№ 19
гр. Русе , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500028 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
„Пацони маркет“ ООД гр. Русе е обжалвало решението на Русенския
районен съд по гр. д. № 2431/2020г. в частта, с която е уважен иск с правно
основание чл. 200 от КТ за обезщетение на претърпени от С. Д. Д.
неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Счита решението в тази част за
необосновано, незаконосъобразно, постановено при нарушаване на
съдопроизводствените правила и иска отмяната му и отхвърляне на иска по
подробно развити в жалбата съображения. Алтернативно поддържа искане за
изменение на размера на присъденото обезщетение.
С. Д. Д. в отговор на въззивната жалба оспорва основателността и
счита решението в обжалваната част за правилно, обосновано и
законосъобразно.
С. Д. Д. е депозирал и насрещна въззивна жалба, с която обжалва
1
решението в отхвърлителната част и моли искът да бъде уважен в пълния му
предявен размер от 25 000 лева, като навежда доводи за липсата на
съпричиняване от негова страна. Претендира деловодни разноски.
„Пацони маркет“ ООД гр. Русе взема становище за неоснователност на
насрещната въззивна жалба.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, отговорите,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Страните са били в трудово правоотношение в периода от 14.05.2019г.
до 25.11.2019г., като ищецът С. Д. Д. заемал длъжността „г.“ с място на работа
ресторант „О.л.“ -с. Н.. На 30.05.2019г. по време на работа подготвял
работното си място за летния сезон – външната база на ресторанта около
барбекюто. По този повод се налагало да разкърти част от плота, за да
постави маса в близост до барбекюто, при което вследствие на токов удар
паднал на земята при т.нар. пицарка. Там колегите му го намерили в
безсъзнание, неадекватен, с гърчова симптоматика, с кървава пяна по устата и
тежко дишане.
Злополуката е приета за трудова с Решение № 57/19.11.2019 г.,
постановено по адм. д. № 560/2019 г. по описа на Административен съд Русе,
с което е отменено Решение № КРД 1040-17-49/12.08.2019 г. на Директора на
ТП на НОИ Русе, потвърждаващо Разпореждане № 68 от 03.07.2019 г. на
длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. С последното било прието, че
злополуката, станала с Д. на 30.05.2019 г. не е трудова по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от КСО.
С обжалваното решение районният съд е приел за основателен
предявения иск за обезщетение на претърпените болки и страдания, в
резултат на полученото при трудовата злополука увреждане. Съобразявайки
конкретно установените данни за вида и характера на получените телесни
увреждания, проведеното лечение, периода на възстановяване,
продължителността и интензитета на търпените болки и неудобства, е
определил паричния еквивалент на вредите на 15 000 лева. Приел е, че в
конкретния случай основание за намаляване отговорността на работодателя
2
би било налице само, ако ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност, но такова възражение не е направено
своевременно.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен
състав намира, че районният съд правилно е възприел фактическата
обстановка по делото и е направил законосъобразни правни изводи, поради
което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. По същество
решението се явява правилно и подлежи на потвърждаване, поради следното:
Основното възражение във въззивната жалба е за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат заради проявена от ищеца груба
небрежност. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ може да бъде
намалена само в изключителни случаи, когато пострадалият работник е
допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност.
Легална дефиниция на понятието „груба небрежност“ няма, но трайната
съдебна практика приема, че такава е налице, когато пострадалият е проявил
липса на старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за
безопасност – когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би
положил в подобна обстановка. Преценката за положената грижа е в
зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила
злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как
е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила
вредата. От доказателствата по настоящото дело съдът намира, че данни в
тази насока има. Следва да се посочи, че ищецът е запознат с правата и
задълженията си при ответното дружество, като е подписал длъжностната си
характеристика преди постъпване на работа. Част от задълженията му
включват изпълняване и на други конкретно възложени задачи, присъщи за
изпълняваните от него задължения, но по делото няма данни, че ищецът е
преминал специално обучение или е придобил правоспособност за работа с
използвания от него инструмент къртач, нито да е бил оправомощено лице за
извършване на конкретната работа, при която е пострадал. Злополуката е
станала, докато ищецът е разбивал част от тухлен зид със собствен
инструмент. Според свидетеля П.П., който управлявал административните
дейности в дружеството, С.Д. е проявил самоинициатива, въпреки, че такива
дейности не му били възлагани. Възможността обаче да се прави възражение
3
за съпричиняване на вредоносния резултат, поради проявена груба
небрежност от страна на ищеца, се преклудира с отговора на исковата молба.
Своевременно възражение за това ответното дружество не е направило, а
същото е въведено за първи път едва с пледоарията на процесуалния
представител на жалбоподателя, след приключване на съдебното дирене в
първата инстанция, до какъвто извод е достигнал и районният съд, и същото
правилно е оставено без разглеждане.
В резултат на настъпилата злополука ищецът е получил епилептичен
синдром при анамнеза за действие на електрически ток, остра левокамерна
сърдечна недостатъчност – белодробен оток, дистолна дисфункция на лява
камера 1 степен, състояние след сърдечен арест и кардио-пулмонална
ресуститация, фибрилитет. Установени са увреждания по страничната
повърхност на езика от прехапване, увреждания на кожата от охлузвания по
лява предмишница, лява гривнена става, лява предкитка, дясна мишница,
дясна предкитка, седалищна област и дясна глезенна става. Няма данни за
предварително влошено здравословно състояние или анамнеза за епилепсия,
които да са възможна причина за влошаване на здравословното му състояние.
Докато е бил в безсъзнание, ищецът не е изпитвал болка, но такава се е
появила след идването му в съзнание като резултат на уврежданията по
цялото тяло получени от гърчовата симптоматика и реанимационните
действия. При събраните данни за настъпване на епилептичен синдром,
нехарактерен за епилепсия и необусловен от органични увреждания,
едновременно с остра сърдечна недостатъчност и данни за действието на
електрически ток, според вещото лице, изготвило съдемномедицинската
експертиза в първоинстанционното производство, следва да се приеме, че
състоянието на ищеца е предизвикано от действието на електрически ток.
При това положение, възражението на жалбоподателя „Пацони маркет“ ООД,
че така описаното състояние на пострадалия не е в резултат на действие на
електрически ток, е неоснователно.
След изписването на ищеца от болницата, медицинското проследяване
на състоянието му е продължило 5 месеца, като травматичните увреждания по
тялото и крайниците са възстановени за около месец Според вещото лице
остават белези, които търпят цветова еволюция в рамките на месеци и години,
и е възможно да останат забележими за цял живот. В резултат на инцидента
4
ищецът е бил с временна опасност за живота, която при липса на
своевременни и адекватни действия и лечение би довела до смъртен изход.
По делото няма данни, от които да се приеме, че не е настъпило пълно
възстановяване по отношение уврежданията, получени при инцидента на
30.05.2020 г.
Като съобразява вида и характера на получените травми,
продължителността на периода за възстановяване, търпените болки,
страдания и неудобства от нуждата да бъде подпомаган за осъществяване на
ежедневните си потребности, както и настъпилото към настоящия момент в
пълна степен отзвучаване на последиците от уврежданията, искът се явява
основателен и доказан до размер на 15 000 лева. Поради което въззивната
инстанция намира определения паричен еквивалент на обезщетението за
неимуществени вреди за съответен на критериите за справедливост по чл. 52
от ЗЗД, до какъвто извод е достигнал и районният съд. Решението му се явява
правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата и насрещната жалба да се
оставят без уважение.
При този изход на спора разноските остават за страните, както са
направени.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260277 от 20.10.2020 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. № 2431/2020 г.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5