Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе,
V-ти граждански
състав, в публично заседание на 20 ноември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 323 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове
по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът “Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, гр.София, твърди, че на 16.01.2018
г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., на основание чл.99 ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс"ЕАД и „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, по силата на
който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS-14952716/15.06.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и П.М.П.
било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за кредит съдържал изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на
чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне. В изпълнение изискванията на закона, на ответника било изпратено по
реда на чл.99, ал.3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от 17.01.2018 г. с известие за доставяне чрез
„Български пощи“ ЕАД, но пратката не била потърсена от длъжника. На 04.01.2019
г. ищцовото дружество изпратило ново уведомление за извършена цесия чрез
куриер, но към момента на подаване на исковата молба нямало данни дали
длъжникът е получил уведомлението, поради което копие от същото е приложено към
исковата молба за връчване на ответника.
На 15.06.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД и П.М.П. бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-14952716. Размерът на кредита представлявал сбор от следните компоненти:
кредит – 3000 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията" - 195 лв. Страните постигнали съгласие размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната
премия била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой
вноски в поле „Брой погасителни вноски" и била част от всяка месечна
погасителна вноска. С подписването на договора за кредит Кредитополучателят се
съгласил да заплати на Кредитора еднократно и такса ангажимент в размер на 105
лв., срещу която Кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора при
съдържащите се в него условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата от
общия размер на кредита, който възлизал на 3195 лв. и включвал отпуснатата като
кредит сума и размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на
плащанията". Тази сума кредитополучателят се задължил да заплати на
кредитора на 12 броя равни части, включени в размера на всяка отделна месечна погасителна
вноска. Предоставянето на посочената сума съставлявала изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заема и създавало задължение за
кредитополучателя да заплати погасителните вноски, съставляващи изплащане на
главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на
кредитора. Така общата стойност на плащанията по кредита била 3681,24 лв., а
договорната лихва възлизала на 486,24 лв. Кредитополучателят се задължил да
върне сумата в срок до 20.06.2018 г., на 12 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 306,77 лв., при първа погасителна вноска 20.07.2017
г., съгласно погасителния план. Срокът на договора изтекъл и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от
21.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва възлизал на 326,95 лева. Длъжникът не е извършвал плащания по
дължимия паричен заем. Предвид изложеното ищецът депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК
срещу П.М.П. *** за заплащане на сумите: главница - 3195,00 лева, възнаградителна лихва- 486,24 лева за периода от 20.07.2017 г. до 20.06.2018 г. и обезщетение за забава - 326,95 лева за периода от 21.07.2017 г. до 31.08.2018 г., както и законна лихва за
забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, предмет на приложеното заповедно производство. Моли същият да бъде
осъден да заплати на ищеца на правените разноски за двете производства.
Ответникът П.М.П., чрез
назначения му особен представител, оспорва исковите претенции по основание и
размер.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 693/2019 г. по
описа на РС-Русе, в полза на ищеца в настоящото
производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу П.М.П. за сумите, заявени по исковата молба,
съставляващи вземания по Договор за потребителски
кредит № PLUS-14952716/15.06.2017 г., цедирани им на 16.01.2018 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, както и 154,16 лв. разноски
за заповедното производство. Актът е връчен на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5
от ГПК. Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск
за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на страната на
20.12.2018 г., а исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело, е изпратена с писмо на 18.01.2019
г.
На 15.06.2017 г. е сключен
договор за потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
кредитополучателя П.М.П., по силата на който
му е предоставен
кредит за потребителски цели в размер на 3000 лв. Договорът се
сключва за срок от 12 месеца при лихвен процент
от 26,28 % и
годишен процент на разходите 38,11 %. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД кредитира и
заплащането на премията по застраховка „Защита
на плащанията“ в размер на 195 лева, като общият размер на предоставената в кредит сума
възлиза на 3195 лева.
По делото е представен и сертификат № PLUS-14952716, който
удостоверява, че „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“, действащи от името на съответни застрахователни
дружества регистрирани във Франция, срещу заплащане на застрахователна премия
се съгласяват да застраховат кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по застраховка „Защита на плащанията“. Посочени са покритите
рискове, начина на определяне на застрахователната премия, застрахователната
сума и срока на застраховката. Сертификатът е подписан от „застрахован“ и
„застраховащ“.
На 27.07.2017 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД прехвърля на „Агенция за събиране на вземания” АД ежемесечно свои
необслужвани вземания, които се индивидуализират в приложения към договора. В
приложение от 16.01.2018г. (л.23-25) е посочено, че на ищеца се прехвърля и вземането
срещу П.М.П. по договор за кредит PLUS-14952716.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД писмено
упълномощава „Агенция за събиране на вземания” АД да
съобщи на длъжниците за прехвърлените вземания, като такова уведомление за прехвърлянето на процесното
вземане се съдържа в приложените на л.26 и 28 уведомителни писма, за които липсват доказателства да са надлежно връчени
на ответника.
По делото е прието заключението
на назначената съдебно-икономическа експертиза, според което размерите на неплатените
от длъжника по процесния договор за потребителски кредит задължения за
главница, договорна лихва и лихва за просрочие съвпадат с претендираните от
ищеца.
При
така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съдът на европейския съюз многократно е
подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Дитектива 93/13 и по този
начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, а
аргументи в този смисъл са изложени в решенията по делата С-243/08, т. 3;
С-40/08, т.32; С-168/05, т.38 и други. И
в по-нови дела на СЕС се преповтарят и доразвиват посочените разбирания, като в
подкрепа на необходимостта от служебна проверка за неравноправност на
договорните клаузи се сочи аргумента, че потребителят е в положение на по-слаба
страна спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на възможността
да преговаря, така и от степента на информираност, което може да го накара да
приеме условията установени предварително от продавача или доставчика (дела
С-32/14, С-377/14). Сочи се в практиката на
СЕС (решение по дело С-497/13), че съществува немалък риск поради незнание
потребителят да не се позове на правна норма,
предназначена да му предостави защита, а това би довело до липса на ефективна
защита на потребителя, ако националния съд не преценява служебно спазени ли са
изискванията, произтичащи от нормите на Съюза в областта на защитата на
потребителите.
От цитираните решения на СЕС следва
недвусмислено, че националните съдилища са длъжни да следят служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори.
Съдът намира, че процесният договорът за потребителски кредит № PLUS-14952716 нарушава няколко
разпоредби от Закона за потребителския кредит,
поради което е недействителен.
Нарушено е законовото изискване за
минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и
преддоговорната информация. В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити е посочено, че „За да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за
кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин.“
От една страна клаузите на договора трябва
да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от
друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им
прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде
пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл.
10, ал.1 от ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Неспазването на това изискване се санкциониран с недействителност на договора
за кредит – чл.
22 от ЗПК.
В конкретния случай
договорът е отпечатан с шрифт по-малък от 12, което се
установява при визуално сравнение. Използването на шрифт с такъв размер е в
нарушение на изискването по чл.
10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това
основание.
Освен това, в договора е посочен годишен
процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.
10, ал. 1 ЗПК. Това от своя страна е друго
самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Последиците от
недействителността на договора (в случая на две различни основания) са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по
кредита.
Ответникът дължи
връщането на предоставената
му в заем сума от 3000 лева, но не и сумата
195 лева, посочена от ищеца като размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Това е
така, тъй като не се доказа „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД да е заплатило тази премия на застрахователя. Представеният
писмен документ, озаглавен „Сертификат“, не представлява договор за застраховка по смисъла на чл. 344 от КЗ, действал и към момента на
сключване на договора за потребителски кредит. Писмената
форма при застрахователните договори е форма за действителност, а такъв писмен
договор не е представен по делото. С т.нар. „сертификат“ издателите само удостоверяват,
че застраховател се е съгласил да застрахова кредитополучателите по застраховка
„Защита на плащанията“. Не се установи и плащане по застрахователен договор към
застраховател. За това разход за застраховка, която да ползва ответника, не е бил направен и сумата, посочена като кредит за покупка на застраховка не се дължи от ответника.
По изложените съображения установителните
искове следва да се уважат само в частта за съществуване на вземането на ищеца
в размер на 3000 лева, предоставени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на П.П..
Тази сума подлежи на връщане, на основание чл. 23 от
Закона за потребителския кредит, поради което в тази част предявеният иск е основателен, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. Предвид нищожността на договора и факта, че
сумата за застрахователната премия не се установи реално да е използвана за
заплащането на такава, в останалите части искът следва да се отхвърли.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът, разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, е компетентен да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая, предвид
частичната основателност на претенцията,
направените разноски в заповедното производство следва да се присъдят
съразмерно на съществуващата част от вземането или до сумата 115,38 лева. В настоящото
производство ищецът има разноски за държавна такса в размер на 147,64 лева, за особен представител на ответника в размер на 300 лева, за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лв., като съдът определя и възнаграждение за
представляващия го юрисконсулт в размер на 300
лева. Така общият размер на разноските на ищеца в настоящото производство възлиза на 897,64 лева, от които следва да се му
присъди съобразно изхода на делото сумата 671,85 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.П., с ЕГН **********,***, че дължи на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Люлин 10”, бул. „Д-р. П. Дертлиев” № 25,
офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, сумата 3000
лева представляваща
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14952716, сключен
на 15.06.2017 г. между П.М.П. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 6093/2018 г. по описа на Районен съд-Русе, като ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за дължимост на сумите: главница над размера 3000 лв. до претендираните 3195 лв., 486,24 лв. договорна лихва за
периода 20.07.2017 г. - 20.06.2018 г. и 326,95 лв. обезщетение за забава за
периода 21.07.2017 г. - 30.08.2018 г.
ОСЪЖДА П.М.П., с ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, ЕИК *********, разноски по ч.г.д. № 6093/2018 г. по описа на
РС-Русе в размер на 115,38 лева, както и разноски по настоящото дело в размер на 671,85 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: