№ 139
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора Алб. К. Т. Д. В. М.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С Присъда от 13.05.2021 година, постановена от СРС, НО, 18-ти състав
по НОХД № 4107/2018 година, съдът е признал подсъдимия М. Г. Б., роден на
**** г. в гр. Враца, български гражданин, с данни за образование - средно, с
данни за семейно положение — неженен, осъждан, ЕГН **********, с данни
за адрес за призоваване - гр. София, кв. „****, за ВИНОВЕН в това, че на
01.07.2017 г. в гр. София извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление — последователно проникнал с пениса си в
устната кухина, ануса и след това отново в устната кухина, като еякулирал в
устата - по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно
П.Г.Д., чрез употреба на сила и заплашване — ударил П.Д. с ръка в областта
на врата и й казал „****, хайде качвай се в колата“, „Ще те бия“ -
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, поради което му е наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ години и ШЕСТ месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Г.
1
В., защитник на подсъдимия Б. с която се иска отмяна на присъдата и
признаване на подсъдимия за невиновен.
В съдебното заседание по делото адв. В. поддържа въззивната жалба, не
прави искания за отводи и искания по доказателствата.
Подсъдимият от своя страна поддържа въззивната жалба и заявява, че
няма искания за отводи и искания за събиране на нови доказателства.
Прокурорът от своя страна оспорва жалбата и не прави искания по
доказателствата.
В хода по същество адв. В. моли жалбата да бъде отменена, като сочи, че
присъдата на СРС е незаконосъобразна и неправилна. Сочи, че макар СРС да
е събрал необходимите доказателства е достигнал до погрешни правни
изводи, като счита, че обвинението срещу неговият подзащитен не е доказано
нито от обективна, нито от субективна страна. Защитата сочи, че СРС се е
позовал на показанията на пострадалото лице, което с оглед заключението на
КСППЕ е с умствена изостаналост, а показанията са дадени в присъствието на
нейната майка. Сочи, че подсъдимият и пострадалата били в дългогодишни
интимни отношения, поради което и не е имало причина за използване на
сила от страна на неговия подзащитен, за да достигне до полов акт. В
заключение се прави искане за отмяна на присъдата, поради недоказаност на
обвинението.
Прокурорът счита присъдата за правилна и законосъобразна и прави
искане, същата да бъде потвърдена изцяло.
Подсъдимият лично в своя защита поддържа казаното от неговия
адвокат.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно
заседание от страните и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда намира, че при постановяването на същата са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Съображенията на настоящата инстанция са следните :
Първоинстанционният съд при постановяване на обжалваната присъда е
допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.335, ал.2 във
2
вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т. 2 от НПК, изразяващо се в нарушение на правата на
подсъдимия, посочени в чл. 55 от НПК - право на подсъдимия да участва в
производството, да научи в какво е обвинен и да вземе становище по
обвинението, като делото е разглеждано в негово отсъствие, въпреки липсата
на законовите основания за това. В присъдата не са посочени времето и
мястото на инкриминираното деяние, а същата е немотивирана от правна
страна.
От протоколите от проведените съдебни заседания се установява
следното :
Разпоредителното заседание е било насрочено за 27.09.2018г., на което
заседание подсъдимият не се явява, поради което и СРС не е дал ход на
делото.
Следващото разпоредително заседание по делото е било насрочено за 21
януари 2019г., на което заседание подсъдимия М.Г. Б. се явява лично,
заедно с упълномощен защитник – адв. В., който прави искане за
отлагане на делото, за да може да се подготви за участие в
Разпоредителното заседание, което искане СРС е уважил.
Разпоредителното заседание е проведено на 11.03.2019г., като в това
заседание се явяват подсъдимия М. Г. Б., както и неговия упълномощен
защитник адв. Г. В., като делото е насрочено за разглеждане по общия
ред на 13.06.2019г. за която дата подсъдимият Б. и неговия защитник са
редовно уведомени.
В първото по делото заседание на 13.06.2019г., подсъдимият М. Г. Б.,
макар редовно призован от предходното съдебно заседание, не се
явява, като съдът неправилно е приел, че са налице основанията на
чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК и е дал ход на делото.
Следва да се отбележи, че съдът не е направил никакви опити да
осигури явяването на подсъдимия в съдебното заседание, нито да установи
причините за неговото неявяване. Същият не е търсен на известните по
делото адреси, не е обявяван за местно и общодържавно издирване, не са
изискани справки за това, дали същият е бил задържан в следствените арести
и дали не се намира на територията на местата за лишаване от свобода.
Вместо това, съдът е дал ход на съдебното следствие и е провел разпит на
явилата се свидетелка М.Д., майка на пострадалото лице, проведен в
3
отсъствието на подсъдимия.
В съдебното заседание на 28.10.2019г., подсъдимият се явява, доведен от
органите на съдебна охрана, тъй като е установено, че се е намирал в
СЦЗ, като според заявеното от подсъдимия, той е бил в затвора от месец
март 2019г. В това заседание адв. В. е направил искане за отмяна на хода
на делото по същество, като се даде възможност за провеждане на разпит
на свидетелката М.Д. в присъствието на подсъдимия. СРС е оставил
искането без уважение, като е приел, че независимо от задържането на
подсъдимия в местата за лишаване от свобода, не може да се счете, че
това е уважителна причина за неучастие в делото и е отказал да отмени
определението си.
В съдебното заседание на 24.02.2020г. подсъдимият се явява лично,
доведен от СЦЗ.
В съдебното заседание на 25.06.2020г., подсъдимият отново не се
явява, като съдът отново дава ход на делото и пристъпва към разпит
на свидетели, в отсъствието на подсъдимия. Следва да се отбележи,
че съдът не е направил никакви опити да осигури явяването на
подсъдимия в съдебното заседание, нито да установи причините за
неговото неявяване. Същият не е търсен на известните по делото
адреси, не е обявяван за местно и общодържавно издирване, не са
изискани справки за това, дали същият е бил задържан в
следствените арести и дали не се намира на територията на местата
за лишаване от свобода, като съдът е провел процесуално-
следствени действия в отсъствието на подсъдимия.
В съдебното заседание на 21.09.2020г. подсъдимият отново не се явява,
като по данни на неговия защитник, същият е задържан, поради което и
съдът е отложил делото.
В съдебното заседание на 22.02.2021г., подсъдимият се явява, доведен от
СЦЗ, като в това съдебно заседание са проведени съдебните прения и
делото е отсрочено за друга дата.
В последното по делото заседание на 13.05.2021г., подсъдимият е
доведен от СЦЗ, отново са изслушани съдебните прения, дадена е
последна дума на подсъдимия, след което съдът е постановил своята
присъда.
С оглед на изложената по-горе хронология, настоящият състав намира, че
4
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се
в нарушение на правото на подсъдимия да участва лично в наказателното
производство срещу него, респективно, нарушено е правото му на Справедлив
съдебен процес, гарантирано от чл. 6 от ЕКПЧОС.
Видно е, че подсъдимият не е присъствал лично в първото по делото
заседание, проведено на 13.06.2019г., като съдът е дал ход на делото в
отсъствието на подсъдимия, без да са налице условията на чл. 269 от НПК.
Съдът е докладвал делото и е дал ход на Съдебното следствие, без
присъствието на подсъдимия, като следва да се отбележи, че съдът не е
направил никакви опити да осигури явяването на подсъдимия в съдебното
заседание, нито да установи причините за неговото неявяване. Същият не е
търсен на известните по делото адреси, не е обявяван за местно и
общодържавно издирване, не са изискани справки за това, дали същият е бил
задържан в следствените арести и дали не се намира на територията на
местата за лишаване от свобода. Нещо повече, в последствие е установено, че
подсъдимият се е намирал именно в местата за лишаване от свобода – от
месец март 2019г., което е съставлявало обективна пречка за участието му в
съдебното заседание по делото. Същите нарушения са допуснати и на
25.06.2020г., когато съдът отново е дал ход на делото и е продължил
съдебното следствие, без да са налице основанията на чл. 269 от НПК.
Съгласно константната практика на ВКС задочното производство е
приложимо само в случай на несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по
делото и да се защитава или на бягство от правосъдието. В този смисъл е
РЕШЕНИЕ № 788 ОТ 01.11.2007 Г. ПО Н. Д. № 433/2007 Г., II Н. О. НА ВКС.
