№ 117
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Станчо Р. Савов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора В. М. Р.
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600488 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивен протест от прокурор от РП-Варна срещу присъда №
260133/23.06.2021 г., постановена от РС-Варна по НОХД № 20203110204425.
С атакувания съдебен акт подсъдимият Св. А. Б. е признат за невиновен в извършването
на престъпление по чл.355 ал.2, вр. ал.1 от НК и е оправдан по това обвинение.
С въззивния протест се иска присъдата да бъде отменена и постановена осъдителна
такава. В мотивите към протеста се твърди, че подсъдимият е бил запознат със съдържанието на
издаденото му предписание на разбираем за него език, а многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчетат при приложение на чл.55 ал.1 от НК, а не за чл.9 ал.2 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна не поддържа протеста и пледира за
потвърждаване на присъдата, като счита, че в случая е приложима нормата на чл.14 от НК.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия поиска потвърждаване на присъдата като
счита, че същата е правилна и законосъобразна.
Настоящият състав на съда, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на
атакувания съдебен акт, установи следното:
Подсъдимият Св. А. Б. S. A. B., е шведски гражданин, живущ в Норвегия. Същият владеел
говоримо и писмено освен шведски и английски език.
Във връзка с направена резервация в х-л „Морски бряг“, в кк „Златни пясъци“ за
едноседмичен престой в туристическия обект, на 08.07.2020 г. подсъдимият пристигнал в
РБългария от Великобритания с приятелката си К. Л. през Летище-Варна.
Със Заповед № РД-372 от 30.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването на РБългария, в
пункт 5 - било разпоредено всички лица, които пристигат на територията на РБългария в т.ч. от
1
Великобритания да се поставят под карантина в срок от 14 дни в дома си или в друго място за
настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на
съответната регионална здравна инспекция или оправомощено от него длъжностно лице.
В изпълнение на цитираната заповед, на 15.07.2021 г. на Летище Варна се намирали
инспектори при РЗИ – Варна, в т.ч. св. М. М.. Карантинирането на лицата се извършвало
електронно на таблети, издавали се предписания за поставяне под карантина и карантинираните
лица подписвали декларация за запознаването им със съдържанието на предписанието за
поставяне под карантина.
По отношение на подс. Б., св. М. М. издала предписание № 200708/2845533, в
съдържанието на което било посочено, че се издава на основание Заповед № РД-01-333/12.06.2020
г. на министъра на здравеопазването. В разпоредителната част на предписанието било посочено, че
подсъдимият поради пристигане от рискова зона – Великобритания, се поставя под карантина за
срок от 14 дни на адрес гр.Варна, хотел „Морски бряг“ с начална дата – 08.07.2020 г. От свид. М.
била издадена декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина, както и
разписка за връчена такава декларация с посочен идентификационен номер на предписанието,
подписана от подсъдимия.
На 15.07.2020г св. М. Я. - служител на ГКПП - Летище Варна, бил разпределен да
изпълнява служебните си задължения на Терминал - 2 на Летище- Варна на гише № 4 -
„Заминаващи пътници", за времето от 08.00ч. до 20.00ч Около 11.30 ч. при обработването на
пътниците за полет W64531 за Ливърпул, на гишето обслужвано от св. Я. се явил подсъдимият.
След като Я. установил данните на Б. въз основа на представените от него документи и извършил
справка чрез ОДЧ при ГПУ в система „COVID-19", служителят констатирал, че лицето фигурира в
системата като поставено под 14 -дневна карантина с предписание № 200708/284533 от
08.07.2020г. на РЗИ - Варна, за периода от 08.07.2020г. до 21.07.2020г., на адрес - гр.Варна, хотел
„Морски бряг", к.к."Зл.Пясъци". За констатациите си същият уведомил прекия си ръководител, а
впоследствие било образувано наказателно производство.
Подсъдимият Св. А. Б. не е осъждан към датата на инкриминираното деяние.
Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните и
проверени в хода на делото гласни и писмени доказателствени средства, изключвайки само
показанията на свид. М., досежно твърдението й, че подсъдимият бил запознат със съдържанието
на предписанието, като се е позовал на вътрешната им противоречивост и такава с приобщения
доказателствен материал.
Съставът на престъплението по чл.355, ал.2 НК изисква от обективна страна активно
поведение на дееца, с което нарушава наредба, правила или мерки, издадени против
разпространението или появяването на заразна болест по хората. Съгласно практиката на ВКС,
приложимите правила или мерки, запълващи диспозицията на бланкетните правни норми, каквато
е чл.355, ал.2 НК, могат да бъдат ненормативни не само защото актът, в който те са включени няма
нормативен характер, но защото е достатъчно, нормативен да бъде само актът, който предвижда
задължение за тяхното спазване. По настоящото дело, на подсъдимият са били инкриминирани
като запълващи бланкета на чл.355, ал.1 НК нарушения на мерките по Заповед № РД-01-372 от
30.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването, изм. с Заповед № РД-01-333 от 12.06.2020 г. Тези
заповеди от своя страна са били издадени въз основа на разпоредби от нормативни актове-чл.29 от
Наредба №21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразни болести и чл.63 от ЗЗ.
2
Правилата за поведение /мерките/, отразени в заповедта на министъра не са правни норми, но от
съществено значение е обстоятелството, че именно нормативни актове са послужилите /те са
основанието/ за издаване на заповедта - Закон за здравето и Наредба № 21/2005 г. При това
положение не съществува пречка бланкетния състав на разпоредбата на чл.355, ал.2 НК да бъде
запълнен с мерките, посочени в цитираните заповеди. Законността на предписанието за
карантиниране, в това число и дали е издадено от компетентен орган, дали е спазена формата -
образец и пр., не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Съгласно чл.61, ал.11 от ЗЗ
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), " Предписанията по ал. 6 /за поставяне
на задължителна карантина на лица, които са влезли на територията на страната от други
държави/, подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс." Доколкото предписанието за карантиниране
представлява индивидуален административен акт, липса на компетентност за неговото издаване, за
неспазване на установената форма и за противоречие с материално правните разпоредби,
представляват основания за неговото оспорване по смисъла на чл. 146 от АПК и се разглеждат по
реда на този процесуален кодекс. За разлика от ГПК /чл. 17, ал. 2 /, който предвижда възможност
съдът, разглеждащ граждански дела, да се произнася инцидентно по валидността на
административните актове, независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол, то НПК
изобщо не предвижда възможност за инцидентен контрол на административни актове в рамките на
наказателното производство. В тази насока не се споделят направените изводи от страна на
първоинстанционния съд. В мотивите на съда не може да се разглежда законосъобразността на
предписанието за карантиниране, доколкото за това не е бил използван установения законов ред.
От тук не може да се приеме и направения извод за субективна несъставомерност на деянието.
Макар подадения въззивен протест, да не се поддържа от представителя на ОП-Варна,
същият не е оттеглен, поради което съдът дължи произнасяне и по него:
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че обществената
опасност на деянието, извършено от подс. Б. е явно незначителна. Разпоредбата на чл.9, ал.2 НК
визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците
на определен състав на престъпление: когато то не е обществено опасно въобще и в
действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени
отношения, или когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е напълно
изключена. В настоящият случай е налице втората хипотеза. В принципен план, когато се обсъжда
въпроса за приложението на чл.9, ал.2 НК следва да се преценяват съвкупно всички елементи от
състава на престъплението, в т. ч. характера и обекта на посегателство, степента, в която той може
да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху
обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици от деянието.
Обществените отношения- предмет на защита от нормата на чл.355, ал.2, вр.ал.1 НК- са били
засегнати в минимална степен. Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че когато се
обсъжда въпроса за приложението на чл.9, ал.2 НК следва да се преценяват съвкупно всички
елементи от състава на престъплението, в т. ч. характера и обекта на посегателство, степента, в
която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират
отражение върху обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици от
деянието. На първо място, подсъдимият не е бил поставен в задължителна изолация, поради
заболяване от COVID-19 или с оглед контакта му с такова лице,респ. не е проявил признаци на
заболяването в периода на карантинирането му, поради което с нарушаването на карантината не е
3
възникнала пряка опасност за живота и здравето на другиго. На следващо място: със заповед №
РД- 01-405/15.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването, се отменя Заповед № РД-01-
372/30.06.2020 г., респ. отпада задължението за поставяне под карантина влизащите на
територията на РБългария граждани на държави, членки на Европейския съюз, каквото качество
има подсъдимия. Тази нова заповед е влязла в сила в деня следващ инкриминираната дата, -
16.07.2020 г., а издаването й е свързано с отпадане на обществената опасност за живота и здравето
на гражданите в страната от свободното придвижване на лица, граждани на държави-членки на
Европейския съюз , вкл. и такива пристигащи от Великобритания. Доколкото действието на тази
заповед настъпва часове след извършване на процесното деяние, преценката на съда е, че
обществената опасност от осъществяването на последното е явно незначителна. На последно
място съдът взе предвид и данните за личността на подсъдимия, а именно чистото му съдебно
минало и липсата на доказателства за извършени правонарушения, поради което прецени, че се
касае за лице с положителни характеристични данни, т.е. процесното деяние има инцидентен
характер.
С оглед изложеното, настоящият състав на въззивния съд, прие, че осъщественото от
подсъдимия деяние, макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл.355,
ал.2 НК, е с толкова явно незначителна обществена опасност, че е малозначително по смисъла на
чл.9, ал.2 НК. В тази връзка доколкото не се констатира незнание на фактическите обстоятелства,
принадлежащи към състава на престъплението, са неотносими доводите на прокурора за
приложение на чл.14 от НК. За това първоинстанционната присъда, с която на основание чл.9, ал.2
НК подс.Ингрей е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.355, ал.2, вр.ал.1
НК, следва да потвърди.
Съдът също като първоинстанционния осмисли възможността да наложи
административно наказание на подсъдимия, доколкото извършеното от него деяние съставлява
административно нарушение по чл.212, ал.1 от Закона за здравето. В конкретният случай обаче
тази възможност не следва да бъде реализирана, тъй като на първо място такова искане не е било
направено от страна на прокуратурата при депозиране на протеста и на второ място съдът прецени,
че за подсъдимия е налице хипотезата на чл.28, ал.1 ЗАНН.
По изложените мотиви и след като при служебната проверка не констатира нарушения,
допуснати от първоинстанционния съд, настоящият състав на ОС-Варна прие, че не са налице
основание за отмяна или изменение на процесната присъда, поради което и на осн. чл.334 т. 6 от
НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260133/23.06.2021 г., постановена от РС-Варна по НОХД
№ 20203110204425.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5