РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Монтана, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20231600500160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 8 от 13.01.23 г. , постановено по гр. дело № 424 по описа за 2021г.
Районен съд - Берковица е признал за установено по отношение на Й. Г. М. , че П. Г. Д.
и В. И. Г. са собственици по наследство на 1/8 идеална част за всеки от ищците от
поземлен имот № ***, за който е образуван УПИ II в квартал 65 по действащия
регулационен план на с. Г., ул. „Е. № **, ЕКАТТЕ: ***, Община В., с площ от 328 кв.м., при
съседи: имот *** улица - Община В., *** двор - П.П., имот *** двор - Й.А., ведно с
построените в него две сгради - Сграда № ***.1, представляваща масивна еднофамилна
жилищна сграда с площ от 76 кв.м. на един етаж и Сграда № ***.2, представляваща масивна
селскостопанска сграда с площ от 23 кв.м. на един етаж.
Със същото решение е осъдил Й. Г. М. да предаде владението на П. Г. Д. и В.
И. Г. на всеки от ищците върху 1/8 идеална част от поземлен имот № ***, за който е
образуван УПИ II в квартал 65 по действащия регулационен план на с. Г., ул. „Е. № 3,
ЕКАТТЕ: ***, Община В., с площ от 328 кв.м., при съседи: имот *** улица - Община В., ***
двор - П.П., имот *** двор - Й.А., ведно с построените в него две сгради - Сграда № ***.1,
представляваща масивна еднофамилна жилищна сграда с площ от 76 кв.м. на един етаж и
Сграда № ***.2, представляваща масивна селскостопанска сграда с площ от 23 кв.м. на един
етаж
Така постановеното решение е обжалвано от Й. Г. М. с оплакване за
незаконосъобразност . Жалбоподателят чрез своя процесуален представител твърди ,че е
придобил процесния имот на основание давностно владение , което се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства,като в тази насока са изложени
подробни съображения . Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени
1
атакуваното решение ,като отхвърли иска с правно основание чл.108 ЗС ,ведно със
законните последици от това.
Въззиваемите П. Г. Д. и В. И. Г. чрез своя процесуален представител поддържат,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение изцяло законосъобразно, поради което и
следва да бъде потвърдено.В тази насока са изложени подробни съображения.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен
акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че
страните са съсобственици на основание наследство на процесния недвижим имот, като не е
възприел становището на ищеца за придобиване същия по давност, поради което и в
съответствие с наследствените права е уважил и предявения иск.
Настоящата инстанция споделя изцяло становището на БРС, като съображенията за
това са следните:
Не се спори между страните,че страните са съсобственици по наследство /
наследодател П.А. ,майка на ищеца и баба на ответниците / процесния поземлен имот №
*** в с. Г., ул. „Е. № 3, Община В., и на построените в него две сгради - Сграда № ***.1 и
Сграда № ***.2.
Видно от представеното Удостоверение за наследници, П.А. е починала на
04.03.2003г. и е имала 3 дъщери и 2 сина - М.А., без деца, починал през 1970г. преди
наследодателката, син ответникът Й. Г. М., дъщеря Л.Ц., починала преди наследодателка
през 1988г., дъщеря Т.Т. и Н.П.. Наследници на Л.Ц. са децата й - ищците В. И. Г. и П. Д..
След откриване на наследството на П. А. ищците са наследници по право на заместване по
чл. 10 от ЗН на починалата преди наследодателката нейна дъщеря Л.Ц.. Ищците получават
част от наследството съответна на частта, която би получила тяхната майка. Тоест след
смъртта на П. А. през 2003г. нейното имущество преминава по силата на наследствено
правоприемство към нейните наследници - ответникът Й. Г. М., внуците В. И. Г. и П. Д.,
дъщеря Т.Т. и Н.П..
Не е спорно между страните , че към настоящия момент ответникът упражнява
фактическа власт върху имота и сградите и не допуска ищците в тях.
В случая ,както правилно е приел РС, спорът се концентрира върху въпроса дали
ответниците са загубили правото си на собственост с оглед твърдението на ищеца,че същият
е придобил имота по давност.
Районният съд е обсъдил всички събрани доказателства ,като въз основа на тях е
достигнал до обосновани правни изводи.Настоящата инстанция възприема същите изцяло,
поради което и не е необходимо същите да бъдат приповтаряни.
С оглед изложеното в жалбата настоящата инстанция приема следното:
В същата се твърди,че след 1983 г. година ищецът се е преместил да живее в
процесния имот,никой от ищците не е имал претенции към него до 2020г.,когато са подали
сигнал до РП-Монтана и са поканили ищеца да им осигури достъп до имота.
Съгласно тълкувателно решение № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС,
когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части, като е възможно този от съсобствениците,
2
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. При позоваване на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални
части за себе си. Съдебната практика приема, че манифестирането на претенциите за
изключителна собственост трябва да води до предприемане на действия, които да отричат
правата на другите наследници. Действията, изразяващи се в заплащането на данъци за
целия имот и на разходите за неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на
обективиране на намерението за своене, но само една външна проява не може да обуслови
такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите събрани доказателства. В този
смисъл са решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, първо г. о. и
решение № 211/15.01.2018 г. по гр. д. № 481/2017 г. на ВКС, първо г. о. и решение №
110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, второ г. о., които се възприемат от
настоящия съдебен състав.
В процесния случай ищецът следва да докаже,че е променил намерението си към
останалите сънаследници и владее техните части като свои.
В настоящата хипотеза това не е направено.
Видно от представения като доказателство Нот.акт за собственост върху
недвижим имот по обстоятелствена проверка от 24.03.2021 г. № 119,т.1,рег.№
1276/нот.дело 107/21 г. ,ищецът се легитимира като собственик на ¼ ид.ч. от процесния
имот,като за една четвърт за собственик е призната неговата сестра Т.Т. ,която още същия
ден му е прехвърлила своите права .
Безспорно е,че към онзи момент ищецът не е възприемал целия имот като свой,
а само полагаемата му се идеална част от наследствения имот,т.е. няма промяна на
намерението .
От показанията на разпитаните по делото свидетели И.Д. и Н.П. се
установява,че проблемите са се появили преди три-четири години, когато ищецът е заявил
,че имотът е негов и не е допускал другите наследници .
Дори и да се приеме,че от този момент ищецът е променил намерението си
спрямо целия имот, отново не е изтегла изискуемата давност/дори и кратката/,за да може
последния да се легитимира като собственик .А след като това е така, то ищецът притежава
право на собственост върху ½ ид.ч. от имота/наследство и продажба/,докато останалата ½ е
съсобственост между останалите наследници-двамата ищци и Н.П..
Ето защо и предявеният иск се явява основателен и правилно е уважен от РС.
Правилно са определени и наследствените квоти на ищците .
С оглед горното съдът намира атакуваното решение за правилно, поради което и
същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите
направените в производството разноски. От представения списък се установява,че същите са
заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
От страна на процесуалния представител на ищеца/жалбоподател/ е направено
възражение за прекомерност на същите.
Съдът намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.7,ал.5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението
се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не
3
по-малко от 800 лв. за движими вещи и не по-малко от 1500 лв. за недвижими имоти или
вещни права върху тях. А след като това е така, то адвокатското възнаграждение е
определено към минимума ,поради което и така направеното възражение не следва да бъде
уважено.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 8 от 13.01.23 г. , постановено по гр. дело № 424 по
описа за 2021г. Районен съд - Берковица .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Й. Г. М. с ЕГН ********** с адрес за
призоваване - село Г., община В., ул. Е. 3, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Д. с ЕГН ********** от
гр. С., ж.к. Л. блок **, вход **, етаж **, ап. ** и В. И. Г. с ЕГН ********** с адрес - град С.,
ж.к. Л. блок ** вход ** етаж ** ап. ** сумата от 1500 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4