Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260068 22.10.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 29 септември.…2020
година, публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1474…….по описа за
2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба, подадена от
Прокуратурата на Република България против решение № 697 от 26.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 6675/2019 г. на Старозагорския районен съд.
Въззивникът е останал
недоволен от размера на присъденото обезщетение и обжалва решението в тази
част. Счита, че размерът не отговаря на степента, характера и обема на
неимуществените вреди, както и че не е съобразена разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Моли, съдът да отмени обжалваното решение и да намали присъденото
обезщетение.
Въззиваемият Ж.Г.С. оспорва въззивната жалба и излага
съображения в подкрепа на становището си.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд е бил
предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът Ж.Г.С. е твърдял, че на
22.11.2017 г., малко след кръстовището на ***, в посока юг полицейска
служителка го спрял и му поискала документите - лична карта, шофьорска книжка,
застраховка „Гражданска отговорност“ и му казал, че може да бъде глобен, тъй като
управлявал автомобила без включени светлини. Той предоставил исканите
документи. С тях служителката отишла до служебната кола и след време го извикала да отиде при нея.
Подала му да разпише глоба с фиш в размер на 20 лв. Понеже на 14.11.2017 г. от
общинска полиция му били сложили скоба на колата и когато я свалили, заплатил
на място сумата от 20 лв., за което веднага му издали финансов бон, ищецът
твърди, че си помислил, че може отново веднага да заплати сумата от 20 лева, за
което очаквал, че също ще му издадат документ. Затова извадил от портфейла си
банкнота от 20 лева и я оставил в джоба на предна дясна врата на полицейския
автомобил. Върнал се в своята кола, седнал на предна лява седалка и зачакал да
му донесат касовия бон. Не след дълго при тях пристигнали много полицейски коли
и служители. Заставили него и съпругата му да не напускат автомобила си. Ищецът
е твърдял, че се уплашил много, защото не знаел какво се случва. Жена
му се разплакала от страх и паника. Полицаите започнали да оглеждат полицейския
автомобил, да снимат и съставят някакви протоколи. През цялото време двамата
със съпругата си били в автомобила си и стояли в неведение на събитията, които
се случвали около тях. След време го накарали да кара след тях, тъй като отиват
до ІІ РУ - Стара Загора. След като го вкарали в полицейското управление, го
накарали да напише сведение за въпросните 20 лева и по какви причини ги оставил
в служебния полицейски автомобил. След това го освободили. Изпитал силен
емоционалния шок и унижение вследствие на преживяното. Никога не бил имал
каквито и да било провинения и не бил обект на полицейски интерес. Преживял
изключително тежко описаната по-горе полицейска проверка и унижението, на което
бил подложен. Инцидентът се превърнал в ежедневна тема в дома му. Не можел да
се успокои и всичко това се отразило на здравословното му състояние, като се
повишило кръвното му налягане и редовно изпитвал главоболие. Притесненията му
се засилили още повече, когато от адвоката си узнал, че по повод случая имало
образувано наказателно производство, по което се извършвали разпити на
свидетели. На 13.02.2018 г. бил призован във ІІ РУ - Стара Загора, където
разследващ полицай му обяснил, че съобразно указанията, които е получил от
Окръжна прокуратура - Стара Загора, трябвало да го привлекат като обвиняем.
Било му предявено постановление за привличане като обвиняем и вземане мярка за
неотклонение. От съдържанието на същото разбрал, че е обвиняем за престъпление
по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК. Заради обвинението му била извършена и
криминална регистрация, от което се чувствал унизен. В селото се разчуло какво
се случва, тъй като призовките пристигали при кмета и той му ги връчвал. Нямал
желание да излиза от дома си, а когато му се наложело, имал усещането, че носи
дамга. Съселяните му започнали да го избягват и да не разговарят с него, което
много го натъжавало. Обвинението подкопало достойнството му и компрометирало
доверието към него като съпруг, родител и приятел. Бил информиран, че Окръжна
прокуратура - Стара Загора е внесла обвинителен акт в съда и по този повод било
образувано НОХД № 236/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Ясно
съзнавал невинността си, но бил изключително уплашен и притеснен за бъдещето
си. Изпитвал чувство на срам, че е изпаднал в положение, което го злепоставяло
пред съпругата му и двете му деца, пред приятели и познати, пред обществото.
