Решение по дело №446/2024 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 335
Дата: 19 ноември 2024 г.
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20245500100446
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. С.З., 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело №
20245500100446 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС във връзка с чл.336 и
сл. от ГПК.
Постъпила е искова молба от Окръжна прокуратура – С.З. срещу
ответника П. М. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес: **** с правно
основание: чл.5, ал.2 от ЗЛС във връзка чл. 336 от ГПК
В Окръжна прокуратура град С.З. била образувана пр.пр.№ 2812/2024г., в
която са приложени материали от ДП № 349 3м163/2023г. по описа на ОД на
МВР С.З., от които било видно, че лицето П. М. Р. следва да бъде поставено
под запрещение.
П. М. Р. бил роден на ****г. в ****. Същият живеел сам, но страдал от
Разстройство в следствие употреба на алкохол; Синдром на алкохолна
зависимост; Лакунарно-дементен процес. Същият не бил способен да взема
адекватни решения и да предвижда последиците от тях. Деменцията
определяла недееспособност при Р. при осъществяване на сделки /в случая с
недвижими имоти/ и свързаните с тях конкретни действия.
П. М. Р. не бил в състояние напълно да се грижи сам за себе си и за
имуществото си, поради заболяванията, които има.
1
Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да постави под
ограничено запрещение П. М. Р. с ЕГН ********** на основание глава
двадесет и осма от ГПК, като разпореди на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК
препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на органа
по настойничество или попечителство - кмета на Община Ч. за определяне на
негов настойник или попечител съгласно чл. 155 от СК с всички законни
последици.
Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд гр. С.З., не е нужно
назначаването на надлежен особен представител на пълнолетната ответница
Светлана Д. Гаджурова, тъй като за защита на нейните интереси следи както
Окръжна прокуратура – С.З. чрез задължителното си участие в настоящото
дело, така и настоящият първоинстанционен съд разглеждащ делото, а именно
Окръжен съд С.З..
По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за
размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ има постъпил
писмен отговор на исковата молба от пълнолетното лице- ответник П. М. Р. от
гр. Ч. чрез неговия представител адв. Е. И. Г., в който не оспорва
допустимостта на иска, не възразява по така предявения иск за поставянето на
ответника под ограничено запрещение, но оспорва поставянето на пълно
запрещение на отв. Р.. Към отговора прилага разписки от EasyPay – 7 броя;
Служебен бон от „Български пощи“ ЕАД -10 броя; Системен бон от
„Български пощи“ ЕАД – 10 броя.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от
ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на
други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид
приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът
счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3,
изр.1 от ГПК/2008г./.
Относно разпределението на доказателствената тежест, съдът счита, че
ищецът е този, който следва да докаже и да установи всички свои твърдения,
изнесени в исковата му молба, а ответникът следва да установи твърденията
си посочени в писмения му отговор, ако изобщо такъв е бил представен.
2
Ищецът Окръжна прокуратура – гр. С.З. е редовно и своевременно
призована, явява се прокурор Маргарита Д., като моли да се уважи иска,
ведно с всички законни последици от това, като ответницата се постави под
ограничено запрещение.
Ответника П. М. Р., редовно и своевременно призован явява се лично и с
адв. Е. Г. от АК – С.З..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните,
както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми,
намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин:
С оглед на здравословното състояние на ответника П. М. Р., за което е
представена комплексна съдебна психологи-психиатрична експертиза /на лист
12 от делото/, действително се сочи за наличие на разстройство вследствие
употреба на алкохол. Синдром на алкохолна зависимост. Лакунарно-дементен
процес.
Поради което искът се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан относно неговата материална основателност.
Съгласно изискването на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът е придобил
непосредствени и преки впечатления за ответника П. М. Р. в проведеното
открито съдебно заседание на датата 11.11.2024г.
Ответникът П. М. Р. дава сведения, че имал две дъщери – М. П. Р. и Р. П.
Р.. Същият не бил приеман в болница, нито приемал медикаменти. Получавал
вдовишка пенсия от съпругата си и нямал други доходи. Дъщеря му му
изпращала пари и с тях той преживявал. Не злоупотребявал с алкохола.
Грижел се сам за себе си и се оправял, дори помагал и на други хора когато
можел. Живеел сам в с. М. в голяма къща на 2 етажа. Ответникът твърди, че в
неговия квартал в с. М. живеЕ. само трима души. Идвали външни лица и като
видЕ. необитавана къща и влизали. Работил в гр. К. и като се върнал, къщата
му била обърната обратно. Ответникът бил собственик на вила в село Р.
придобита чрез покупко-продажба от бившата му съпруга и нейното
семейство. Същата я отдал под наем на устна уговорка за срок от 4 години на
човек на име Й. от същото село. Последният затварял ответника в собсвтения
му гараж и не го пускал да се прибере. Понякога му давал да пие ракия. Р.
стоял и спал в собствения си гараж против волята си. Откакто завел дела,
3
ответникът не бил ходил в село Р.. Същият е бил закаран пред адв. Вътков да
подписва документи. Продал земеделските си земи за да се оперира и да си
смени ставата. От продажбата на земеделските земи получил сумата от 32 000
лв., за която сума имал документ и същата била изтеглена наведнъж и сложена
в чанта в присъствието на арендатора Е.Е.. Пътувайки за село Р. Д. е поискала
да съхранява въпросната сума. Парите били съхранявани от нея. След
известно време същата си купила джип марка Мерцедес. До момента пари не
са били връщани от Д. и Р. не е подписвал документ, с който да се удостовери,
че парите са върнати. Д. и мъжа й имали устна уговорка, за която бил запознат
и адв. Вътков, по която уговорка щЕ. да се грижат за ответника.
Свидетелката Р. П. Р., която е дъщеря на ответника в показанията си
разяснява, че едно семейство от ромски произход Й. и Д., съпрузи от скоро, са
познавали баща й. Ответникът притежавал къща в с.Р., която била наследствен
имот 4/6 ид.части притежавал той, а св. Р. и сестра й притежавали по 1/6 ид.
част от имота. Преди няколко години баща й с устна уговорка пуснал това
ромско семейство под наем да живеят в къщата. Тя и сестра й били против,
защото имало оплакване от съседи за системни побоища в семейството. Един
ден св. Р. получила обаждане от служителка в пощата в селото, която й
съобщила невероятна история. Ответникът постоянно употребявал алкохол,
след смъртта на майка й. Й. и Д. са взЕ. баща й и са го закарали в с. Д., общ.
М. при местния арендатор, където имали наследствени земи. Държали са се
много грубо и са го принудили да си продаде земеделска земя 20 дка по 1500
лв. на декар на обща стойност 30 000 лв., която арендатора е превел по
банкова сметка на ответника. Ромите са закарали Р. в банката и са го накарали
да си изтегли цялата сума. Последният имал 2 000 лв. по сметката и общо 32
000 лв. Същият взел парите и още в автомобила, докато са пътували на
връщане, жената Д. е казала на ответника да й даде парите, защото имало
вероятност той да ги изгуби. Тя щяла да ги съхранява. Св. Р. като научила тази
информация, веднага се прибрала. Извикала кметицата, тя извика Й. и Д.,
баща й и имало присъствие на полиция и на съседи - свидетЕ.. Баща й поискал
да му върнат парите, но те му отказали. Св. Р. твърди, че видяла че парите
били в една бяла найлонова торбичка. Полицията само написала протоколи на
двете страни. Това вдъхнало някакво самочувствие на Й. и Д.. Св. Р. се
прибрала в С. и преценила, че има голям риск за цялото имущество, на което е
собственик ответникът и трябвало да започне прехвърлителни процедури на
4
неговите дялове от имоти на нея и сестра й - къща в с.Р. и апартамент в гр. Ч..
Р. подписал пълномощно и тя започнала да събира необходимата
документацията. Оказало се, че къщата в с. Р. не била записана в
Устройствения план. Трябвало да се направи геодезично замерване, скици,
документи и това отнело време. През това време Й. и Д. били направили план
да му отнемат не само къщата, но и апартамента в гр.Ч.. Св. Р. получила
обаждане от помощник - нотариус в Ч., която й казала, че Й. и Д. са завЕ.
ответника с молба да им прехвърли апартамента в гр.Ч. и тя ги е върнала,
защото не разполагали със скица. Р. нямал мобилен телефон. Св. Р. започнала
да го търси къде е и не знала, че баща й бил държан против волята си от
ромското семейство в една къща, собственост на бащата на Й., четири дни,
наливан с алкохол, за да могат да спечелят време да се снабдят с необходими
документи за прехвърляне на апартамента. Веднага позвънила на телефон 112,
където съобщила, че баща й от няколко дни бил в неизвестност. Не се появявал
на местата, където ежедневно бил виждан и се притеснявала за живота и
здравето му. Полицията реагирала веднага. Извикали я от ІІ-ро РУ. Позвънили
на кмета на с. Р. и я предупредили, че ще започнат да претърсват адреси в
селото и го намерили в рамките на няколко часа. Първоначално на адреса
отишла една патрулка с двама полицаи. Й. и Д. и с всички роднини там
отказали да върнат баща й. Полицаите извикали още два патрулни
автомобила, с четирима полицая. Ситуацията ескалира. Полицаите заявили
твърдо, че щЕ. влезнат в имота и щЕ. извършат всякакви действия, за да
извадят лицето. Чак тогава се респектирали ромите и пуснали баща й, това
било много късно в петък вечерта. Ответникът бил много разстроен и
изплашен. Св. Р. твърди, че никога не го била виждала толкова разстроен.
След тази случка извършили всички действия по прехвърляне на къщата и на
апартамента на нейно име. Тя преценила, че нямало как да го измамят повече,
освен с тази сума от 32 000 лв. Един месец по-късно получила обаждане от
полицай от ІІ-ро РУ, който я попитал дали на къщата в с. Р. била собственик и
св. Р. обяснила, че има нотариален акт. Изпратила адвоката си, да представи
нотариален акт във ІІ-ро РУ. Същият й казал, че един месец след като баща й
бил прехвърлил къщата на нея при нотириус Денчо Недялков, същите роми са
завЕ. баща й, при същия нотариус да прехвърлят същата част от имота, която
й прехвърлил на нея. Веднага позвънила на нотариус Недялков и разговаряла
с него. Той признал, че е допуснал грешка, поднесъл извиненията си. Като
5
оправдание й казал, че точно в този момент нямал достъп до Имотния
регистър да направи проверка. За тази измама също подадала сигнал. След
като ответникът си поискал парите и ромското семейство не ги върнали, след
няколко дни са го взЕ. и са го закарали при адв. Вътков в неговата кантора и са
го накарали да подпише документ, че му връщат съответната сумата, но
фактически сумата не била върната. Св. Р. разяснява, че документа изглеждал
„фалшив“. Факта, че не са му били върнали парите с обещание, че щЕ. да му
ги съхраняват, както и факта, че усетила страх у баща си от тези хора, както и
че го наливали с алкохол и по този начин го манипулирали, защото знаЕ., че
това му било слабост. Тя твърди, че с разговори с баща си, последният
споделял, че Й. го заплашвал. Виждала веднъж носа на ответника подут, може
би бил бит, че имотите трябвало да им бъдат прехвърлени и те щЕ. да се
грижат за него. Св. Р. дава сведения, че никога баща й не е бил в болница,
освен за псориазис и алкохолната му зависимост. Изцяло тя се грижила за
него, изпращала му всеки месец пари и била в постоянен контакт с кмета на с.
М. и със собственика на хранителния магазина. Те му давали храна и тя
покривала всички сметки. Ответникът бил подвижен, не приемал лекарства,
сам можел да се справя, но не можел сам да си управлява средствата и да се
грижи за имуществото си. След употреба на алкохол не бил агресивен, но
преценката му се замъглявала и имал моменти на халюцинации. Както
разговаряли и в един момент я припознавал на мъж- негов приятел, започвал
да й се кара. След време се усещал, че била дъщеря му и започвал да й се
извинява. При ответника имало вече изменение в мисловната дейност в
преценките. За земеделските земи същият не бил споменавал, че имал
намерение да ги продава. В къщата в с.Р. ромите живеЕ. там без негово
съгласие. Същите били направили реконструкции по самата къща, без
одобрение, които били опасни за самата постройка. Бутнали са стени,
разширявали са стаи. Когато ответника ходел там, го черпили с алкохол и го
държали там няколко дни и ежедневно са му давали алкохол от сутринта.
Оставяли го да спи в гаража и след това се прибирал в с.М.. В с.М. също си
купувал алкохол и всекидневно употребявал алкохол. Преди една година
получил известие, че дължал някаква сума на колекторска фирма 700 лв. и не
пишело защо се дължат тези пари. Св. Р. разяснява, че отказала да плати преди
да разбере какво е основанието за въпросната сума. Информацията била
отказана, като колекторската фирма разяснила, че такава информация може да
6
бъде дадена единствено на Р.. След отказа на св. Р. било образувано
изпълнително дело и сумата нарастнала на 1400 лв. Последната отишла при
ЧСИ и изплатила сумата, но и до ден днешен не разбрала защо се дължЕ. тези
пари. Св. Р. твърди, че имала информация, че въпросната Д. завела ответника
на магазин и си била купила мобилен телефон на негово име на изплащане.
Пълномощното, което отвеникът бил дал на нея и сестра й, го бил оттеглил в
деня, в който били в гр.Ч. за прехвърляне на апартамента. Документите били
готови за подписване, само трябвало да подпишат и тогава излезла
нотариуската и им казала, че токущо нотариус Въткова й се обадила от С.З. и
й казала, че Й. и Д. са завЕ. ответника, и са го накарали да си оттегли
пълномощното. Обяснението на ответника било, че са му давали алкохол и че
имало и някакви други вещества и не е разсъждавал трезво. В действителност
не знаел какво е подписвал. Св. Р. заключва, че ответникът не осъзнавал какво
върши и че не може сам да управлява средствата и да се грижи за
имуществото си.
От обсъждането на комплексната съдебна психолого-психиатрична
експертиза, която дава заключение за състоянието на ответника и дали то е в
категорията на тези, определени от закона като основание за поставяне под
пълно запрещение, и според вещото лице данните от проведения преглед и
материалите по съдебното производство сочат, че освидетелстванят П. М. Р.
страда от: Разстройство вследствие употреба на алкохол. Синдром на
алкохолна зависимост. Лакунарно-дементен процес. Код по МКБ 10: - F 10.73.
Лакунарно-дементният процес е траен, необратим упадък на интелекта и
снижение на познавателната дейност. Разстройва се умението правилно да
анализира, да преценява и прогнозира. Лицето не е способно да разбере
ситуацията в нейната цялост, да взема адекватни решения и да предвижда
последиците от тях. Деменцията определя недееспособността на осв. Р.. С
поведението си ответникът не може да управлява средства и да се грижи за
имуществото си.
Съгласно чл. 5, ал.1 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни. Съгласно ал.2 на същата разпоредба
пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат
поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на едно лице, като
7
основанието за уважаването на иска не е простото наличие на слабоумие или
душевна болест (наричани в теорията и съдебната практика медицински
критерий), а и произтичащата от тези заболявания неспособност или
съответно ограничената способност на лицето, поради това негово състояние,
да се грижи за работите си (т. нар. юридически критерий) - ППВС № 5/79 г. на
ВС. Изискването на закона е кумулативното наличие на двата критерия, като
съдът при преценката на тежестта на заболяването или страданието на
ответника и доколко това състояние ограничава възможността на лицето да се
грижи за своите работи или го лишава от тази възможност, е властен да
постанови дали лицето да бъде поставено под запрещение и дали това
запрещение да е пълно или ограничено.
За да се приеме, че едно лице може да се грижи за своите работи следва
да се установи, че същото разбира какво е изискуемото поведение от
държавата и правовия ред, какво се изисква от него, за да живее като част от
обществото, да разбира смисъла на постъпките си, да ги ръководи и да е
наясно с техните последици. В случая от събраните по делото доказателства
съдът приема, че ответникът страда от Разстройство вследствие употреба на
алкохол. Синдром на алкохолна зависимост. Лакунарно-дементен процес,
вследствие на което е лишен от възможността да управлява средства и да се
грижи за имуществото си. До този извод съдът достига при съвкупния анализ
на писмените доказателства, изслушването на ответника, свидетелските
показания и комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза.
Предвид на посочените доказателства следва изводът, че ответникът страда от
заболяване, което му пречи да се грижи сам за работите си. Поради това са
налице предпоставките за поставянето му под ограничено запрещение по
смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗЛС. Положението на поставените под ограничено
запрещение по силата на чл. 5, ал. 3 ЗЛС се приравняват на непълнолетните
такива по чл. 4 ЗЛС - те са ограничено дееспособни и извършват правни
действия със съгласието на техните родитЕ. или попечитЕ., но те могат сами
да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им
нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Състоянието
на ответника, така както е установено по делото, мотивира именно
необходимост от такова ограничаване.
Съдът намира, че невъзможността за адекватна защита на личните и
имуществените интереси на ответника П. М. Р. налага поставянето му под
8
ограничено запрещение, с оглед да не се допусне по какъвто и да е начин
увреждането им. Налице са всички законови изисквания на чл. 5, ал. 2 от ЗЛС.
Следователно предявеният иск се явява напълно основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като ответникът П. М. Р. следва да се постави под
ограничено запрещение по смисъла на чл. 5, ал. 2, от ЗЛС.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.275,
чл.276 от ГПК във вр. с чл.5, ал.2 от ЗЛС, Окръжен съд С.З.
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ пълнолетното лице -
български гражданин П. М. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ****.
Препис от решението да се изпрати на органа по настойничеството и
попечителството – Кмета на Община С.З., който да назначи попечител,
заместник-попечител на основание чл. 157 от СК на поставения под
ограничено запрещение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му
на всички страни, чрез Окръжен съд С.З. пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
9