Като е дал ход на делото в отсъствието на подсъдимия и е провел
съдебно следствие, СРС е лишил подсъдимия от възможността по своя воля и
подбуда да прецени дали да упражни или не правото си на лично участие в
процеса, още повече, че по делото са били налице обективна причина за
неговото неявяване, каквато безспорно е задържането му в СЦЗ. Изводът от
процесуалното развитие на делото сочи, че подсъдимият не се е отказал в
резултат на свое свободно взето решение да упражни правото си лично
участие в процеса, не се е опитал и да се укрие от правосъдието от адресите
по местоживеене или местонахождение, а е бил обективно възпрепятстван да
се яви, поради задържането му в СЦЗ.
5
Неучастието на подсъдимия в процеса го е лишило от възможността да
се защити по ефективен начин в съдебната фаза на процеса с упражняване на
предвидените в чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 55 НПК права (спр. решение №
172/1.03.2007 г., по нд № 913/2006 г. ,3-то н. о., ВКС; решение №
258/15.06.2010 г., по нд № 194/2010 г., 3-то н. о., ВКС; решение по делото
Колоца срещу Италия; решение по делото Хакансон и Стюресон срещу
Швеция; решение Сейдович срещу Италия), поради което и според
настоящата инстанция, това съставлява самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав на
СРС.
Настоящият състав намира също така, че присъдата не отговаря на
изискванията на чл. 301 и 305 от НПК, доколкото в диспозитива на
същата не е посочено времето и мястото на инкриминираното деяние.
При постановяване на присъдата съдът решава точно определени
въпроси – посочени в чл. 301, ал.1 от НПК, между които : има ли извършено
деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно;
съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. В
мотивите на присъдата /чл.305, ал.3 от НПК/ се посочват установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение.
Задължителни реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласно чл.246, ал.2 от НПК, са описание на престъплението, извършено от
обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му, пострадалото
лице, размерът на вредите, пълни данни за личността на обвиняемия, налице
ли са условията на чл.53 от НК, отегчаващи и смекчаващи отговорността на
обвиняемия обстоятелства, доказателствените материали, от които се
установяват посочените обстоятелства.
Относно съдържанието на обвинителния акт са налице задължителни
указания, дадени с ТР № 2/2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК.
Обвинителният акт трябва да обхване фактите, относими към
съставомерността на деянието и участието на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Задължително следва да е посочено времето и мястото
на извършване на деянието, като непосочването на всички факти от тази
категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
6
тъй като ограничава правото на защита на обвиняемото лице.
Това е така, защото Обвинителният акт определя предмета на доказване
по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване.
Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е
обвинението, формулирано в обвинителния акт, като следва да се посочи, че в
конкретния случай, в Обвинителният акт са посочени точно времето и
мястото на извършване на инкриминираното деяние, но тези обстоятелства
липсват в Диспозитива на присъдата. СРС неправилно е приел, че това може
да бъде направено за пръв път в мотивите към присъдата, като по този начин е
допуснато и противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата, поради
което за настоящата инстанция е налице затруднение да разбере истинската
воля на съда, което също е недопустимо и съставлява самостоятелно
съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяна на
присъдата и връщане делото на друг състав на СРС.
СГС намира също така, че СРС не е изпълнил задължението си да
изложи мотиви, относно правната страна на деянието, като не са
изложени правни аргументи относно всеки един от обективните
признаци на престъплението, а мотиви за субективната страна на
деянието напълно липсват.
Доколкото мотивите на СРС от правна страна са бланкетни, не съдържат
анализ на всички елементи от обективния и субективния състав на
престъплението, а приетото от съда не може да бъде проверено от настоящата
инстанция, то според настоящия състав е налице основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото на друг състав и на това основание.
Посочените по-горе съществени процесуални нарушения, допуснати от
СРС са отстраними, но не може да бъдат санирани от въззивната инстанция.
Последицата е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на СРС.
Предвид необходимостта от упражняване на правомощието му по чл.334,
т.1 от НПК въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда останалите
доводи, съдържащи се жалбата, както и изложените в съдебно заседание от
страните, но те следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на
делото от първоинстанционния съд.
Водим от горното Софийски градски съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда от 13.05.2021 година, постановена от СРС, НО, 18-ти
състав по НОХД № 4107/2018 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8