Загубил вяра в органите на прокуратурата, тъй като виждал как заради нездравите
амбиции на един полицейски служител, на когото прокуратурата повярвала безрезервно,
бил привлечен като обвиняем и впоследствие предаден на съд по изключително
тежко обвинение. Мислите, че бил предаден на съд за нещо, което не е извършил,
го потискали постоянно. Често се затварял в себе си и нямал желание за нищо.
Станал неразговорлив, което било нетипично за него. Кръвното му налягане
продължавало да не е добре и освен душевната болка, изпитвал и чисто физическа
такава. По делото се провели общо пет съдебни заседания, на които прокуратурата
във всеки един момент поддържала обвинението срещу него. Чувствал се толкова
зле, че не можел да стои изправен на краката си и с разрешение на съдията -
докладчик почти през цялото време на процеса стоял седнал в залата. След
последното съдебно заседание, проведено на 24.10.2018 г., или близо една година
след събитията, бил безкрайно щастлив, когато съдебният състав постановил
оправдателната си присъда. Радостта му била помрачена, тъй като срещу присъдата
бил подаден протест, по който в Апелативен съд - Пловдив било образувано ВНОХД
№611 по описа за 2018 г. Отново се заредили месеци на тревоги какво ще се случи
по делото пред съда в Пловдив. С решение № 56 от 03.04.2019 г., постановено по
същото дело, въззивният съд потвърдил оправдателната присъда. Апелативна
прокуратура — Пловдив на свой ред протестирала въззивния съдебен акт. Във ВКС
по протеста било образувано КНОХД № 526 по описа за 2019 г. За пореден път се
наложило да чака с нетърпение и свито сърце. След седем месеца очакване с
решение № 137 на 11.11.2019 г., постановено по КНОХД № 526 по описа на ВКС за
2019 г., въззивното решение на Апелативен съд — Пловдив било потвърдено и по
този начин бил напълно оневинен за деянието, за което бил предаден на съд от
Окръжна прокуратура - Стара Загора. Дори и след приключването на наказателното
производство с оправдателна присъда, отрицателните му преживявания, свързани с
периода на воденото против него наказателно дело, не се преустановили. Целият
процес срещу него продължил две години, през което време трябвало да извърви
пътя на страха и притеснението, на огорчението и тъгата, на недоверието и
всички описани по-горе житейски и лични несгоди. Именно поради несправедливото
обвинение се наложило близо две години да бъде обвиняем и подсъдим и да живее с
тежкото чувство на неизвестност от развоя на делото. Неоснователното обвинение,
че извършил вмененото му престъпление, рефлектирало върху авторитета му и
чувството за лично достойнство. Заради това дело се променил и изгубил вяра в
органите на полицията и прокуратурата. Събуждал се с мисълта, че хората го смятат
за престъпник, нямало ден, в който да не изпитва страх от бъдещето, лягал с
мисълта каква ли несправедливост ще му донесе следващия ден. Воденото срещу
него наказателно производство оказало крайно негативно влияние върху личността
му. Името, което бил градил в продължение на години, било компрометирано
буквално за едно съвсем кратко време. До днес случилото се продължавало да бъде
редовна и тъжна тема на разговори в семейството им. Искал е съдът да постанови
решение, с което са осъди Прокуратурата на Република България да му заплати
сумата от 5 000 лв. за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
причинени от незаконно обвинение.
Ответникът Прокуратура на
Република България е взела становище, че искът е неоснователен и недоказан.
Сочи, че макар обвинението спрямо ищеца да било за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК, в хода на производството той е бил с най-леката
мярка за процесуална принуда - „подписка“. Също така сочи, че наказателното
производство срещу ищеца приключило в разумен срок — 1 година и 9 месеца, като
следвало да се съобрази, че е преминало през всички съдебни инстанции, но бил
оправдан още на първа инстанция. Твърдяла е, че ищецът не бил ангажирал
доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици - унижения,
страдания, сриване на личното му достойнство, променено отношение на хората към
него, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение. Счита, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лв. е завишено
по размер, не било съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Също така счита, че е налице основанието на
чл.5, ал. 2 ЗОДОВ и исканото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5 000 лв. следвало да се намали, тъй като ищецът виновно допринесъл за
увреждането си.
Първоинстанционният съд е
приел за установено от фактическа страна, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем с постановление от 13.02.2018 г. за престъпление по чл.304а, вр. с
чл.304, ал.1 НК. Със същото постановление по отношение на ищеца е взета мярка
за неотклонение „Подписка”. С обвинителен акт от 23.05.2018 г. на Окръжна
прокуратура – Стара Загора ищецът е предаден на съд за горепосоченото
престъпление. С присъда от 24.10.2018 г. по НОХД № 236/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора ищецът е
оправдан по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 НК. С решение №
56/03.04.2019 г. по ВНОХД№ 611/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е
потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Решението на въззивния съд е
оставено в сила с решение № 137/11.11.2019 г. по КНД№ 526/2019 г. по описа на
ВКС. Приел е за установено от показанията на разпитаната по делото свидетелка П.Ж.С., която е дъщеря на ищеца, че
заварила на място баща си силно притеснен, тъй като не знаел в какво е
обвинен. След това ищецът бил отведен във Второ РУ, където дори се разплакал,
защото не му било позволено да ползва тоалетна. Бил силно притеснен, че ще дава
показания за нещо, което не е направил. След прибирането му в къщи разбрала от
майка си, че на ищеца му е прилошало и не се чувствал добре. Бил оскърбен,
защото смятал, че не е следвало да бъде обвинен. Никога преди това не бил имал
нарушения и не бил осъждан. Останалите хора в селото, в което живеел, започнали
да гледат на него като на престъпник, от което той се чувствал унизен. Хората
започнали да странят от него, а той се затворил в себе си. Започнал да говори,
че го е срам от хората, че е обвинен неправилно. Според свидетелката бил
затормозен психически и до днес говорел за това, като не се почувствал по-добре
от това, че е бил оправдан. Приел е за установено от показанията на свидетеля Г.Н.П.,
че ищецът бил много притеснен и унизен от случилото се, защото бил прибран в
полицията като престъпник. Все още продължавал да говори и да мисли за това.
От правна страна районният
съд е приел, че е налице фактическият състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Приел е, че
сумата от 5 000 лв. е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Приел е, че възражението за съпричиняване не е доказано.
Въззивната
жалба е неоснователна.
Въззивният
съд намира, че фактите по делото не са спорни: на 22.11.2017 г. срещу ищеца е
образувано и водено досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 304а във връзка с чл.304, ал.1 НК, за това, че
22.11.2017 г. в гр. Стара Загора предложил и дал подкуп – сумата от 20 лв., на
мл. полицейски орган, за да не издаде глоба с фиш за извършено от него
нарушение по чл.70, ал.1 ЗДвП. На
13.02.2018 г. ищецът бил привлечен като обвиняем и му била взета мярка за
неотклонение „Подписка“. На 25.05.2018 г.
бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД №
236/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора. С присъда от 24.10.2018 г. ищецът е оправдан по повдигнатото
обвинение за горепосоченото престъпление
по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 НК. С решение № 56/03.04.2019 г. по ВНОХД№
611/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив постановената присъда е
потвърдена, а решението на въззивния съд - оставено в сила с решение №
137/11.11.2019 г. по КНД№ 526/2019 г. по описа на ВКС. По време на
разглеждането на делото от първоинстанционния съд са били проведени пет открити
съдебни заседания.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е бил
притеснен, чувствал се унизен. Достойнството му било засегнато. Станал
депресиран, затворен, мълчалив и не искал да излиза, което състояние и досега
не е променено въпреки че бил оправдан.
Съгласно
чл.2, ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. В случая не е спорно, че по посоченото
по-горе досъдебно производство ищецът е бил привличан като обвиняем и предаден
на съд за престъпление по чл.304а във връзка с чл.304, ал.1 НК, което е тежко
съгласно чл.93, т.7 НК. По това обвинение той е бил оправдан.
Неоснователно е и възражението на прокуратурата, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото няма данни ищецът да е
допринесъл за увреждането си. Това възражение е напълно голословно. Самият
въззивник не твърди конкретно кои са тези данни. Позоваването на противоправно
виновно поведение на ищеца, което било единствената причина за започване на
наказателната репресия, е несъстоятелно. При положение, че е налице
оправдателна присъда е правно невъзможно
деянието, което прокуратурата е считала за престъпление и за което ищецът е бил
предаден на съд и впоследствие оправдан, да бъде ценено като съпричиняване на
вредите, които се иска да бъдат обезщетени. По делото няма данни ищецът
да е допринесъл за увреждането си, с
действията си по време на наказателното преследване, недобросъвестно да е
създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение поради
недобросъвестно направени неистински признания или въвеждане на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или
да се забави или опорочи разследването на престъпление.
Неоснователни са и възраженията на въззивника, че
присъденото от районния съд обезщетение е в противоречие с разпоредбата на
чл.52 ЗЗД. Съгласно този текст размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Затова при определяне
на този размер, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди, а именно: тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало
ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и др. В случая наказателното
производство е било образувано за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК и от гледна точка на обществения морал - много укоримо. Общата
продължителност на наказателното преследване е 2 години. В тази връзка следва
да се има предвид и че наказателното преследване срещу ищеца е преминало през всички фази на наказателното
производство, в т.ч. и през три съдебни инстанции.
Във връзка с определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид,
че по отношение на ищеца е била взимана и мярка за процесуална принуда. По
делото няма данни за влошаване на здравословното му състояние. Но е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В тази
връзка следва да се има предвид, че ищецът е роден на *** г., т.е. на повече от
70 години, пенсионер е и живее на село, където общността е малка, а връзките
между хората – силни. Затова е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство. Без съмнение той е изпитал
притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна
репресия, както и чувство за унизеност и неудобство.
Предвид на това и предвид на тежестта на
повдигнатото обвинение, периода от време, през който наказателното преследване
е продължило, възрастта и социалното положение на ищеца и данните за личността
му, в т.ч. и съдебното му минало, както и преди всичко на обстоятелството, че
негативното влияние на наказателното преследване върху общото
психологично състояние на ищеца не надхвърля рамките на обичайното, без да е
дало сериозно и трайно отражение върху личния му живот, прилагайки обществения
критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че за репариране на неимуществените вреди,
които ищецът е претърпял от незаконосъобразното наказателно преследване
справедливият размер на обезщетението не би могъл да по-нисък от 5 000 лв.
С
оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено. При този изход на делото на въззиваемият следва да бъде
присъдена сумата от 580 лв. за направените пред настоящата инстанция разноски
за възнаграждение за един адвокат. Не са налице
основанията по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност, тъй като уговореното и заплатено
възнаграждение е в рамките на минимума, установен в Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 697 от 26.06.2020 г., постановено по гр.д. №
6675/2019 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
гр.София, бул. Витоша № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.С. ***, ЕГН **********, сумата от
580 лв. (петстотин и осемдесет лева), представляваща заплатеното от въззиваемия възнаграждение за един
адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: