ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 505
гр. София, 14.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600811 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Постъпила е частна жалба с вх. 34072/22.02.2022 г., подадена от адвокат
Ю. С. – упълномощен защитник на подсъдимата С.М.С., с която е обжалвано
протоколно определение от 21.02.2022 г., постановено по НОХД № 13873 по
описа за 2021 г. на СРС, НО, IX-ти състав и с което е била изменена мярката
за неотклонение на подсъдимата от „подписка“ в „задържане под стража“.
В жалбата се излагат оплаквания, че постановеното определение било
неправилно и незаконосъобразно, като е направено искане подсъдимата да
бъде оставена без мярка за неотклонение или да бъде определена по-лека
такава. В жалбата е посочено, че подсъдимата е имала уважителни причини за
неявяването си в съдебно заседание. Поради влошаване на здравословното
състояние същата е посетила лекар, бил издаден болничен лист и е била
насочена към изследване за Covid-19. Същата е била диагностицирана като
положителна и е била карантинирана, като било предписано домашно
лечение. В жалбата е подчертано, че подсъдимата не била привлечена към
отговорност за тежко деяние, което не прави явяването задължително в
съдебно заседание. Посочено е, че подсъдимата е била без мярка, като съдът
не е определил следващата по тежест мярка – „подписка“, а е взел най-
тежката мярка за неотклонение. Направено е възражение, че неявяването на
подсъдимата не е единствената причина за отлагане на делото – другият
подсъдим също не се е явил. Подчертано е, че взетата мярка не е адекватна с
оглед обстоятелството, че подсъдимата е самотна майка, а бащата на детето
е другият подсъдим, който е задържан по друго дело. Към жалбата са
приложени болничен лист за 21.02.2022 г., издаден на същата дата за
1
подсъдимата от доктор Н.Р., и разпечатка на положителен резултат от
21.02.2022 г. за тестване зa Covid-19.
Прокуратурата не е взела становище по постъпилата жалба.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи, както и
материалите по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата С. М. С. е привлечена към наказателна отговорност за
извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което се
предвижда наказаниe „лишаване от свобода“ за срок до пет години. Със
същия обвинителен акт е било повдигнато обвинение пред съда на Г.Ю.М. за
две деяния с правна квалификация по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Видно от протокол от съдебно заседание от 15.09.2020 г. от развилото
се преди това НОХД № 20932/2013 г. по описа на СРС, НО, IX състав,
производството е било прекратено, а делото е било върнато на СРП за
изпълнение на дадени указания, а мярката спрямо подсъдимата „подписка“ е
била потвърдена.
Текущото първоинстанционно съдебно производство е било образувано
на 07.10.2021 г. и делото е било насрочено с разпореждане от 09.11.2021 г. за
разпоредително заседание. В обвинителния акт било вписано, че подсъдимата
е без мярка за неотклонение. На заседание от 23.11.2021 г. подсъдимата не се
е явила, представените за нея документи са били счетени от съда за негодни
да уважат отсъствието и е била дадена възможност на същата да представи
годни удостоверителни доказателства. На заседание от 17.12.2021 г.
подсъдимата се е явила и е бил даден ход на делото, било е проведено
успешно разпоредително заседание, като съдът е потвърдил марката за
неотклонение „подписка“ по отношение на подсъдимата.
В съдебно заседание от 21.02.2022 г. подсъдимата не се е явила, макар
да е била редовно уведомена от предходно съдебно заседание. Защитникът ѝ е
съобщил, че подсъдимата има възникнал проблем с детето и няма кой да го
гледа. С протоколно определение съдът е изменил мярката за неотклонение
от „подписка“ в „задържане под стража“. Като мотиви СРС е изложил
обстоятелствата във връзка с недоказаността на съобщеното от защитника и с
липсата на оформление съгласно Наредбата за медицинската експертиза на
болничните листа на подсъдимата. СРС е подчертал, че подсъдимата е
проявила недобросъвестно процесуално поведение, включително и пред друг
съдебен състав, което, заедно с това на другия подсъдим, е довело до забавяне
на производството. Първоинстанционният съд е посочил, че подсъдимата е
била уведомена, че присъствието е задължително. Избраната мярка за
неотклонение е била мотивирана с това, че изменението на изпълняваната до
момента мярка в „домашен арест“ или „парична гаранция“ е безпредметно,
доколкото адресът на подсъдимата в гр. Варна бил неизвестен за съда, а
определената парична гаранция била изначално невнесена.
Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимата е с
чисто съдебно минало.
Към текущата жалба е приложено снимково изображение (копие) на
2
болничен лист. Следва да се отбележи, че в приложеното по делото копие-
снимка на документа е изрязано изписването на думите „болничен лист“ и
част от номерацията му, но от останалото съдържание, обхванато от
снимката, става ясно, че става въпрос именно за болничен лист за временна
нетрудоспособност. Същият е бил издаден на 21.02.2022 г. от доктор Н.Р. за
предоставяне на болничен за временна нетрудоспособност на подсъдимата, с
вписани три имена и ЕГН съобразно известните по делото лични данни, за
отпуск на 21.02.2022 г. Липсват отбелязвания на места в документа, а именно:
пол на пациента, ЛАК № и режим на лечение, но са били вписани като
причина за нетрудоспособността „общо заболяване“ и диагноза
„гастродуоденит, неуточнен“. Към жалбата е приложена и разпечатка на
положителен резултат от 21.02.2022 г. от тестване зa Covid-19, направено
също на 21.02.2022 г. Видно от вписаните в нея данни тестът е бил издаден на
подсъдимата с посочени три имена, ЕГН и дата на раждане, отговарящи на
известните по делото лични данни. Като дати на регистрация, на
пробовземане и резултат е посочена датата 21.02.2022 г., с отбелязване като
часове за същите – минути преди 16.00 часа.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е редовна и
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по
делото, която има интерес да обжалва първоинстанционния акт, и в
преклузивния за това срок, при спазване на изискванията на НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предвид предмета на производството и във връзка с направените от
защитата възражения в жалбата, както и приложените към нея доказателства,
настоящият състав намира, че се релевират съображения, обуславящи
различен от формирания от СРС извод.
Към момента на постановяване на обжалваното определение
подсъдимата е била с мярка за неотклонение „подписка“. Съгласно
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НПК „когато обвиняемият не се яви пред
съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си,
без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за
неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка по реда, предвиден в
този кодекс.“. Посочената разпоредба намира приложение и касателно
подсъдимия в съдебната фаза на процеса. В настоящия случай районният съд
е приел, че подсъдимата не се е явила в съдебно заседание от 21.02.2022 г. без
уважителни причини, като е отчел още и до момента демонстрираното
процесуално поведение на същата. Въззивният съд счита, че уважителни
причини за неявяването са били налице, доколкото се представят писмени
доказателства за влошено здравословно състояние на подсъдимата към датата
на провеждане на съдебното заседание.
Следва да се отбележи, че подсъдимата в действителност е
демонстрирала известно недобросъвестно поведение, като не е информирала
съда или поне защитника си преди началото на заседанието от 21.02.2022 г. за
3
невъзможността си да се яви в зала и конкретната причина за това. В съдебна
зала защитникът само е съобщил за възникнал проблем с детето . Въпреки
това предвид представения болничен лист от и за същата дата като тази на
съдебното заседание и положителния резултат за заболяване с Covid-19,
излязъл също на 21.02.2022 г. около час и половина след насрочения час на
заседанието, следва да се приеме, че са били налице достатъчно уважителни
причини от здравословно естество за отсъствието на подсъдимата с
непредвидим характер на възникването им, които да оправдаят поведението ѝ.
Оттам логично и адекватно е представянето на писмени доказателства в тази
насока към настоящата частна жалба, входирана на 22.02.2022 г., т.е. деня
след проведеното съдебно заседание и издаването на документите. Следва да
се посочи, че в действителност в болничния лист липсват отбелязвания за
пола на пациента, ЛАК № и режима на лечение, съставляващи реквизити,
които следва да се попълнят при съставянето му. Доколкото обаче тези
пропуски може да се дължат на техническа грешка при съставянето му и по
делото е представена резпечатка на положителен резултат от 21.02.2022 г. за
тестване за Covid-19, съдът счита, че са доказани твърденията на защитата в
жалбата за наличие на влошено здравословно състояние на подсъдимата.
Въззивният съд счита, че определението, с което мярката за
неотклонение на подсъдимата е била изменена, следва да бъде отменено, но
спрямо подсъдимата следва да продължи да бъде взета действащата до
момента мярка „подписка“. В този смисъл искането в жалбата подсъдимата да
бъде оставена без мярка е неоснователно. Посочената мярка отговаря на
целите на чл. 57 от НПК. Въззивният съд счита, че мярката „подписка“ не би
възпрепятствала лечението на подсъдимата или полагането на грижи за
детето . В жалбата не се посочват други нови обстоятелства, в т.ч. от
хуманитарно, социално или друго значимо за личността естество, които да
дерогират необходимостта или адекватността от взетата мярка „подписка“.
Въззивният съд счита, че посочената мярка е необходима за обезпечаване на
ритмичното развитие на производството и за дисциплиниране на подсъдимата
към спазване на добро процесуално поведение.
С оглед гореизложеното атакуваното определение на СРС за изменение
на мярката за неотклонение на подсъдимата С.М.С. от „подписка“ в
„задържане под стража“ следва да бъде отменено, като спрямо подсъдимата
следва да продължи да действа мярката за неотклонение „подписка“.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.02.2022 г., постановено по
НОХД № 13873 по описа за 2021 г. на СРС, НО, IX-ти състав, с което е била
изменена мярката за неотклонение на подсъдимата С.М.С., ЕГН **********,
от „подписка“ в „задържане под стража“.
ПОТВЪРЖДАВА действалата до момента спрямо подсъдимата С.М.С.,
ЕГН **********, мярка за неотклонение „подписка“.
4
Препис от определението да се изпрати на Криминална полиция –
СДВР – 03 Издирване и Началника на Затвора – гр. Сливен за сведение и
изпълнение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5