Решение по дело №490/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и § 4б от ЗИНЗС.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№3185/04.06.2024 г. подадена от Д. Б. А. [ЕГН], лишен от свобода, ЗООТ Белене към Затвора Белене, против Заповед № Л-2157/22.05.2024 г. на Заместник главен директор на ГДИН – София, с която е наредено настаняване на жалбоподателя в ЗООТ към Затвора Ловеч.

Ответникът е представил по делото заверено копие от административната преписка.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и изразява желание да остане в ЗООТ при Затвора Белене, тъй като там има подходяща работа. Сочи се, че е по-удобно за неговите близки да го посещават. Моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът, чрез процесуален представител юрисконсулт Х., е подал писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата. В открито съдебно заседание оспорва жалбата.

Административен съд-Плевен, десети административен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От 12.01.2023 г. Д. Б. А. изтърпява в Затвора Белене наказание лишаване от свобода в размер на 6 години, при първоначален строг режим, определено по ЧНД 24/2022 г. на ОС-Русе (признато и прието за изпълнение решение на ОС Вилборг, Кралство Дания), с начало на наказанието 26.05.2021 г.

До момента е изтърпял повече от половината от наложеното наказание от 6 години – очакваното освобождаване е на 28.05.2026 г., след по-малко от 2 години.

В ЗООТ Белене е преместен на 24.04.2024 г. (лист 28 от делото), след като със заповед от 22.12.2023 г. първоначалният режим е заменен на общ режим (лист 35 от делото).

На 22.05.2024 г. със Заповед Л-2157 на Зам. Главен директор на ГДИН, в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, е наредено л. св. Д. Б. А. да бъде настанен в ЗООТ към Затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

Заповедта е мотивирана от административния орган с това, че съгласно чл. 58 от ЗИНЗС и Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, регламентираща разпределението на лишените от свобода по затвори съобразно постоянния им адрес и изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, л. св. Д. А. следва да изтърпява наложеното му наказание в ЗООТ към Затвора Ловеч, предвид постоянния му адрес на територията на гр. Русе, ***.

От представените по делото доказателства се установява, че действително жалбоподателят е с постоянен адрес в гр. Русе. Към датата на откритото съдебно заседание 01.07.2024 г. жалбоподателят е назначен за общ работник и градинар (лист 31 от делото).

По делото е приложена Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г. на главен директор на ГДИН София (лист 22-26) относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съгласно т. 3.5 от последната, в ЗО "Полигона" и ЗО "Велико Търново" към затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово, а съгласно т. 3.11 в ЗООТ "Белене" при затвора Белене се настаняват лишени от свобода от област Силистра и Разград.

Представена е Заповед № Л-4743/08.11.2022 г. на Главен директор на ГДИН (лист 18), с която се делегират правомощия по чл. 58 и чл. 62 от ЗИНЗС на зам. главен директор на ГДИН Ц. Ц..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно надлежно овластен със заповед по чл.13, ал. 6 от ЗИНЗС Заместник Главен директор на ГДИН. Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма.

Съдът счита обаче, че процесната заповед е издадена при несъобразяване с материалния закон. Съображенията за това са следните:

В мотивите на оспорената заповед административният орган е посочил адресната регистрация на лишения от свобода на територията на гр. Русе, чл. 58 от ЗИНЗС и т. 3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН. Но е безспорно установено от представеното копие от формуляр за досие на лицето на лист 30 от делото, че началото на изпълнение на наказанието в Затвора Белене е 12.01.2023 г. Тогава е налице разпределяне по чл. 58 от ЗИНЗС с оглед първоначално определения режим. По чл. 58 от ЗИНЗС е регламентирано разпределяне при първоначално постъпване за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Всяко преместване след първоначалното постъпване от едно място за лишаване от свобода в друго, от затвор в затворническо общежитие от открит или от закрит тип, става при предпоставките и условията по чл. 62 и чл. 63 от ЗИНЗС.

От данните в административната преписка се установява, че първоначалното постъпване в Затвора Белене на жалбоподателя е станало още на 12.01.2023 г., а в ЗООТ Белене – на 24.04.2024 г. Т.е. първоначалното настаняване е било вече факт и към 12.01.2023 г., и към 24.04.2024 г. П. е изтърпявал наказанието си и е постъпил на работа като общ работник и градинар.

Съдът смята, че в случая е налице осъществено първоначално настаняване в Затвора Белене на 12.01.2023 г. и в ЗООТ Белене на 24.04.2024 г., а с процесната заповед, въпреки посоченото основание по чл. 58 от ЗИНЗС, реално се извършва следващо преместване на жалбоподателя в друго ЗООТ към Затвора Ловеч, а не същинско първоначално настаняване при постъпване в затвора съобразно определения първоначален режим, в които хипотези е приложим чл. 58 от ЗИНЗС.

Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг е ограничено до визираните в чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС хипотези и става със заповед на Главния директор на ГДИН.

Нормата на чл. 58 от ЗИНЗС регламентира, че осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес, и то съобразно определения първоначално режим. В т. 3 на чл. 58 от ЗИНЗС е посочено, че в затворническите общежития от открит тип се настаняват осъдените с първоначално определен общ режим. Съобразно т. 3.5 от Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, в ЗО "Полигона" и ЗО "Велико Търново" към Затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово.

Действително лицето има постоянен адрес на територията на гр. Русе, като съгласно Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г., ако постъпва с определен първоначален общ режим, следва да изтърпява наказанието в ЗООТ към Затвора Ловеч, но в случая лицето не постъпва първоначално с определен общ режим, а вече е било първоначално настанено в Затвора Белене (преди повече от година), и поради промяна в режима на изтърпяване е преместено в ЗООТ Белене почти месец преди издаване на обжалваната заповед.

Постоянният адрес /адресната регистрация/ на лишеното от свобода лице не е предвиден като релевантно основание за преместване след първоначалното настаняване с оглед първоначалния определен режим на изтърпяване на наказанието. Налага се извод, че обжалваната заповед за преместване е издадена, без да са съобразени всички обстоятелства и без да е налице някоя от предвидените в условията на алтернативност материално-правни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС.

Последващото издаване на заповед за настаняване в ЗООТ при Затвора Ловеч, след като лицето вече е била първоначално настанено при постъпването в Затвора Белене, след това преместено в ЗООТ към Затвора Белене, представлява по същество преместване, без да са налице основанията по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС и при изрично несъгласие от страна на лишения от свобода, видно от подадената молба от А..

Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд - Плевен, десети административен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № Л-2157/22.05.2024 г. на Заместник главен директор на ГДИН – София, с която е наредено настаняване на жалбоподателя Д. Б. А. [ЕГН], лишен от свобода, ЗООТ Белене към Затвора Белене, в ЗООТ към Затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

Решението е окончателно, съобразно чл. 62, ал. 3 изр. второ от ЗИНЗС.