РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Нови пазар, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ГА.на Николова
при участието на секретаря ГА.НА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от ГА.на Николова Гражданско дело №
20233620100326 по описа за 2023 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК обективно кумулативно съединени искове.
Исковете са с правна квА.фикация, както следва:
1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от
ЗЗД за сумата от 1000 лв.главница – неплатени задължение по договор за кредит между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника, ведно със законна лихва за периода от *** г. до изплащане
на вземането;
2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата
от сумата 200,20 лева, представляваща договорна лихва за период от *** г. до *** г. и
3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата
от сумата 441,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от *** г. до *** г.
По делото е заплатена дължимата държавна такса в размер на 217,16 лв.
Ищецът сочи, че съгласно договор за кредит № *** между „Кредисимо“ ЕАД и
ответника, на последния е предоставен кредит в размер на 1000лв., който да върне на 12
месечни вноски по 100,01 лв. за срок до *** г.
Ищецът сочи, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на
*** г. и същия е падежиран.
1
Съгласно Приложение №1 към договора, уговорен бил ГЛП в размер на 41.24 % и
ГПР от 50 %.
Ищецът сочи, че на *** г. бил сключен между ответника и „Ай тръст“ договор за
поръчителство, с който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
трето лице и да отговаря солидарно с кредитополучателя пред кредитора.
На *** г. бил сключен между „Ай тръст“ и „Кредисимо“ договор за поръчителство,
съгласно който „Ай тръст“ да отговаря солидарно с потребителя пред „Кредисимо“ за
изпълнението на всички задължения на потребителя във връзка с договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора.
Посочено е, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за
кредит. Посочено е, че кредиторът „Кредисимо“ е поканило поръчителя „Ай тръст“ да плати
всички изискуеми задължения на потребителя. За това обстоятелство било изпратено до
длъжника уведомление от *** г.
Твърди се че „Ай тръст“ е погасил всички дължими от потребителя суми, конкретно:
1000 лв. главница, 200,12 лв. договорна лихва и 441,97 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
На *** г. „Ай тръст“ бил уведомил длъжника за извършените плащания, както и за
задължението му за заплащане на договорното възнаграждение в размер на 814,32 лв., ведно
със сумата от 299,89 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Ищецът твърди, че с договор за продажба на вземания от *** г. между „Кредисимо“
ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземяния към длъжника по
потребителския договор на „АПС Бета“ ЕООД, като цесионер. Съгласно Приложение № 1
към цесията, било прехвърлено изцяло вземането срещу ответника за сумата от 2756,30 лв.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил своите задължения по договора за кредит.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
спрямо ответника, че вземанията му за претендираните по заповедта за изпълнение суми
съществуват и се дължат.
Ищецът претендира направените по делото разноски и тези по заповедното
производство.
Ищецът е посочил, че не предявява осъдителни искове за сумите от 814,32 лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 299,89 лв. законна лихва за
него.
От името на ответника не е постъпил писмен отговор. Ответникът е уведомен за
воденото срещу него дело, редовно, предвид на това, че съдебните книжа и разпореждането
за образуване на делото са получени от неговата майка, съгласно посоченото на
съобщението от *** г., на *** г. в канцеларията на съда. На основание чл. 46, ал. 4 ГПК, с
2
получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на
адресата.
В законният срок до *** г. не е постъпил писмен отговор по предявените срещу
ответника искове.
Ответникът, редовно призован за съдебното заседание по делото не се явява и не
изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № ***г. на НПРС, по което е издадена заповед за
изпълнение № *** г. срещу ответника за сумите от 1000 лв.- главница; 200,20 лв. -
договорна лихва за периода от *** г. до *** г. и сумата 441,97 лева, представляваща
мораторна лихва за период от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – *** г. до окончателното плащане.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с
оглед на което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения
длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса.
С нарочно Разпореждане № *** г. по делото, е отхвърлено искането за присъждане на
сумите от 814,32 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 299,89
лв. законна лихва за него за периода от *** г. до *** г.
За отхвърлените вземания ищецът не предявява искове в рамките на настоящето
дело.
От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответника по
делото е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № *** г., с който му
е предоставен паричен кредит в размер и при условия, които не са посочени в самия
договор, л. 18-гърба – 22-гърба, който е част от Общите условия за отпускане на кредит,
приложени по делото, л. 9-22.
В Приложение №1 към договора за потребителски кредит, л. 20, са посочени
конкретните условия на кредита: размер на предоставения кредит 1000лв.; срок от 12
месеца; брой погасителни вноски – 12; размер на погасителните вноски 100,01 лв.; лихвен
процент по кредита – 35,09% и ГПР - 50 %. Посочено е, че общия размер на всички
плащания е 1 200,12 лв.
В приложението е вписан погасителен план.
Съгласно платежно нареждане от 21.11.2016 г. кредиторът е превел на
кредитополучателят сумата от 1000лв., л. 85 от делото.
Съгласно чл. 4, ал.1 от договорът за кредит, кредитополучателят се задължава в срок
от 10 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от
3
посочените обезпечения: 1/ банкова гаранция съгласно ОУ в срок от подаване на
заявлението или 2/ да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора дружество
– поръчител, в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Посочено е, че одобряването на
заявлението при изпълнение на горните условия става до 24часа, а при непредставянето на
съответните гаранции и обезпечения до 14 дни.
В чл. 4, ал. 2 от договора изрично е посочено, че в случай в посочения в ал.1, изр.1
срок, кредитополучателят не представи съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО, съответно този договор, не поражда действие
между Кредисимо и Кредитополучателя.
В изпълнение на условията по чл. 4, ал.1 по договора, към вече сключения договор за
кредит е сключен на същата дата и договор за предоставяне на поръчителство от *** г.
между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, л. 21-25.
Съгласно договора „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на поръчител, се задължава да
сключи договор за поръчителство с Кредисимо, съгласно който да отговаря пред
дружеството кредитор, солидарно с главния длъжник, за неговите задължения, възникнА. по
повод на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 4 от договора за поръчителство, поръчителят има право на
възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, като в случай че изпълни
задълженията на потребителя към кредитора, той има право да поиска от потребителя:
възстановяване на платените от него задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит, законната лихва върху платената от поръчителя сума, разноските,
които е направил, след като е уведомил потребителя за постъпилото искане от кредитора за
възстановяване на сумата.
Самото възнаграждение, за което говори чл. 4, ал. 1 от договора за поръчителство не е
посочено в него, а в Приложение №1 към него, т. ІІ, от където се установява, че то е в размер
на 67,86лв. на месец и се погасява съгласно погасителен план. Общата сума на дължимото
по договора за поръчителство е 814,32 лв.
Приложен е и договор за поръчителство от *** г., сключен между кредитора
„Кредисимо“ и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД.
По делото е приложен договор за цесия от *** г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД, от една страна и от друга „АПС Бета България“ ЕООД, с който са
прехвърлени вземанията на последния.
От така описаните и приложени по делото доказателства, съдът прие от правна
страна следното:
Относно договора за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и
ответника Ф. А. Х. и служебната проверка съгл. чл. 7, ал.3 ГПК за нА.чие на
неравноправни клаузи.
4
Представеният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, при който длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на §13, т. 1 от ДР към ЗЗПотр., поради което и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следва
да се разгледат, сключените от длъжника договори, в качеството му на потребител, и да се
прецени тяхната действителност и нА.чие на неравноправни клаузи.
Договорът за потребителски кредит е изпълнен от страна на кредитора, който е
превел сумата по договора в размер на 1000лв. по сметка на кредитополучателя.
Съдът намира, че посоченото в чл. 4, ал.1 от Договора за кредит условие, поставя
изпълнението на задълженията на кредитора в зависимост от условие, чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля.
Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност при избора на
обезпечение, а обратното, те са задължително условие за сключване на договора за
потребителски кредит, без значение дА. кредитополучателят е в състояние или не да го
изпълнява, съгласно договореното.
Договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Разпоредбата на чл. 143
от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, доколкото и съгл.т. 19 не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според
Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително
и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Клаузата по чл. 4 от договора за кредит е именно такава – предварително изготвена и
задължителна, без възможност на потребителя да влияе върху нея, в т.ч и относно избора на
дружество – поръчител.
Самият договор за кредит не съдържа каквито и да е взаимни уговорки между
страните по него, индивидуА.зиращи параметрите на облигационното правоотношение.
Този договор е част от Общите условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо“, което
5
само потвърждава липсата на всякаква индивидуална уговорка между страните. Конкретните
параметри по облигационно-кредитното правоотношение са посочени в Приложение № 1
към договора, както и погасителния план по него.
Съгласно посоченото в чл. 4, ал.1 от договора за поръчителство, между „Ай Тръст“
ЕООД и кредитополучателя, и в Приложение №1 към него, се установява, че дължимото за
поръчителството възнаграждение е в размер на е 814,32 лв. и се погасява съгласно
погасителен план. Това възнаграждение не е включено в погасителния план към основния
договор за потребителски кредит, въпреки че е във връзка с него. Чрез изплащането на
възнаграждението за поръчителството, общия размер на дължимото във връзка с договора за
кредит става в размер на 2014,44лв., а не както е посочено в договора за кредит от 1200,12
лв.
Съответно месечната погасителна вноска става 167,87 лв., а не както е посочено в
договора за кредит от 100,12 лв.
Чрез използване на кредитен калкулатор, достъпен на интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че при месечна погасителна
вноска по договора за потребителски кредит, годишния лихвен процент става 154.24%, а
годишния процент на разходите (ГПР): 326.75%.
Този размер на ГПР многократно надвишава допустимия по закон ГПР, посочен в чл.
19, ал. 4 от ЗПК, и не отговаря на посоченото в т. 8 от Приложение № 1 към договора, че
същия е в размер на 50 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съгласно ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения е определен
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ към
момента на сключване на договора е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент,
то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК означава, че ГПР не може да е повече от 50%. Този
максимално допустим размер е договорен и в първичния договор за потребителски кредит,
но той не отчита и не включва увеличението на ГПР след изплащане и на вноската по
договора за поръчителство.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
6
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Съдът намира, че договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
ЗПК, които се изразяват в следното:
На първо място самият договор за потребителски кредит е бланков и не съдържа
конкретни условия относно предоставянето на кредита и условията за неговото погасяване.
Всички условия относно договора за кредит са посочени в Приложение № 1 към договора,
което съгл. чл. 17 (последен), е неразделна част от него.
Приложение № 1 към договора, от делото обаче не съдържа всички изискуеми
елементи от съдържанието на договора за потребителски кредит, съгл. чл. 11, ал.1, т. 7 и т.
9а, относно общия размер на кредита и условията за усвояването му и методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
На следващо място, погасителния план съдържа невярна информация относно
задължителното съдържание по т. 9 и т. 10 от чл. 11, ал.1 ЗПК, относно лихвения процент по
кредита, както и относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посоченото в Приложение №1 е невярно, поради това, че сочи, че общото задължение
по договора за кредит е 1200,12 лв., а не колкото е в действителност от 2014,44лв.
Невярна и въвеждаща в заблуждение в Приложение №1 е и информацията относно
размера на ГЛП и ГПР по кредита, които не включват вноските по договора за
поръчителство, съответно посочено е ГЛП от 35,09%, вместо 154.24%, а ГПР е посочен в
размер на 50 %, вместо действителните 326.75%.
От горното, съдът приема, че клаузата относно действителния ГПР е недействителна,
а доколкото същия надвишава максимално допустимия размер от 50%, същата е и нищожна
по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съдът намира, че посоченото в чл. 4, ал.1 от договора за кредит условие, поставя
изпълнението на задълженията на кредитора в зависимост от условие, чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля. Това по смисъла на чл. 143, ал.2, т.3 от ЗЗП е
неравноправна клауза.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В тези случаи и на основание чл. 23 от с.з., потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Относно договорът за предоставяне на поръчителство и договорът за
поръчителство.
Сключеният договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и
7
ответника има само привидно самостоятелен характер, доколкото формално в него не е
посочено, че се сключва във връзка с чл. 4, ал.1 от договора за потребителски кредит.
Обусловеността на договора за предоставяне на поръчителство от договора за
потребителски кредит се установява от съдържанието на разпоредбата на чл. 1, ал.1 от
Договора за поръчителство, която сочи, че той има за предмет, солидарната отговорност на
поръчителя пред Кредисимо, за изпълнение на всички задължения на потребителя,
възникнА. съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.
Така очертания предмет на договора за предоставяне на поръчителство е идентично
с посоченото в чл. 1 от договора за поръчителство между „Кредисимо“ и „Ай Тръст“ ЕООД,
л. 26 - 30 от делото.
Посоченото в договора за потребителски кредит, относно обезпечеността на кредита
не сочи на доброволност при избора на обезпечение, а обратното, предоставянето на
обезпечение за вземането на кредитора, е задължително условие за сключване на договора за
потребителски кредит, без значение дА. кредитополучателят е в състояние или не да го
изпълнява, съгласно договореното. Договорът за предоставяне на поръчителство има за цел
да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Съдът намира, че нормата на чл. 4, ал.1 от договора за потребителски кредит, е
„неравноправна клауза“ по смисъла на чл. 143, ал.1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП, тъй като
представлява уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, както и не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
Установеното от съда значително и при това недопустимо съгл. чл. 19, ал.4 ЗПК,
надвишаване на ГПР е било предвидено от самия кредитор и е в негова полза, а самото
увеличение нарушава правата на потребителя, като води до значително неравенство на
престациите по договора за потребителски кредит. Посочването в Приложение №1 към
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна и измамна
информация относно общите разходи по кредита, и е проява на нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива
за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го
подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
8
ако са уговорени индивидуално. Посочените в договора клаузи, не са уговорени
индивидуално и като такива са нищожни, поради което и не подлежат на изпълнение.
Като не подлежи на изпълнение разпоредбата на чл. 4, ал.1 от договора за
потребителски кредит, то изцяло нищожен се явява и сключения въз основа на него договор
за предоставяне на поръчителство. Нищожната разпоредба на чл. 4, ал.1 от договора за
потребителски кредит не поражда и задължение за сключване на договор за поръчителство с
избрания от кредитора поръчител. Създадените с договора за предоставяне на
поръчителство правоотношения не могат да възникнат, поради което и за поръчителя не
може да възникнат правата по чл. 4, ал.2, т. 1 - 3 от договора за предоставяне на
поръчителство, конкретно в случай че е платил на кредитора всички задължения на
потребителя по договора за потребителски кредит, да иска възстановяване на сумата на
платените от него задължения, както и законната лихва върху платената от него сума, също
и разноските които е направил.
По делото не са представени от ищеца доказателства, че неговият праводател „Ай
Тръст“ ЕООД е изпълнил задълженията си по чл. 2 от договора за предоставяне на
поръчителство, съответно и по чл. 2 от договора за поръчителство, като е заплатил всички
задължения на кредитополучателя към кредитора, произтичащи от сключения договор за
кредит. Само надлежно изпълненото задължение на поръчителя, при нА.чието на
действителен договор за поръчителство, може да породи неговото право да иска регресно
възстановяване на платеното, вкл. и всички разноски за това. Отсъствието на извършено
плащане от поръчителя не поражда права за регресно претендиране на платеното от него,
поради което и по аргумент на противното от чл. 143, ал.1 ЗЗД той не може да встъпи в
правата на удовлетворения кредитор.
Съдът приема, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство между „Ай
Тръст“ ЕООД и ответника поради своята акцесорност и основаност на нищожната клауза на
чл. 4 от договора за потребителски кредит, е изцяло нищожен и не може да породи права и
задължения за страните по него, съгл. чл. 26, ал.1 ЗЗД от момента на неговото сключване. От
това следва, че не може да има изпълнение на един нищожен договор, какъвто се явява
договорът за предоставяне на поръчителство.
Нищожен, също на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, е и сключения договор за
поръчителство между кредитора „Кредисимо“ и „Ай Тръст“ ЕООД.
Съгласно справка в ТР се установява, че собственик на капитала на дружеството
поръчител е самия кредитор, което показва, че поставянето на условието относно
обезпечеността на кредита, както и сключването на договора за поръчителство, имат една
единствена цел, увреждане на интересите на потребителя за сметка на кредитора, като
поставя потребителя в положението да не може да прецени всички икономически рискове от
сключването на договора за кредит, което представлява неравноправна клауза по см.чл. 143,
ал.2, т. 19 ЗЗПотр.
В обобщение на всичко гореизложено, съдът намира, че договорите за предоставяне
9
на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника договора за поръчителство между
„Кредисимо“ и „Ай Тръст“ ЕООД са нищожни, поради което не пораждат права и
задължения за страните по тях.
Относно договорът за цесия.
Договорът за цесия, въз основа на който заявителя претендира процесните суми е
сключен на *** г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, от една страна в
качеството на цеденти и от друга „АПС Бета България“ ЕООД в качеството на цесионер. С
този договор двамата цеденти са прехвърлили паричните си вземания, произтичащи от
просрочените и неизплатени договори за кредит за първия цедент и по договори за
поръчителство за втория от тях.
Към договора за цесия е приложено в рамките на заповедното производство
приложение л. 38-40, което конкретизира прехвърлените вземания по вид и размер.
За да е нА.це действителен договор за цесия, съгласно нормата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вземането, което се прехвърля следва да е реално съществуващо и то преминава върху
цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал. Това следва от каузалния характер на
цесионния договор, чиято вА.дност се преценява с оглед действителността на конкретното
правно основание. В този смисъл освен нА.чието на действително съществуващо и
прехвърлимо право (по арг.на чл. 99, ал.1 ЗЗД), е необходимо и да се посочи обема на
прехвърлените права – по вид и по размер. Това е направено в Прложението към договора за
цесия.
По отношение на цедентът „Кредисимо“, той и кредитор на ответника по сключения
договор за потребителски кредит, той е надлежен цедент, само за действително
съществуващото по договора за потребителски кредит вземане, а то е само за главницата от
1000лв., доколкото по отношение на останА.те вземания на основание чл. 23 ЗПК, същите са
недействителни и с това са недължими. Това са вземанията за договорна лихва и за
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, пр.1 ЗЗД, нищожни са договорите, които имат
невъзможен предмет. НА.чието на това основание за нищожност, се основава на това, че
липсата на предмет на цесията следва да е към момента на сключване на същата. В този
смисъл, цедентът „Кредисимо“, е могъл да прехвърли на цесионера „АПС Бета България“
ЕООД единствено вземането си по главницата в размер на 1000 лв., но не и останА.те
вземания, тези за договорна лихва и по договорите за поръчителство.
Цедентът „Ай тръст“ ЕООД не е бил титуляр на каквито и да е вземания, поради
нищожност на договорите за поръчителство, поради което договорът за цесия между него и
цесионера не поражда транслативния ефект, към който е насочен за прехвърлените от този
цедент вземания.
Предвид на горното, съдът приема, че извършената цесия е частично нищожна,
досежно прехвърлените от цедента „Ай тръст“ ЕООД вземания, поради нищожност на
10
договорите, от които той черпи права.
Предвид на горното и по предявените искове, съдът приема следното:
1/ По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД за сумата от 1000 лв.главница – неплатени задължение по договор за
потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, ведно със законна лихва за
периода от *** г. до изплащане на вземането.
Съдът намира, че ищецът има надлежно прехвърлени вземания само от цедента
„Кредисимо“, и те са само за вземането за главница в размер на 1000 лв., поради което и
искът за тази сума, е основателен и доказан и следва да се уважи, като се признае спрямо
ответника, че вземането на ищеца за тази сума съществува. Други вземания не са
прехвърлени поради недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК и се
дължимост на основание чл. 23 ЗПК само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихвата или другите разходи.
2/ по иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от сумата 200,20 лева, представляваща договорна лихва за период от *** г. до *** г.
Съдът е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК, поради което и кредиторът, той и цедент по договора за цесия не е могъл да
прехвърли вземанията за договорна лихва и за други разходи по кредита.
Предвид на горното, съдът приема, че този иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
3/ По искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от сумата 441,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от *** г. до *** г.
Претенцията за мораторна лихва за посочения период, в полза на ищеца по делото е
допустим само от датата на сключване на договора за цесия, която е от *** г., но не и за
лихва от преди това, по съображения, изложени относно искът за договорна лихва, въз
основа на недействителния договор за потребителски кредит и недължимост на договорната
лихва на основание чл. 23 ЗПК.
Съдът намира, че кредиторът и цедент „Кредисимо“ не е могъл към датата на
сключване на договора за цесия с ищеца – *** г. да му прехвърли вземането си за мораторна
лихва за периода преди договора за цесия, конкретно за период от *** г. до *** г., също на
основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК, поради което съдът приема, че този иск следва да се отхвърли
също като неоснователен и недоказан.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
11
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил за ДТ за водене на делото 25 лв., както
и допълнително сумата от 6,96 лв. за изготвяне на копия от представените от него по
електронната поща документи.
Освен тези разноски, ищецът е платил сумата от 464,27 лв. за особен представител на
ответника, но такъв не е назначен, поради извършено лично призоваване на същия и е
отпаднала необходимостта от назначаване на защитник по делото.
Съдът съобрази, че с т. 6 от Разпореждане № *** г. по делото е указал на ищеца да
заплати допълнителна ДТ в размер на 196,16 лв. за водене на делото по първоначално
предявените общо 5 иска.
С молба от *** г. ищецът е оттеглил два от исковете си и е платил само таксата от
6,96 лв. за изготвяне на преписи от електронно подадената искова молба за ответника.
Не е платена в пълен размер дължимата ДТ за водене на делото по останА.те и
разгледани по делото общо 3 иска. Съгласно посоченото в мотивите към разпореждането,
съдът е посочил, че за всеки от исковете се дължат по 50 лв. за държавна такса. За
предявените от ищеца общо три иска това прави общо 150 лв., от които се приспадат
платените по заповедното производство, в случая от 32,84 лв. Освен тях следва да се
приспаднат първоначално платените от 25 лв. и остават за доплащане за водените три
иска 92,16 лв. за държавни такси.
Дължимите допълнително за държавни такси 92,16 лв. не са платени до момента по
делото.
Съгласно чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява
тяхното принудително събиране.
Съдът намира, че дължимата за водене на делото сума от 92,16 лв. следва да се
приспадне от платената по набирателната сметка на съда сума за особен представител, която
е останала неизползвана и нА.чна, а за разликата от 372,11 лв. следва да се укаже на ищеца,
че има право да поиска възстановяването й по посочена от него сметка на основание чл. 4б
от Закона за държавните такси.
Срокът, в който може да се поиска възстановяване на недължимо платената сума е
една година от датата, в която са станА. изискуеми съгл. чл. 82 ГПК, т.е от ВЗС на
решението по делото.
Поради плащането на сумата за особен представител по депозитната сметка на съда,
то сумата от 92,16 лв. следва да се прехвърли по набирателната сметка за държавни такси.
За предявените и разгледани три иска ищецът дължи за държавни такси сумата от
117,16лв.
Ищецът претендира и разноски за юрисконсулт.
12
Ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът не е направил разноски.
Относно разноските по чл. 78 ГПК.
Претенциите на ищеца за разноски са частично основателни, пропорционално на
уважената част от исковите претенции, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
От предявените искове в общ размер на 1642,09 лв., уважени са тези в общ размер на
1000 лв.
За предявените искове, ищецът е направил разноски в общ размер от 117,16 лв. за ДТ,
6,96 лв. и претендира допълнително такива в размер на 50 лв. за юрисконсулт.
Общо претендираните разноски са 174,12 лв.
От общо направените (вкл.и след прехвърляне на дължимите за ДТ) по исковото
производство 174,12 лв. за приетите за основателни искове, на ищеца се дължи от ответника
сумата от 106,04 лв.
Съдът следва да разпореди и прехвърляне на сумата от 92,16 лв. от депозитната по
набирателната сметка за държавни такси.
За сумата от 372,11 лв. следва да се укаже на ищеца, че има право да поиска
възстановяването й по посочена от него сметка на основание чл. 4б от Закона за държавните
такси в едногодишен срок от ВЗС на решението по делото.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по исковото производство следва да се
произнесе и по искането за разноски, направени по заповедното производство.
Съгласно издадената заповед № *** г., присъдените вземания са в общ размер от
1642,17 лв. и за тях са присъдени разноски за ДТ от 32,84 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв.
Съразмерно уважените искове от направените по заповедното дело разноски, следва
да се присъдят такива за държавна такса от 20,00лв. и да се отхвърли за разликата до
платените 32,84 лв., а за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъдят само 30,45
лв. и да се отхвърли за разликата на платените 50 лв.
Ищецът не е предявил осъдителни искове за сумите от 814,32 лв. възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и 299,89 лв. законна лихва за него. За тези
вземания не е издадена заповед за изпълнение и съответно няма подлежащ на обезсилване
13
акт в тази част.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК
вр. 79, ал.1 от ЗЗД, спрямо Ф. А. Х. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. ***, че
вземането на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от Х.М.М. и Й.Г.К., за
сумата от 1000лв. (хиляда лева) главница, по договор за кредит между „Кредисимо“ ЕАД и
ответника, ведно със законна лихва за периода от *** г. до окончателното й изплащане,
присъдена по Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № ***г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1
от ЗЗД, предявен от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от Х.М.М. и Й.Г.К.,
срещу Ф. А. Х. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. ***, за признаване съществуването
на вземането за сумата от 200,20 лв. (двеста лева и двадесет ст.), представляваща договорна
лихва за период от *** г. до *** г., присъдено по Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д.
№ ***г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1
от ЗЗД, предявен от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от Х.М.М. и Й.Г.К.,
срещу Ф. А. Х. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. ***, за признаване съществуването
на вземането за сумата от 441,97 лв. (четиристотин четиридесет и един лева деветдесет и
седем ст.), представляваща мораторна лихва за период от *** г. до *** г., присъдено по
Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № ***г. на НПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Ф. А. Х. с ЕГН ********** от гр. К.,
обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от
Х.М.М. и Й.Г.К., направените по делото разноски в размер на 106,04 лв. (сто и шест лева и
четири ст.), като отхвърля искането за разликата до 174,12 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС , Ф. А. Х. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш.,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със седА.ще и
адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от Х.М.М. и
14
Й.Г.К., сумата от 20,00 лв. (двадесет лева), представляваща държавна такса, като отхвърля за
разликата до 32,84 лв., както и ДА ЗАПЛАТИ 30,45 лв.(тридесет лева четиридесет и пет
ст.), представляващи възнаграждение за юрисконсулт, като отхвърля за разликата до 50 лв.,
всички представляващи присъдени разноски по Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. №
***г. на НПРС.
На основание чл. 77 ГПК, да се прехвърлят от депозитната сметка за вещи лица
BIC: UNCRBGSF BG52UNCR75273343465632, по набирателната сметка на съда BIC:
UNCRBGSF BG25UNCR75273143465601, сумата от 92,16 лв. (деветдесет и два лева и
шестнадесет ст.), платени от АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със седА.ще и
адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81 В, ап. 3, представлявано от Х.М.М. и
Й.Г.К..
Указва на основание чл. 4б Закона за държавните такси, на АПС Бета България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
81 В, ап. 3, представлявано от Х.М.М. и Й.Г.К., че има право да поиска възстановяване на
сумата от 372,11 лв. (триста седемдесет и два лева и единадесет ст.), по посочена от него
банкова сметка в едногодишен срок от ВЗС на решението по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № *** г. на
НПРС.
След влизане в сила на решението по делото, препис от него, в частта относно
прехвърлянето на парични средства от депозитната по набирателната сметка, да се изпрати
на Главния счетоводител на съда.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
15