Р Е Ш
Е Н И Е
№ 37
гр. В. 13.06.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОС- В, гражданско отделение, в открито
заседание на тринадесети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:В.М.
с
участието на секретаря А.А. и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В.М. гр дело № 372 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на 1.Ц.Т.Г. ЕГН : ********** *** и съдебен адрес по
молбата
2.Т.В.Т.-ЕГН
: **********-***
3.В.В.Г.-
ЕГН : ********** *** като ищци в производството по настоящето дело на
мястото на починалата М.В.М.,*** против ЗК „Л.И.“ АД гр.С., с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.432 от КЗ и цена на иска 200 000 лв., предявен като частичен от 250 000 лв. за причинени неимуществени
вреди от смъртта на В. Т.Г., загинал в резултат на процесното ПТП.
Поддържа се, че В. Т.Г. е
починал в следствие на настъпило ПТП на 17.07.2018г., като лицето Г.Н.Г.
управлявайки л.а. „Ф.Ш.“ с рег.№ *МС е нарушил правилата за движение по
пътищата, като е навлязъл в лявата пътна лента и е блъснал челно насрещно
движещия се л.а. „Т.П.“ с рег.№*, управляван от водача Е.В.В., при който като
пътник се е возил наследодателя на ищеца и в следствие на удара е починал.
Поддържа, че По случая е образувано
НОХД №171/2020 г. по описа на Окръжен съд – В., водено срещу Г.Н.Г. за престъпление
по чл. 343, ал.4, врс.чл.343, ал.З, б. „б“, врс.ал.1, врс.чл.342, ал. 1 от НК,
врс.чл.20, ал.1 и чл.16, ал 1, т1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗдВП.
Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда от
20.09.2021 г„ с която водача на увреждащия лек автомобил е признат за виновен
по повдигнатото му обвинение .
Посочва се като причина за ПТП
нарушаване на правилата на ЗДвП на водача Г.Н.Г..
Ищецът поддържа, че управляваният от
него автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на
валидност 1г., считано от 09.07.2018г. По силата на договора за застраховка
застрахователя покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица в размер на 10 000 000лева.
Ищецът поддържа, че е
изпълнил разпоредбите на кодекса на застраховането, предявил е претенцията си
заплащане на обезщетение, представил е всички документи с които разполага, но
застрахователя не се е произнесъл в законноустановения срок.
В исковата молба се описват
обстоятелствата, които касаят претенцията за неимуществени вреди, като е
поискано ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 000
лева, като частичен от 250 000 лв, за причинените неимуществени вреди от смъртта на нейния син В.
Т.Г., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от 16.08.2018г. до
окончателното му изплащане включително и разноските по делото.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се оспорва допустимостта на предявения иск като се поддържа,
че не са налице предпоставките по чл.380, ал.3 вр.с чл.432 от КЗ. Поддържа, че
ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, но е представил недостатъчни документи за
установяване на обстоятелствата, при които се е осъществил транспортния
инцидент и установяване наличието на деликт, поради което са му били дадени
указания да попълни преписката с още документи, но ищецът не е представил
такива и не е изпълнил задълженията си по чл.492, ал.2 от КЗ. Поддържа се, че
след като чл.498, ал.3 от КЗ е обвързан по допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя, като се касае за рекламационен срок, въведен за
намаляване на съдебните производства по този вид спорове, а рекламационното
производство не е било изпълнено по обем, поради непредставяне на необходимите документи
от заявителя и на това основание предявения иск е недопустим.
В отговора се съдържа
становище по основание на исковата претенция, като се оспорва твърдението на
ищеца за настъпили вреди по причина от виновното противоправно поведение на
водача на л.а. „Фолксваген Шаран“ и след като вината е задължителен елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, същата следва да е установена по
безспорен начин.
В отговора са оспорени
обстоятелствата за настъпване на риск, покрит от застрахователния договор,
механизма на ПТП, конкретните данни за фактическата обстановка от която се е
осъществило процесното ПТП, както и твърдението, че заявените в исковата молба
вреди са настъпили в пряка и непрекъсната причинно-следсвена връзка от
осъществяване механизма на транспортния инцидент, като се твърди изключителен
принос на пострадалия за настъпване на травмите поради допуснати от същия
нарушения на установения по ЗДвП правила.
Посочва се, че пострадалия не е поставил
обезопасителен колан по време на превоза. Посочва се че според ответника
пострадалия е съпричинил неимуществените вреди тъй като е знаел, че се намира в
автомобил който е бил управляван от водач под влияние на алкохол и наркотици.
Оспорена е претенцията за неимуществени
вреди и по размер, както и претенцията за присъждане на законната лихва като
неоснователна.
По искане на ответната страна, по
делото е конституиран като трето лице
помагач от страната на отв.Г.Н.Г., който е подал писмен отговор на исковата
молба, в който поддържа че прекият иск е недопустим поради неуреждане и
неизпълнение докрай на процедурата за извънсъдебно уреждане на
взаимоотношенията между страните. Поддържа,
че произшествието е по изключителна вина на водача Е. В., който е управлявал
след употреба на алкохол, довело до грубо нарушаване на правилата за движение.
Третото лице помагач е представило допълнително становище, в
което поддържа отговора на ответника, като заявява че своевременно е уведомил
ответника за настъпилото ПТП и че не е
управлявал автомобила си след употреба на алкохол.
По делото са представени писмени
доказателства, които са приети от съда, както са допуснати посочени гласни
такива, а именно разпит на свидетели, като е указано разпределение на доказателствената
тежест. Ищецът е представил препис от писмени доказателства събрани при
провеждането на ДП, заключения на химическо изследване, АТЕ, фотоалбум, СМЕ.
Пред Ос-В., по настоящето дело
са допуснати САТЕ и СМЕ .
ВОС, като взе предвид постъпилата искова претенция,
становището на ответната по делото страна и на третото лице помагач, прие за
установено следното от фактическа страна : Ищцата М.В.М.,***
е майка на починалия,
вследствие на ПТП В. Т.Г., на 51 години.
По време на
настоящият процес е настъпила смъртта на ищцата и са конституирани нейните
наследници :1.Ц.Т.Г. ЕГН
: ********** *** и съдебен адрес по молбата
2.Т.В.Т.-ЕГН
: **********-***
3.В.В.Г.- ЕГН : ********** *** като ищци в производството по настоящето дело.
Установи се по делото , че на
17.07.2018 г. около 00:40 часа на път 1-1 / Е-79/ при км 67+000 е настъпило
ПТП, при което л.а. „Ф.Ш.“ с рег.№*, управляван от Г.Н. ***, ЕГН: ********** е
нарушил правилата за движение по пътищата, като при пътна маркировка забранена
за пресичане „М1“, навлиза в лявата пътна лента и блъска челно насрещно
движещият се л.а. „Т.П.“ с рег.№*, управляван от водача Е.В.В., в резултат на
което настъпва ПТП. Вследствие на инцидента са причинени телесни увреждания на
водача на л.а. „Т.П.“ и е причинена смъртта на В. Т.Г., който е бил пътник,
возещ се на предната дясна седалка до водача на автомобила.
За увреждащия л.а „Ф.Ш.”
с рег. №* , управляван от водача Г.Н.Г., има сключена застраховка “ГО”, з.п.№ */08.07.2018г.,
със срок на валидност една година, считано от 09.07.2018 г. до 08.07.2019 г.
със ЗК „Л.И.” АД, гр. С.
По силата на
този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС в размер на 10 420 000 лв. Безспорно се доказа наличието на валиден застрахователен договор, сключен с ответника
за процесния автомобил, с оглед на което претенцията е доказана по основание.
Установи се по
делото от СМЕ на труп №*/2018г., която по съществото си представлява протокол
за аутопсия, че смъртта на пострадалия В. Т.Г. е пряка и непосредствена
последица от получените в резултат на процесното ПТП травматични увреждания.
За установяване механизма на процесното ПТП и във
връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, в хода на делото бяха допуснати и приети АТЕ, изготвени от вещите лица
инж.Р.И. и инж.О.В., СМЕ, изготвена от вещото лице д-р И. К., а също така бяха
разпитани свидетелите Е. В. и П.Г..
Видно от заключенията на АТЕ, механизма за настъпване на ПТП е следният: На
17.07.2018 г. около 00:30 часа л.а. „Ф.Ш.“ с рег.№* , управляван от Г.Н.Г. се
движел по път Е-79 в посока от гр.В. към гр.М. със скорост от около 87 км/ч.
По същото време, по същия път, но в срещуположна посока се движел л.а. „Т.П.“
с рег.№*, управляван от водача Е.В.В., със скорост от около 71 км/ч.
Наближавайки км.67+000
на праволинеен участък от пътя, на който лекия автомобил „Ф.Ш.“ е спускал, а
л.а.“Т.П.“ е изкачвал надлъжен наклон от 2%.
Малко преди да достигнат
мястото на разминаване, когато са се намирали на около 22 метра един от друг,
лекия автомобил „Ф.Ш.“ рязко е завил на ляво и се е блъснал челно, ексцентрично
в предната част на л.а. „Т.П.“.
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, без наличие на
мъгла, валежи от дъжд и др.причини, които да намалят видимостта на възприемане
на двамата водачи за ситуацията на пътя.
В резултат на удара, поради чувствителната разлика в количествата на
движение на двата автомобила, л.а.“Т.П.“ е променил посоката си на движение,
като се е повърнал назад, завъртял се е на около 45 градуса по посока на
движението на часовниковата стрелка и изминавайки около 6.10 метра от мястото
на удара се е установил косо на платното за движение.
Лекият автомобил „Ф.Ш.“
се е установил в лентата за насрещно движение и частично върху левия банкет.
Вещите лица са посочили, че причината за настъпилото произшествие е
внезапното навлизане на л.а.“Ф.Ш.“ в лентата за насрещно движение. Същото е в
резултат на недостатъчен и адекватен контрол при управлението на автомобила от
страна на водача му, вследствие на което автомобилът е изгубил устойчивото си
праволинейно движение в собствената пътна лента по посока на движението си,
навлизайки в срещуположната пътна лента.
Според вещото лице инж. В. в условията на произшествието, водачът на лекия
автомобил „Ф.Ш.“ е бил длъжен да се движи единствено в собствената си пътна
лента в права посока, при което му е било забранено да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение.
Видно от АТЕ, пострадалият В. Г. е бил пътник на предната дясна седалка в
л.а.“Т.П.“ и тялото му е намерено в купето на автомобила притиснато, което е
наложило да бъде извадено с помощта на специализирана техника от служители на
РСПБЗН-Б.
Видно от заключението на СМЕ, причината за смъртта на В. Г. е СЪЧЕТАНА
ТРАВМА.ТРАВМАТИЧНО ХЕМОРАГИЧЕН ШОК, настъпила вследствие на черепно-мозъчна
травма, вътрешни кръвоизливи, множество счупвания в областта на опорно-двигателния
апарат.
Според заключенията на АТЕ, автомобилът, в който се е возел като пътник
пострадалия е оборудван с 5 бр. триточкови инерционни колани-за всеки пътник и
водач по един.
Вещите лица са посочили, че предпазните колани са полезни и ефективни при
произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч-когато вътрешната част на
купето на автомобила не се деформира. В случая произшествието е настъпило при
сумарна скорост на движение на двата автомобила при челния сблъсък от 158 км/ч.
При такава скорост практически е невъзможно да се отговори на въпроса за
степента на ограничаване на инерционния интензитет и последствията от ПТП.
В проведеното осз. на 26.02.2019г. вещото лице инж.И. уточни, че
предпазния колан е неефективно, защото има деформации на купето откъм
страната на пътника, и независимо дали той е бил или не е бил с предпазен
колан, ударът в арматурното табло е бил неизбежен.
Според вещото лице в случая предпазния колан би предпазил пострадалия само,
ако нямаше деформация на купето и ако скоростта при удара е била по-ниска от 60
км/ч.
В проведеното осз. на 14.05.2019г. вещото лице инж.В. уточни, че при
сумарна скорост на двете превозни средства от 158 км/ч коланът няма ефективно
действие, тъй като ситуацията е равносилна на удар в неподвижна преграда. При това положение телата отиват напред и наляво, по посока на удара. При
тази скорост не може да се установи с коя част се е ударил пострадалия при
наличните деформации на автомобила.
По делото е разпитан свидетелят Е. В., който заяви, че е бил водач на
л.а.“Т.П.“ при настъпването на инцидента. Свидетелят каза, че на 17.07.2018г.
се прибирали с починалия от гр.С., като В. се возел като пътник на предната
дясна седалка до водача на автомобила и пътувал с поставен предпазен колан.
Свидетелят каза също, че произшествието настъпило през нощта, на суха пътна
настилка и прав пътен участък, в района на с.Р. Ударът настъпил челно, в
лентата за движение на л.а.“Т.П.“, който се движил правомерно в собствената си пътна
лента.
Видно от показанията на свидетелят П.Г., същият не е очевидец при
настъпването на ПТП, тъй като работи в СМП-гр.Д. и е пристигнал на мястото на
инцидента след подаването на сигнала за помощ. Свидетелят заяви, че при
пристигането си на местопроизшествието пострадалия В.Г. бил на носилка, извън
автомобила, в който се превозвал, т.е. свидетелят няма информация дали
пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан.
По делото са представени писмени
доказателства, които са приети от съда, както са допуснати посочени гласни
такива, а именно разпит на свидетели, като
е указано разпределение на доказателствената тежест. Ищецът е представил
препис от писмени доказателства събрани при провеждането на ДП, заключения на
химическо изследване, АТЕ, фотоалбум, СМЕ.
Пред Ос-В., по настоящето дело
са допуснати САТЕ и СМЕ . При така установената фактическа обстановка, ВОС, намира от правна страна
следното :
Предявените искове са с правно основание чл. чл. 432,
ал. 1 от КЗ. във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи
първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са
налице – данни за предявена писмена претенция на ищецът и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на
процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество на предявените искове:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "ГО". Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното
поведение на виновния водач, 3. /претърпените неимуществени вреди и 4. /
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.
/ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно
транспортно произшествие. На 17.07.2018 г. около 00:40 часа на път 1-1 / Е-79/ при км 67+000 е
настъпило ПТП, при което л.а. „Ф.Ш.“ с рег.№* , управляван от Г.Н. ***, ЕГН: **********
е нарушил правилата за движение по пътищата, като при пътна маркировка забранена
за пресичане „М1“, навлиза в лявата пътна лента и блъска челно насрещно
движещият се л.а. „Т.П.“ с рег.№*, управляван от водача Е.В.В., в резултат на
което настъпва ПТП. Вследствие на инцидента са причинени телесни увреждания на
водача на л.а. „Т.П.“ и е причинена смъртта на В.Т.Г., който е бил пътник,
возещ се на предната дясна седалка до водача на автомобила. В тази връзка,
предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, по делото е доказано извършеното деяние,
неговата противоправност, вината на дееца и съставомерния противоправен
резултат, настъпил в причинна връзка с извършеното деяние.
В хода на наказателното
производство е установено, че техническата причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача Г.Н.Г., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато пътното превозно
средство, което управлявал и на пътно платно е двупосочно движение, навлязъл и
се движил в лентата за насрещно движение, неправомерно пресичайки единичната
непрекъсната линия М1, разделяща платното за движение на две пътни ленти.
С оглед на това, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието
на водача на лекия автомобил Г.Г. и настъпилите обществено опасни последици -
причинената смърт на В.Т.Г..
За увреждащия л.а „Ф.Ш.” с рег. №*, управляван от водача Г.Н.Г., има
сключена застраховка “ГО”, з.п.№ */08.07.2018г., със срок на валидност една
година, считано от 09.07.2018 г. до 08.07.2019 г. със ЗК „Л.И.” АД, гр. С.
За установяване механизма на процесното ПТП и във
връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, в хода на делото бяха допуснати и приети АТЕ, изготвени от вещите
лица инж.Р.И. и инж.О. Б., СМЕ, изготвена от вещото лице д-р И. К., а също така
бяха разпитани свидетелите Е.Б. и П.Г..
Видно от заключенията на
АТЕ, механизма за настъпване на ПТП е следният: На 17.07.2018 г. около 00:30
часа л.а. „Ф.Ш.“ с рег.№*, управляван от Г.Н.Г. се движел по път Е-79 в посока
от гр.В. към гр.М. със скорост от около 87 км/ч.
По същото време, по същия
път, но в срещуположна посока се движел л.а. „Т.П.“ с рег.№*, управляван от
водача Е.В.В., със скорост от около 71 км/ч.
Наближавайки км.67+000
на праволинеен участък от пътя, на който лекия автомобил „Ф.Ш.“ е спускал, а
л.а.“Т.П.“ е изкачвал надлъжен наклон от 2%.
Малко преди да достигнат
мястото на разминаване, когато са се намирали на около 22 метра един от друг,
лекия автомобил „Ф.Ш.“ рязко е завил на ляво и се е блъснал челно, ексцентрично
в предната част на л.а. „Т.П.“.
Произшествието е
настъпило в тъмната част на денонощието, без наличие на мъгла, валежи от дъжд и
др.причини, които да намалят видимостта на възприемане на двамата водачи за
ситуацията на пътя.
В резултат на удара,
поради чувствителната разлика в количествата на движение на двата автомобила,
л.а.“Т.П.“ е променил посоката си на движение, като се е повърнал назад,
завъртял се е на около 45 градуса по посока на движението на часовниковата
стрелка и изминавайки около 6.10 метра от мястото на удара се е установил косо
на платното за движение.
Лекият автомобил „Ф.Ш.“
се е установил в лентата за насрещно движение и частично върху левия банкет.
Вещите лица са посочили,
че причината за настъпилото произшествие е внезапното навлизане на л.а.“Ф.Ш.“
в лентата за насрещно движение. Същото е в резултат на недостатъчен и адекватен
контрол при управлението на автомобила от страна на водача му, вследствие на
което автомобилът е изгубил устойчивото си праволинейно движение в собствената
пътна лента по посока на движението си, навлизайки в срещуположната пътна
лента.
Според вещото лице инж. В. в условията на произшествието, водачът на лекия
автомобил „Ф.Ш.“ е бил длъжен да се движи единствено в собствената си пътна
лента в права посока, при което му е било забранено да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение.
Видно от АТЕ, пострадалият В. Г. е бил пътник на предната дясна седалка в
л.а.“Т.П.“ и тялото му е намерено в купето на автомобила притиснато, което е
наложило да бъде извадено с помощта на специализирана техника от служители на
РСПБЗН-Б.
Видно от заключението на СМЕ, причината за смъртта на В. Г. е СЪЧЕТАНА
ТРАВМА.ТРАВМАТИЧНО ХЕМОРАГИЧЕН ШОК, настъпила вследствие на черепно-мозъчна
травма, вътрешни кръвоизливи, множество счупвания в областта на
опорно-двигателния апарат.
Според заключенията на АТЕ, автомобилът, в който се е возел като пътник
пострадалия е оборудван с 5 бр. триточкови инерционни колани-за всеки пътник и
водач по един.
Вещите лица са посочили, че предпазните колани са полезни и ефективни при
произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч-когато вътрешната част на
купето на автомобила не се деформира. В случая произшествието е настъпило при
сумарна скорост на движение на двата автомобила при челния сблъсък от 158 км/ч.
При такава скорост практически е невъзможно да се отговори на въпроса за
степента на ограничаване на инерционния интензитет и последствията от ПТП.
В проведеното осз. на 26.02.2019г. вещото лиие инж.И. уточни, че
предпазния колан е неефективно, защото има деформации на купето откъм
страната на пътника, и независимо дали той е бил или не е бил с предпазен
колан, ударът в арматурното табло е бил неизбежен.
Според вещото лице в случая предпазния колан би предпазил пострадалия само,
ако нямаше деформация на купето и ако скоростта при удара е била по-ниска от 60
км/ч.
В проведеното осз. на 14.05.2019г. вещото лице инж.В. уточни, че при
сумарна скорост на двете превозни средства от 158 км/ч коланът няма ефективно
действие, тъй като ситуацията е равносилна на удар в неподвижна преграда. При това положение телата отиват напред и наляво, по посока на удара. При
тази скорост не може да се установи с коя част се е ударил пострадалия при
наличните деформации на автомобила.
По делото е разпитан свидетелят Е. В., който заяви, че е бил водач на
л.а.“Т.П.“ при настъпването на инцидента. Свидетелят каза, че на 17.07.2018г.
се прибирали с починалия от гр.София, като В. се возел като пътник на предната
дясна седалка до водача на автомобила и пътувал с поставен предпазен колан.
Свидетелят каза също, че произшествието настъпило през нощта, на суха пътна
настилка и прав пътен участък, в района на с.Р. Ударът настъпил челно, в
лентата за движение на л.а.“Т.П.“, който се движил правомерно в собствената си
пътна лента.
Видно от показанията на свидетелят П.Г., същият не е очевидец при
настъпването на ПТП, тъй като работи в СМП-гр.Д. и е пристигнал на мястото на
инцидента след подаването на сигнала за помощ. Свидетелят заяви, че при
пристигането си на местопроизшествието пострадалия В. Г. бил на носилка, извън
автомобила, в който се превозвал, т.е. свидетелят няма информация дали
пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан.
С оглед на изложеното, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия е неоснователно и недоказано. Ответникът не можа при пълно и
главно доказване да докаже, че пострадалия е извършил нарушения, които са в
пряка причинно-следствена връзка и са довели до настъпване на вредоносния
резултат.
По делото безспорно се доказа от приетите АТЕ и от показанията на
свидетелят Е. В., както и събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, че причина за настъпване
на ПТП е внезапното навлизане на л.а.“Ф.Ш.“ в лентата за насрещно движение.
Същото е в резултат на недостатъчен и адекватен контрол при управлението на
автомобила от страна на водача му, вследствие на което автомобилът е изгубил
устойчивото си праволинейно движение в собствената пътна лента по посока на
движението си, навлизайки в срещуположната пътна лента, с което е
допуснато нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „ водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства които управляват“
и по чл. 16,ал.1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който „на пътното платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне“, като
загубил контрол над управлявания от него автомобил и внезапно навлязъл в
лентата за насрещно движение, неправомерно пресичайки единичната непрекъсната
линия М1, разделяща платното за движение на две пътни ленти.
По делото не се събраха доказателства за
извършени от пострадалия нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради
всичко горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като не се установиха нарушения извършени от него, които да са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.По
делото не се събраха доказателства за извършени от пострадалия нарушения на
правилата за движение по пътищата. Поради всичко горепосочено, в случая не може
да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като не се установиха
нарушения извършени от него, които да са в пряка причинно- следствена връзка с
настъпване на вредоносния резултат.
Относно възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия, поради непоставен предпазен колан, категорично се доказа от събраните
в хода на наказателното производство доказателства, от заключенията на АТЕ и от
показанията на свидетеля Е. В., че: 1/ загиналия е пътувал като пътник на
предня дясна седалка в л.а.“Т.П.“ с поставен предпазен колан; 2/ видно от
заключенията на АТЕ, че общата сумарна скорост на двата автомобила към момента
на удара е била около 158 км/ч, а ноторно известно от практиката е. че
предпазния колан има ефективно сила на удара смъртоносните увреждания са
неизбежни, независимо дали пътника е бил с или без предпазен колан, т.е. действието
на предпазният колан при такъв удар е неефективно и няма превантивно действие;
3/ видно от направените уточнения от вещите лица инж. Р.И. и инж.О.В. в
проведените осз. на 26.02.2019г. и на 14.05.2019г., в конкретния случай
колана е неефективен и без значение, тъй като има деформации на купето от
страната на пътника, при което удара е бил неизбежен и колана няма никаква
роля.
В тази връзка са решение .
№63/08.12.2021г. по гр.д.№548/2020г. на ВОС на настоящият съдебен състав;
решение № 4401/2018г. по
гр.д.№9624/2015г. на ГО 1-21 с-в на СГС, потвърдено с решение №449/2019г. на
САС, ГО 14 с-в; решение № 617 от 10.03.2020 г. по в.г.д. № 4873/2019 г. на
Софийски апелативен съд, ГО.
В подкрепа на горните изводи
са данните по делото, че тялото на загиналия е било притиснато в купето на
автомобила и е извадено с помощта на специализирана техника. За да е налице
принос на увреденият е необходимо не само извършените от него действия да
нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причина връзка с
настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Самият
факт на непоставянето на предпазен колан не е съпричиняващ фактор.
Относно възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалия, тъй като е приел да се вози в автомобил, управляван от
водач, който е употребил алкохол, това възражение
на ответника категорично не се доказа в хода на производството. Видно от
приложеният и приет по делото протокол за химическо изследване на кръвта на
водача Е. В., че в кръвта му не е имало наличие на алкохол.
Поради всичко горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от
страна на пострадалия, тъй като не се установиха нарушения, които да са в пряка
причинно- следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.
Изводите относно телесните увреждания на загиналия и наличието на
обезопасителен колан, направени в изготвената по делото СМЕ на д-р И. К., не
следва да се кредитира от съда при постановяване на решението му предвид на
това, че: 1/ не кореспондира с останалите доказателства, събрани в хода на
производството, както и с доказателствата от наказателното производство,
приключило с влязла в сила присъда; 2/ видно от разпита му в осз. на
14.05.2019г. е, че при изготвяне на заключението вещото лице не е било
запознато с аутопсионния протокол на пострадалия и не знае в коя част на тялото
са травмите на загиналия, т.е. заключението не почива върху обективни данни,
предвид на което е оспорено в осз. и не следва да се кредитира от съда.
За да е налице принос на увреденият е необходимо не само извършените от
пострадалият действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са
в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е
тяхно следствие. В тази връзка РЕШЕНИЕ № 167 ОТ 27.10.2016 Г. ПО Т. Д. №
1599/2015 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС: при преценка за съпричиняване на
настъпилите в резултат на птп вреди следва да се отчита не само факта на
извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по
пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. разрешение, което възпроизвежда въведеното с ппвс № 17/1963 г.
правило, за приемане съпричиняване само с оглед безспорно установен обективен принос
на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, независимо дали
поведението му съставлява или не нарушение на закона за движение по пътищата.
По
отношение размерът на причинените
неимуществени вреди .
За установяване на причинените неимуществени вреди на
в хода на делото бяха разпитани свидетелите Л.С. и Ц.Г., съответно брат и син
на ищцата, а също така бяха събрани писмени доказателства, беше допусната и
изслушана съдебно- психологическа експертиза, изготвена от психолога В.Д..
Видно от разпита на свидетелят С.,
се установява, че същият е вуйчо на загиналия и постоянно е контактувал
с него и семейството му. Свидетелят каза, че първоначално загиналия работел в
предприятие „Р.“, а впоследствие станал помощник треньор по бокс на детския
отбор в гр.В., занимавал се активно със спортна дейност. В последните години
преди смъртта си имал семеен бизнес с брат си. Починалият се ползвал с добро
име в обществото, имал прекрасни отношения със семейството си. Свидетелят каза,
че В. живеел в едно домакинство с родителите си и семейството на брат му, а
след смъртта на баща му станал глава на семейството, всички разчитали на него и
бил опора на майка си, която тежко преживяла смъртта на съпруга си. Между
ищцата и починалия съществували много добри отношения като майка и син, той се
грижил много за нея. Свидетелят каза, че ищцата приела много тежко смъртта на
сина си, много страдала и отключила психическо заболяване, за което се наложило
да посещава специалист-психиатър и да пие лекарства, не можела да се
възстанови, а състоянието й се влошавало . Често обърквала внука си с починалия
си син и го наричала с името В. Всяка събота посещава гроба на загиналия и
спазва традициите, свързани със смъртта му.
Видно от разпита на свидетелят Г., същият е брат на починалия В. Г. и бил с
него в болницата, непосредствено след настъпване на катастрофата до смъртта му.
Свидетелят каза, че живеел съвместно в едно домакинство с брат си и родителите
си преди смъртта му. Починалият бил добър и работлив човек, имал спортна
кариера като боксьор. Завършил спортно училище, състезавал се и получил спортни отличия, имал успехи и
медали, работил като треньор в гр.В.
След смъртта му М. посещавала психиатър, тъй като била съсипана и
депресирана, често се обърквала й наричала внука си с името В. Свидетелят каза,
че всяка събота заедно с ищцата посещават гроба на починалия и спазват
традициите, свързани със смъртта му.
По делото са приложени и приети писмени доказателства-амбулатории листи от
проведени прегледи при специалист-психиатър, от които е видно, че след смъртта
на сина й, ищцата е направила няколкократни консултации и лечение по повод на
преживяна от нея психотравма свързана със смъртта на сина й В., за което й е
поставена диагноза: Умерено тежък депресивен епизод; Леко разстройство на познавателните
способности.
От приетата по делото
Епикриза ИЗ №*/2020 г. на МБАЛ-В. е видно, че през 2020г. М.М. е провела болнично лечение в отделението
по Психиатрия на болницата с диагноза: Биполярно афективно
разстройство-сегашен епизод смесено протичане, психоорганичен синдром.
Видно от заключението на СПЕ, към момента на освидетелстването М. е била със сериозно увредено психично
състояние, неспособна да се грижи сама за себе си.
Посочено е, че Биполярното афективно разстройство се
провокира при конкретни обстоятелства, включително травматично събитие, каквото
в загубата на дете. Същото е изключително травмиращо събитие и отражението
на такава травма зависи от набор ресурси за справяне, с които индивида
разполага.
В проведеното осз. на 18.02.2022г. вещото
лице- психолога В.Д. уточни, че е направила събеседване с първоначалната
ищца, като е използвала изцяло метода „наблюдение“, тъй като ищцата била
напълно неконтактна и неадекватна. Състоянието й се дължало на дълбоко
психическо нарушение.
По делото са представени и приети удостоверение за постоянен адрес на
починалия и копие от личната карта на ищцата, от които е видно, че до смъртта
на В. Г. той е живял в едно и също домакинство и на един и същ адрес с майка си
в гр.В. , а именно: гр.В., жк.“В.“*, вх.*, ет.*, ап.*.
По делото са представени и приети писмени доказателства-трудов договор,
предложение и 2 бр.характеристики, от които е видно, че загиналия е имал
спортна кариера като боксьор, завършил е спортно училище, възпитаник на
видинската школа по бокс, бил е възпитан и трудолюбив човек, тих и скромен,
ползвал се е с добро име в обществото и сред колегите си. Същият е работил като
помощник-тренъор по бокс към ДФС“Б.“-В., всеотдаен в работата си, находчив и
инициативен млад човек.
М.В.М. е майка на загиналия, изключително тежко преживяла смъртта на своя
син. Починалият е бил мъж на 51 г., в работоспособна възраст, работещ и активен
човек, в добро здравословно състояние.
С
причинената смърт М.М. загубва моралната
и физическа подкрепа на своя син, на когото е разчитала. Моралните й страдания
се изразяват в претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на
сина й, която я съпътства през остатъка
от живота й. Преживяната загуба се отразява изключително тежко и на
здравословното и емоционалното й
състояние , търпи много болки и страдания във връзка с причинената смърт на
нейния син. С причинената смърт тя
загубва моралната и физическа подкрепа, която е имала в лицето на загиналия В.
и на която е разчитала да има на старини след загубата на съпруга си. Тя не е
могла да приеме и преодолее
случилото се, изпаднала е в тежка психическа депресия, от която не може да се
възстанови до смъртта си. Загубила е
смисъла на живота си и търпи много болки и страдания във връзка с причинената
смърт. Всеки родител знае, че няма по-тежка и непреодолима загуба от загубата
на дете. Тази болка не може да бъде компенсирана с нищо.
С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на М.М. следва да бъдат компенсирани. Безспорно
неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват
по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага,
но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен
би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици
от вреди на ищцата от безвъзвратната загуба на нейния син.
Определеното от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде
съобразено с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди
в полза на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в
страната, обезценяването на лева и нарастването на цените. Това становище е
застъпено в редица актове на ВКС, като например Решение №
749/05.12.2008 г.. постановено по т. д. № 387/2008 г„ ВКС, II ТО.
С оглед на изложеното страданията на
ищцата вследствие на безвъзвратната загуба на нейния син, следва да
бъдат компенсирани в размер 150 000 лв./сто и петдесет
хиляди лева /, като в останалата част до пълния размер -200 000 лв., искът
като НЕОСНОВАТЕЛЕН , следва да бъде
отхвърлен.
Безспорно е, че неимуществените
вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното
обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените страдания, които продължават до
смъртта на ищцата.
При определяне на дължимото
застрахователно обезщетение ВдОС отчита
страданията на ищцата, вследствие на безвъзвратната загуба на
нейния син, като следва да бъдат компенсирани в размер на 150 000 лв.
Искът
в останалата част до пълния размер-200 000 лв, следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид частичната основателност на главната
претенция, основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В конкретният случай не е спорно между страните, че
ищецът е предявил застрахователната претенция пред ответното дружество, като в отговора на ИМ се признава, че по молбата –претенция е
образувана преписка
0000-1000-61-18-7613, като с писмо са изискали
допълнителни данни.
Настоящата инстанция приема, че в конкретният случай, в цитираното писмо ответното дружество е обективирало
отказ за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, като считано от изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ-18.11.2018 г .,
застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение, поради което искът за лихва върху обезщетението за неимуществени
следва да бъде уважен, считано от18.11.2018 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска, в
случай, че такива са направени и доказани.
Съдът
констатира, че Определение от 27.11.2018г. по настоящото дело /л.4/ , ищцата е
освободена от внасяне на такси и разноски по делото, Процесуалният
представител на ищецът посочва, че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 38, ал.1 т.2 ЗАдв.
С оглед размера на уважената искова претенция и
на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,/ 3530+2% за
горницата над 100 000 лв./ съобразно уважената част от иска , дължимото възнаграждение
е в размер на 4 530лв.
Основанията, при които адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на
издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист.
В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на
някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ.
Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално
затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода
между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата
на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на
някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено
позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/.
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено
своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен
да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ
адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.,Правото да определи размера
на възнаграждението (в размер на по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е предоставено на съда.
В конкретния
случай ВОС е определи възнаграждението, съобразявайки се
и с конкретните обстоятелства и с осъществените от адв.В.М. процесуални действия . При оказана безплатна адвокатска помощ
присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не
представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на
спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално
заплатен адвокатски
хонорар от представляваният като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от
Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за
определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. при съобразяване с
нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на
адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.), който принцип е взет предвид
отВдОкр. съд.
На адв.В.В.М. с ЕГН********** с адрес:г*** -
процесуален представител на ищецът, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се
следва присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 530/ четири хиляди петстотин и тридесет /лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
При този изход на делото ответното застрахователно
дружество следва да заплати по сметката на ОС-В. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса в размер на 6 000
лв.
1.Ц.Т.Г. ЕГН
: ********** *** и съдебен адрес по молбата
2.Т.В.Т.-ЕГН
: **********-***
3.В.В.Г.-
ЕГН : ********** *** като ищци в
производството по настоящето дело на мястото на починалата М.В.М.,*** следва да заплатят на„ЗК Л.И.” АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш.„ № *сумата в размер на 170
/ сто и седемдесет /лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.” АД, ЕИК*, със седалище и
адрес на управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш.„ № *да заплати на
1.Ц.Т.Г. ЕГН
: ********** *** и съдебен адрес по молбата
2.Т.В.Т.-ЕГН
: **********-***
3.В.В.Г.- ЕГН : ********** *** като ищци в производството по настоящето дело на мястото на починалата М.В.М.,***,
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина й В.Т.Г., в резултат на ПТП, настъпило на 17.07.2018 г.,
в размер на 150 000 / сто и петдесет хиляди лева), ведно с лихва
за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано
от 18.11.2018г. до окончателното издължаване, като в останалата
част до пълния размер -200 000 лв. искът за неимуществени вреди
–ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.” АД, ЕИК*, със седалище и
адрес на управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш.„ № *да заплати на адв. В.М.
- процесуален представител на ищеца, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер на на 4 530лв. / четири
хиляди петстотин и тридесет / лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
определена съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА 1.Ц.Т.Г. ЕГН
: ********** *** и съдебен адрес по молбата
2.Т.В.Т.-ЕГН
: **********-***
3.В.В.Г.- ЕГН : ********** *** като ищци в производството по настоящето дело на
мястото на починалата М.В.М.,*** да заплатят на„ЗК Л.И.” АД, ЕИК*, със седалище и
адрес на управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш. „ № * сумата в размер на 170
/ сто и седемдесет /лв.,
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА„Застрахователна Компания Л.И. АД, ЕИК*, със седалище и
адрес на управление –гр.С., район „Л. „ бул.“С.Ш.„ № *да заплати по сметка на ОС-В., на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 6 000/шест
хиляди лв.,/ лв. – държавна
такса, дължима по уваженият срещу ответника иск.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна- Г.Н.Г.- ЕГН : **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред АС-С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :