РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. гр. Хасково, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640101575 по описа за 2021 година
Предявени са от СТ. М. В. с ЕГН:********** от **********, със съдебен адрес
**********, адв.М. К., против Р. В. Н. с ЕГН:********** от **********, обективно
съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил два неформални договора за заем на
парични суми с ответника, като й дал в заем на два пъти на 28.01.2020г. сумата от 5000лв. и
на 29.01.2020г. още 5000лв., за да си закупи лек автомобил. Ответникът получила на два
пъти сумите от по 5000лв. от ищеца в присъствието на свидетел, като се задължила да ги
върне в двуседмичен срок, считано от получаване на сумите. Тези две суми били предадени
на ответника в брой. Последната закупила на 28.01.2020г. МПС – „Тойота Аурис“ с рег.
№**********, цвят черен, и в удостоверението за регистрация на МПС била въведена като
собственик на процесното МПС.
Многократно ищецът в присъствието на свидетели провеждал разговори с ответницата
да му върне общо заемната сума в размер на 10000лв., но до момента това не било сторено.
В подкрепа на твърденията си ищецът представя извлечение за периода от 28.01.2020г.
от „Банка ДСК“ АД, от което било видно, че той получил сумата от Банка ДСК. Във връзка с
тази покупка на МПС от ответника, ищецът разполагал и с копие от фактурата, както и
договор за покупко-продажба на МПС от 28.01.2020г., ведно с фискален бон за покупката.
С оглед гореизложеното за ищеца съществувал правен интерес от завеждане на
настоящото производство, а и с оглед дадения му двуседмичен срок в производството по
обезпечаване на бъдещ иск срещу ответника.
Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца дадената й в заем сума пари за покупка на МПС в общ размер на 10000лв.,
от които 5000лв., получени на 28.01.2020г., както и сумата от 5000лв., получена на
29.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на претендираната сума. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло
1
предявените искове по основание и размер. Твърди се, че страните са бивши съжители,
които са живели на семейни начала 16 години до 28.12.2020г. След тази дата ответницата
взела решение да се раздели с ищеца и да напусне къщата в **********, в която живеели.
След раздялата си страните били в обтегнати отношения и до момента. Вследствие на
множеството конфликти ответницата Н. завела дело срещу ищеца В., по което последният
бил осъден за домашно насилие. От договора за покупко-продажба на МПС било видно, че
л.а. е закупен от ответницата и същата фигурирала като единствен собственик. Твърденията
на ищеца, че предоставил сумата за закупуване на автомобила, като дал пари назаем на
ответницата на два пъти в присъствието на свидетели не били подкрепени с доказателства.
Процесният автомобил бил закупен с пари в брой за сумата от 5500лв., а не по банков път.
Представеното извлечение от банковата сметка на ищеца не следвало да се кредитира като
доказателство. Обстоятелството, че ищецът изтеглил определена парична сума по никакъв
начин не доказвало, че тя била предназначена за процесната покупко-продажба или че била
дадена в заем на ответницата, за да си закупи автомобил. От приложеното извлечение било
видно, че няма превод на такава сума с такова основание. Категорично ответницата не била
сключвала договори за заем с ищеца и не била получавала суми от същия със задължение да
ги връща и то в присъствието на свидетели. Страните 16 години съжителствали в едно
домакинство, което съжителство се характеризирало с продължителност във времето и
трайност в отношенията между партньорите, насочени към споделяне на ежедневните
нужди и влагани средства по поддръжка на домакинството. Към 28.01.2020г. страните се
намирали все още в такова съжителство, макар и без сключен граждански брак, споделяли
един дом заедно, грижели се за непълнолетното си дете и имали общи перспективи за
бъдещето. С оглед изложеното предявената претенция била неоснователна и следвало да се
отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
На 28.01.2020г. в гр.София между “Мобил Дик“ ЕООД, представляван от Димитър
Лозанов Диканчев, като продавач, и Р. В. Н., като купувач, е сключен договор за покупко-
продажба на МПС, по силата на който последната закупила л.а. „Тойота Аурис“ за сумата от
5500лв. С исковата молба се представят, както фискалния бон за заплатената сума от
5500лв., така и издадената от продавача фактура за продажбата на лекия автомобил срещу
сумата от 5500лв. И двата документа, носещи дата 28.01.2020г. На 27.02.2020г. между Р. В.
Н. и „Лев Инс“ АД е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за същия
автомобил „Тойота Аурис“ с рег.№**********.
От представеното извлечение от сметката на ищеца СТ. М. В. в „Банка ДСК“ АД от
28.01.2020г. се установява, че на тази дата е изтеглил от своята банкова сметка десет пъти
по 1000лв.
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане страните са родители на
Д. С. В., роден на 05.01.2006г.
По подадена от Р. В. Н. молба за защита по ЗЗДН е образувано гр.д.№544/2021г. по
описа на РС-Хасково, по което е постановено решение на 17.05.2021г. и на същата дата е
издадена заповед, с която е задължен СТ. М. В. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Р. В. Н. и ме у забранено да доближава последната, жилището, в което
живее и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца. Така постановеното от
РС-Хасково решение е оставено в сила с решение на ОС-Хасково по В.гр.д.№416/2021г.
