Решение по дело №1036/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК във вр. с чл.22в от ЗДДФЛ и е образувано по жалба от Ж.Д. *** против Акт за установяване на задължения по декларация №ПО-16002623072627-91-001 от 21.06.2023г., издаден от Главен инспектор по приходите при ТД НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение №212 от 21.08.2023г. на Директор ТД НАП Пловдив /уточнение в с.з./. Твърди се, че приемните деца Н. и С. били настанени в семейството на жалбоподателя без прекъсване от м.март 2021г., т.е. повече от една година и 8 месеца към 31.12.2022г. От органа не било признато правото да се ползва данъчно облекчение за двете деца, въпреки че за дългосрочно се приемало настаняването над една година. От решенията на РС Димитровград се установявало, че децата били настанени от 26.03.2023г., а и детето Н. била настанена в семейството до навършване на пълнолетие. Данъчният закон нямал определение за дългосрочно настаняване, а се прилагало понятието съобразно Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях – чл.3, ал.1 и ал.2. В наредбата нямало изискване настаняването да било само с едно решение, а не с няколко последователни акта на съда и заповеди на Директор Дирекция Социално подпомагане. АСП с удостоверение посочват изрично датата на настаняване – от 26.03.2021г. до настоящия момент, като децата се считат за настанени дългосрочно. Иска се отмяна на оспорения акт, като на жалбоподателя се разреши да ползва данъчно облекчение за настанените дългосрочно в неговото приемно семейство деца С. и Н..

Ответникът по жалбата – Директор ТД НАП Пловдив, счита, че жалбата е неоснователна. Данъчното облекчение се прилагало при кумулативно наличие на всички условия, изрично посочени в чл.22в от ЗДДФЛ. В настоящия случай нямало дългосрочно настаняване. Претендира заплащане на направените по делото разноски за юрк.възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2023г. жалбоподателят Ж.Д. е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за получен доход през 2022г., като е попълнил Приложение 10 – ползване на данъчни облекчения, като е поискал ползване на данъчно облекчение за три и повече ненавършили пълнолетие деца – 18 000,00 лева. В попълнената декларация – л.71 и сл., са посочени децата М., чийто родител е жалбоподателят, и децата Н. и С., чийто приемен родител е жалбоподателят.

С Акт за установяване на задължения по декларация №ПО-16002623072627-91-001 от 21.06.2023г. по искането за ползване на данъчно облекчение се приема, че двете деца С. и Н. са настанени в приемното семейство краткосрочно, поради което Ж.Д. не отговаря на изискванията на чл.22в от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение и е приет общ размер на данъчните облекчения за едно дете - 6000,00 лева. Обсъдени са представените в тази насока заповеди на ДСП Димитровград и решения на Районен съд Димитровград.

Посоченият АУЗ е оспорен пред Директор ТД НАП Пловдив – жалба вх.№ВХК-4771 от 03.07.2023г., като е постановено Решение №212/21.08.2023г., с което е потвърден Акт за установяване на задължения по декларация №ПО-16002623072627-91-001 от 21.06.2023г. Възражението на жалбоподателя, че приемните деца били настанени в семейството без прекъсване от март 2021г., т.е. повече от една година и 8 месеца към 31.12.2022г., е счетено за неоснователно. Посочено е, че прилагането на облекчението е възможно само в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемното семейство. Прието е, че съгласно чл.3, ал.4 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях дългосрочното настаняване е това, при което се предприема настаняване за срок над една година. Децата С. и Н. били настанени краткосрочно и не били налице всички изискуеми условия за ползване на данъчното облекчение по чл.22в от ЗДДФЛ. Обсъдено е още изпращането на покана по чл.103, ал.1 от ДОПК и неотстраняването на посочените в нея несъответствия, като предпоставка за издаването на АУДЗ.

Съгласно представеното по делото Удостоверение №СЛ/Д-Х-ДГ/1052-065 от 05.06.2023г., издадено от Директор ДСП Димитровград, децата Н. и С. били настанени в професионалното приемно семейство на Ж.Д. от 26.03.2021г. до настоящия момент и в този смисъл пребиваването им при приемния родител било дългосрочно.

Видно от представените заповеди и решения на РС Димитровград детето Н. е била настанена спешно в приемното семейство на Ж.Д. със Заповед №037/26.03.2021г., като РС Димитровград е постановил мярка за закрила настаняване в приемно семейство за срок от по 6 месеца /Решение №30 от 25.05.2021г. по гр.д.№665 от 2021г., Решение №31 от 09.02.2022г., гр.д.№4/2022г. и Решение №268 от 12.10.2022г., гр.д.№1160 за 2022г./. С Решение №208/03.07.2023г., д.№622 за 2023г. Детето С. е била настанена спешно в приемното семейство на Ж.Д. със Заповед №036/26.03.2021г., като РС Димитровград е постановил мярка за закрила настаняване в приемно семейство за срок от по 6 месеца /Решение №25 от 12.05.2021г. по гр.д.№664 от 2021г., Решение №197 от 23.12.2021г., гр.д.№2008/2021г. и Решение №209 от 25.07.2022г., гр.д.№882 за 2022г./.

Представените допълнително в с.з. доказателства касаят отстраняване на фактически грешки в посочените решения – относно ЕГН и адрес на приемния родител.

Съгласно представеното Удостоверение за извършено връчване по ел.път решението е връчено на 22.08.2023г., като настоящата жалба е постъпила в деловодството на съда на 05.09.2023г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, като между страните няма спор относно просрочие, поради което съдът счита, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Жалбата е подадена след изчерпване на фазата на административния контрол и срещу акт /след уточнен предмет в съдебно заседание/, издаден от компетентния орган в предвидената от ДОПК форма, съдържащ изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Спазена е процедурата по чл.107, ал.3 във вр. с чл.103 от ДОПК и проверката е приключила в определения срок. С оглед изложеното, не се установяват пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на АПВ.

Спорът между страните е относно материалната законосъобразност на акта.

На основание чл.22в, ал.3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца може да се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, което е установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което към 31 декември на данъчната година е: 1./ родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че: а) детето не е настанено извън семейството, и б) не е учредено попечителство или настойничество, или 2./ настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или 3./ член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или 4./ приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето. В настоящия случай няма спор между страните, жалбоподателят има качество родител по отношение на едно дете, както и е приемен родител по отношение на други две деца, както и че това се установява към 31 декември на данъчната година – 2022г. Спорно е дали жалбоподателят към 31.12.2022г. е приемен родител при условията на дългосрочно настаняване на децата Н. и С. за отглеждане в приемно семейство и дали при действително установеното е възможно прилагането на облекчението. Правилно ответната страна сочи, че данъчният закон не съдържа дефиниция на понятието „дългосрочно настаняване“, поради което и в съответствие със ЗНА следва да се има предвид съдържанието на това понятие според Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредбата настаняването в приемни семейства може да бъде „краткосрочно“, „дългосрочно“, „спешно“ или „заместваща приемна грижа“. Видът на настаняването се определя във всеки конкретен случай и в зависимост от потребностите на детето, целта на неговото настаняване и плана за действие на детето, изработен от Дирекция Социално подпомагане. Краткосрочно настаняване се предприема за срок до една година с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него, а дългосрочно настаняване се предприема за срок над една година за деца, за които е установено, родителите им са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за тях; чиито родители се намират в трайна невъзможност да ги отглеждат; чието връщане в биологичното семейство в определения срок е невъзможно; чието осиновяване е невъзможно. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с постановените към 31.12.2022г. решения на РС Димитровград за децата Н. е С. са определени мерки за закрила – краткосрочно настаняване, тъй като са определени последователни периоди на настаняване от по 6 месеца или 1 година, но не и над 1 година. Разпоредбата на чл.22в, ал.3, т.4 от ЗДДФЛ регламентира, че данъчното облекчение за деца може да се ползва от лице, което е приемен родител към 31 декември на данъчната година и само когато настаняването на детето за отглеждане в приемното семейство е само дългосрочно и то към съответния посочен момент. Липсва правна възможност и основание данъчното облекчение да се ползва, както е определено приемна грижа като краткосрочно настаняване, т.е. за една година, а не над една година, както е с Решение №209 от 25.07.2022г. по отношение на детето Н., или когато едва след 31.12.2022г. е определено дългосрочно настаняване, както е в случая с постановеното за същото дете решение – Решение №208/03.07.2023г., гр.д.№622 за 2023г. Няма основание и ако последователно са определяни краткосрочни настанявания, т.е. от по няколко пъти по 6 месеца, тъй като механичния сбор от продължителността не може да промени определянето на настаняванията като краткосрочни, а това би могло да се приеме единство при произнасянето за дългосрочно настаняване, т.е. за настаняване над една година, каквото в случая на детето Н. се установява, че е извършено след 31.12.2022г. и се явява неотносимо за исканото данъчно облекчение, но би могло да бъде основание за последващата година.

Така с оглед на установената конкретика в случая правилно административният орган е постановил, че данъчното облекчение се ползва за първото дете, чийто родител е Ж.Д., но не може да бъде ползвано за двете деца Н. и С., за които жалбоподателя е приемен родител, тъй като не са налице условията за това и именно – настаняването към 31.12.2022г. не е дългосрочно настаняване на децата за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето, съгласно чл.22в, ал.3, т.4 от ЗДДФЛ.

С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата, то на ответната страна са дължими направените по делото разноски, представляващи юрк.възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ж.Д. *** против Акт за установяване на задължения по декларация №ПО-16002623072627-91-001 от 21.06.2023г., издаден от Главен инспектор по приходите при ТД НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение №212 от 21.08.2023г. на Директор ТД НАП Пловдив - относно определен размер на данъчни облекчения.

ОСЪЖДА Ж.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати на ТД НАП Пловдив направените по делото разноски в размер на 80,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: