№ 3875
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100511153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 07.06.2022 г., поправено с решение от 11.08.2022 г., по
реда на чл. 247 ГПК, постановено по гр. дело №5655 от 2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 32 състав, е уважен предявеният от ищцата Л. Б.
срещу Столична община осъдителен иск по чл. 74,ал. 1 ЗС за заплащане на
сумата от 11 916 лв., представляваща по-малката сума измежду направените
разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на
подобрения, извършени от ищцата в процесния имот, като са отхвърлени
предявените от Л. Б. положителен установителен иск по чл. 124 ГПК за
признаване за установено по отношение на Столична община, че ищцата е
станала собственик на поземлен имот с идентификатор 44063.6212.172 с площ
от 597 кв. м. по ККР на с. Лозен, находящ се в Со – район Панчарево, в.з.
„Умни дол“, с. Лозен, при съседи - 44063.6212.173; 44063.6212.217 ,
44063.6212.171, 44063.6212.377 на основание давностно владение, както и
евентуалният осъдителен иск по чл. 74,ал.2, вр. чл. 72 ЗС за заплащане на
сумата от 11 916 лв. /увеличен размер по чл. 214 ГПК/, представляваща сума,
с която се е увеличила стойността на имота вследствие на направените от
ищцата подобрения.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Столична община в
осъдителната част с оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. В жалбата се излага становище, че по делото било установено, че
имотът попада в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 4в от ПЗР на
1
ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения в имота, който подлежи на
възстановяване, имат правата на добросъвестни владелци по смисъла на чл.
72 ЗС, но само ако са направени до 01.03.1991 г. и кръгът на лицата не
подлежи на разширително тълкуване. Поддържа се, че в настоящия случай
ищцата не се легитимира като владелец, а само като държател, поради което
не може да претендира процесните суми. Оспорват се като нямащи характер
на подобрения направата на лека ограда, разорававането и обработването на
земята, както и подравняване на терена. По изложените съображения се иска
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване а друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищцата Л. Б., с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния
съд да я остави без уважение. Поддържа се, че по делото било установено по
несъмнен начин намерението на ищцата да държи вещта като своя постоянно
спокойно и необезпокоявано. По отношение на оспорените от страна на
въззивника подобрения, се излага довод, че това възражение е преклудирано,
тъй като е направено за първи път с въззивната жалба, а от друга страна е
неоснователно, тъй като дейностите, които ищцата е предприела, са довели до
увеличаване стойността на имота. По изложените съображения, в случай, че
въззивният съд не признае за установено, че ищцата е собственик на
процесния имот и отмени първоинстанционното решение в тази част, да
постанови решение, с което да го потвърди обжалваната от въззивника част.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 1214, вр.
чл. 79 ЗС, е постъпила въззивна жалба от ищцата /инкорпорирана в един
документ с отговора на ВЖ/ с оплаквания за неправилност и необоснованост.
В жалбата се излага становище, че в настоящия случай не намира приложение
разпоредбата на чл. 25 от ЗСПЗЗ, тъй като се касае само за земеделски земи,
които са подлежали на възстановяване по чл. 10 ЗСПЗЗ, но не са заявени за
реституция в предвидения срок или не са изкупени от ползвателите по §4а и
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържа се, че по делото било установено, че имотът
не е бил включван в ТКЗС/ДЗС, не е бил фактически отнеман, следователно
такава земя не подлежи на възстановяване, респективно не може да бъде
включена във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. Заявява се, че по делото не са били
представени доказателства имотът да е бил държавна или общинска
собственост, тъй като не са били проведени валидни процедури по
отчуждаването му във връзка с мероприятията, за които е отреден, и не е бил
незаконно отнет. Излага се довод, че само от факта ча имотът попада в зона
по §4 ЗСПЗЗ не може да се направи извод за това, че е подлежал на
възстановяване, без да са доказани конкретни факти. Според въззивницата за
процесния имот не съществува забрана да бъде придобит по давност по чл. 86
ЗС, включително и по редакцията преди ДВ бр.31/199- г., доколкото върху
същия не е установено правото на кооперативно земеползване и не е
одържавен. Релевира се довод, че в полза на ищцата продължава да тече
придобивна давност и към настоящия момент, тъй като съгласно решението
на КС от 24.02.2022 г., давността продължава да тече от влизането му в сила,
а именно от 08.03.2022 г. По изложените съображения се иска отмяна на
2
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което ищцата да
бъде призната за собственик на процесния имот на основание давностно
владение.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба
от страна на Столична община.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна
и допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Решението в частта, в която е отхвърлен евентуалният иск по чл. 74,ал.2, вр.
чл. 72 ЗС за заплащане на сумата от 11 916 лв. /увеличен размер по чл. 214
ГПК/, представляваща сума, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на направените от ищцата подобрения не е обжалвано, поради
което е влязло в сила и не е предмет на настоящата въззивна проверка.
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност
положителен установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено
по отношение на Столична община, че ищцата е станала собственик на
поземлен имот с идентификатор 44063.6212.172 с площ от 597 кв. м. по ККР
на с. Лозен, находящ се в Со – район Панчарево, в.з. „Умни дол“, с. Лозен,
при съседи - 44063.6212.173; 44063.6212.217 , 44063.6212.171, 44063.6212.377
и евентуален осъдителен иск по чл. 74,ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от
11 916 лв., представляваща по-малката сума измежду направените разноски и
сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на
подобрения, извършени от ищцата в процесния имот и иск по иск по чл.
74,ал.2, вр. чл. 72 ЗС за заплащане на сумата от 11 916 лв. /увеличен размер
по чл. 214 ГПК/, представляваща сума, с която се е увеличила стойността на
имота вследствие на направените от ищцата подобрения.
Допустимостта на установителните искове за собственост като
самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес.
3
Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и
съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще
е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а
ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или
правни действия. В настоящия случай за ищцата е налице такъв интерес
доколкото от страна на ответника – Столична община са налице
собственически претенции върху процесния имот, за който е съставен Акт за
общинска собственост от м. август 2015 г.
По искове за собственост /положителен установителен или
ревандикационен/ в тежест на ищеца е да докаже фактическия състав на
придобивното основание, на което се позовава и твърди, че е станал
собственик.
В настоящия случай ищецът основава правото си на изтекла в нейна
полза десетгодишна придобивна давност, считано от 01.03.1984 г. до датата
на предявяване на исковата молба.
В подадения от насрещната страна отговор по чл. 131 ГПК това
основание се оспорва с доводи, че имотът попада в зона по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и същият е записан като общинска собственост. Релевира се довод, че
съгласно чл. 5,ал. 2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи или по Закона за амнистия
и връщане на отнети имущества не се зачита и започва да тече от деня на
влизането на тази разпоредба в сила – 22.11.1997 г. Заявява се, че след тази
дата по отношение на имотите давност тече само ако към датата на
установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му
собственици, т.е. само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ
административна процедура по възстановяване на собствеността. Твърди се,
че процесният имот представлява бивша земеделска земя, която е подлежала
на възстановяване при условията и по реда на ЗСПЗЗ, но за него не са
подавани заявления за възстановяването му в предвидените по закон срокове.
Посочва се, че към момента имотът не е реституиран и административната
процедура по възстановяване на собствеността е приключила с ПНИ за м.
„Умни дол“ в землището на с. Лозен, одобрен със Заповед № РД-15-
201/13.08.2007 г. на Областния управител на София – област. Поради горното
имотът е останал в остатъчния поземлен фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ, на което
основание е станал общинска собственост и като такъв е недопустимо
придобиването му по давност.
Въпросът за приложимостта на придобивната давност по отношение на
имоти, попадащи в картата на възстановената собственост на землището, за
които общината е съставила актове за общинска собственост като земи от
остатъчния фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ, е предпоставен от обсъждане на този за
статута на тези имоти към момента на кооперирането им в ТКЗС.
В практиката на ВКС /решение № 488 от 19.12.2011 г. по гр. д. №
1403/2010 г., решение № 249 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г., решение
№ 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. на първо г. о. и решение №
4
15/27.02.2020 г. по гр. д. № 1628/2019 г. на второ г. о./, е дадено тълкуване, че
реституционният закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието
упражняване е продължило и след колективизацията, като не всички земи,
които се намират извън регулационния план на населеното място имат
земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място,
застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като
дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от
него. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат
включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния
поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от
лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на
ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези
имоти в размера и при условията, посочени в ТР №104/26.06.64 г. на ОСГК на
ВС. В случай че не са били членове на ТКЗС и земите не са им били
фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива
земи действително не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не
могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ.
С Решение № 249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. І гр.о. Решение №
488/19.12.2011г. по гр.д.№ 1403/10 І гр.о., Решение № 88/17.07.2015г. по гр.д.
№ 6225/2014г. на ВКС І гр.о се приема, че могат да бъдат придобивани по
давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото
владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си
граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване,
поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
респективно за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.
Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат
включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали
незаявени в законните срокове.
Целта на реституцията, уредена в ЗСПЗЗ е да възстанови правото на
собственост, което юридически не е отнето, но фактически владението върху
него е отнето, като обособи обекта, върху който се възстановява това право
като установи съществуващите реални граници, или ги възстанови, /когато
това е възможно/, а когато старите граници не са запазени и не могат да бъдат
възстановени, да обособи имоти в същата местност, върху които да се
възстанови собствеността. ЗСПЗЗ, като реституционен закон няма за цел да
отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след
колективизацията.
Съгласно практиката по Решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. №
356/2016 г. на І г.о. могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които
е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали
членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях
не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. А щом не подлежат на
възстановяване, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ - в
него влизат само незаявените в срок земи. В същия смисъл са и Решение №
5
249/04.07.2011г. по гр.д.№ 621/2010г. на І г.о., Решение № 488/19.12.2011г. по
гр.д.№ 1403/2010г. на І г.о., Решение № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г.
на І г.о.
По изложените съображения по отношение на тази категория имоти
неприложима се явява и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която касае
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи.
По делото с назначена съдебно-техническа експертиза и допълнителна
и повторна такава е установено, че процесният имот не е бил одържавяван,
нито коопериран в ТКЗС. По отношение на имота не е имало реституционни
претенции по тази причина не е имало и производство по възстановяване на
собствеността. Според в.л. инж. Т.М. причина за невключване на имота в
блок на ТКЗС е поради непригодност.
В съставения акт за общинска собственост като придобивно основание
е посочена разпоредбата на чл.2,ал.1,т.1 и т.7 и чл. 59 от ЗОС, а в отговора на
исковата молба ответникът се е позовал на основанието по чл. 19 ЗСПЗЗ,
което не е доказано. В настоящия случай не следва да се коментира
хипотезата на чл. 25 от ЗСПЗЗ, тъй като същата има различен фактически
състав от чл. 19 ЗСПЗЗ, макар и да се явява частен случай, тъй като не е
въведено като придобивно основание от ответника Столична община в хода
на процеса, нито е посочено в представения по делото акт за общинска
собственост.
По изложените съображения следва да се направи заключение, че по
отношение на процесния недвижим имот не са налице основания,
изключващи възможността конкретният имот да бъде придобит на основание
давностно владение, тъй като по делото не е установено същият да е
общинска собственост и за него да е налице друга забрана за придобиване по
давност.
За пълнота на мотивите настоящата въззивна инстанция намира за
необходимо да обърне внимание на още едно обстоятелство. По делото,
включително с изслушаните СТЕ е установено, че към датата на установяване
на фактическа власт върху имота същият е бил с неустановен собственик.
Това обстоятелство се установява и от приложен по делото разписен лист /на
л. 33 от първоинстанционното дело/. Следва да се приеме, че при спор за
собственост, в който не участва държавата, няма пречка да се доказва
придобиване по давност на недвижим имот, ако се докаже, че имотът е владян
в сроковете, предвидени в чл. 79 от ЗС. Разпоредбата на чл.6 ЗС и
идентичните разпоредби от предходни закони, според които държавата е
собственик на всички имоти, които нямат установен друг собственик, са
неприложими когато спорът за придобиване на имот по давност се развива
между граждани, без да са наведени доводи за права на държавата върху
имота. Обратното би означавало да се обезсмисли оригинерният характер на
давността като придобивен способ, ако във всеки случай ще е необходимо да
се доказва кой бил предходният собственик, чийто имот е завладян и
6
придобит по давност с изтичане на законовия срок на владението / Решение №
102 от 28.11.2017 г. по гр. д. № 5053 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-
ро гр. отделение/.
Разпоредбите, уреждащи давностните срокове, са императивни, поради
което съдът следи служебно за тяхното правилно прилагане.
В настоящия случай ищцата се позовава на придобивна давност с
начална дата 01.03.1984 г.
По този въпрос настоящата въззивна инстанция намира следното:
По делото беше разяснено, че въз сонова на събрания доказателствен
материал, в това число изслушените по делото СТЕ следва да се приеме, че
процесният имот не е бил включен в блок на ТКЗС или ДПФ, поради което
същият е бил запазен в първоначалните си граници. Следва да се приеме в
този случай, че доколкото имотът не е изгубил реалните си граници, то
същият към датата 01.03.1984 г. е притежавал необходимите
индивидуализиращи белези, позволяващи упражняване на фактическа власт
по смисъла на чл. 79 от ЗС от обективна и субективна страна.
Доколкото по делото са налице данни, че имотът попада в територии по
§4 ПЗР ЗСПЗЗ, съдът намира за необходимо да разгледа и следния въпрос:
След изменението на ЗСПЗЗ през 1999г. индивидуализацията на
земеделските земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на
новообразуваните имоти, т.е. само ако този план е одобрен и влязъл в сила е
възможно придобиване право на собственост по който и да е от предвидените
в закона способи. С влизане в сила на ПНИ и издаване на заповедите по §4к,
ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ не само се обособяват самостоятелни обекти. С решение
№203/18.10.2016г. по гр.д.№1703/2016г. на Първо ГО на ВКС е прието, че
въпросът за приложението на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, както и за
възможността земеделски имот да бъде придобит по давност, меродавно е
обстоятелството дали процедурата по възстановяване на собствеността за
съответната територия е приключила. Преди приемането и влизането в сила
на ПНИ следователно спорове между лица, претендиращи самостоятелни
вещни права на основание, което се е твърди, че се е осъществило след 1997г.,
респ. търсещи правна защита с цел бъдещо реализиране на правна
възможност за придобиване на такива права, не могат ефективно да бъдат
разрешени. Едва след изработване и влизане на ПНИ в сила са допустими
установителни искове за имоти, които се намират в територии по §4 ПЗР
ЗСПЗЗ, предявени от лица, претендиращи придобиване на право на
собственост чрез изкупуване по реда на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ или чрез
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /решение №68/13.06.2011г. на Второ ГО на
ВКС по гр.д.№791/2010г.; решение №101/06.07.2011г. на Първо ГО на ВКС по
гр.д.№1998/2009г.; решение №477/27.07.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.
№367/2009г./.
Доколкото в настоящия случай с изслушаните по делото СТЕ е
установено, че имотът се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, той може да бъде
обект на придобивна давност едва след надлежната му индивидуализация с
7
ПНИ /решение №185/25.06.2013г. по гр.д.№2066/2013г. на Първо ГО на ВКС/,
като съображенията за това се извеждат от специалния статут на тези
недвижими имоти.
Предвид горното следва да се приеме, че претендираната от ищцата
десетгодишна давност е изтекла включително и в тази хипотеза. В настоящия
случай, видно от кориците на делото, ПНИ за м. „Умни дол“ в землището на
с. Лозен, е одобрен със Заповед № РД-15-201/13.08.2007 г. на Областния
управител на София – област. От събраните по делото гласни доакзателства
се установява, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота и към
тази дата. Следователно считано от датата на ПНИ, десетгодишната давност е
изтекла на 13.08.2017 г.
По делото е установено от показанията на свидетелката Ш., които съдът
кредитира като обективни, последователни и безпротиворечиви, че ищцата се
е настанила в имота през март 1984 година и е започнала да го обработва и да
насажда дървета. Имотът е бил заграден и в същия е била построена
барака/къщичка и е била изградена сонда. Свидетелката Ш. споделя, че през
годините ищцата е идвала почти всяка седмица , обикновено в събота и
неделя, и редовно о е поддържала. Споделя, че през годините нито общината,
нито с. Лозен, нито други трети лица не са предявявали претенции към имота.
Въз основа на така събраните доказателства настоящата въззивна инстанция
намира, че е осъществен фактическият състав на чл. 79 от ЗС, а именно
упражняване на фактическа власт върху целия имот с намерение за своене;
осъществяваното владение е продължило явно, спокойно, несъмнено, трайно
и непрекъснато за срок от 10 години най-късно в периода от 13.08.2007 г. до
13.08.2017 г., поради което предявеният положителен установителен иск по
чл. 124 ГПК, основан на давностно владение по чл. 79 ЗС, е основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид изложеното и с оглед основателността на предявения главен
иск, не е налице вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
предявения евентуален иск по чл. 74,ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от
11 916 лв., представляваща по-малката сума измежду направените разноски и
сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на
подобрения, извършени от ищцата в процесния имот.
По изложените съображения и поради разминаване на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, в която е отхвърлен главният иск по чл. 124 ГПК за
признаване за установено по отношение на Столична община, че ищцата е
станала собственик на процесния имот на основание давностно владение,
както и в частта, в която е разгледан и уважен евентуалният иск по по чл.
74,ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от 11 916 лв., представляваща по-малката
сума измежду направените разноски и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота, вследствие на подобрения, извършени от ищцата в
процесния имот. Вместо него следва да се постанови решение, с което да се
уважи предявеният положителен установителен иск за собственост по чл. 124
на основание давностно владение.
8
По разноските:
Предвид изхода от спора право на разноски има въззивницата. На
основа ние чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община следва да заплати на Л. Б.
сумата от 1825 лв. разноски за въззивното производство, от които 1 800 лв.
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
26.07.2022 г. и 25 лв. държавна такса за въззивното обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.06.2022 г., поправено с решение от 11.08.2022
г., по реда на чл. 247 ГПК, постановено по гр. дело №5655 от 2021 г. по описа
на Софийския районен съд, 32 състав в обжалваните части.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79
ЗС по отношение на Столична община, р-н Панчарево, адрес: ул. „*******
*******, че Л. И. Б., ЕГН *******, с адрес: гр. София, ж.к. „******* *******
е собственик на поземлен имот с идентификатор 44063.6212.172 с площ от
597 кв. м. по ККР на с. Лозен, находящ се в Со – район Панчарево, в.з. „Умни
дол“, с. Лозен, при съседи - 44063.6212.173; 44063.6212.217, 44063.6212.171,
44063.6212.377 на основание давностно владение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, р-н
Панчарево, адрес: ул. „******* ******* да заплати на Л. И. Б., ЕГН *******, с
адрес: гр. София, ж.к. „******* ******* сумата от 1 825 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считано от датата на съобщаването му на
страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9