№ 1480
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501464 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260024 от 15.03.2022 год., постановено по гр.д.№ 29/2021 год. по описа на
Окръжен съд Враца, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на К. Х. Г. сумата от 20 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 810 лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-
транспортно произшествие, станало на 28.10.2020 год., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 17.12.2020 год. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени
вреди е отхвърлен до пълния размер от 40 000 лева. Със решението са разпределени и
разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца К. Х. Г., чрез процесуален представител, в частта с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до сумата от 30 000
лева, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният
размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за
причинените неимуществени вреди бъде уважен за сумата от 30 000 лева, както и да бъдат
разпределени разноските между страните съобразно това.
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс” АД, чрез процесуален представител оспорва наведените
по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
Претедират се разноските по делото.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищцата К. Х. Г. е пострадала в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
28.10.2020 год. и причинено виновно от водача Х. Г., който е управлявал лек автомобил
„Сеат” с ДК № ***. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Г.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която се
кредитира и от настоящия съд се установява, че ищцата вследствие на произшествието е
получила счупване на костите на лява предмишница в далечния край, което е наложило
ортопедично оперативно лечение. Получените увреждания са й причинили трайно
затруднение на движенията на горния десен крайник, а оздравителният период е около 5-6
месеца и при проведения от вещото лице на 20.07.2021г. личен преглед е налице пълно
възстановяване на функцията на крайника – хващане. Според експерта болките и
страданията са били с обичайния за този вид травми интензитет и продължителност, същите
са били купирани, но е възможно в бъдеще ищцата да търпи болки при натоварване и
промяна на метеорологичните условия. Не са налице трайни последици за здравословното
състояние на ищцата и медицинската прогноза за нея е благоприятна, т.е. е налице пълно
възстановяване на функцията на крайника.
От разпитания ред първоинстанционнит съд свидетел Х. Г., баща на ищцата, чийто
показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след катастрофата
дъщеря му постъпила на лечение в болница, където била оперирана и й били подставени
импланти и игла, които били свалени оперативно през м.януари следващата година.
Установява, че дъщеря му се оплаквала от силни болки в ръката, не можела да се
самообслужва и за нея се грижела майката в продължение на шест месеца. К., вследствие на
2
травмата си все още не помага в домакинството, както правела преди, тъй като не може да
стиска дланта си. В продължение на шест месеца тя не ходела на училище, тъй като в
болнично заведение в гр.Кнежа провеждала рехабилитации и раздвижване, което след това
продължило в домашни условия. През нощта дъщеря му се будела от болки в ръката и дълго
време не можела да спи, а и към момента още изпитва болки при промяна на времето и при
преумора. Съдът не кредитира показанията на свидетеля досежно сегашното състояние на
пострадалата, тъй като същите са противоречиви с медицинската експертиза.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – октомври 2020 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалата, сравнително краткия период на възстановяваве,
както и че от травмите не са оставили трайни последици за нейното здравословно състояние,
включително за външния й вид и не на последно място съдебната практика за подобни
случаи, намира, че сумата от 20 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Врачанския
окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната осъдителна
част решението е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 080 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, като оставя без уважение
релевираното възражение за прекомерност, тъй като заплатения хонорар е под минимално
определение по Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024 от 15.03.2022 год., постановено по гр.д.№ 29/2021
год. по описа на Окръжен съд Враца.
ОСЪЖДА К. Х. Г. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски в размер на 1 080 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4