Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 26.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на пети август, две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4098 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника Т.Й.Т., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 418,83 лева, от които сумата от 378,08 лв. /триста седемдесет и осем лева и
осем ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 40,75 лв. /четиридесет лева и седемдесет
и пет ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 418,83 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
18.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че
между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по
силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е
релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени
извлечение от сметка към дата 05.02.2019г. и заверено копие от вестник “СъП.”
бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда
на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот,
както и да бъде изискано ч. гр. д. №*****/**** г . по описа на Пернишки районен
съд.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът Т.Й.Т., с ЕГН: **********, е депозирал отговор на исковата молба,
представен в срок. В отговора на исковата молба, същият оспорва, както по
основание, така и по размер претенциите на ищцовото дружество. Твърди, че не
ползва услугите на „Топлофикация –П.“ АД, няма радиатори и не е сключвал
договор с тях.
За изясняване на спорните по
делото факти, съдът е допуснал по искане на ищеца изслушването на СИЕ и СТЕ по
делото, като с нарочни протоколни определения е приел заключенията на вещите
лица по назначените експертизи.
В последното по делото съдебно
заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.
Ответникът, не се явява и не се
представлява.
Съдът с нарочно определение е приел и
представените по делото писмени доказателства: нотариален акт за замяна на
недвижим имот №** том ***дело № **** от **** г.. По силата на цитирания
нотариален акт, процесният имот е бил прехврълен от Т.Й.П. и П.Б.П., на техния
внук /малолетен към момента на сделката/- Т.Й.Т.. Видно от пункт втори на нотариален
акт за замяна на недвижим имот №** том ***дело № **** от **** г.. в замяна на
така прехвърления имот от страна на Т.Й.П.
и П.Б.П., то Т.Й.Т., чрез законния си представител към процесния момент- Н.К.Й.са
прехвърлили на първоначалните прехвърлители описания в нотариалния акт друг
имот. Страните заменители са заявили, че са съгласни със замяната в пункт трети
на цитирания нотариален акт.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № № *****по описа на съда за 2019 г. на ПРС, като
заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира
исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. представения нотариален акт за замяна на недвижим имот №** том ***дело № ****
от **** г., се установява, че по силата
на цитирания нотариален акт, процесният имот е бил прехврълен от Т.Й.П. и П.Б.П.,
на техния внук /малолетен към момента на сделката/- Т.Й.Т.. Видно от пункт
втори на нотариален акт за замяна на недвижим имот №** том ***дело № **** от ****
г.. в замяна на така прехвърления имот от страна на Т.Й.П. и П.Б.П., то Т.Й.Т., чрез законния си
представител към процесния момент- Н.К.Й.са прехвърлили на първоначалните
прехвърлители описания в нотариалния акт друг имот. Страните заменители са
заявили, че са съгласни със замяната в пункт трети на цитирания нотариален акт.
Следователно, по делото се установява, че именно ответникът по делото, е собственик на процесния имот, което и
последният не е оспорил в депозирания отговор по реда на чл.131 ГПК. Тоест по делото, безспорно се установява,
че именно ответникът е собственик на процесния недвижим имот.
Съдът намира, че
ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна
енергия, като облигационната връзка
между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради -
етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по
системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от назначената
и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице Р. се установява
безспорно. В заключението си вещото лице е посочило, че „Топлофикация - П.” АД е подавала ежемесечно
за разпределение на фирма „Директ“ ЕООД нетна топлоенергия с приспаднати
технологични разходи в абонатната станция, която общо за отчетния ( процесния )
период е идентична с отразената в изравнителната сметка. Изчислените от
„Топлофикация - П.” ЕАД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния
период в отделна колона на предоставената справка на вещото лице и са за сметка на
топлофикационното дружество. В заключението си вещото лице е посочило, че чрез
преизчисление констатира, че технологичните разходи за АС са изчислени от
„Топлофикация - П.” ЕАД съгласно т.4.1 от Приложението към чл.61, ал.1 от
Наредба 16-334 / 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита, че констатираната
минимачна разлика между определените от в.л. и от „ Топлофикация - П. ” АД
технологични разходи за м. декември 2017г. и м. февруари 2018г. не оказва
съществено влияние на топлоенергията за разпределение. Вещото лице, защитило
експертното си заключение и при разпита си пред съда, е описало, че размерът на
задължението ( главница ) на ответника общо за периода 01.05.2017г. -
30.04.2018г. за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след
отчетния ( процесния ) период по отчет на средствата за измерване за отопление
и БГВ, изравняването за отчетния ( процесния ) период съгласно изравнителната
сметка от „Директ“ ЕООД и справки от „Топлофикация - П.” АД, както и вноските
за дялово разпределение е отразено в съответна таблица в констативната част на
експертизата.Общо за процесния период начислените като задължение суми
(главница ) са:01.05.2017г. - 30.04.2018г. 01.05.2017г. - 30.04.2018г
01.05.2017г. - 30.04.2018г. 01.05.2017г. - 30.04.2018г.Задължение към
30.04.2018г. /вкл. изравняване за ****/****г./ 378.08 лв.По информация от „Директ“
ЕООД и проверка в електронния й регистър за жалби и възражения същото е
констатирало, че за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г. няма подадени
възражения от страна на ответника срещу изравнителната сметка. От ФДР на в.л. е
било предоставено „Известие” за връчени
на представител на СЕС индивидуални изравнителни сметки на 02.07.2018г.Общият
топломер като средство за търговско измерване вещото лице е описало, че е освидетелстван по
съответния ред през 2015г. и 2018г. и това е документирано със Свидетелства за
метрологична проверка, описани в констативната част.Системата за дялово
разпределение е въведена в Сградата етажна собственост съгласно сключен договор
с "Техем Сървисис" ЕООД на 08.10.2001г.От „Топлофикация - П.” АД на
вещото лице са били предоставени договорщ сключени между топлопреносното
предприятие и фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис” ЕООД с подизпълнител
"Директ" ЕООД - офис гр. П., обслужваща сградата-етажна собственост
по време на процесния период, описани в Констативната част на СТЕ. В този
смисъл, съдът намира представеното заключение по изготвената по делото СТЕ за
обективно, пълно и дало обективен отговора на поставените задачи, поради което
и съдът го поставя в основата на своите решаващи изводи, като намира, че
безспорно по делото се установи, че имотът е топлофициран, какви измервателин
уреди са находящи се в имота, че същите са минали през надлежна проверка, как е
било извършено като механизъм отчитането им и че дружеството Техемсървисиз,
с
подизпълнител "Директ" ЕООД - офис гр. П., е било надлежно избрано за
извършване на процесната дейност. Фирмата за дялово разпределение е избрана от
етажната собственост и е сключен Договор на 08.10.2001гза услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ в СЕС с клауза за безсрочно продължение.
На следващо място, идва да се
посочи, във връзка и с възраженията в отговора, че договорът между страните по
делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието
съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението
на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните
дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на
всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти,
което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат
топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде
свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради -
етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система
потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен
потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота
уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните
имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по
индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от
топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат
бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената
енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност
на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на
отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на
дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота,
която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на
топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими
за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна
зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение,
местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация
и др. подобни. В този смисъл наведените
възражения в отговора, съдът намира за неоснователни такива.
В случая, съобразно назначената и изслушана по делото СИЕ, която съдът
кредитира, като обективна и пълна, се установява, че размерът на задължението
на ответника към ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в адрес: гр. П., ул.“Б.Г.“,
бл**вх.В,ет.8, ап.63 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., е за сумата
378,08 лв. /триста седемдесет и осем лева и 08 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода и сумата 40,75 лв. /четиридесет лева и 75
ст./ представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 05.02.2019 г. Видно от СИЕ съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация -
П." ЕАД на потребители в град П., „Купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят."За всяка месечна сума падежът е посочен от
в.л. П. в колона 2 на таблицата по т. 1 - 30 дни от датата на начисляване на
задължението или срока на безлихвено плащане посочен във фактурите. За
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., включително, за топлинна енергия на
адрес гр. П., ул. „Б.Г.", бл**вх*ап**на името на Т.Й.Т. - абонатен № **********
в счетоводството на ищеца в.л. е посочило, че е начислена сума общо в размер на
378,08 (триста седемдесет и осем лева 08 стотинки) лева, ПО компоненти общо
както Следва:206,61 лева за енергия за битова гореща вода, включително по
изравнителни сметки, 156,71 лева за енергия за отопление, включително по
изравнителни сметки, 14,76 лева вноски за дялово разпределение. За всяка
месечна сума падежът е посочен в колона 2 на таблицата по т. 1 - 30 дни от
датата на начисляване на задължението или срока на безлихвено плащане посочен
във фактурите. Обезщетението за забава на месечните плащания на сумите по
искова молба за периода от датата на падежа на всяка сума поотделно до 05.02.2019
г. е общо в размер на 40,75 лева.За периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
за топлинна енергия на адрес гр. П., ул. „Б.Г.", бл**вх*ап**на името на Т.Й.Т.
- абонатен № ********** в счетоводството на ищеца е начислена сума общо в
размер на 418,83 лева, от тях:378,8 лева
главница за топлинна енергия и такса дялово разпределение 40,75 лева
обезщетение за забава от датата на падежа до 18.03.2019 г. или размер съответен
на заявеното в исковата молба.Към датата на проверката - 09.07.2020 г. не са
извършени плащания на сумите посочени в исковата молба.Начислените суми на
абоната ежемесечно са осчетоводявани като задължение по сметка 411 - клиенти,
включително индивидуалните изравнителни сметки изготвяни от ФДР «Директ» за
клиент Т.Й.Т. за отоплителен сезон ****/**** г. за възстановяване 40,77
(четиридесет лева 77 стотинки) лева, от тях:- 29,25 лева за възстановяване на
енергия за битова гореща вода, -11,52 лева за възстановяване за енергия за
отопление.
С оглед
изложеното, съдът намира, че по делото се установи безспорно и размерът на
претенцията, като в заключение исковете се явяват основателни, както по
основание, така и по размер.
От
изложеното е видно, че следва да се отбележи, че договорът между страните по
делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите
суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая
ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от
гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми
не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с
настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което
това възражение на ответника се явява
неоснователно такова.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.
6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
В случая размерът на
претенцията е за общо 418,83 лева, от които сумата от 378,08 лв. /триста седемдесет и осем лева и
осем ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 40,75 лв. /четиридесет лева и седемдесет
и пет ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 418,83 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
18.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът намира, следователно, че
исковете се явяват основателни както по основание така и по размер, както за
главната, така и за акцесорната претенция. С оглед на което исковете заявени от
Дружеството срещу ответника,
с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло
основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл**ал.1 от Закона за
правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.59 ОТ ДЕЛОТО/,
като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси,
в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени
депозити за екпретизи в общ размер на 270 лв и 50 лв- държавни такси, които
следва да му се присъдят. Тоест общата дължима сума за разноски е 470 лева.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Й.Т., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на"ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П." ЕАД – със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата от
общо 418,83 лева, от които сумата от
378,08 лв. /триста седемдесет и осем лева и осем ст./, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., сумата 40,75 лв. /четиридесет лева и седемдесет и пет ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 418,83 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
18.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по
ч. гр. дело № *****за 2019 г. по описа на
Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Й.Т., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по делото общо за заповедното
и исковото производства в размер на 470 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. №№ *****по
описа на съда за 2019 г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с
оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: