РЕШЕНИЕ
№ 1485
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330203765 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № Р-
10-361 от 17.05.2021 г., издадено от Комисията за финансов надзор /КФН/, с който на
„***“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х. Н.
Е, на основание чл. 221, ал. 8, т. 3, пр. I от Закона за публичното предлагане на ценни
книжа /ЗППЦК/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 5000 лева за нарушение на чл. 100о¹, ал. 1 вр. чл. 100т, ал. 1, изр. I, пр. II от
ЗППЦК.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва по същество осъществяването на състав
на административното нарушение, като сочи, че липсва закъснение за изпълнение на
законоустановеното нарушение поради въведеното извънредно положение в страната.
Излага съображения за отмяна на постановлението поради нарушение на принципа non
bis in idem. В съдебно заседание се представлява от процесуалния представител адв. Р,
който поддържа жалбата с наведените в нея аргументи и направеното искане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
поддържа законосъобразността от процесуална и материална страна на НП и моли да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и моли същото да бъде намалено до нормативно предвидения
минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „***“ АД притежавало статут на емитент по
смисъла на ЗППЦК и е вписано под № *** в регистъра на публичните дружества и
другите емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за
финансов надзор, воден от КФН. Като такова „***“ АД било адресат на нормите на
ЗППЦК и подзаконовите актове по прилагането му.
В качеството на емитент и лице изготвящо консолидиран финансов отчет /КФО/,
за „***“ АД съществувало задължение на основание разпоредбата на чл. 100о¹, ал. 1
вр. чл. 100т, ал. 1, изр. I, пр. II от ЗППЦК, да предостави на обществеността публично
уведомление за финансовото си състояние в срок до 30 дни от края на първото, третото
и четвъртото тримесечие. Като вид регулирана информация, съгласно нормата на чл.
100т, ал. 3 от ЗППЦК, публичното й разкриване е следвало да става чрез избрана от
дружеството информационна агенция или друга медия. За оповестяване на дължимата
информация пред обществеността дружеството използвало портал, достъпен на адрес
http://www.x3news.com. За третото тримесечие на 2020 г. задължението за публично
уведомление на обществеността за финансовото състояние изтичало на 30.10.2020 г.
В тази връзка Т. Н. С., на длъжност „***“ в дирекция „***“, управление „***“ в
***, извършил справка на интернет страницата на „***“ АД за емитенти, които
разкриват регулирана информация. В хода на проверката било констатирано, че „***“
АД не е изпълнило задължението си в срок до 30 дни от края на третото тримесечие на
2020 г. да предостави на обществеността публично уведомление за финансовото си
състояние за трето тримесечие на 2020 г. и по този начин е нарушило разпоредбите на
чл. 100о¹, ал. 1 вр. чл. 100т, ал. 1, изр. I, пр. II от ЗППЦК.
Предвид горното С. съставил срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № Р-06-941/04.12.2020 г., в който описал
изложените по-горе обстоятелства и приел, че дружеството е извършило
административно нарушение на чл. 100о¹, ал. 1 вр. чл. 100т, ал. 1, изр. I, пр. II от
ЗППЦК. Като дата на извършване на нарушението актосъставителят посочил
31.10.2020 г. и приел, че нарушението е извършено в гр. Пловдив.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. на основание
чл. 221, ал. 8, т. 3 от ЗППЦК.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на Т. Н. С. – актосъставител и от писмените доказателства по делото –
АУАН, писмо-покана за съставяне на АУАН, заверени копия на разпечатка от
интернет адрес http://www.x3news.com, разпечатка от интернет адрес http://www.bse-
sofia.bg, ведно със списък на емитенти и медии, разкриващи регулирана информация,
разпечатка от публичния регистър по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, оправомощителна
заповед.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят С. потвърждава установеното от него
непредставяне на обществеността в законоустановения срок от страна на дружеството
жалбоподател на уведомление за финансовото състояние на същото за третото
тримесечие на 2020 г. Финансовата информация била разкрита на обществеността на
16.11.2020 г., което се явявало след законоустановения срок. Актът бил съставен в
присъствието на представител на дружеството, след покана, изпратена на 03.12.2020 г.
2
и получена от дружеството на 04.12.2020 г.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и съответни на останалите доказателства, поради което им дава вяра
като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото
писмени доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, за което е представена
оправомощителна заповед, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и
43 от ЗАНН с участието на двама свидетели и представител на жалбоподател. В същия
е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена е
възможност на представителя на жалбоподателя за направи възражение в момента на
съставянето му, както и в тридневен срок след това и същият се е възползвал от това си
право.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът е на становище, че
правилно е квалифицирано бездействието на дружеството жалбоподател като
нарушение на разпоредба на чл. 100о¹, ал. 1 вр. чл. 100т, ал. 1, изр. I, пр. II от ЗППЦК.
Разпоредбата на чл. 100о¹, ал. 1 от ЗППЦК въвежда задължение за емитента да
разкрива публично уведомление за финансовото си състояние в срок до 30 дни от края
на първо, трето и четвърто тримесечие. Публичното разкриване на регулираната
информация се извършва от емитента чрез предоставянето й на комисията и на
обществеността, така както изисква нормата на чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК. Установи се
по безспорен и категоричен начин, че в 30-дневния срок от края на третото тримесечие
на 2020 г., т.е. до 30.10.2020 г. „***“ АД не е предоставило на обществеността
публично уведомление за финансовото си състояние за посоченото тримесечие. Това
си задължение дружеството е изпълнило след законоустановения срок, т.е. на
16.11.2020 г. Поради това съдът намира, че от събраните по делото доказателства
безспорно е установен фактът на извършено административно нарушение от страна на
дружеството жалбоподател.
Дружеството е годен субект на административнонаказателна отговорност,
доколкото несъмнено се установи, че е вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от
3
ЗКФН и притежава статут на емитент.
Правилно е посочена и датата на нарушението – 31.10.2020 г., който ден се явява
първия ден след изтичането на срока на изпълнение на задължението.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи на дружеството жалбоподател,
поддържани и от процесуалния му представител в съдебно заседание, че НП е
незаконосъобразно, тъй като дружеството е санкционирано повторно за едно и също
нарушение. По същество това е възражение за нарушение на принципа non bis in idem.
Жалбоподателя се позовава на обстоятелството, че е наказан и с НП № Р-10-
360/17.05.2021 г. за нарушение на чл. 100о¹, ал. 1 вр. чл. 100т, ал. 1, изр. I, пр. I от
ЗППЦК, за което на основание чл. 221, ал. 8, т. 3 от ЗППЦК на дружеството е
наложено отново административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000
лв. за това, че дружеството не е представило на КФН в срок до 30 дни от края на
третото тримесечие на 2020 г. публично уведомление за финансовото си състояние.
Съдът намира тези доводи за неоснователни, тъй като в случая се касае за две отделни,
независими едно от друго деяния, с които са осъществени съставите на две различни
нарушения на посочената разпоредба на чл. 100о¹, ал. 1 от ЗППЦК.
От разпоредбите на закона се установява, че публично дружество, в качеството
си на емитент по смисъла на закона, е задължено да разкрива публично уведомление за
финансовото си състояние в срок до 30 дни от края на първо, трето и четвърто
тримесечие. Разпоредбата на чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК регламентира, че емитентът е
длъжен да разкрива публично регулираната информация чрез предоставянето й на
комисията и на обществеността, т.е. закона регламентира две задължения на емитента,
а именно да разкрива публично посочената информация както на комисията, така и на
обществеността, като закона е посочил изрично начините по които това да бъде
извършено. Разпоредбата на чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК регламентира реда и начина, по
който се разкрива информацията на обществеността, а именно по начин, който
осигурява достигането й до възможно най-широк кръг лица едновременно и по начин,
който не ги дискриминира, като емитентът е длъжен да използва информационна
агенция или друга медия, която може да осигури ефективното разпространение на
регулираната информация до обществеността във всички държави членки. Съответно
чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК описва начина и реда, по който емитентът е длъжен на
разкрие информацията пред КФН - по електронен път, чрез изградена и поддържана от
КФН единната система за предоставяне на информация - еRegister. От това следва, че
законът регламентира два съвсем различни начина на обявяване и разкриване на
информацията /публично уведомление за финансовото си състояние/. Отделно от това
законодателят е въвел два различни адресанта на задължението – единият е КФН,
другият е обществеността. В този смисъл законът е установил две самостоятелни
задължения за представяне на информацията, а публичните дружества, каквото е
дружеството жалбоподател, са длъжни да я представят на два различни субекта, като
съответно законодателят е определил два различни начина, по които да стане това
представяне. Представянето на изискуемата информация е установено от законодателя
като самостоятелни задължения, изпълнението на едно от които, не изключва
изпълнението на другото, както и не възпрепятства прилагането на предвидената при
неизпълнение на едно от задълженията административнонаказателна
отговорност.Поради това съдът счита, че изложените доводи за двойно
незаконосъобразно санкциониране на дружеството за едно и също нарушение, са
неоснователни. Касае се за две кумулативни задължения, регламентирани в обща
правна норма, неизпълнението на всяко от които, с оглед разпоредбата на чл. 18 от
ЗАНН, съставлява самостоятелно основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. В този смисъл Решение № 7362 от
4
17.06.2021 г. по адм. д. № 4217/2021 г. на ВАС, VII отделение.
Съдът не споделя и направеното възражение за неизтекъл срок предвид
въведеното в страната извънредно положение. Спирането на сроковете по време на
извънредното положение има за цел да се преустанови физическото присъствие на
лицата при изпълнение на дадено задължение, докато в случая вмененото на
жалбоподателя задължение по чл. 100о¹, ал. 1 от ЗППЦК се изпълнява единствено и
изцяло по електронен път и предвид това задължението следва и може да бъде
изпълнено в законоустановения срок за това.
Що се отнася до оплакването, че член на ръководния орган на дружеството е
имал лични проблеми, свързани със заболяване на близък, съдът намира същото за
неоснователно и недоказано. Всяко едно дружеството е длъжно да организира така
дейността си така, че да изпълнява законовите изисквания, като това е въпрос на
вътрешна организация и в този смисъл санкционираното дружество като юридическо
лице е можело да упълномощи друг да извърши изискуемото по закон действие.
В случая отговорността на „***“ АД е безвиновна, обективна и при преценката
дали е извършено нарушение наказващия орган не следва да взема предвид наличието
или липса на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. Единствено и
достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност е
установяване на поведение, което представлява нарушение на законови задължения,
поради което съдът, счита, че наказващия орган е действал законосъобразно,
квалифицирайки извършеното от дружеството като административно нарушение. С
оглед на това не следва да се изследва нарушението от субективна страна.
По наложената санкция и приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН
Преди всичко следва да се отбележи, че правилно е определена санкционната
норма на чл. 221, ал. 8, т. 3 от ЗППЦК. Тя предвижда за нарушения по ал. 1, т. 3 - от
5000 до 10 000 лв., а това именно са тези по чл. 100о¹, ал. 1 вр. чл. 100т, ал. 1, изр. I, пр.
II от ЗППЦК, така както е описано в обстоятелствената част на наказателното
постановление. Така определено наказанието съответства на критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които
е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Макар обаче формално да е налице нарушение на установения със ЗППЦК ред,
съдът направи извод, че деянието, осъществено от дружеството жалбоподател се явява
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна
отговорност. Действително нарушението е сериозно с оглед интересите на
акционерите на дружеството, за което законодателят е включил високата обществена
опасност на деянието в размера на налаганите санкции, но това не е основание за
неприлагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
5
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай, въпреки че става въпрос за нарушаване на отношения,
касаещи финансовата стабилност на дружеството и неговите акционери, съдът намира,
че самото деяние разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които
обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Макар и извън законоустановения срок,
дружеството е представило на обществеността публично уведомление за финансовото
си състояние в един кратък срок от седемнадесет дни след изтичане на срока за
изпълнение на задължението по чл. 100о¹, ал. 1 вр. чл. 100т, ал. 1, изр. I, пр. II от
ЗППЦК, по своя инициатива и преди органите по финансов надзор да са предприели
действия по проверка, съставяне и предявяване на АУАН. Продължителността на
забавата при изпълнението на обвързаното със срок задължение е критерий за степента
на укоримост на противоправното поведение, а в случая забавата е била прекратена в
кратък срок на закъснение, доброволно и по почин на дружеството. Наред с това по
делото липсват данни за предходни нарушения от същия вид, установени с влязло в
сила наказателно постановление, както и не са налични данни разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на дружеството жалбоподател и същото да
е предупреждавано, че при повторно извършване на същото по вид административно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Няма и доказателства за
косвени неблагоприятни последици, настъпили спрямо трети лица. Не на последно
място, предвиденото за процесното нарушение административно наказание –
имуществена санкция в размер на 5000 лв., макар да отговаря на критериите на закона
според предвидената в ЗППЦК индивидуализация, се явява неоправдано висока, с
оглед горепосочените смекчаващи обстоятелства. Целта на административното
наказание е не да санкционира самоцелно, а да обезпечи регламентирания
законосъобразен ред, при който частната и генерална превенции не могат да бъдат
израз на несъразмерно санкциониране. Конкретно наказващият орган е следвало да
отправи писмено предупреждение във връзка с констатираното нарушение и да го
преквалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Предвид на горното, обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1
от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя. Разноски по делото
представлява единствено адвокатското възнаграждение, но не и недължимо платена от
жалбоподателя държавна такса за обжалване на наказателното постановление.
Последният претендира сторени такива в размер на 750 лв., за което е представил
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението е
изплатено в брой и с включено ДДС.
Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от
въззиваемата страна, което настоящият състав намира за основателно. Като съобрази
предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, извършените
процесуални действия, както и имуществения интерес съдът намира, че справедливият
размер на адвокатско възнаграждение, който е съобразен и с разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 3 вр. чл. 18 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 696 лв. Тази сума следва да бъде заплатена от въззиваемата
страна.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Р-10-361 от 17.05.2021 г., издаден от
Комисията за финансов надзор, с което на „***“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***“, ***, представлявано от Х. Н. Е, на основание чл. 221, ал. 8, т. 3,
предложение първо от Закона за публичното предлагане на ценни книжа е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 лева за
нарушение на чл. 100о¹, ал. 1 вр. чл. 100т, ал. 1, изр. I, пр. II от ЗППЦК.
ОСЪЖДА Комисията за финансов надзор да заплати на „***“ АД с ЕИК ***
сумата в размер на 696 /шестстотин деветдесет и шест/ лева, представляваща сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава XII от АПК
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7