Мотиви към присъда по НЧХД № 1836 по
описа за 2014г. на ШРС
На 17.09.14г. е депозирана в РС - гр.Шумен
частна тъжба от А.А.С. срещу А.М.Б.
ЕГН **********,
за извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 ал.2
от НК, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу него.
В частната тъжба е посочено, че А.М.Б. *** причинил на А.А.С. лека телесна повреда, изразяваща се във причиняване
на болка и страдание без разстройство на
здравето –
престъпление по чл.130 ал.2 от НК;
Преди началото на съдебното следствие процесуалният
представител на частния тъжител заявява, че поддържа предявените с частната тъжба граждански искове - в размер на 3000лв представляващи обезщетение
за нанесени неимуществени вреди и в размер на 35лв- имуществени вреди, представляващи изразходвани
средства за заплащане на съдебно
медицинско удостоверение и моли
доверителката му да бъде конституирана
като граждански ищец и да бъдат приети
за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените от нея
граждански искове за причинените й имуществени и неимуществени вреди в
резултат на деянието на подсъдимия по чл.130
ал.2 от НК.
Гражданските
искове са приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на
частния тъжител поддържа така възведеното обвинение, както и гражданските искове
и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода „ и да уважи предявените граждански искове за неимуществени и
имуществени вреди, като претендира и направените от доверителя му деловодни
разноски.
Защитникът на подсъдимия, излага своите аргументи,
поради които счита, че обвинението срещу него не е доказано, като същевременно алтернативно предлага на съда да прецени виновен ли е подсъдимия и
да наложи наказание като заявява, че гражданският иск е прекомерно завишен.
Подсъдимият заявява, че не се признава за виновен , като
в последната си дума предоставя
преценката на съда .
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Частната
тъжителка и подс.
А.М.Б. се познавали , тъй като живеели
в едно също село и на една улица.
На 08/09.08.14 двамата, заедно със свои близки
присъствали на една и съща сватба в с.Златар, но двамата били на различни маси.
На сватбата, в
резултат на изпития алкохол, възникнал
конфликт между подсъдимият и родственик на пострадалата тъжителка, без нейно
участие, който бил потушен от присъстващите.
На 09.08.14г, около 03,00часа, след прибирането си от
сватбата, подсъдимият и негови роднини
се спрели и разговаряли пред дома му в
с. Салманово на ул. „Ален мак“. По това време от с.Златар, също се прибрали и роднините на тъжителката, между
които били леля й- св.С. и баба й - св.Н..
По пътя към дома си, по същото време , на
улица „Ален мак“ в село Салманово, вървяла и тъжителката заедно със своя брат. За
да стигне до дома си, тъжителката трябвало да мине покрай дома на подсъдимия.
Когато видял,
че покрай дома му минава тъжителката заедно
с брат си , под влияние на алкохола, подсъдимият започнал
да крещи срещу тъжителката и брат й, че ще ги пребие, грабнал една лопата и се насочил към тях.
Хората които били в близост до него, успели да му вземат лопатата от ръцете, но
подсъдимият стигнал до тъжителката и й
нанесъл удари с юмрук в горната част на тялото, при което тя паднала, а подсъдимият и нанесъл също няколко удара по тялото с ритници .
Намиращите се наблизо хора се намесили и преустановили
побоя.
От ударите
тъжителката получила следните
травматични увреждания – една плитка кожна драскотина по дясна предна страна на шията , петнисто охлузване по
кожата на предна гръдна стена вляво , палпаторна
болка по външна страна на левия лакът
без видими травматични увреждания, едно
петнисто кръвонасядане по предна
вътрешна страна на лявото
бедро над коляното, които увреждания причинили болка и страдание
на тъжителката .
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели - свид. К.С., Т.Н. , Д.Ж.Д. -извършил
проверка по случая и от заключението
на назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни, назначена по
делото, както и от приложените по
делото и приети от съда писмени доказателства, включително и приложеното по
делото съдебно медицинско удостоверение .
Съдът кредитира показанията на К.С. и на св.Т.Н. доколкото и
двете са свидетели очевидци на случилото се , като приема, че показанията им са логични и последователни и отразяват
развилите се събития от инцидента с тъжителката. Освен горното двете свидетелки
носят
отговорност за показанията си и са запознати с
отговорността по чл. 290 от НК.
Св. К.С. в с.з. проведено на 24.03.15г заяви : “………….В ръката му имаше лопата …….Когато
стигнаха до тяхната къща , той ги пресрещна
с тази лопата ………..А. пресече улицата, но му бяха взели вече лопатата………А. скочи върху А.……..…Той би,
рита . Би я с юмрук и ритници .Тя беше
свита .Удряше я по врата , по краката……… ..Тя беше свита на една страна
……Издърпахме А.…………“.
Съдът кредитира и показаният на св.
Д.Ж.Д. - работил по преписката, относно
факта на съставяне на протокол за предупреждение на подсъдимия , да не се
саморазправя с А.С. - приложен по делото стр. 65.Показанията на полицейските
служители -св. Д.С.Д. и св.Д.С.Д., съдът
не кредитира, доколкото същите не си спомнят нищо случая в процесната
вечер.
Съдът не кредитира и показанията на
св. А. -баща на подсъдимия, като приема, че
той се опитва да оневини поведението на сина си с цел избягване от
отговорност .Показанията на св. М., съсед на подсъдимия и тъжителката в
с.Салманово, съдът кредитира частично, а именно само относно обстоятелството, че е разбрал за
това, че безспорно е имало инцидент
между страните по делото .
Настоящият състав приема, че изложената от тъжителката
теза се подкрепя освен от показанията
на свидетелите С. и Н. , но и от преписката приложена по
делото, вх.№ 22255/13.08.14г . В тази
връзка са и показанията на св.Д.Ж. Д.
/стр. 69 от делото/ извършил проверката
по случая от 2014г.
От назначената по делото съдебно медицинска експертиза
по писмени данни, чието заключение е прието по делото, се установява, че
травматичните увреждания получени от пострадалата са една плитка кожна
драскотина по дясна предна страна на шията , петнисто охлузване по
кожата на предна гръдна стена вляво , палпаторна
болка по външна страна на левия лакът
без видими травматични увреждания, едно
петнисто кръвонасядане по предна
вътрешна страна на лявото
бедро над коляното.
Експерта
заключава, че тези увреждания
могат да бъдат получени от твърди тъпи
предмети, поради което съдът приема, че съответстват да са получени по начин съобщени от пострадалата
.
Относно обясненията на подсъдимия съдът съобрази, че следва да се отчете
безусловно гарантираното от закона право /чл. 55
от НПК/
на всеки подсъдим да дава каквито желае обяснения по обвинението. Това основно
право е коренно различно от задължението, вменено на свидетелите да говорят
истината в наказателния процес под угрозата да бъдат подведени под наказателна
отговорност по чл. 290 от НК. Обясненията на
подсъдимия са основно негово средство за защита и доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност се
предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от
съответствието им с останалия приобщен доказателствен
материал /в т.см. р.№ 685/ 11.12.2003 г.
г. по н.д. № 537/03 г. I н.о. ВКС/. В тази насока, при пълно съобразяване с
процесуалните правила, визирани в чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 НПК съдът прие, че
обясненията на подсъдимия представляват
защитна теза, но не са
убедителни, също и не се потвърждават
от другите събрани доказателства
по делото.
Събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможен извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението на съда .
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
подсъдимият е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен
характер, наказуемо по чл.130 ал.2 от НК,
защото:
*обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността;
* от обективна
страна подсъдимия, чрез своите действия е въздействал
на организма на тъжителката, което е довело до изменение в отделни негови
тъкани и системи – една плитка кожна
драскотина по дясна предна страна на шията , петнисто охлузване по
кожата на предна гръдна стена вляво , палпаторна
болка по външна страна на левия лакът
без видими травматични увреждания, едно
петнисто кръвонасядане по предна
вътрешна страна на лявото
бедро над коляното, и е обусловило болка и страдание без разстройство
на здравето, получените увреждания от тъжителката са в причинна връзка с поведението на
подсъдимия.
Експерта заключава,
че тези увреждания могат да бъдат получени при нанесени множество удари от твърди тъпи предмети.
*субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
*от субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл– по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК ;
Като причина за
извършване на престъплението по чл.130 ал.2 от НК следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Гореизложените обстоятелства по
отношение на престъплението по чл.130 ал.2 от НК мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието
бъде определено по следния начин:
За престъплението по чл.130 ал.2 от НК законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода" до 6
месеца или “пробация
” или глоба от 100 до 300 лв .
Видно от справката за съдимост на подсъдимия,
той е неосъждан, за престъпление, нито
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от
НК, така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията
на чл.78а от НК.
С оглед определяне размера на
предвидените наказания, съдът отчете, че деецът не представлява голяма
обществена опасност и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати
като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК
"глоба" в размер на минималния
предвиден от закона, а именно1000лв.
Така
определеното наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави .
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от пострадалия неимуществени вреди в резултат на деянието от подсъдимия по чл.130 ал.2 от НК, съдът
счита, че същият е допустим и частично
основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното
деяние имуществени вреди и неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да
не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици
настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51
от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна
на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да възмезди пострадалия за всички отрицателни последици, настъпили в резултат на деянието, въпреки, че
засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да
се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото
на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението
е подчинено на справедливостта /т.13 от
Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането,
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и др./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
гражданския иск за деянието срещу подсъдимия да бъде уважен в размер на 500лв /петстотин лева/, като взема
предвид претърпените болки и страдания в резултат на получените травматични
увреждания, причинната връзка между тях. В останалата му част до пълния
предявен размер иска по отношение на подсъдимия следва да бъде отхвърлен.
Размерът на обезщетението за имуществените вреди в конкретния казус, съдът намира за доказан
предвид представеното доказателство по делото ,
касов бон за сумата от 35 лв за съдебно медицинско удостоверение , поради
което ги уважи в предявения размер от 35лв .
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от
частния тъжител деловодни разноски, както и разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.189 ал.3 от НПК, а така също и да заплати в полза
на държавата дължимите държавни такси върху уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :