Р Е
Ш Е Н
И Е № 260048
гр.
Шумен, 26.10.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Карагьозян
2. Т. Димитрова
при секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия – докладчика в.гр.д. № 218 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззвина жалба на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс „ С.А., Република Франция, чрез „ БНП Париба Пъръсънъл Файненс „ С.А., клон България, представляван от управителя Д.Т.Д., чрез юрисконсулт Н.М., срещу решение № 248/24.04.2020 г. по гр.д. № 2470/2019 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателят намира решението за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените по реда на чл.422 от ГПК искове и му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата С.И.А., действаща чрез особения представител адв. А. Ш. от ШАК депозира отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице.
С определение № 260027/10.09.2020 г. въззивната жалба е оставена без разглеждане, като недопустима поради липса на правен интерес в частта й, в която решението се обжалва в частта, с която е признато за установено, че ответницата по иска дължи на ищеца сумата от 175.05 лева – главница по договор за потребителски кредит от 24.05.2017 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 29.05.2019 г. до окончателното му плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 779/29.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1550/2019 г. по описа на ШРС, като производството по делото относно нея е прекратено. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо, предмет на разглеждане в настоящото производство е само жалбата в частта й срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу въззиваемата положителни установителни искове.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 2470/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемата, в която ищецът е навел твърдения, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14856467 ответницата е дала съгласието си да й бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 01.07.2017 г. същата е активирала предоставената й кредитна карта, с максимален лимит 1 000.00 лева. Ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2018 г., когато е последното плащане по нея, като балансът по същата е минус 224.45 лева, което е принудило кредитора да блокира ползването й. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на ответницата по кредитната карта е в размер на 224.45 лева, от които 180.86 лева – използвана главница и 43.59 лева – деговорна лихва за периода 01.06.2018 г. – 09.11.2018 г.. Ответницата дължи и 9.23 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.11.2018 г. / датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение / – 11.05.2019 г. / датата на завеждане на делото /. Позовавайки се на изложеното, ищецът е поискал от съда да признае за установено, че има вземане срещу ответницата за сумата от 233.68 лева, от която 180.86 лева – главница по револвиращ кредит, 43.59 лева – договорна лихва за периода 01.06.2018 г. – 09.11.2018 г. и 9.23 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.11.2018 г. – 11.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане. При условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца посочените по-горе суми. Моли да му бъдат присъдени и извършените в заповедното и исковото производство деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата, действаща чрез назначения й от съда особен представител е депозирала отговор, в който е оспорила предявените искове като неоснователни, навеждайки възражения, че към договора липсва погасителен план; в договора липсват данни за конкретни параметри и условия, касаещи годишния лихвен процент и дължимото възнаграждение; уговорките относно лихвения процент са нищожни, поради накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр. ІІІ от ЗЗД и заобикаляне разпоредбите на закона – чл.21, ал.1 от ЗПК; целият договор съдържа клаузи, които са неразбираеми за обикновения човек, т.е. касае се за недобросъвестност при договарянето, което е самостоятелно основание за нищожност на целия договор.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.422 от ГПК. С решението си е признал за установено в отношенията между страните, че С.И.А. с ЕГН ********** дължи на “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № ...чрез “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК ********* сумата от 175.05 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № CARD – ... от 24.05.2017 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 29.05.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното му плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 779/29.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1550/2019 г. по описа на ШРС, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 180.86 лева. Със същото решение съдът е отхвърлил изцяло като неоснователни предявените на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване на установено, че С.И.А. дължи на “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № ...чрез “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България сумата от 43.59 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 09.11.2018 г. и сумата от 9.23 лева - мораторна лихва за периода от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 779/29.05.2019г. по ч.гр.д. № 1550/2019 г. по описа на ШРС, и е осъдил ответницата да заплати на ищеца делововдни разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 32.13 лева – за заповедното производство и 543.10 лева – за исковото производство.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззвиният съд намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: По силата на договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – ... от 24.05.2017 г. жалбоподателят е отпуснал на въззиваемата револвиращ кредит в размер на 1 000.00 лева, във връзка с което е издал на същата кредитна карта MasterCard. В договора е било уговорено, че кредитополучателят ще може да ползва услугите превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на съответните наличности, като всяка услуга ще се отразява като трансакция в месечното извлечение на кредитополучателя, както и покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, за ползване на която услуга ще се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на тарнсакцията, а неплатените вноски ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. Кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца. Извлечението се изпраща на адреса на ел.поща на кредитополучателя или на хартиен носител на посочен от него адрес. Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаване на извлечението в най-малко минимален размер, съгласно тарифата, поместена в договора. За ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в посочения в договора размер. Кредиторът може да променя размера на лихвите и таксите всеки месец, като промените влизат в сила след поместването им на интернет страницата на Банката и съобщаването им на кредитополучателя. Ако не е съгласен с промяната, последният следва незабавно да блокира кредитната си карта и да възстанови дължимите по кредита суми. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода. В чл.17 от договора е било уговорено, че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включая всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение до кредитополучателя. Според посоченото в Тарифата към договора, лихвеният процент е бил определен на 35%, ГПР на 44.90%, обезщетението за забава - в размер на 10% + ОЛП на БНБ, минималната погасигтелна вноска - в размер на 60.00 лева. Съгласно попълнения от страните стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребигтелски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, договорът за револвиращ кредит е безсрочен, а картата е с валидност 3 години, като на кредитополучателя е предоставен срок за отказ от договора 14 календарни дни от сключването му.
На 29.05.2019 г. кредиторът е депозирал пред съда заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което му е издадена заповед за изпълнение № 779/29.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1550/2019 г. на ШРС, с която кредитополучателят е осъден да му заплати, на основание визирания по-горе договор за кредит сумите от 180.86 лева - главница, 43.59 лева - възнаградителна лихва от 01.06.2018 г. до 09.11.2018 г., 9.23 лева - мораторна лихва от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 29.05.2019 г. до окончателното й плащане и 75.00 лева – деловодни разноски. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че следва да предяви вземанията си пред съд. В предоставения му едномесечен срок, заявителят е депозирал пред ШРС разглежданата искова молба.
По делото е изслушана ССЕ, от заключението на която, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че кредитополучателят е усвоил от кредитния лимит по издадената му кредитна карта сумата от 668.00 лева – за покупка на стоки на изплащане. Към тази сума кредиторът е добавил стойността на групова застраховка в размер на 60.12 лева по групова полица № 5/2008 г., във връзка, с която кредитополучателят е подписал сертификат № CARD-... /приложен на л.31-39 от първоинстанционното дело/. Месечната погасителна вноска върху сумата от 850.44 лева се равнява на 70.87 лева, включваща 5.01 лева стйност на застраховка. От постъпилите от кредитополучателя суми са погасени 8.03 лева - застрахователна премия, 24.00 лева - такси и 17.85 - лихви. Последната сума за погасяване на кредита е постъпила на дата 25.04.2018 г., а последната падежна дата е 01.06.2018 г.. Непогасените задължения на кредитополучателя към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК възлизат на 224.45 лева, от които главница -175.05 лева, застраховка - 5.81 лева, лихви - 23.59 лева и такси - 20.00 лева. Дължимата лихва за забава върху сумата от 180.86 лева за периода 09.11.2018 г. – 27.01.2020 г. се равнява на 22.36 лева.
На л.47 от първоинстанционното дело е приложена покана до кредитополучателя от 15.11.2018 г., с която кредиторът му предоставя 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задълженията по договора, ведно с предупреждение, че в противен случай ще реализира вземанията си по съдебен ред. По делото не са представени доказателства за изпращане на тази покана и получаването й от длъжника.
При така установените факти, настоящата инстанция достига до извод, че предявените положителни установителни искове, с правно основание чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.422 от ГПК са допустими.
По основателността им, съобрази следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, за успешно провеждане на защитата му по иск с правно основание чл.415, респ. чл.422 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на последния и, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимите суми по договора.
По делото се установи безспорно, че между страните е бил сключен договор за револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта с разполагаем максимален лимит от 1 000.00 лева, като на 24.05.2017 г. същият е бил усвоен в размер на 668.00 лева. За погашение на кредита кредитополучателят е заплатил общо сумата от 49.61 лева, като последното плащане е осъществено на 25.04.2018 г..
По своята същност сключеният между страните договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, поради което по отношение на него са приложими регламентираните от закона императивни разпоредби. Съгласно чл.22 от ЗПК, при спор относно вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, съдът е длъжен да следи служебно дали същият отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., което предпоставя неговата действителност, респ. тази на отделни договорни клаузи. В чл.10, ал.1 от ЗПК е посочено, че задължително изискване за действителността на договора за потребителски кредит е той да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В същия смисъл е и чл.5, ал.4 от ЗПК, касаеща Общите условия към договора за потребителски кредит. Както правилно е приел в мотивите си първоинстонционният съд, в случая е очевидно, че, както договора за кредит, така и сертификата за застраховка и общите условия към него са изготвени на шрифт по-малък от 12, което е основание договорът да се счита за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Що се касе до възражението на жалобоподателя, че изискването по чл.10, ал.1 от ЗПК не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 23.04.2008 г., съдът счита, че следва да се отхвърли, тъй като фактът, че рапоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК не се съдържа в Директивата и създава допълнително изискване по отношение на договора за потребителски кредит не означава, че й противоречи, респ. нарушава установените с нея принципи, и поради това не следва да се прилага като част от националното законодателство. Чл.10, пар.2 от Директивата въвежда изисквания относно необходимото съдържание на договора, но не и относно формата на шрифта, с който следва да бъде изписан, а от друга страна нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК е съответна на смисъла, вложен в Директивата да се гарантира правото на потребителя преди сключване на договора да има възможност да узнае съдържанието му и вида и размера на задълженията, които поема. Ето защо, съдът намира, че правилото по чл.10, ал.1 от ЗПК не е в противоречие с нормите на Директива 2008/48/ЕО и няма оснавания да не се прилага.
На следващо място, счита, че процесният договор нарушава и изискването по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като към него не е приложен погасителен план, а от съдържанието му, както и от това на единния формуляр не става ясно какви задължения се погасяват с определената минимална погасителна вноска и дали тя включва само главница или и договорна лихва, съответно стойност на застраховката. По делото не са представени и месечни извлечения за осъществените трансакции, с издаването на които, съгласно чл.13 от договора е обвързан крайният срок за извършване на месечните погасителни вноски.
Предвид горното, настоящата инстанция заключава, че поради неспазване изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК процесният договор е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, което предпоставя уреждане на отношенията между старните съобразно правилото на чл.23 от ЗПК, според което, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Що се касае до възраженията на длъжника по договора за кредит, че липсват данни за конкретни параметри и условия, касаещи годишния лихвен процент и дължимото възнаграждение, съдът счита, че са необосновани, тъй като в съдържанието на договора и единния формуляр към него са конкретизирани изискуемите по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК параметри и условия за формиране на ГПР и размера на договорната лихва, както и условията за прилагане и промяна на лихвения процент.
Относно възражението за нищожност на калузата за договорна лихва, поради противоречие с добрите нрави, съдът намира, че е неоснователно, поради следното: Възнаградителната лихва представлява възнаграждение, което длъжникът на пари или други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. В този смисъл договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се предоставя за временно ползване.
В практиката на ВКС се приема трайно, че противоречащи на добрите нрави са сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.. В разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г. е предвидено, че: „ Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България „. Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме критериите по чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита. Законната лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД се определя на база основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от 01.01.2016 г. и понастоящем е 0.00%. С оглед нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на процесния договор, се налага заключение, че договореният ГПР в случая не надвишава 50%, поради което е в рамките на допустимата граница и уговорените клаузи за възнаградителна лихва и ГПР не са нищожни.
На съда е известна съществуващата съдебна практика, която приема, че възнаградителна лихва над трикратния размер на законната лихва се явява нищожна уговорка, т.к. противоречи на чл.26, ал.1 от ЗЗД, но намира, че не е относима в настоящия случай. Подобни разрешения – за нищожност клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва са релевантни преди приемането на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК (в сила от 23.07.2014 г.). Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити не съществуваше нормативен текст, регулиращ оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни принципи и морални норми. При сключване на процесния договор и към момента е налице нормативен текст - чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита – годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие е, същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 44,90 % т.е. не надхвърля размера предвиден в чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, а договорната лихва е 35 % и минимално надвишава трикратния размер на законната, което е основание за съда да заключи, че клаузата за договорна лихва е действителна.
В съответствие с изложеното и разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съдът приема, че, на основание процесния договор, жалбоподателят е материално правно легитимиран като кредитор за вземане срещу въззиваемата до размер на чистата стойност на кредита, представляваща размера на дължимата и незаплатена главница по него, или за 175.05 лева, до която сума предявеният установителен иск за главница е основателен и следва да се уважи. В останалата част, за разликата до пълния размер от 180.86 лева искът се явява неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Съобразно правилото на чл.23 от ЗПК положителните установителни искове за възнаградителна и мораторна лихва се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По изложените мотиви, настоящата инстанция приема, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е парвилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от гортното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 248/24.04.2020 г. по гр.д. № 2470/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № ...чрез “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Д. срещу С.И.А., ЕГН **********, с адрес *** положителни установителни искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата над 175.05 лева, до пълния предявен размер от 180.86 лева, или за разликата от 5.81 лева, представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта № CARD – ... от 24.05.2017 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 29.05.2019 г. до окончателното му плащане, сумата от 43.59 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 09.11.2018 г. и сумата от 9.23 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 779/29.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1550/2019 г. по описа на ШРС.
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.