№ 17
гр. х. , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – х., VI-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-Д.А
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А
Търговско дело № 20205600900154 по описа за 2020 година
Производството е по чл.365 и сл. от ГПК - производство по търговски
спорове.
Търговско дело №154/2020г., по описа на Окръжен съд– х. е образувано по
искова молба, с вх. №7902/27.08.2020 г., подадена от СТ. Т. АТ., с ЕГН ********** от
гр.х., ул. „б.“ № 6,вх.А,ет.7,ап.32, чрез Адвокатско дружество „Г. И М.“,представлявано от
адв. К. КР. Г., управител против "Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Х.К.“ № 43.
Предявени са обективно съединени искове, при условията на кумулативност, с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.493 от КЗ: 60 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени от СТ. Т. АТ. болки и страдания вследствие на
претърпяно ПТП на 08.05.2020г. в гр.х. и 4 477,86 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху обезщетенията ,считано от 27.08.2020 г. –деня последващ
датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на ответника до окончателното
изплащане на дължимите обезщетения. Претендират се съдебни и деловодни разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
В исковата молба се твърди, че застрахователното събитие по повод на което
ищцата претендира изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, е
настъпило на 08.05.2020 г., около 09:40 ч., в гр. х. на ул. „б.", до бл. № 6. МПС марка „П.",
модел „Б.", с рег. ***, управлявано от АНГ. АТ. Б., при извършване на маневра „движение
на заден ход", без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен,блъска
1
намиращата се зад автомобила пешеходка С.Т. А., като от удара пешеходката пада на
земята и удря тялото си в асфалта.За настъпилото ПТП е бил съставен констативен
протокол за ПТП, с пострадали лица № 30/08.05.2020 г., по описа на ОД на МВР-х., в който
било отразено,че спрямо участник 1 - АНГ. АТ. Б. е взето административно наказателно
отношение и по случая били образувани ДП№ 495/2020 г. по описа на РУ на МВР-
х.,съответно преписка № 828/2020 г. по описа на РП-х., като в момента разследването
продължавало.По случая били образувани ДП № 495/2020 г. по описа на РУ на МВР-
х.,прокурорска преписка № 828/2020 г.по описа на РП - х., като и в момента разследваното
продължавало.
Ищцата била откарана по спешност в „МБАЛ -х." АД, където след направени
редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите установили следните
окончателни увреждания:счупване на медиалния тибиаленкондил на лява подбедрица,
счупване на ляв олекранон, болка,оток, хематом,патологична бразда в областта на ляв
олекратон, невъзможна екстензия, болка, оток,хематом и хемартроза на ляво
коляно,функциолеза,невъзможно стъпване,наличие на трофични рани с пластика на
дистална трета на подбедрицата.На 12.05.2020г.,ищцата била оперирана в спешен
порядък,като й били извършени открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация,тибия и фибула,открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация радиус и
улна. Престоят й в отделението по „Ортопедия" на „МБАЛ-х." АД продължил от 08.05.2020
г. до 18.05.2020 г., когато била изписана.На 18.05.2020 г. непосредствено след изписването й
от отделението по „Ортопедия", ищцата постъпила в отделението по „Физикална и
рехабилитационна медицина" към „МБАЛ- х."АД, като проведеното й лечение включвало
различни рехабилитационни процедури, които били последица от счупване на долен
краийник. На 25.05.2020 г. ищцата била изписана от рехабилитационното заведение с
подобрения.Видно от епикриза № 7810/27.05.2020 г. по време на престоя в Първо вътрешно
отделение на МБАЛ-х. АД, на ищцата била поставена диагноза декомпенсиран захарен
диабет, придружен с други видове стенокардия, исхемична кардиомиопатия други уточнени
видове хипотиреоидизъм,остър тубулоинтерстициален нефрит. 20 дни преди постъпването
в болничното отделение била диагностицирана със захарен диабет.На
22.06.2020г.постъпила в Клиника по урология към „УМБАЛ -Каспела" ЕООД, с диагноза
„хидронефроза". На 25.06.2020 г. направила консултация с ендокринолог. На
26.06.2020г.,след редица извършени инвазивно,диагностични и терапевтични процедури й
била извършена цитоскопия, уретероскопия в дясно,като й била предписана терапия и
съвети за спазване на хранително-диетичен режим. На 27.07.2020 г. постъпила във „Второ
вътрешно отделение" към „МБАЛ-х.“ АД, където й била поставена диагноза „остри ерозии
на корпуса на стомаха"... язва на стомаха остра,без кръвоизлив или перфорация".Във връзка
с лечението й до момента ищцата била извършила разходи в общ размер на 4 477,86 лв., за
заплащане на заключващи плаки и медикаменти. За направените разходи разполагала със
счетоводни документи-фактури, подробно описани в исковата молба и приложени по
делото.Ищцата твърди,че е и към настоящия момент продължава лечението си при спазване
2
на постелен и хранително двигателен режим,което налагало близките й постоянно да са
около нея, като й помагат в ежедневните битови и хигиенни нужди.От получените
увреждания ищцата изпитвала силни болки,поради което й се налагало постоянно да приема
обезболяващи.Според лекарските прогнози болките които ищцата изпитвала ще намалят
интензивността си,но има вероятност да останат доживот при влошаване на времето и
физическо натоварване. Отделно от това лекарите не давали прогноза дали обемът на
движенията в областта на фрактурите ще се възстанови напълно.В резултат на преживяното
ПТП здравословното състояние на ищцата се влошило, което дало отражение и на психиката
й.Вследствие на изживяния шок ищцата се оплаквала от понижено настроение тревожност,
връщане към спомена за злополуката,нарушения на съня и вниманието. От името на ищцата
до ответника била изпратена молба по която била образувана застрахователна претенция по
щета № ***/26.05.2020 г. по описа на ЗД „Евроинс" АД, с която ищцата претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди в резултат на
ПТП,но до настоящият момент ответникът не я бил обезщетил за претърпените вреди.
Тримесечният срок предвиден в чл.496,ал.1 от КЗ изтекъл на 26.08.2020 г. С
допълнителната искова молба, ищцата оспорва всички възражения на ответника по
отношение на основателността и размера на предявения иск, като излага съображения,
относно възражението на ответника за механизма при който е настъпило процесното ПТП,
както и за вината на застрахования при него водач,относно възраженията на ответника ,че е
налице случайно деяние,както и че ищцата е съпричинила вредоносния резултат. Изложени
са и съображения, относно твърденията и възраженията на ответника досежно вида и
характера на претърпените от ищцата СТ. Т. АТ. неимуществени вреди и травматични
увреждания. С оглед изложеното, ищцата счита,че на основание чл.432,ал.1,във вр. с чл.
498,ал.3 от КЗ, има правен интерес, да претендира по съдебен ред изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди,
настъпили в резултат на процесното ПТП пряко от застрахователя на виновния водач, а
именно ЗД „Евроинс" АД.
С молба вх.№ 1041/27.08.2021 г., по делото е представен препис-извлечение от
акт за смърт № 0674/26.04.2021 г., видно от който ищцата СТ. Т. АТ. е починала на
26.04.2021 г.
С определение № 22/28.05.2021 г. и на основание чл.227 от ГПК в
производството по настоящото дело като страни в процеса са конституирани Г. ХР. Г.
и Р. ХР. Г., синове на ищцата, в качеството им на наследници на починалата ищца СТ. Т.
АТ., б.ж на гр.х., които поддържат придявените обективно съединени искове, при
условията на кумулативност, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.493 от КЗ: 60 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от СТ. Т. АТ. болки и страдания
вследствие на претърпяно ПТП на 08.05.2020г. в гр.х. и 4 477,86 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията ,считано от 27.08.2020
г. –деня последващ датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на ответника до
окончателното изплащане на дължимите обезщетения.
3
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
"Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. “Х.К.“ № 43,да заплатят на ищците сумата в размер на 60 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от СТ. Т. АТ. болки и страдания
вследствие на претърпяно ПТП на 08.05.2020г. в гр.х. и 4 477,86 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията ,считано от 27.08.2020
г. –деня следващ датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на ответника до
окончателното изплащане на дължимите обезщетения. Претендират присъждане на
направените по делото разноски, вкл.адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство.
ОТВЕТНИКЪТ - „Застрахователно дружество Евроинс“ АД оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер.
В срока по чл. 367 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като недоказани и неоснователни.Оспорват се травматичните
увреждания и връзката им с ПТП,тъй като по делото нямало доказателства за това. Оспорват
се претърпените неимуществени вреди. Оспорва се твърдението за това,че вследствие на
ПТП се е влошило здравословното състояние на ищцата и че това се е отразило негативно на
психиката й.В случай,че по делото се установяват усложнения или по-дълъг
възстановителен период от обичайното, твърдят, че това се дължи на множеството
съпътстващи заболявания, описани в медицинската документация. Оспорва се размера на
претенцията за неимуществени вреди.Оспорват се и имуществените вреди по основание и
размер.Спорно е и доколко разходите са били необходими,тъй като се поемат от НЗОК.
Ответникът въвежда твърдение, че няма причинен деликт и ако се докаже,че
водачът на превозното средство е причинил произшествието твърдят, че е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като няма противоправно поведение от негова страна.
В условията на евентуалност и при условие, че се установи противоправно
поведение на водача правят възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като
считат,че тя има съществен принос за настъпване на катастрофата и вредоносния резултат,
който следва да се определи на 90 % и с него на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, да се
редуцира размерът на ищцовата претенция.
СЪДЪТ, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, на
основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК и въз основа на представените по делото
съдебни експертизи, намира за установено следното:
Страните не спорят за наличие на валидно сключена към 08.05.2020 г.
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключена със „Застрахователно
4
дружество Евроинс“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. и
собственика на л.а. МПС, марка „П.", модел „Б.", с рег. ***, управлявано от АНГ. АТ. Б.,
обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на покритие от 02.08.2019 г. до
01.08.2020 г.
Няма спор,че на 26.05.2020 г. пред застрахователя по молба на ищцата СТ. Т.
АТ. е била предявена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, във връзка с която е била образувана застрахователна претенция по щета №
***/ 26.05.2020 г.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, на 26.05.2020 г.,ответникът
- застраховател „ЗД Евроинс“АД е получил писменото искане на ищцата за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
и 3 126,96 лв – обезщетение за имуществени вреди, като по делото няма данни на ищцата да
е изплатено застрахователно обезщетение.
В предвидения в чл.496,ал.1 от КЗ тримесечен срок, който е изтекъл на
26.08.2020 г.,ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“АД, не е изплатил
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от СТ. Т. АТ. в резултат
на реализирано на 08.05.2020 г. пътно-транспортно произшествие между МПС - марка „П.",
модел „Б.", с рег. *** управлявано от АНГ. АТ. Б. и пешеходката СТ. Т. АТ..
Видно от приетия като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 30/08.05.2020 г. по описа на ОД на МВР-х., на 08.05.2020 г., около 09,40
ч., в гр. х., на ул. „б.", до бл. № 6., водачът на МПС марка „П.", модел „Б.", с рег. *** АНГ.
АТ. Б., при извършване на маневра „движение на заден ход", без да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен, блъска намиращата се зад автомобила пешеходка С.Т.
А., като от удара пешеходката пада на земята и удря тялото си в асфалта. С тези си
действия водачът Б. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.94 от ППЗДвП и
в резултат на удара на пешеходката СТ. Т. АТ. са причинени следните увреждания -
счупване на медиалния тибиален кондил на лява подбедрица и счупване на ляв олекранон на
лява лакътна става. В констативния протокол е отразено, че спрямо участник 1 - АНГ. АТ.
Б. е взето административно наказателно отношение. В тази си част констативния протокол е
официален свидетелстващ документ и виновният за процесното ПТП водач попада в кръга
на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката ,,Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със
„Застрахователно дружество Евроинс"АД по застрахователна полица № ***, валидна от
02.08.2019г. до 01.08.2020 г.
Видно от заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза, с
вещо инж.Т.М., чието заключение съдът приема за обективно и компетентно, водачът на
„П.", модел „Б.", с рег. ***, АНГ. АТ. Б. вижда пешеходката до излизане от заграждението
пред жилищен блок на ул.“б.“ № 2-6 в гр.х. ,който бил в процес на саниране и после я
5
изгубва от поглед. След това се връща към буса с намерение на тръгва от строителния
обект. Без да погледне зад буса да види имал ли някой ,водачът Б. сяда в буса,поглежда в
огледалото за обратно виждане и не вижда намиращата се на 0,5-1,00 метър зад буса
пешеходка С.А.,след което потегля плавно назад. След около 0,5-1,00 метра задната част на
буса бута в гръб пешеходката А. и количката остава под буса, а тя пада на лявата си страна.
Водачът усетил съприкосновението и веднага спрял, след което видял зад буса падналата
жена, с десния крак под пазарската количка. Сблъсък е бил много лек и затова по задната
част на буса нямало деформации.С помощта на един от строителите двамата вдигнали
пострадалата и я сложили да седне на стол. Пристигналият екип на „Спешна помощ“отвел
пострадалата пешеходка в МБАЛ-х. за преглед и лечение. Пристигналите на място полицаи
казали,че жената е със счупени ляв крак и лява ръка,без опасност за живота.
От техническа гледна точка според експертизата причината за настъпване на
ПТП е обстоятелството, че при наличие на ограничена видимост встрани от буса и липса на
видимост зад буса, водачът А.Б. преди предприемане на маневрата „движение на заден ход“
не е осигурил лице,което да му сигнализира за наличие на пешеходец или други опасности
зад буса. Поведението на водача А.Б. и движението на пешеходката С.А. през оградената
зона между паркиралите коли, която е зона на опасност, вместо да се движи по тротоара
пред блока в посока запад, са предпоставки за настъпване на ПТП.Мястото на удара между
„П. Б.“ и пешеходката е на около 7,2 м. източно от ориентира и на около 9,0 м. северно от
ориентира и ударът е с задната част на буса в гърба на пешеходката със значително малка
скорост, при плавно потегляне на заден ход.
Относно момента на възникване на опасността за водача при движение на заден
ход според заключението на експертизата съществува потенциална опасност от наличие на
човек или обект в зоната зад МПС и тази опасност се поражда в самото начало на маневрата.
В този смисъл в момента на възникване на опасността за водача задната броня на буса се е
намирала на около 0,5 до 1 м. източно от мястото на удара. При предприемане на маневра
движение на заден ход и невъзможност непрекъснато да се наблюдава пътя зад превозното
средство, реакцията на водача се свежда до това преди тръгването, водачът да осигури лице
което да му сигнализира за наличие на пешеходци или други опасности зад превозното
средство. В позицията преди тръгването назад бусът е бил спрял между паркирали коли от
дясната и от лявата му страна и водачът е имал ограничена видимост встрани и не е имал
видимост зад буса.От момента на тръгването на буса назад водачът не е имал видимост
върху пешеходката и не е могъл да я възприеме. Пешеходката А. е имала възможност при
преминаване покрай спрелия бус да го възприеме като такъв, но няма как да предвиди дали
и кога бусът ще тръгне назад, а и не е известно къде се е намирала пешеходката в момента
на запалване на двигателя / чува ли шума/ и къде се намирала в момента на тръгването на
буса. Във временно оградената зона както и в останалата част от улицата и паркинга пред
блока няма пешеходна пътека.Според експертизата разстоянието изминато до мястото на
сблъсъка е било 0,5-1 м. Процесното ПТП е било предотвратимо от страна на пешеходката
6
при условие, че тя се движи по тротоара пред блока до излизане от зоната на паркинга в
посока запад.
При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК, вещото
лице поддържа заключението като допълва, че констатациите в заключението са направени
и въз основа на материалите представени по делото.В с.з вещото лице уточнява,че водачът
на автомобила е имал възможност да предотврати удара, което се установявало от
обясненията му, че когато е бил до фургона е видял, че жената излиза и я проследил с
поглед, докато излезе от заграждението, и докато я съпроводят, и след това я изгубил от
погледа си. Решил в даден момент, почти веднага, да тръгне към микробуса. Тръгва, не я
вижда, не отива отзад да погледне, качва се на микробуса и потегля назад. Няма преки
данни за скоростта, но водачът казва, че е потеглил много бавно и плавно и веднага е спрял.
При това плавно потегляне, при липса на деформация по задната част на микробуса, вещото
лице приема, скоростта е била много плавна и е в порядъка: от 0 при тръгването, до 2 м/сек.,
или средно 1 м/сек., което е много бавно потегляне назад,а при изминаване на разстояние от
половин до един метър, няма как да се вдигне по-голяма скорост.При допълнителния оглед
на място вещото лице установило, че настилката не е асфалт, както е посочено в огледа,
направен от разследващия полицай, че тази зона 4,30м. е бетонна ивица и след това има
паркинг с решетъчни плочки. Установил е ,че от източната страна е улица без изход и там в
този ъгъл се намира фургона.
Според вещото лице би могъл да се предотврати удара от гледна точка на водача,
ако първо е погледнал зад микробуса дали има някой, или е оставил човек, който да му
казва, според текста на Закона за движение по пътищата, а от нейна гледна точка, тя при
наличие на тротоар, би трябвало да пресече по тротоара, а не да минава през зоната на
опасност, която е складовата зона и паркирани коли. При информацията по делото за
наличие на скеле и мрежа, вещото лице приема,че има около 70 см от този тротоар пред
самия вход, по който, ако е бил свободен, тя би могла да премине.Източно и северно от
паркинга също има тротоари и това е отразено в мащабната скица към заключението.
Видно от показанията на свид.АНГ. АТ. Б., около 10 минути преди инцидента е
видял жената, която дърпала количка с колеца. Колегите му от обекта пред блока, в който
живеела я извели от мястото където се извършвали строителните работи и я оставили на
паркинга.Преди да се качи в буса и да тръгне свид.Б. не огледал буса отзад, но на
огледалата за задно виждане абсолютно нищо не се виждало –„ явно жената е била точно по
средата“.Не предполагал,че жената ще е зад микробуса, като счита,че е нямала никаква
работа там. Като тръгнал да дава на заден ход се оказало, че жената е отзад. Още при
тръгването, спрял веднага, защото усетил, че е подпрял нещо. Жената била паднала
настрани- леко в ляво зад буса,и с буса бил натиснал количката, която преди това жената
дърпала. Кракът на жената бил под количката, а количката не била на земята. Заедно с още
един работник, вдигнали жената и се обадили на Бърза помощ,като изчакали идването й.
До идването на Бърза помощ била на стол и разговаряли с нея. Казала им,че синовете не и
7
давали да излиза, защото падала постоянно – вкъщи падала, преди това била в болницата в
Пловдив. Първоначално не казвала,че я боли, а след като линейката дошла започнала да
казва: „Ох, ръката ме боли. Кракът ме боли.“. Малко след това дошъл синът й, там на
мястото. Свид. Б. разбрал,че жената е със счупвания още същия ден от полицаите.
Направили му тест с дрегер и му казали, че е със счупен крак и ръка.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, с вещо
лице д-р Х. Д. Е.,на СТ. Т. АТ. са причинени счупване на вътрешния/ тибиален/ кондил на
лява подбедрица и счупване на олекранон на лява лакътна става.Причинено и е трайно за
повече от 30 дни затруднение в движението на лявата ръка,по смисъла на чл.129 от НК,
което е дължи на счупването на олекранона на лакътната кост.Обичайният срок за
възстановяване за физически труд е 12 – 16 седмици,за нефизически труд 8-9 седмици.Няма
обективни данни за състоянието на ръката към момента на смъртта на пострадалата –
26.04.2921 г. Причинено е и трайно за повече от 30 дни затруднение в движението на левия
крак по смисъла на чл.129 от НК,което се дължи на счупването на вътрешния кондил на
големия пищял. Обичайният срок за възстановяване за физически труд е 6-8 месеца,за
нефизически труд 5-6 месеца.Няма данни за състоянието на крака към момента на смъртта
на пострадалата 26.04.2021 г. За счупването на ръката и крака е проведено оперативно
лечение с вграждане на метални тела,които към момента на смъртта на пострадалата не са
свалени.Счупванията на левия крак и на лявата ръка са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП.Вещото лице установява,че към момента на ПТП С.А. е страдала от
декомпенсиран захарен диабет.Диабетна полиневропатия макроангиопатия, тромбоза на
долен крайник с поставен стент. Други видове стенокардия, Хипертонично сърце без
застойна сърдечна недостатъчност, Хипотиреодизъм, Обструктивен пиелотнефрит,Остър
туболо интерстициален нефрит,Анемичен синдром.Няма обективни данни, които да сочат,
че придружаващите заболявания са се отразили на протичането на травмата, която по
същество е счупване на лявата лакътна кост и на левия голям пищял.Счупванията са
изолирани своевременно и успешно са оперирани като състоянието на пострадалата е било
стабилизирано. След операциите за счупванията е проведен курс на рехабилитация.
Проведена била и втора рехабилитация три месеца след травмата през м.август 2020 г. с
видимо с подобрение в състоянието.Пострадалата направила разходи свързани пряко с
лечението на счупванията – за импланти, обезболяващи,санитарни материали,които разходи
са извършени в периода на престой в травматологията и по-късно в рехабилитации.
Преките разходи за лечение на травмите възлизат на стойност 3118,96 лв., съгласно
представените по делото фактури. Разходите за импланти и за вторична физикална терапия
не се поемат от НЗОК и са за сметка на пострадалото лице.Няма данни според експертизата
счупванията на лявата ръка и на левия крак да са влошили общото здравословно
състоянието на пострадалата до степен на несъвместимост с поддържане на жизнените
функции С.А. умира една година след ПТП и последните данни за здравословното й
състояние са от м.август 2020 г. епикризата от рехабилитационния център в Любимец,
където не се споменава за влошено общо здравословно състояние. На тялото на С.А. не е
8
правена аутопсия,поради което не може да се обсъжда възможността за причинна връзка
между травмите от процесното ПТП и настъпилата смърт.
При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК, д-р Е.
поддържа представеното заключение ,като прави уточнение,че до смъртта си СТ. Т. АТ. не
е възстановена,като състоянието нито на ръката, нито на крака е било стабилизирано в
насока на отзвучаване на затрудненията, които са се породили от травмата. Смъртта
настъпва в един период от една година, но според фактическите данни по делото- от месец
август А. е била на рехабилитация специално по отношение на крака,тъй като е формирала
контрактура, т.е. невъзможност за пълно движение в коленната става, която контрактура е
едно пряко усложнение на травмата и е пожизнено, т.е. до края на живота. Според
вещото лице сроковете посочени в експертизата за възстановяване подлежат на
актуализация и осъвременяване,тъй като са от време когато не било популярно да се
оперира с метална остеосинтеза и не са се слагали протези, а по-простички планки, или
поставяне на гипс. Протезата която е чуждо тяло заздравява самото счупване по-добре, по-
качествено и за по-кратък срок от време, но след като се стабилизира състоянието с
протезата, на дневен ред се поставя въпросът ще се маха ли чуждото тяло или ще се остави в
пациента завинаги. Има хора, които ги е страх, защото практически това е една
допълнителна втора операция. При С.А. не са снети. Докато не се снеме металната
остеосинтеза в протезата, мнението на вещото лице е че състоянието на крайника не е
възстановено в състоянието в което е било преди инцидента. Не е възстановено в
естествения му вид, защото тази стабилизация в много от случаите се дължи и е
благодарение на протезата. Ищцата е имала „некрономикон“ на ръката, а това е също
едно много сложно счупване в лакътната става и също подлежи на протезиране.
Сложена й е протеза.Снемането на протезата освен лично решение се уточнява и с оглед
конкретното състояние на пациента, след преглед и консултация към момента, като
личната преценка е важна, защото може да има протеза, но крайникът да е напълно
възстановен въпреки,че има протеза. Тази протеза си е изиграла ролята, а оттук нататък
волята, че пациентът не иска да я снеме си е за негова сметка, но крайникът е възстановен. В
конкретния случай личен преглед не е осъществен поради настъпилата смърт, като според
вещото лице би било некоректно да се търси причинна връзка между смъртта и получената
травма при ПТП.
По делото е установено,че освен причинените физическите травми, ПТП се е
отразило негативно и върху психическото и емоционално състояние на ищцата СТ. Т. АТ..
За установяване състоянието на ищцата в качеството на свидетели са разпитани
Д. Х.ва Д.,снаха и Г. ХР. Г.,син, които установяват състоянието й след инцидента.
Видно от показанията на свид. Д. след изписването й от отделението по
ортопедия където престояла около две седмици и й била направена операция била на
рехабилитацияв гр.Любимец.След рехабилитацията имала нужда от постоянни грижи в
9
дома си. Не била подвижна,била с памперс- Изписали я с катетър и имала нужда от пълно
обслужване-гледане, хранене в устата с лъжичка. Това продължило около четири
месеца.Прибрали я в дома й в много лошо състояние. Не били само ръката и
крака,емоционално и психически не била добре. Много се притеснявала и плачела.Имала
диабет,кръвното й налягане било нестабилно. Заради кръвната захар се наложило да
постъпи във второ вътрешно отделение. После имала кръв в урината ибила настанена в гр.
Пловдив в „Каспела” в урологията,къдено докторът им казал,че това е от удара.След
изписването й от Пловдив била настанена в болницата в гр. х., във второ вътрешно
отделение. Продължавала да е с памперси.През периода около 3 месеца с изключение на
престоя й в болницата била на легло. Обслужвали я със съпруга си Г.,като се сменяли тъй
като ходили и на работа. Хранили я , сменяли памперси. Не можело да я къпят.Преди да
постъпи на раздвижване в Любимец само малко я вдигали от леглото. Болял я крака, и Г. я
слагал на стол с колелца, за да дойде до кухнята при нас да хапне и отново я връщахме на
леглото.Не е ходила сама. Не можела да стъпва на земята.Взели й проходилка ,но
инвалидната количка била до нея. Вече сама може да се придвижва с канадката, но още не е
излизала навън.Само на терасата. Навън я е страх да излиза.Стои си в къщи, защото се
страхува да не я удари пак някой.Продължавала да се оплаква от болки. Някой пък казва, че
крака я боли, друг пък ръката или гърбът, когато има промяна на времето се оплаква.Нямала
спомен за случилото се и изобщо не усетила какво е станало. Излязла от входа и искала да
ходи до някой магазин, но отпред имало скелета, железа и други неща и като тръгнала да
минава ,след като направила две крачки я бутнали. Буса я е блъснал.Преди инцидента
нямала операции. Много отдавна й бил счупен кракът. До сега не се налагало да се полагат
грижи за нея.Преди много години била оперирана,но тогава все още не й била снаха.Била
диабетик и инсулин.В гр.Любимец била през месец август 2020г.,като от престоя в
гр.Любимец имала подобрения.била с придружител другият й син, защото била с памперси.
След това се прибраха в къщи и не е поддържала контакт с никого.Другият й син живее с
нея. Той не е семеен. Тя живее в гр. х. на ул. „Белмакен“. Преди инцидента с комшийките
контактуваше.Тя не е от тези, които много да излизат. Инцидентът нарушил социалния й
живот.Преди това сама ходела до магазина и се грижела за себе си, и за сина си, който
живеел при нея. Сама пазарувала и готвела. Сега и заради пандемията социалният патронаж
й носел ядене, а в събота и неделя тя и изпращала храна. Свекърва й правила опити да е
самостоятелна, но без помощни средства не можела да се придвижва.Счита за голямо
постижение това,че вече сама ходи до тоалетната е голямо постижение за нас. В
състоянието, в което е в момента не можела да отиде до магазина.
Свид.Г. ХР. Г., син на С.Т.,който разбрал от брат си по телефона за инцидента с
майка им.На мястото на произшествието някъде след 10 – 15 минути,не заварил майка
си,която с линейка била откарана в Бърза помощ. От работниците на място разбрал,че
един бял бус я е бутнал като тръгвала да пресича.По това време санирали блока в който
живеела и майка му и разваляли скелетата,които били наредени на тротоара и пречели да
се върви по тротоара.Някой от майсторите й бил казал да не минава от там, за да не падне
10
нещо от горе. Минала била по улицата. Видял шофьора там, който му казал, че е бутнал
жената, а той му отговорил,че това е майка му.Не разбрал кой е човекът казал й да не
минава по тротоара. На тротоара имало сложени скелета и в началото там където е входът в
който живее майка му почти е нямало място за преминаване на пешеходци. По тротоара не
можело да мине пешеходец. Тя била ударена на платното,в съседство със строителните
материали. Шофьорът му казал само, че е бутнал жената и тръгнал на някъде.
От разговора с майка си в болницата разбрал,че буса я ударил на заден ход, била
с гръб към буса. Ударена била в лявата част отзад, след което паднала на земята. Казала му,
че на тротоара е нямало как да мине, защото е имало скелета и майсторите, които ги
разглобявали й казали да не минава от там, защото нещо може да й падне на главата. Майка
му казала, че е имало железа и тръгнала да минава между колите.Тръгнала била към
центъра да пазарува. Където е тротоара имало спрени коли и е трябвало да ги заобиколи.
Майка му била много уплашена. Болят я ръката, краката. Престоят й в болницата
бил около 10 дни.Сложили й пирон в ръката и в крака. От отделението по ортопедия я
преместили в рехабилитационния център. Когато се прибрала вкъщи, в апартамента с жена
му Д. се грижели за нея,защото сама не можела да се обслужва.Не можела сама да се храни,
да се къпе. Помагали й като се редували двамата.Била на памперси постоянно. Не можела
да се изправи. Имала болки. Освен на рехабилитация била и в първо вътрешно отделение,
после във второ и след това в рехабилитацията в гр.Любимец. В гр.Пловдив ходили, защото
в урината имала кръв, заради катетъра с който я изписали от болницата. Около 10 дни била
в „Каспела“ в гр.Пловдив и след това в гр.Любимец на рехабилитация. И сега била още зле.
Не искала да излиза изобщо от къщи. Уплашена била. Имала болки в краката. Заедно с брат
му живеели на 7 етаж.Редували се с жена му за грижите по нея, но сега заради пандемията
по телефона се чуваме и ако има нужда от нещо й го изпращаме. Сега горе-долу се справя,
но трудно. За да се движи из апартамента и до тоалетна да отиде се движи с проходилка,
защото я е страх.Преди инцидента майка му набор 1959 г, пенсионер била самостоятелна и
не се налагало някой да се грижи за нея. Имали вила в с. Минерални бани и тя там си
живеела и се грижела за двора. Имала диабет, преди това, но се справяла и нямала сериозни
проблеми.Сама си пазарувала.Сега не била излизала от вкъщи от както се е върнала от
рехабилитационния център в гр.Любимец -от месец август на 2020 г.Поставени й били
импланти,които платили. Предлагали й да ги махат ,но тя не съгласявала.Коренно била
променена.Не искала да излиза навън. Не искала да ходи по болници. Уплашена била
много и подтисната, не искала да излиза навън заради катастрофата, страхувала се. Преди не
се оплаквала и постоянно ходила на вилата в с. Минерални бани, а сега не можела да го
прави това.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Искът е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
11
За да уважи предявения осъдителен иск на увреденото лице спрямо
застрахователя по застраховка „ГО“, по делото следва да са установени предпоставките на
чл.45 ЗЗД, наличие на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.
Видно от приетия като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 30 от 08.05.2020 г. по описа на ОД на МВР - х., отговорността на водача
на товарен автомобил "П. Б.", с рег. № *** - А.Б. се покрива от ответното дружество въз
основа на сключена между собственика на процесното МПС и ЗД "ЕВРОИНС" АД,
застрахователна полица № ***, валидна от 02.08.2019 г. до 01.08.2020 г.Към датата на
процесното ПТП деликтната отговорност на горепосочения водач, причинил пътния
инцидент, се поема от ответното дружество по силата на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Застрахователното
правоотношение се установява и от приложената справка от електронния регистър на
"Гаранционен Фонд". Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към 08.05.2020 г., на която
дата е било реализирано ПТП.Не се оспорва и настъпването на застрахователното събитие.
Вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните
писмени и гласни доказателства и от заключенията на назначените по делото съдебни
експертизи.
Основният спор между страните се отнася до размера на дължимото
обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалата СТ. Т. АТ. в резултат
на ПТП на 08.05.2020 г. ,като се твърди от страна на ответното дружество че е налице
съпричиняване от страна на ищцата, която имала съществен принос за настъпване на
катастрофата и вредоносния резултат от него - 90 %.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващите обстоятелства, които са различни за всеки конкретен
случай.Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и
обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки
и страдания и техния интензитет и пр.
В тежест на ищцовата страна в настоящото производство е да докаже, че е налице
фактическият състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно
дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента, вреда, причинна
връзка между деянието и претърпените вреди, вина, валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от делинквента
МПС и настъпилото застрахователното събитие като юридически факт, пораждащи
12
отговорността на застрахователя.
Съгласно чл.429,ал.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди,които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане
на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата
норма/. С нормата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ законът предоставя на пострадалото лице
субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента
и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които
отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал.
2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на СТ. Т. АТ. са
причинени: счупване на вътрешния/ тибиален/ кондил на лява подбедрица и счупване на
олекранон на лява лакътна става. Причинено и е трайно за повече от 30 дни затруднение в
движението на лявата ръка,по смисъла на чл.129,ал.2 от НК, което е дължи на счупването
на олекранона на лакътната кост. Описаните увреждания могат да се получат при
автомобилна травма, по начин и обстоятелства, описани в делото.Неудобствата, търпени от
ищцата поради счупването, се установяват от показанията на св. Д. Д. и свид.Г. ХР. Г..
Показанията на свидетелите съдът преценя през призмата на чл. 172 от ГПК, като приема,че
същите въпреки евентуалната заинтересованост на свидетелите от крайния изход на спора,са
изградени въз основа на лични и непосредствени нейни впечатления от състоянието на
тяхната майка след инцидента, поради което й съдът ги кредитира като непротиворечиви
помежду си и еднопосочни, и в съответствие с останалите събрани писмени доказателства.
Липсват основания съда да се усъмни в тяхната истинност и достоверност, тъй като
свидетелите са сред най-близкия кръг на ищцата и са имали непосредствени впечатления от
състоянието на ищцата още от деня на злополуката с автомобила.
Въз основа на доказателствата по делото и предвид заключението на вещото
лице причинените на ищцата увреждания и търпените от нея болки и неудобства са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, като не са налице и липсват доказателства, които да
оборват извода на съда.Показанията на свидетелите, писмените доказателства, а в най-силна
степен експертното заключение на д-р Е. сочат, че пострадалата С. Т. А. е получила
увреждане при процесното ПТП, което увреждане е вследствие на ПТП. Доказателствата по
делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка
между застрахователното събитие и търпените от ищцата неимуществени и имуществени
13
вреди.Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е
договорна и произтича от сключения между него и причинителя на вредата договор за
застраховка „гражданска отговорност", с който договор е застрахована деликтната
отговорност на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на
застрахователя е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че са налице
всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответното дружество.
Реализирането,т.е. настъпването на правните последици, на законово регламентираното
притезателно субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи
обезщетение от застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти,
включени във фактически състав. Липсата на който и да е от включените в сложния състав
юридически факт препятства реализирането на тези правни последици.
С оглед изложеното, съдът намира искът с правно основане чл.432,ал.1 от КЗ за
доказан по своето основание. При условията на пълно и главно доказване, се установява
наличието на елементите на състава, обсъдени вече по-горе в настоящия съдебен, акт,
поради което и ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените
от ищеца вреди в резултат на ПТП на 08.05.2020 г., които вреди са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира,
че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени
вреди – болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите,
техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да
отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
но също така и да бъде съобразен с икономическото състояние в страната. Следва да се
посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице.В този смисъл са
и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“. Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни
14
обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и
обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки
и страдания и техния интензитет и пр.
В конкретният случай следва да се имат предвид и следните конкретни
обстоятелства, които са посочени и изследвани от вещото лице по приетата по делото и
неоспорена от страните СМЕ. Вещото лице д-р Е. заявява в приетата по делото съдебна
експертиза, че обичайният срок за възстановяване за физически труд е 12 – 16 седмици,за
нефизически труд 8-9 седмици и няма обективни данни за състоянието на ръката към
момента на смъртта на пострадалата – 26.04.2921 г. Причинено е и трайно за повече от 30
дни затруднение в движението на левия крак по смисъла на чл.129,ал.2 от НК,което се
дължи на счупването на вътрешния кондил на големия пищял,като обичайният срок за
възстановяване за физически труд е 6-8 месеца,за нефизически труд 5-6 месеца и няма
данни за състоянието на крака към момента на смъртта на пострадалата 26.04.2021 г. За
счупването на ръката и крака е проведено оперативно лечение с вграждане на метални
тела,които към момента на смъртта на пострадалата не са свалени. Счупванията на левия
крак и на лявата ръка са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ ,за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от настъпилото на 08.05.2020 г. ПТП е основателен за сумата в
размер от 50 000 лв. Съобразявайки се с характера и тежестта на получените от ищцата
травми, интензитетът на понесените във връзка с тях болки и страдания, неудобства за
придвижване, особеностите и продължителния период на лечение без перспектива за пълно
възстановяване, съдът счита, че ищцата има право на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лв. Така определеното обезщетение е
съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му и с
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране
на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата,която
в хода на процеса почина.
Основателна и претенцията за имуществени вреди в резултат на ПТП до размера
посочен от вещото лице д-р Е. в размер на 3118,96 лв. В останалата й част до пълния
предявен размер от 4 477,86 лв. претенцията за имуществени вреди следва да се отхвърли
като неоснователна.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди приложение
намира принципът на чл. 52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на
съдебната автотехническа експертиза и на съдебно-медицинските експертизи, съдът
установи и определи претърпените от ищцата вреди, като отчете настъпилите последици за
ищцата, както във физически, така и в психически и емоционален план, отчитайки нейната
15
възраст и множеството болки и страдания, които е претърпяла вследствие на причинените й
тежки увреждания, дългият възстановителен период и неблагоприятната перспектива,
свързана с невъзможността за пълно възстановяване според заключението на съдебно-
медицинската експертиза.По делото е установено,че ищцата е търпяла интезивни болки и
страдания непосредствено след станалото ПТП.Не бе значение са и множеството
медицински манипулации, невъзможността да се обслужва самостоятелно за продължителен
период от време, нуждата от чужда помощ, емоционалния стрес, коренната промяна в
начина на живот, невъзможността да се придвижва свободно.При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази и характера на причинените
физически увреждания-счупване на вътрешния/ тибиален/ кондил на лява подбедрица и
счупване на олекранон на лява лакътна става, представляващи разстройство на здравето
временно опасно за живота по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, като от значение е факта, че
възстановяването на ищцата от получените травми не само че не е настъпило, но същата в
хода на съдебното производство е починала на 26.04.2021 г.В продължителния
възстановителен период се е наложило ищцата да престои продължителен период на легло,
без възможност за самостоятелно обслужване.С оглед изложеното като паричен еквивалент
на понесените болки и страдания при определянето на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази и конкретните икономически условия към правно
релевантния момент-08.05.2020 г., както и определените лимити при застраховане, които са
значително по-високи от търсеното от ищцата обезщетение.
Основателно е релевираното от ответника възражение с правно основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредената ищца,
макар и не в посочения обем, а именно, че ищцата има изключителна вина за настъпилото
ПТП. Съдът намира за основателно релевираното от ответното дружество възражение за
съпричиняване, а именно, че и ищцата при ПТП е допуснала нарушение на правилата за
движение на пешеходците. От писмените доказателства по делото и от заключението на
назначената съдебна автотехническа експертиза се установява, че от техническа гледна
точка причина за настъпване на ПТП е обстоятелството, че при наличие на ограничена
видимост встрани от буса и липса на видимост зад буса, водачът А.Б. преди предприемане
на маневрата „движение на заден ход“ не е осигурил лице, което да му сигнализира за
наличие на пешеходец или други опасности зад буса. Поведението на водача А.Б. и
движението на пешеходката С.А. през оградената зона между паркиралите коли, която е
зона на опасност, вместо да се движи по тротоара пред блока в посока запад, са
предпоставки за настъпване на ПТП. Мястото на удара между „П. Б.“ и пешеходката е на
около 7,2 м. източно от ориентира и на около 9,0 м. северно от ориентира и ударът е с
задната част на буса в гърба на пешеходката със значително малка скорост, при плавно
потегляне на заден ход.
При баланс на всички установени по делото конкретни обстоятелства ,в т.ч вида
и степента на причиненото увреждане, възрастта на ищцата, която е на 62 години, и е
пенсионер и продължителността на претърпените болки и страдания, и техния интензитет,
16
във връзка с поставените и импланти, болките които е изпитвала по време на
възстановяването си, психическото състояние в което е изпаднала и с оглед
икономическата конюнктура и практиката на съдилищата по подобни дела, настоящият
състав на съда счита, че обезщетението в размер на 50 000 лв., съответства на
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД и ще компенсира в достатъчна степен
претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на получената травма от ПТП,
настъпило на 08.05.2020 г в гр.х.. Искът в останалата му част до пълния предявен размер от
60 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
В конкретният случай както водачът на лекия автомобил, така и ищцата са
допуснали нарушение на разпоредбите на ЗДвП, поради което следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като установеното съпричиняване от страна на ищцата
следва да се определи на 35%, които следва да се приспаднат от определения от съда размер
на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лева.
При съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат 35%, размерът
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен като сума от 32 500
лв. /35% от 50 000 лв/,а размерът на обезщетението за имуществени вреди е в размер на
2027,32 лв. / 35 % от 3118,96 лв./.
Предвид уважаването на главния иск основателен се явява и акцесорния такъв,
поради което следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди и имуществени вреди, считано от датата 26.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумите.Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 32 500 лева и обезщетението
за имуществени вреди в размер на 2027,32 лв. се дължат, ведно с законната лихва за забава
по чл.86 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред
застрахователя – 26.05.2020 г. – деня следващ датата на която на ищцата е отказано
изплащане на застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата е предявила писмено застрахователната си претенция, поради което при липса на
други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна, следва да се приеме,
че именно това е датата, на която застрахователят е бил уведомен за претенцията и от тази
дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.429,ал.2,т.2,вр.с ал.3 от
КЗ. Разпоредбата на чл.380 от КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване
на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва,
ако същият не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ срещу застрахователя.
Относно разноските:
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на
основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.
17
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника е да поеме направените от ищеца разноски пред Окръжен съд – х., в рамките на
уважената част от исковата претенция.
Ищцата е направила разноски за ДТ и разноски за вещи лица общо в размер на
3079,11 лева, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на общо 1648,84
лева– в т.ч внесена ДТ и депозити за вещи лица.
Ответната страна е направила разноски общо в размер на 500 лева – депозити за
вещи лица ,поради което в тежест на ищцовата страна и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, с
оглед отхвърлената част на иска следва да се присъдят разноски в размер на 212,27 лева.
С оглед изложените по-горе обстоятелства е налице и право в полза на
процесуалния представител на ищеца – адв. К.Г., да бъде присъдено адвокатското
възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва
да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции
до размера от 34 527,32 лв.. за неимуществени вреди, поради което в полза на адв. К.Г.
следва да се присъди адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска
помощ в размер на 1565,82 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Х.К.“ № 43, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
да заплати на Г. ХР. Г. и Р. ХР. Г., в качеството им на наследници на СТ. Т. АТ., б.ж на
гр.х., чрез адв. К.Г. от САК, като процесуален представител сумата в размер на 32 500
лева / тридесет и две хиляди и петстотин лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпените от СТ. Т. АТ. болки и
страдания в резултат на ПТП настъпило на 08.05.2020г.в гр.х., по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „Застрахователно
дружество Евроинс"АД, по застрахователна полица № ***, валидна от 02.08.2019г. до
01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 26.05.2020 г.–деня
18
следващ датата на която е отказано изплащане на застрахователно обезщетение до
окончателното й изплащане ,като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв.,
искът за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Х.К.“ № 43, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
да заплати на Г. ХР. Г. и Р. ХР. Г., в качеството им на наследници на СТ. Т. АТ., б.ж на
гр.х.,чрез адв. К.Г. от САК,като процесуален представител сумата в размер на 2027,32
лева/ две хиляди двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ , представляващи
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се претърпените от СТ. Т.
АТ. болки и страдания в резултат на ПТП настъпило на 08.05.2020г. в гр.х., по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
„Застрахователно дружество Евроинс"АД по застрахователна полица № ***, валидна от
02.08.2019г. до 01.08.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.05.2020 г.–деня следващ датата на която е отказано изплащане на застрахователно
обезщетение до окончателното й изплащане,като за разликата до пълния предявен размер от
4477,86 лв. искът за имуществени вреди като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Х.К.“ № 43, да заплати на Г. ХР. Г. и Р. ХР.
Г.,на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на общо 1648,84 лева - разноски по
делото, в т.ч внесена ДТ и депозити за вещи лица,съобразно уважената на иска.
ОСЪЖДА Г. ХР. Г. и Р. ХР. Г., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК да заплатят
на „ Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. “Х.К.“ № 43,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на
212,27 лева разноски по делото , съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Х.К.“ № 43, да заплати на адв. К.Г., адвокат
при Адвокатска колегия - С., с БУЛСТАТ ***, с адрес на упражняване на дейността – гр.С.,
р-н ***, бул. М. №10, вх.2, ет.1, ап.12 сумата в размер на 1565,82 лева - адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – х.: _______________________
19