На поставените му въпроси по реда на чл.176 от ГПК ищецът СТ. М. В. отговори, че на
28-ми с Р. отишли в гр.София, като първоначално искали да купят кола до 5000лв. Такава
била уговорката между двамата и той се съгласил, но тя харесала по-скъпа кола, която
струвала 10000лв. Твърди, че дали 5000лв. и казали, че ще проверят колата, ще я закарат на
майстор. Проверили колата, майсторът казал, че колата си заслужава, хубава е и на втория
ден изпратили другите пари. Имало свидетели, когато ищецът дал парите. Колата струвала
10000лв., записана била с друга сума, защото хората от борсата, където продавали колата
обяснили, че така няма да плащат повече данъци. Казали, че ако пишат колата 10000лв.,
2
данъкът бил по-голям. Колата струвала 10000лв., които платили на два пъти.
От показанията на свидетеля В. Я. А. се установява, че познава страните много добре.
По принцип знаел, че много пъти той й давал пари, дали на заем, дали не, но за конкретния
случай свидетелят знаел, че й дал една голяма сума по повод закупуването на лека кола.
Доколкото знаел от тях тази кола струвала 10000лв. Ищецът многократно се съветвал със
св.А. за коли. Твърди, че страните отишли да купят кола, но не я платили цялата, тъй като
трябвало да я пробват дали е в ред, с уговорката, че на следващия ден ще доплатят сумата.
Колата струвала 10000лв., те платили 5000лв. и на другия ден трябвало да доплатят още
5000лв. Свидетелят твърди, че тогава случайно се засекли в едно кафене, където С. дал на Р.
другите 5000лв. На даването на тези пари присъствал свидетеля. На предишните не бил
присъствал. Страните се уговорили, че до два месеца тя трябва да му върне тези 5000лв.
Отношенията между страните били различни – ту се събирали, ту се разделяли. Всеки от тях
си имал отделни финанси. Свидетелят знаел за финансите на ищеца от къде са, но тези на
ответницата не знаел от къде може да са. Много пъти ищецът казвал на свидетеля, че
ответницата му дължи пари, за малки суми, че давал, тя обещавала да му ги върне, но не ги
връщала, но това били негови думи. Ответницата много време била в Гърция сама, без
ищеца. Свидетелят не можел да каже дали са семейство, но много пъти ищецът го молил да
й се обажда да се върне при него, защото тя бягала. Свидетелят твърди, че с ищеца са заедно
в една ловна дружинка. Последният напоследък не излизал на лов, защото му били взети
оръжията, но свидетелят не знаел поради каква причина. Св.А. твърди, че бил в кафенето,
когато ищецът му се обадил да му се похвали и тогава той го извикал да дойде при него.
Твърди, че двамата с ответницата дошли заедно, като ищецът донесъл кутия с бонбони и
разказал за ситуацията от предишния ден. Казал, че тези пари трябва да ги доплати след като
се установи, че колата е в ред. Ищецът дал на ответницата една пачка банкноти по 50лв.,
като решил да ги даде пред него и тя да обещае, че до два месеца ще му ги върне, тъй като
нямала от къде да ги вземе и той й ги дал на заем. Свидетелят не знаел дали ответницата
работела към онзи момент. Твърди, че работела на едни скари по едно време, но дали било
към онзи момент, не знаел. Общо взето твърди, че не е работела. Двамата с ищеца се
разправяли, че ще продават нещо някакви нейни близки, но ответницата обещала, че ще му
върне парите. Детето им било в осми клас, но св.А. не знаел при кого живее, ищецът му
споделял, че той се грижи за сина си.
От показанията на свидетеля П. Т. К. се установява, че познава страните от деца.
Когато се събрали да живеят заедно ту имали разправии, ту нямали. Живеели заедно от 15-
20 години. Преди живеели при родителите на ищеца, изкарали там малко време, но не се
разбирали с бащата на С. и отишли да живеят там, където гледали животните. Свидетелят
твърди, че двамата се занимават с животновъдство, живеят на кошарата. От около две
години не живеели заедно. Докато били заедно ответницата се занимавала с животните,
после ходили до Гърция или Испания, били в чужбина заедно. Св.К. не знаел дали
ответницата е ходила сама да работи в чужбина. През последните години ответницата
работела на едно място, където правили скари. Казвала, че й плащат добре, като 1000лв. не
ги разваляла. Свидетелят не знаел дали С. е давал пари на заем на Р.. Чул, че тя си купила
кола, виждал бил колата, но не било ставало въпрос, че е купена със заем от С.. Доколкото
свидетелят разбрал тази кола вече била продадена.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Договорът за заем е реален договор, поради което се счита сключен между страните в
момента на предаване на заемната сума, а връщането на същата става или в уговорен от
страните срок или в едномесечен срок от поискването, съгласно чл.240 от ЗЗД. В настоящия
случай ищецът претендира връщане на две суми в размер на по 5000лв. или общо 10000лв.,
като твърди, че предал тези суми на ответницата на два пъти съответно на 28.01.2020г. и на
29.01.2020г. срещу задължението на последната да му върне сумите в срок от два месеца.
3
Също така ищецът твърди, че двете суми са дадени в заем на ответницата, за да си закупи
лек автомобил, за което са представени договор за покупко-продажба, фискален бон за
заплатена сума и фактура за продажната цена на автомобила. Съдът счита, че със
свидетелските показания на св.А. не могат да се опровергаят писмените доказателства
досежно продажната цена на закупения на името на ответницата автомобил. В самия
договор за покупко-продажба е отразено, че цената на закупения на 28.01.2020г. автомобил
възлиза на 5500лв. Същата тази сума е отразена в издадената о продавача фактура на
28.01.2020г., както и във фискалния бон за нейното заплащане от страна на купувача. Ето
защо, всички твърдения на ищеца, че всъщност цената на автомобила била 10000лв., пък
била заплатена на два пъти, и то втората част под условие, ако се установи, че автомобила е
на ред след посещение при майстор остават неподкрепени от писмените доказателства по
делото, които сочат на категоричен извод, че автомобила е закупен за сумата от 5500лв.
Освен твърденията на ищеца в тази насока липсват каквито и да било доказателства, от
които да се правят подобни изводи, тъй като показанията на св.А. за договорената цена от
10000лв., която да се плати на два пъти всъщност представляват преразказани думите на
ищеца.Св.А. нито е присъствал на договарянето на цената на автомобила, нито на неговото
заплащане, респ. сключване на договора. Същият преразказва в своите показания това, което
самият ищец му е обяснил за цената на този автомобил.Ето защо, съдът не кредитира
показанията на св.А. в тази част относно цената на автомобила и начина, по който е
трябвало да бъде заплатен. Никъде в писмените документи издадени във връзка със сделката
за покупко-продажба на автомобила не фигурира условие, както се твърди от ищеца за
заплащане на част от договорена по-висока цена на следващия ден след датата на сключване
на договора за покупко-продажба, издаването на фактурата и плащането, отразено във
фискалния бон. В същото време св.А. в своите показания категорично заявява, че е
присъствал само на предаване на сума от 5000лв., както заявил ищеца пред него и поето от
ответницата задължение за връщане на тази сума в срок от два месеца. Свидетелят
категорично заяви, че не е присъствал на предаване или уговаряне на заем предния ден, така
че в тази насока няма как да се приеме, че ответницата се е задължила пред него да върне
сума от 10000лв. Съдът не кредитира показанията на св.А. и в частта, в която твърди, че
ответницата е нямало от къде да вземе пари за да закупи автомобила, тъй като от
направената служебна справка за местоработата на ответницата и трудовата й заетост става
ясно, че е работила по трудов договор за периода от 01.10.2018г. до 08.09.2020г. Тези данни
от справката, находяща се на л.22 от делото напълно кореспондират с показанията на св.К.,
който заяви, че ответницата е работила в цех за производство на скари, като е реализирала
трудово възнаграждение в немалък размер. Също така буди недоумение факта, че още на
28.01.2020г. ищецът е изтеглил от своята банкова сметка суми по 1000лв. на обща стойност
от 10000лв., но въпреки това не е заплатил цялата стойност на автомобила, ако наистина
същият е струвал 10000лв., както се твърди. Няма никакво основание да се правят изводи, че
след като във всички документи по сделката фигурира продажна цена от 5500лв., купувача
се е задължил да доплаща сума от 5000лв. на следващия ден, още повече, че ищецът е
разполагал с цялата сума към момента на подписване на договора.
4
При тези данни по делото съдът намира за основателен и доказан предявения иск за
връщане на сумата от 5000лв., получена като заем със срок на издължаване от два месеца.
Досежно втория иск за връщане на получена в заем още една сума от 5000лв. нито се
ангажираха доказателства, от които да се правят изводи, че действително ответницата е
получила две суми от ищеца, нито от събраните по делото такива могат да бъдат направени
подобни изводи, поради което следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 415лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковите претенции. Съответно на основание чл.78 ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответницата
деловодни разноски в размер на 580лв. – адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. В. Н. с ЕГН:********** от **********, да заплати на СТ. М. В. с
ЕГН:********** от **********, сумата от 5000лв. – главница, представляваща неизплатено
задължение по сключен между страните на 29.01.2020г. договор за заем, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.07.2021г. до окончателното
изплащане, както направените по делото разноски в размер на 415лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. М. В. с ЕГН:********** от **********, против Р. В.
Н. с ЕГН:********** от **********, иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за връщане на
заем от 5000лв., получен на 28.01.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА СТ. М. В. с ЕГН:********** от **********, да заплати на адв.М. Т. като
процесуален представител в настоящото производство на Р. В. Н. с ЕГН:**********,
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 580лв., съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен
съд – Хасково:/п/ не
се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
5