№ 8031
гр. С., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110138738 по описа за 2022 година
Ищецът Н. С. М. претендира сумата от 5217.59 лв. обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, както следва: 246.59 лв. разходи за закупуване на
лекарства, ведно със законната лихва от 17.3.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
1080 лв. – разходи за силна /усилена диета/, ведно със законната лихва от 17.3.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, 600 лв. разходи за болногледач, ведно със законната
лихва от 17.3.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, 600 лв. разходи за
рехабилитация, ведно със законната лихва от 1.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, 1580 лв. разходи за закупуване на заключваща плака за проксимална латерална
тибия комплект с винтове, ведно със законната лихва от 23.3.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, 811 лв. разходи за закупуване на биорезoрбируем канюлиран
автокомпресивен винт с половин резба, ведно със законната лихва от 26.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, 100 лв., разходи за закупуване на шина за коляно,
ведно със законната лихва от 24.3.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, 200 лв.,
разходи за транспорт, ведно със законната лихва от 17.3.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата. Твърди, че разходите извършил за лечение на телесни увреждания получени при
ПТП настъпило на 17.3.2018 г. по вина на водача на МПС „Тойота Рав 4“ с рег. № .... – П. С.
П., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника ЗАД „А. Б. АД. Твърди
се в исковата молба, че ПТП настъпило в гр. С., на ул. Габрово, на маркирана пешеходна
пътека в района на СМГТ № 2420 на кръстовището с ул. „Пловдив“, където ищецът бил
ударен от МПС „Тойота Рав 4“ с рег. № ...., чийто водач нарушил правилата на ЗДвП и не
пропуснал ищеца докато последният пресичал. След ПТП ищецът бил приет по спешност в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където на 21.3.2018 г. му била извършена операция, при която
1
образувалият се костен дефект бил запълнен с костен заместител, била поставена 6-дупкова
заключваща L-плака, менискът се пришил към латералната ставна капсула; левият долен
крайник бил напълно обездвижен. Ищецът поддържа, че движенията му били невъзможни,
не можел да стъпва на оперирания крайник, не можел да се обслужва самостоятелно и имал
нужда от непрекъсната помощ, както и че продължава да търпи болки и страдания с голям
интензитет. Срещу виновния водач било проведено наказателно производство, приключило
със споразумение. С молби от 22.12.2021 г. и от 15.3.2022 г., ищецът поискал от ответника
да му заплати пр.пените имуществени вреди, но плащане не постъпило. Ето защо моли да се
осъди ответникът да му плати обезщетението, ведно със законната лихва от посочените дати
и разноските за производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Оспорва наличието на причинна връзка между процесното ПТП и твърдените
имуществени вреди. Сочи, че разходите са извършени във връзка със съпътстващи
заболявания на ищеца. Поддържа, че досежно молбите на ищеца за извънсъдебно
удовлетворяване, ответникът е поискал допълнителни документи, за които няма
доказателство да са били представени. Твърди, че размерът на претендираните вреди е
завишен. Оспорва акцесорната претенция за лихви. Моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал.3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя кумултивната наличност на
следните факти: 1. виновно и противоправно поведение на водач на МПС, в причинна
връзка с което са произлезли вреди; вид и размер на вредите; 2. наличие на договор за
застраховка гражданска отговорност, сключен между ответника и виновния водач;
реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск.
В случая противоправното поведение, от което се твърди, че са настъпили вредите,
представлява престъпление, установено със споразумение за прекратяване на наказателното
производство по НОХД № 5732/2019 по описа на СРС, което има последиците на влязла в
сила присъда. На основание чл. 300 ГПК относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, установеното със споразумението е
обвързващо съда. Ето защо съдът намира, че е обвързан по отношение на приетото от
наказателния съд относно фактическия състав на установеното престъпление – настъпване
на ПТП на 17.03.2018 г. по вина на П. П. като водач на лек автомобил Тойота Рав 4 с рег. №
...., при което поради нарушение на правилата за движение по пътищата чл. 119, ал.1 ЗДвП,
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Н. М., който като пешеходец
пресичал пътното платно отляво надясно спрямо посоката на движение.
Отделно от това, между страните е налице и влязло в сила решение по гр.д. № 9052/2018 г.
на СГС, изменено с решение на САС по гр.д.№ 107/2020 г., с което ответникът по
настоящото дело е осъден да плати на ищеца обезщетение за пр.пени неимуществени вреди
от настъпилото на 17.3.2018 г. ПТП. Решението има сила на пресъдено нещо между
2
страните досежно всички обстоятелства, които са включени във фактическия състав на
обезщетението по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Спорни и на изследване по настоящото дело подлежат въпросите относно пр.пените от
ищеца имуществени вреди в резултат на ПТП и техният размер.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП
ищецът е получил счупване на горния край на тибията /голям пищял/ на лява подбедрица.
Проведено е било оперативно лечение, като фрагментите са наместени и фиксирани с плака
и винтове, а липсващата кост – заместена с костен заместител. След изписване от болница
ищецът е трябвало да приема медикамент против съсирване на кръвта – ксарелто, за
закупуване на който по делото е приложена фактура на стойност 46.59 лв. В следствие на
счупването, оперативното лечение и кръвозагубата, се е налагало приемането на усилена
храна /диета с повишена калорийност и определен химичен състав/. Нуждата от
болногледач се определя от вида на лечението /постелен режим, придвижване с
придружител, придвижване с помощни средства/ и възможностите на болния за
самостоятелно хигиенно-битово обслужване. При нормално протичане на лечебния процес
при ищеца се разрешава натоварване на оперирания крайник 3 месеца след оперативното
лечение, в който срок ищецът се е нуждаел от помощ при придвижването и обслужването.
След провеждането на такъв вид оперативно лечение е необходимо провеждането на
курсове рехабилитация и физиотерапия. Продължителността, вида и броя на процедурите се
определят от водещия лечението ортопед. Според НРД, здравноосигуреният пациент има
право на едно направление на месец за провеждане на физиотерапия и рехабилитация по
една диагноза. При липса на такова направление или на договор със здравната каса на
съответното здравно заведение, процедурите се заплащат. За лечението на счупването е
било необходимо закупуване на остеосинтезен материал за фиксиране на фрагментите на
фрактурата, като НЗОК не заплаща този консуматив. Част от приложената остеосинтеза е
биорезорбируемият винт, а след оперативното лечение е било необходимо обездвижване на
коляното със закупената туторна шина. При лечението на такова увреждане е необходимо
придвижване с помощни средства, което затруднява придвижването с неспециализиран
обществен транспорт. Според уточненията на вещото лице в съдебно заседание, пациентът е
следвало да приема и болкоуспокояващи и витамини, които са на свободна продажба без
рецепта.
Представени са по делото: фактура и фискален бон за платени 1580 лв. за заключваща
плака; фактура и фискален бон за закупен канюлиран винт на стойност 811 лв.; фактура и
фискален бон за платени 100 лв. за шина за коляно; фактура и бон за закупено лекарство
ксарелто на стойност 46.59 лв.; рецепти за изписани лекарства.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Александър М., син на
ищеца, който сочи, че след изписване от болницата, баща му следвало да приема
болкоуспокояващи, лекарства за разреждане на кръвта, витамини, минерали. По около 300
лв. неколкократно плащали за лекарства. Тъй като баща му не можел да се обслужва сам, се
наложило наемане на болногледачка за 3 месеца, по 200 лв. месечно. Закупували и по-силна
храна и плодове – цитруси, телешко месо, прясно сирене, около 1000 лв. за половин година.
3
След операцията и по препоръка на лекаря, били извършени 20-30 сеанса с рехабилитатор,
който идвал на място в дома на баща му, по 30 лв. на сеанс. Тъй като баща му не можел да
пътува с градски транспорт, се наложило придвижване до болницата за махане на конци и
контролен преглед с такси, по 50 лв. в двете посоки.
При така събраните по делото доказателства се установява, че във връзка с лечението на
получените при ПТП травматични увреждания ищецът извършил разходи за консумативи и
лекарства - 46.59 лв. за ксарелто, 1580 лв. за закупуване на заключваща плака, 811 лв. за
биорезoрбируем винт и 100 лв. за закупуване на шина за коляно. По отношение на тези
разходи по делото са налице както безспорни доказателства, че са извършени /фактури с
фискални бонове за плащане/, така и че са в причинно-следствена връзка с произшествието
и уврежданията от него, в който смисъл категорично е заключението на вещото лице. Със
стойността на така направените разходи се съизмеряват имуществените вреди, които следва
да бъдат репарирани.
По отношение на претенциите за: 200 лв. разходи за закупуване на лекарства, 1080 лв. за
силна храна, 600 лв. за болногледач, 600 лв. за рехабилитация и 200 лв. за транспорт, първо
по делото не се доказа, че ищецът е извършил такива разходи, тъй като няма данни какви
други лекарства /освен ксарелто/ и хранителни продукти е закупил и на каква стойност, че е
използвал услугите на болногледач и рехабилитатор с посочената стойност и е заплатил
същите, че е използвал таксиметрови услуги с определена стойност, която е платил. А
относно рехабилитационните процедури, следва да се вземе предвид заключението на
вещото лице, според което за здравноосигурените лица те се поемат от НЗОК, така че
използването на платени услуги в домашни условия излиза извън необходимото лечение и
възстановяване и не е в причинна връзка с произшествието. При липса на елементи от
фактическия състав, не е възникнало претендираното от ищеца право да получи
обезщетение по тези претенции, поради което за тях предявеният иск следва да се отхвърли.
Относно претенцията по чл. 86 ЗЗД:
По аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от
застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи най-рано от
момента на уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия
застрахователно обезщетение да представи пред застрахователя доказателства за
настъпването на застрахователно събитие и да посочи своя банкова сметка, по която да се
извършват плащанията. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок
за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента на
предявяването на писменото искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на
претендиращия. Нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на
изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне
застраховател би изпаднал в забава, освен ако не са представени всички доказателства. В
случая ищцата е уведомила застрахователя за вредите, които съдът приема за доказани, на
22.12.2021 г. В молбата-претенция не е посочена банкова сметка, като с писмо от 15.3.22 г.
ответникът е изискал посочване на банкова сметка и представяне на документи за
4
проведеното лечение и декларация, че увреденият не е претендирал/получил друго
обезщетение. По делото не са представени доказателства, че ищецът е посочил на ответника
банкова сметка и представил изисканите документи, при което следва да се приеме, че
ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихва за забава.
По разноските:
В полза на адвокат С. К. Николова следва да се присъди, съгласно чл. 38, ал.2 ЗА,
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, съразмерно с уважената
част от иска, в размер на 399.78 лв. /от 822 лв. което е минималното възнаграждение
съобразно цената на предявения иск/. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска, на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение,
каквото ответникът е платил в размер на 1068 лв. с ДДС. Възражението за прекомерност е
основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е
приключило в едно съдебно заседание. При минимален размер с ДДС 986.40 лв., на
ответника се дължат 506.66 лв. На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът дължи по сметка
на СРС държавна такса в размер на 101.51 лв. и разноски за вещо лице в размер на 145.91
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А. Б. АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ....., да заплати на
Н. С. М., ЕГН **********, гр. С., ...., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 2537.59 лв.,
представляваща обезщетение за пр.пените от него имуществени вреди в следствие на
травматични увреждания, получени при ПТП, настъпило на 17.03.2018 г., представляващи
разходи за лечение, включващи: 46.59 лв. за закупуване на лекарство Ксарелто, 1580 лв. за
закупуване на заключваща плака за проксимална латерална тибия комплект с винтове, 811
лв. за закупуване на биорезoрбируем канюлиран автокомпресивен винт с половин резба, и
100 лв. за закупуване на шина за коляно, ведно със законната лихва върху сумата считано от
18.07.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 5217.59 лв., включващ следните разходи: 200.00 лв. за закупуване на
лекарства, 1080 лв. за силна храна, 600 лв. за болногледач, 600 лв. за рехабилитация, 200 лв.
за транспорт, както и иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава от
17.3.2018 г. до подаването на исковата молба.
ОСЪЖДА ЗАД „А. Б. АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ....., да заплати на
адвокат С. К. Николова, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер
на 399.78 лв.
ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН **********, гр. С., ...., да заплати на ЗАД „А. Б. АД, ЕИК .....,
седалище и адрес на управление гр. С., ....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 506.66
лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „А. Б. АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ....., да заплати
по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 101.51 лв. и
5
разноски за вещо лице в размер на 145.91 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6