Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдия Десислава Алексиева гр. дело № 5647 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С Решение № 307106 от 07.01.2018 г.,
постановено по гр. дело № 63427/2016 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, са
отхвърлени предявения от „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, против „В.И.“ ЕООД, ЕИК********иск
по чл. 422 от ГПК за сумата в размер на 20
275,21 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.2013 г. до 12.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 19.6.2015 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 2098,38
лв. за периода от 28.2.2013 г. до 4.5.2015 г., като неоснователен и недоказан.
С решението е осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на „В.И.“ ЕООД сумата в размер на 1
500 лева, представляваща направените
по делото разноски - адвокатски хонорар за един адвокат.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца "Т.С."
ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е
безспорно обстоятелството, че „В.И.“ ЕООД е собственик на част от сграда,
находяща се в гр. София, ул. „***********. Неправилно е кредитирал единствено
СТЕ. Излага твърдения, че вещото лице следва да даде заключение с оглед
специалните знания в областта на науката, а не с оглед нормативната
уредба. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено, а исковете - уважени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, „Т.Х.“
ЕАД (конституиран на мястото на „В.И.“ ЕООД на осн. чл. 227 ГПК поради
преобразуване чрез вливане) е депозирал писмен отговор, с който заявява
неоснователност на подадената въззивна жалба. Позовава се на съдебно
–техническата експертиза, според която претендираната топлинна енергия не е
реално потребена от ответното дружество. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на СРС е валидно. При осъществена дължима
служебна проверка СГС констатира, че същото е недопустимо, поради следните
съборажения:
Във всяко положение на делото, въззивният
съд е длъжен да следи служебно за процесуалните предпоставки, обуславящи
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. При липса на една от
абсолютните положителни процесуални предпоставки или наличие на една от
отрицателните предпоставки, искът е недопустим. Съгласно чл. 129 от ГПК, съдът
проверява редовността на исковата молба. Когато исковата молба не отговаря на
изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в
едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва
правна помощ, ако има необходимост и право на това. Съгласно чл. 129, ал. 4 от ГПК по същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се
забележат по време на производството.
В разглеждания случай със заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3037523 от
19.06.2015 г. е подадено от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу „В.И.“ ЕООД, ЕИК*********,
за осъждане на В.И. ЕООД да заплати на заявителя сумата в размер на 20 275,21
лева, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия в периода от
01.2013 г. до 12.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *********,
аб. № 0002067, код на платеца Ш0155000, както и сумата от 2098,38 лева,
представляваща лихва в периода от 28.02.2013 г. до 04.05.2015 г. Като обстоятелство, от което
произтича вземането, заявителят е посочил неоснователно обогатяване. На
18.08.2016 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за претендирания период и суми
от заявителя на основание чл. 59 ЗЗД по ч.гр.д. № 34510/2015 г., СРС.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
ищецът е предявил искова молба от 07.11.2016 г. по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, с
която за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. е посочил като основание на
иска си договорно основание – писмен договор № 10641/20067 от 11.12.2012 г., а
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е посочил неоснователно
обогатяване поради липса на договор. Претенцията на ищеца за горепосочения
период е в общ размер на 20 275,21 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабдения имот и 2 098,38 лева, представляваща законна
лихва за забава от 28.02.2013 г. до 04.05.2015 г. Като приложение към исковата
молба е представен писмен договор № 10641/2067 от 11.12.2012 г. между страните
за продажба на топлинна енергия до топлоснабден имот гр. София, ул. *********
за срок от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
С решение от 07.01.2018 г. по гр.д.
№ 63427 от 2016 г. на СРС, 59 състав, съдът е отхвърлил така предявените
искове, като е приел, че същите са неоснователни.
Във въззивното производство и в
изпълнение на задължението си служебно да
следи за наличието на положителни процесуални предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск съобразно чл. 129, ал. 4
във вр. ал. 2 ГПК, въззивният съд е дал указания на ищеца на основание чл. 127,
ал. 1, т. 5 ГПК да посочи поотделно размера и периода на вземанията си за
главница и лихва, основани на сключения между страните договор от 11.12.2012 г.
за предоставяне на топлинна енергия за стопански нужди и размера и периода на
вземанията си за главница и лихва, основание на извъндоговорен източник
(неоснователно обогатяване) в рамките на общо посочените в исковата молба суми
– 20275,21 лева – главница и 2098,38 лева – лихва за забава, както и да
обоснове правния си интерес от предявяване на установителните искове за
вземания, произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, при положение, че му била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за вземания по чл. 59 ЗЗД. Ищецът е бил изрично предупреден със същото
определение, че при неизпълнение на тези указания, първоинстанционното решение
ще бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, като е дал и
едноседмичен срок за изпълнението им от датата на съдебното заседание, в което
е произнесено определението – 25.02.2020 г., доколкото въззивникът ищец – „Т.С.“
ЕАД е бил представляван от служител с юридическо образование Р./ чл. 32, т. 3 ГПК/. Съгласно чл. 152 ГПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените
в съдебно заседание съдопроизводствени действия.
В указания едноседмичен срок, с
молба с вх. № 26625/28.02.2020 г. ищецът е уточнил, че основанието на вземането
е неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, но не е изпълнил дадените от съда
указания да посочи поотделно размера и периода на вземанията си за главница и
лихви от общо претендираните сума за главница и лихви.
Тук е мястото да се подчертае, че отстраняване
на нередовността на исковата молба е от съществено значение и за преценка на допустимостта на процеса,
поради наличие на влязло в сила решение № 5421/21.07.2017 г. по гр.д. №
3746/2017 г. по описа на СГС, IIА въззивен състав между същите
страни по предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7933,08 лв. за периода
от 01.01.2014 г. до 31.01.2014 г., представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, ул. „***********,
същевременно включващо и фактически констатации в мотивната част за наличие на
договор № 20628/2067 от 10.03.2014 г . за периода 01.03.2014 г. до 31.12.2014 г.
между същите страни.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от
17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието,
че въззивният съд може във всяко положение на делото да констатира нередовности
на исковата молба и да дава на ищеца указания за тяхното отстраняване, за да изпълни
задължението си за постановяване на допустим съдебен акт. При поправяне на
нередовностите в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с
решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им –
обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по
ненадлежно предявен иск и производството по делото следва да се прекрати. Според задължителните за съдилищата
разяснения в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2013 г., ОСГТК, горепосоченото разрешение е актуално и при действащия
понастоящем ГПК, тъй като въззивният съд, макар и при условията на ограничен
въззив, продължава да е инстанция по същество, чията дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен
спор и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на
исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по
съществото на спора. Единственото изключение, според цитираната тълкувателна
практика, при което въззивната инстанция следва да обезсили и
първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане е в
хипотезата на констатирана нередовност на исковата молба поради противоречие
между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и
постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна.
Като се изключи тази хипотеза, във всички останали случаи на нередовност на
исковата молба Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължава да е
актуално.
В контекста на изложеното и доколкото
ищецът не е отстранил констатираната нередовност на исковата молба, то
въззивният съд приема, че решението на СРС се явява процесуално
недопустимо и на осн. чл. 270, ал.3,
изр. 1 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Предвид изложените съображения,
съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 307106 от 07.01.2018 г.,
постановено по гр. дело № 63427/2016 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.