна практика, съгласно която уговарянето на
такава не изключва необходимостта от съобщаването й на длъжника. На последно
място следва да се отбележи и че от ангажираното известие за доставяне не се
установява съдържанието на изпратената от кредитодателя до кредитополучателя
пратка. Освен това пратката се е върнала непотърсена, а кредитодателят не е
предприел никакви други действия по уведомяване на кредитополучателя. В тази
връзка и не може да се приеме, че ищецът е положил достатъчно усилия
волеизлявлението му за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да достигне
до ответницата.
На следващо място съдът намира за нужно да отбележи, че
съгласно Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Доколкото в настоящия случай всички вноски по
кредита са падежирали преди приключване на устните състезания по делото
/16.07.2020 г./ - а именно още на 29.05.2019 г. с връчване на препис от
исковата молба на особения представител, то съдът счита, че исковата претенция
за главница е основателна в пълния й претендиран размер от
13 066.96 лева главница – от които 2079.52 лева – изискуема главница по
вноски с настъпил падеж за периода от 15.10.2016 г. до 15.10.2017 г., 3288.53
лева – изискуема главница по вноски с настъпил падеж от 15.11.2017 г. до
29.05.2019 г. /доколкото съгласно цитираното ТР 8/2017 г. не може да се обявява
предсрочна изискуемост на вече редовно падежирали суми/ и 7 698.90 лева –
предсрочно изискуема главница, но от 29.05.2019 г., а не от 25.10.2017 г.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в разясненията, дадени в
цитираното Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д.
№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, се посочва, че предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит
променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение
преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с
падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на
едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ако кредиторът поддържа, че за
него се е породила възможност да претендира
изпълнение на
цялото задължение, но се установи, че такава възможност
се е породила
само за част от това задължение, искът няма да бъде
отхвърлен
изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма
причина това разрешение да бъде отречено за
вземанията по
банкови кредити, чието изпълнение се търси по реда на
заповедното
производство. Доказването на настъпилата предсрочна
изискуемост на
договора за банков кредит е определящо единствено за
размера, в
който ще бъде признато вземането на кредитора.
С оглед гореизложеното и съдът намира, че след като
предсрочната изискуемост е настъпила в хода на процеса – преди приключване на
устните състезания – с връчването на препис от исковата молба със съответно
волеизявление и налични съответните допълнителни предпоставки за настъпване на
предсрочната изискуемост на особения представител, то кореспондира на правната
логика да бъде присъден пълният размер на претендираната главница, независимо
от установения в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС принцип за обявяване на предсрочната
изискуемост преди датата на подаване на ЗИЗП. Противното би
означавало било да се присъдят само сумите с редовно настъпил падеж до края на
устните състезания и то пред въззивната инстанция /т.е. предполага въззивно
обжалване на настоящото решение/ и да се води отделен процес за остатъка въз
основа на настъпилата в настоящия процес предсрочна изискуемост /респективно да
се чака изтичане на крайния срок на договора – 15.05.2022 г.; било да се уважи
частично установителният иск за главница, съответно за останалата част от
сумата да се разглежда предявеният осъдителен иск и то при положение, че същият
бъде приет за допустим предвид подробно цитираните разяснения за идентичност на
основанието по двата иска от ТР 8/2017 г. Подобни разрешения настоящият състав
намира, че не кореспондират с интереса на длъжника, доколкото в последна сметка
биха го натоварили с допълнителни разноски и дори биха довели до присъждане на
по-големи суми от заявените с настоящия процес /напр. по-голям размер на
възнаградителната лихва/.
Основателна е и претенцията за договорна лихва в размер до 991.41 лева,
доколкото видно от договора за заем по същия е уговорен ПЛП, който обаче не е
прекомерен и липсват данни да е променян спрямо първоначалния приложен по
делото погасителен план, в променливата компоненнт – за 6месечната стойност на
индекса Sofibor. Посочената
сума се претендира за периода от 15.09.2016 г. до 24.10.2017 г., като
представлява дължимата възнаградителна лихва само за частта от главницата с
редовно настъпила изискуемост, а не за пълния неизплатен отстатък от главницата
по кредита.
Искът за сумата от 334.78 лева – следва да бъде уважен до размер от 210.96
лева, който е относим към частта от главницата с редовно настъпила изискуемост.
Както правилно твърди процесуалният представител на ответника след като предсрочната
изискуемост е настъпила едва с връчване на препис от исковата молба на особения
представител, то липсва основание за начисляване на наказателна лихва в размер
на 123.82 лева върху същата в периода от 25.10.2017 г. /твърдяната от кредитора
дата на предсрочната изискуемост/ до 16.11.2017 г. В тази връзка искът за
разликата до пълния размер на наказателната лихва или за сумата от 123.82 лева следва
да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 13 066.96 лева главница – от
които 2079.52 лева – изискуема главница по вноски с настъпил падеж за периода
от 15.10.2016 г. до 15.10.2017 г. 3288.53 лева – изискуема главница по вноски с
настъпил падеж от 15.11.2017 г. до 29.05.2019 г. и 7 698.90 лева –
предсрочно изискуема главница, считано от 29.05.2019 г.,991.41 лева – договорна
лихва за периода
от 15.09.2016 г. до 24.10.2017 г. и 210,96 лева – наказателна лихва за периода от 15.10.2016 г. до 16.11.2017 г. върху сумата
от общо 2079.52 лева, като искът за разликата над посочената наказателна
лихва до пълния предявен размер, е неоснователен. Не се
установи да се претендират посочените в погасителния план такси от 4.95 лева
месечно, поради което и съдът не ги обсъжда.
На последно място основателно е искането за присъждане на законната лихва
от датата на ЗИЗП само върху главницата от 2079.52 лева, а върху главницата от
10 987.43 лева /3288.53 лева + 7 698.90 лева/ – от датата 29.05.2019 г.
Върху останалите вземания законна лихва не се дължи, доколкото това би довело
до начисляване на лихва върху лихва, което е недопустимо.
Съдът намира, че не следва да обсъжда евентуално
съединените искове /включително по отношение на допустимост, доколкото е налице
основателност на главните такива.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за разноски
е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 7940/2017 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество /заявител/ претендира разноски в размер на общо
337.86 лева, от които 287.86 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 334.95 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 1476/2020 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 1037.86
лева, от които 287.86 лева държавна такса, 450 лева – юрисконсултско възнаграждение,
300 лева – разноски за експертиза и 961.80 лева – възнаграждение за особен
представител. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат определени
разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. От така посочените
суми /общо 687.86 лева/с оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 681.94 лева съобразно уважената част от исковете.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.П.И., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Никола
Вапцаров 55, Експо 2000, сумата от обшо 14 269.33 лева, от които 1/ сумата от 2079.53 лева – представлява главница с
редовно настъпил падеж, дължима за периода от 15.10.2016 г. до 15.10.2017
г. по договор за потребителски кредит № ***г.,
сключен между ищеца и ответницата; 3/ сумата от 3288.53 лева – изискуема главница по вноски с настъпил падеж от
15.11.2017 г. до 29.05.2019 г. /датата на настъпване на предсрочна изискуемост/
по договор за потребителски кредит № ***г., сключен между ищеца и ответницата;
3/ сумата от 7 698.90 лева – представлява предсрочно
изискуема главница с настъпила дата на изискуемост 29.05.2019 г. по договор за
потребителски кредит № ***г., сключен между ищеца и ответницата, 4/ сумата от 991.41 лева – представлява
възнаградителна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 24.10.2017 г. и 5/ сумата
от 210.96 лева – представлява
наказателна лихва, дължима за периода от 15.10.2016 г. до 16.11.2017 г. върху
главницата от 2079.53 лева, както и
законната лихва върху главницата от 2079.53
лева, считано от датата на подаване на заявлението за входиране на заповед
за изпълнение – 20.11.2017 г. до окончателното плащане на сумата и законната
лихва върху главницата от 10 987.43
лева, считано от 29.05.2019 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7940/2017 г. по
описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 123.82 лева – разликата до пълния претендиран
размер на наказателната лихва от 334. 78 лева относим към главницата от 10 987.43
лева за периода от 15.10.2017 г. до 16.11.2017 г., както и искането за
признаване на предсрочна изискуемост на главницата от 10 987.43
лева, считано от 25.10.2017 г., искането за присъждане на законна лихва върху
същата сума, считано от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.11.2017 г. до окончателното плащане и искането за
присъждане на законна лихва от датата на входиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 20.11.2017 г. до окончателното плащане върху
присъдените вземания за възнаградителна лихва и наказателна лихва, поради
неоснователност на претенциите.
ОСЪЖДА В.П.И., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от общо 334.95 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 7940/2017 г. по описа на Пернишкия РС и
сумата от общо 681.94 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 7940 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА