Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №     1287

 

гр.Сливен,   07 ноември  2018  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на   двадесет и трети октомври  през две хиляди и  осемнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 2848/2018  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е иск  с  правно основание  чл.  213, ал. 1 от КЗ  /отм./във вр. с чл.  49 от   и чл. 45, ал. 1   и чл. 86 от  ЗЗД  и цена на иска  2 411.10  лева.

 

В Исковата молба на  „ЗАД „АРМЕЕЦ” АД    се твърди, че   на 18 септември  2013 г.  в гр. Сливен при маневра на заден ход по ул. Абланово в гр. Сливен лек автомобил Ауди ДК № СН 04 84 КА преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в следствие на което претърпява повреди, а именно на резервоар за гориво,  предна шина и десен мигач на задна броня. Произшествието е описано в Декларация, попълнена от вода на увреденото МПС, приложена към доказателствата по делото.

     Собственикът на увредения автомобил е сключил  застраховка със ЗАД „АРМЕЕЦ” АД     на 11 март 2013 г., валидна до 10 март 2014 г.  – полица № **********. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от застраховка „Каско и злополука” на МПС в  ЗАД „АРМЕЕЦ” АД      е образувана преписка по щета № 30013030100687, застрахования автомобил е огледан от експерти, описани са повредите, причинени при произшествието.

 Същите  са възстановени с изплащане на застрахователно обезщетение за собственика на процесното МПС в резултат на възникналата договорна отговорност на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД.     

     Съгласно чл. 213 от КЗ /отм./  ЗАД „АРМЕЕЦ” АД     като застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС след изплащане на застрахователното обезщетение    встъпва в правата на увредения кредитор и се ползва от право  си  на регресен иск спрямо причинителя на вредата - ОБЩИНА СЛИВЕН.

      Поканили ОБЩИНА СЛИВЕН да имвъзстанови заплатената сума, представляваща застрахователно обезщетение. Към Поканата изх. № Л-1610 от 12 февруари 2014 г. , получена на 17 февруари 2014 г. приложили необходимите документи, доказващи основанието и размера на регресната им претенция. . До настоящия момент  претенцията им не била удовлетворена, поради което за тях се породил правен интерес от завеждане на настоящия иск срещу ОБЩИНА СЛИВЕН.

      Предвид изложено моли съда да постанови решение с което   да осъди ответната страна - ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД    сума, както следва:

-          2 411.10 лева – изплатено застрахователно обезщетение;

-          1 049.23 лева – мораторна лихва от 25.02.2014 г. – датата на покана до завеждане на ИМ;

ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане.

 Претендират  направените  такси и  разноски  в производството.                    

      В предоставения  едномесечен срок  е постъпил Отговор от ответника    в който ответникът счита предявения иск за  неоснователен  и недоказан.    В случая щетата на автомобила е причинена след удар в канализационната шахта, намираща се на кръстовището на ул. Армеец и ул. Калето. Тази шахта за отпадни води е елемент от канализационната система на кв. Република – гр. Сливен и  задължението  за нейното поддържане е на съответния оператор.

     В тази връзка считат, че притежатал на материалноправната легитимация по това дело е „ВиК” ООД – Сливен, а не Община Сливен.

     На второ място не е налице причинна връзка между настъпилите вреди и деянието.  Неоснователно е твърдението на ищеца, че щетите по автомобила са в резултат на описаното ПТП.  От представените доказателства не се установява по безспорен начин наличието   на причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите, нанесени на автомобила. Ако се приеме, че е налице такава връзка извода, който може да се направи  от материалите поделото е, че вредата е в резултат от неправомерното и неадекватно поведение на водача поради несъобразяване  с пътната обстановка.

     Оспорват  изцяло предявения иск по основание и размер като напълно неоснователен и недоказан.

     Оспорват като неоснователни и недоказани и акцесорните претенции за лихви     и съдебно-деловодни разноски.

     Оспорват механизма на ПТП, характера и стойността на вредите,  наличието на причинно-следствена връзка между описаните в ИМ имуществени вреди и механизма на ПТП.

     При условията на евентуалност правят възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МСП в размер на 90%,тъй като същият е управлявал  превозното средство с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и внимание, което не му е позволило да избегне преминаването през  уличната шахта.

     Оспорват претенцията  за мораторна лихва и за разноски.

    По отношение на представените с ИМ  документи правят следните процесуални искания и действия:

   Оспорват истинността, верността на съдържанието на Протокол за ПТП № 1424940 за настъпило на 18 септември 2013 г. в 16.00 часа  ПТП.

   Оспорват Експертиза по щета № 30013030100687.

   Противопоставят се  доказателственото искане на ищеца за назначаване съдебно-техническа експертиза и молят съда да не бъде уважено.

 С Молба вх. № 16436 от 6 август 2018 г.  ответникът ОБЩИНА СЛИВЕН  моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечено в качеството му на трето неучастващо в делото лице „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН”  ООД с адрес: гр. Сливен,  бул. Шести септември № 27.

   Интересът на ОБЩИНА СЛИВЕН  от привличането на трето лице – помагач произтича от факта, че собственик на поцесната шахта за която ищеца твърди, че е причинила вреди на застрахованото МПС е търговско дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН”  ООД  и като тъкъв,  негова е отговорността по поддържането и обезопасяването й като част от водоснабдителните иканализационните системи и съоръжения на територията на гр. Сливен.

    По този начин в случай, че ИМ на ЗАД „АРМЕЕЦ”  бъде уважена при условията на евентуалност  ОБЩИНА СЛИВЕН  ще има правна възможност да предяви обратен иск срещу третото лице – помагач.

 Съдът намира, че са налице условията на чл. 219, ал.1 от ГПК за привличане като трето лице на страната  на ответника-  В и К ООД- Сливен.

В с.з.  ищцовото дружеството, редовно призовано  не се представлява. 

С Молба вх. № 21610 от 22 октомври 2018 г. от  адв. Галин Исаев – пълномощник на ищеца в която заявява, че е възпрепятстван да се яви в с.з. Моли да бъде даден ход на делото и прието заключението на вещото лице.

Във връзка с Отговора на ИМ счита за неоснователни доводите във връзка с пасивната материално-правна легитимация. Неподкрепени с доказателства били твърденията на ответника, че описаната в ИМ фактическа обстановка не отговаря на истината. Недоказани били твърденията на ответника за съпричиняване на щетата от страна на водача на увреденото МПС. Счита за   голословни  изявленията за оспорване на механизма на ПТП, характера и стойността на вредите, наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и щетите по автомобила.

 В случай, че бъде открито производство по оспорване истинността на приложения протокол за ПТП моли съда да има предвид, че последният представлява официален документи и в тежест на оспорващия е да опровергае съдържанието на документа, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК.  

В случай, че съдът даде ход на делото по същество  мили  да бъде постановено решение с което да осъди ответника да заплати сумата – цена на иска, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно приложения Списък.

Моли да му бъде дадена възможност да представи писмена защита в определен от съда срок.     

     Ответната  Община  - Сливен  чрез  процесуалния си представител    юриск.  Елеонора МАВРОДИЕВА  в  с.з.    оспорва иска и    поддържа изцяло депозирания  Отговора.    

По делото е постъпило Становище с вх. № 21688 от 23 октомври 2018 г.  от адв. Станислав РАФАИЛОВ – пълномощник на третото лице – помагач  в което заявява, че поради неотложни служебни ангажименти той и колегата му  като законни представители не могат  да се явят в с.з., поради което представя на съда настоящото писмено становище в което изразява позициите на третото лице – помагач по въпросите, които следва да се обсъдят и решат.

Заявява, че   им е връчено само Определение на съда от 15 август 2018 г.  и препис от Молбата за привличането на дружеството като такова. Не им била връчена нито ИМ нито Отговора на Община Сливен.

Считат, че липсва интерес от привличане на третото лице – помагач в производството по делото,  като счита същото за недопустимо доколкото интереса е  процесуалната предпоставка за допустимостта на самото привличане. Община Сливен оспорва материално правната си легитимация като ответника по иска с твърдението, че задължението за поддържане на шахтата било на доверителя му и ако тя евентуално би била осъдена да заплати исковете претенции щяла да има регресна претенция срещу „В и К – Сливен” ООД.

Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. 

С оглед изложеното не възразяват да бъде даден ход на делото.

С оглед позицията си заявява, че оспорва ИМ и по основание и по размер. Оспорва твърдението на Община Сливен  в Отговора на ИМ, че доверителят му има каквото и да е отношение към въпросната шахта или дупка за която се твърди, че е причинила вредите.

Заявява, че няма  възражение по проекто-доклада и дадените на страните указания.

Освен изложеното по доказателствата заявява, че  не се противопоставят на изслушването на заключението на вещото лице.

Молят,  ако   някой от страните заяви нови доказателствени искания или представи нови писмени доказателства моли да им бъде дадена възможност в седмодневен срок да изразят становище.

Заявява, че имат доказателствено искане за поставяне на допълнителни въпроси към съдебната-техническа експертиза, което е във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат на водача на МПС като конкретно въпросите били следните:

- Технически правилно ли е извършена твърдяната в ИМ маневра – движение назад от водача на сочения като увреден автомобил, като се има предвид пътната обстановка, местоположението на произшествието и въобще всички обстоятелства, имащи значение за определяне на маневрата като правилно извършена?

- Ако тази маневра е технически неправилно извършена има ли това и какво отношение към настъпването на твърдяните от ищеца вреди?

Заявява, че  на този етап нямат други искания по доказателствата.

В случай, че съда намери, че са налице основания за приключване на съдебното дирене и не намери за основателни възраженията им  за недопустимост на привличането им като трето лице – помагач то от името на представляваното дружество  моли съда да отхвърли предявения от  ЗАД „АРМЕЕЦ”  против Община Сливен иск като неоснователен.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложена Застрахователна полица № ********** по застраховка ”Каско”,  валидна от 11 март 2013 г.  до 10 март 2014 г.  по отношение на лек автомобил марка  Ауди    с рег. № СН 0484 КА.

Приети са като доказателство Декларация от  НИКОЛИНА ДИМИТРОВА КОСТОВА   за настъпило ПТП,  Протокол за ПТП от 18.09.2013 г.,  Доклад по щета, Опис претенция от 19 септември 2013 г.,  Доклад по щета,  Фактура  от 15 октомври 2013 г., Приемо-предавателен протокол от 19 септември 2013 г., Фактура № ********** от 28 септември 2013 г.  с 3 л. приложения, Приемо-предавателен протокол за върнати части по щета от 15 октомври 2013 г., възлагателно писмо  от 19.09.2013 г., Опис – заключение по щета от 19.09.2013 г., Експертиза от 19.09.2013 г., Уведомление - Декларация  за щета по застраховка „Каско на МПС” от 19.09.2013 г., Снимков материал;  Досие на полица **********; Квитанция № ********* за платена сума по полица ********** от 8 март 2013 г. ;   Квитанция № ********** за платена сума по полица ********** от 8 март 2013 г. ;  снимков материал – 4 л.    

До ОБЩИНА СЛИВЕН е изпратена Регресна покана изх. № Л 1610  от 12 февруари 2014 г. с която ги информират за настъпилото ПТП на 18.09.2013 г.  при което  л.а. Ауди с рег. № СН 0484КА при  преминаване през изпъкнала над пътното платно отводнителна шахта претърпява повреди.    Във връзка с това е образувана  щета   по която е определено обезщетение в размер на 2 411.10 лева. 

Община - Сливен  е поканена   да възстанови  заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 2 411.10 лева.        

     От  заключението на допусната и приета автотехническа експертиза  става ясно, че  поради претърпяното ПТП на 18 септември 2013 г.са повредени горивния резервоар на автомобила и предната шина,  прикрепяща го към купето.   Десния мигач в задната броня не е повреден вследствие на претърпяното ПТП.

 Стойността на нанесените щети на лек автомобил „Ауди Q5” с рег. № СН 04 84 КА и вследствие на претърпяното ПТП на 18 септември 2013 г.  възлизат на 1 865 лева.  При определяне размера на щетите  вещото лице е приложило методиката на Наредба № 24 08.03.2006 г. и е намалило стойността на частите за ремонт с 30 % , тъй като автомобилът към датата на настъпване на ПТП е бил над 4 години.  Стойността на частите възлиза на сумата 2 130 лева а на труда за възстановяване на сумата 312 лева или всичко  на 2 930 лева с ДДС без намаляване на стойността на частите съгласно Наредбата.

Има причинно-следствена връзка между ПТП и повредата на резервоара и шината.

Мигача не е повреден вследствие на ПТП.

     В с.з. вещото лице  В.Б.   уточнява, че   мигачът не е повреден в следствие на ПТП.  Има причинно-следствена връзка между повредата на резервоара и ПТП.  Това е капак на шахта  на който е   нарушена  връзката на капака с асфалта,  обръча и  бетона е нарушен и в случая автомобила като дава на заден ход гумата попада  в шахтата. Ако стъпи човек може да пропадне. И в момента не е отремонтирана шахтата. Ходил на място кръстовището е Т - образно, задънена улица и да се дава на заден ход  смятам, че маневрата е правилна във връзка със зададения от третото лице – помагач въпрос.              

     Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства ценени, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства. 

    Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с пр. осн. чл. 213 от КЗ във вр. чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да се уважи по следните съображения:

Искът с посоченото основание е регресен на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат от виновното бездействие на служители на Община - Сливен.

      Съгласно чл.213 от КЗ, с плащане на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Безспорно се установи в производството, че към момента на настъпване на ПТП е имало валидно застрахователно правоотношение по застраховка  „КАСКО” между пострадалия и застрахователя за лек автомобил марка   „Ауди Q5” с рег. № СН 04 84 КА    и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в резултат изпълнение на задълженията му по валидно сключен договор за застраховка.

   По делото е представена Покана отправена от застрахователя до ответника за заплащане на исковата сума, в която са посочени обстоятелствата, въз основа на които застрахователят претендира вземането си. По делото липсват доказателства, дори и твърдения от страна на ответника, че исковата сума е била заплатена на застрахователното дружество.      

   Съдът счита, че следва да се ангажира отговорността на Община – Сливен на осн. чл. 213, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 50 и чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на  чл.2, ал., т.5 от Закона за общинската собственост, общинска собственост са общинските пътища, улиците, площадите, общинските паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че улицата върху която се намира необезопасената дупка в резултат на която е настъпило ПТП е собственост на  Община - Сливен.

Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата,  изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

В случая Община - Сливен е едновременно и собственик на улицата и лице, което упражнява надзор върху съответните вещи, то отговорността му за произлезлите от вещите вреди почива както на чл. 50 от ЗЗД, така и на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Вредите на автомобила в резултат на настъпилото ПТП са в причинно следствена връзка с поведението на служители на Община - Сливен, поради което са налице условията  за ангажиране отговорността на Община - Сливен, тъй като не е упражнила надзор върху пътя, респективно върху неравността на пътното платно. При това положение  Общината следва да възстанови на ищцовото дружество платеното обезщетение за имуществени вреди на автомобил в резултат на настъпилото ПТП.

От заключението на вещото лице се установява, че общата стойност на вложените частите и материалите, необходими за отремонтиране на автомобила възлизат на сумата 1 865 лева. Заявява, че мигача не е повреден вследствие на ПТП,  С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят  встъпва  в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Безспорно се доказа по делото, че застрахователят е изплатил на застрахования лек автомобил причинените в резултат на настъпилото ПТП имуществени щети в размер на сумата  2 401.10 лева.

Неоснователно е и възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил. От заключението на вещото лице се установи, че   нанесените щети са в пряка връзка с настъпилото ПТП.    Не се установи водачът на автомобила да е нарушил и правилата за движение по пътищата. Установи се от приетата по делото съдебно - техническа експертиза, че щетите  така,  както са посочени от застрахователя, отговарят да са настъпили в резултат от ПТП  с описания механизъм.  Мястото на ПТП е капак на шахта  на който е   нарушена  връзката на капака с асфалта,  обръча и  бетона е нарушен и в случая автомобилът като дава на заден ход гумата попада  в шахтата. Вещото лице заяви, че ако стъпи човек може да пропадне. И в момента не е отремонтирана шахтата. Вещото лице счита, че маневрата назад е правилна.  Установи се , че ПТП е настъпило в резултат на нарушена връзска между щахтата и асфалта, а не на изместена или неправилно положена шахта.

 В случаите на съпричиняване е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.  В случая не се установи причинна връзка между поведението на водача на лекия автомобил  и настъпилия вредоносен резултат.

Съдът намира, че в случая е неприложима Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена в Наредба № 24/2006 г. на Комисията за финансов надзор. Тази методика се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Ответникът дължи действителната стойност на вредата В случая  е представена фактура за извършен ремонт на МПС в сервиз  и платена сума от застрахователя в размер на  2 401.10 лева с ДДС. От тази сума обаче следва да се приспадне сумата 162.79 лева с ДДС, представляваща стойността на  мигач задна броня, тъй като същия не би могъл да се повреди при настъпилото ПТП.

Бездействието на ответника се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, поради което следва да носи деликатна отговорност и следва да заплати на застрахователното дружество изплатено обезщетение в размер на 2238.31 лева Ответникът дължи и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.

Следва да се присъди и обезщетение за забавено плащане.. Регресната покана е получена на  17.02.2014 г., като в нея е даден седмодневен срок за възстановяване на платеното обезщетение, поради което мораторна лихва следва да се претендира считано от 25.02.2014 г. до 12.06.2018 г. . Ответната Община- Сливен е направила възражение в отговора на ИМ за погасяване на вземането за лихва по давност. Възражението е основателно. Съгласно чл. 111, б. „б” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви.

Ищецът претендира мораторна лихва  от 25.02.2014 г. Исковата молба е депозирана в съда на  13.06.2018 г., поради което вземането за лихви е погасено за периода от 25.02.2014 г. до 13.06.2015 г. Размерът на мораторната лихва за този период възлиза на сумата 12.45 лева изчислено по Калкулатор.бг .

В останалата си част предявеният иск следва да се отхвърли като погасен по давност.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Ответната Община- Сливен следва да заплати на ищеца и направените разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 139.53 лв. заплатена д.т.,  депозит за вещо лице в размер на 200 лева,   адвокатски хонорар   в размер на  400 лева.   

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН   с БУЛСТАТ ********* със адрес гр. Сливен, бул. Цар Освободител № 1  ДА ЗАПЛАТИ  на   ЗАД „АРМЕЕЦ”  с БУЛСТАТ *********  със седалище и адрес на регистрация: гр. София,  община Столична,  район Средец, ул. Стефан Караджа № 2     сумата  2238.31 лева, представляваща заплатено обезщетение по  застраховка ”КАСКО ”  за щети причинени на трето лице в резултат на управление на  МПС – пропаднало в неравност на пътното платно, ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на настоящия иск  - 06.02 2018 г. до окончателното изплащане на задължението,  мораторна лихва в размер на 12.45, считано от 13.06.2015 г. до   13 юни 2018 г.  

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница до пълния  размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН   и НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за мораторна лихва над размера на сумата 12.45 лева като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

 

  

            ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН   с БУЛСТАТ ********* със адрес гр. Сливен, бул. Цар Освободител № 1  ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „АРМЕЕЦ”  с БУЛСТАТ *********  със седалище и адрес на регистрация: гр. София,  община Столична,  район Средец, ул. Стефан Караджа № 2 направените по делото съдебни и деловодни разноски в   размер на  139.53 лева заплатена д.т.,  депозит за вещо лице в размер на 200 лева,   адвокатски хонорар   в размер на  400 лева.  

 

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника -  „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в  двуседмичен  срок от съобщаването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: