Р Е Ш Е Н И Е
№ 582
гр. Плевен, 12.11.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд –
Плевен, ІI – ри състав, в открито съдебно заседание деветнадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
адм. дело № 27/2021 г. по описа на Административен съд Плевен, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 104 от ЗДСл и чл. 203 и сл. от АПК.
Административен съд - Плевен с Определение
№ 61/11.01.2021г., постановено по адм.д. № 20/2021 г., е отделил за разглеждане
в отделно съдебно производство искането на Д.Т.Г. ***, подадено чрез адв. З.М. ***,
за присъждане на обезщетение за незаконно уволнение за срок от 6 месеца по реда
на чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител. Във връзка с горното е
образувано настоящето съдебно производство.
С Определение № 129/20.07.2021г.
настоящият съд е постановил спиране на производството по делото до приключване
с окончателен съдебен акт на адм. дело № 20/2021 г. по описа на Административен
съд - Плевен.
От направена служебна справка e установено, че с Решение № 9322/30.08.2021,
постановено по адм. дело № 4293/2021 год., ВАС
е оставил в сила Решение № 133/09.03.2021 год., постановено по адм.д. №
20/2021 год. по описа на АС – Плевен, с което е отменена заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение на ищеца в настоящето производство.
Предвид горното е постановено възобновяване на делото с Определение №
1153/09.09.2021 год.
Настоящето производство се развива по иск
на Д.Т.Г. ***, обективиран в жалба вх. № ПО-04-1/05.01.2021 год. по описа на ответника,
както и в уточняваща молба вх. рег. № 4320/10.09.2021 год. по описа на АС -
Плевен, подадени чрез адв. З.М. *** против Басейнова дирекция „Дунавски район“,
представлявана от директора, с които на основание чл.104, ал.1 от Закона за
държавния служител се претендира присъждане на обезщетение за незаконно
уволнение за срок от 6 месеца за периода 23.12.2020 год. – 23.06.2021 год., в размер на 16 200 лв.
Постъпил е писмен отговор от ответника
/л.96/, в който се изразява становище за недоказаност на предявения иск по
размер, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, респективно от представените
такива не се установява обстоятелството дали е бил в трудово или служебно
правоотношение през исковия период
В съдебно заседание ищецът не се явява или
представлява. Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител, в
която се изразява становище, че предявеният иск е доказан по основание и
размер, поради което следва да бъде уважен изцяло. Твърди се, че уволнението на
ищеца е признато за незаконно от съда с влязло в сила решение, а последният не
е полагал труд в периода, за който се иска присъждане на обезщетението, поради
което се иска присъждане на обезщетение за периода 23.12.2020 год. – 23.06.2021
год., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното заплащане
на сумата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по иска – Басейнова дирекция
„Дунавски район“, представлявана от гл.юрк. В.З.А., изразява становище за
основателност на исковата претенция.
Представителят на ОП – Плевен дава
становище, че предявеният иск следва да бъде уважен.
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният
иск е допустим, тъй като е налице постановена по съдебен ред отмяна на
уволнението като незаконно, а процесната искова претенция е предявена преди
изтичане на срока по чл. 125 от ЗДСл.
При извършена проверка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 205/23.12.2020 г. на
директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, на основание чл. 12, ал.1 от ЗДСл, е прекратено
служебното правоотношение на Д.Т.Г. за длъжността директор на Дирекция
„Контрол“ с длъжностно ниво по КДА – 6 и код по НКПД 1213-7008, считано от 23.12.2020
год.
С Решение № 9322/30.08.2021, постановено
по адм. дело № 4293/2021 год. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение №
133/09.03.2021 год., постановено по адм.д. № 20/2021 год. по описа на АС –
Плевен, с което е постановена отмяната на посочената по - горе заповед по жалба на г-н Г..
Към датата на прекратяване на служебното
правоотношение – 23.12.2020 год. основната месечна заплата на ищеца е била 2700
лв., видно от Заповед № 156/04.09.202020 г. на директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район“ /л.16 и л.25/.
От представената от ответника Заповед №
263/10.09.2021 год. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /л.98/
е видно, че по подадено заявление от 08.09.2021 год. /л.100/ ищецът е бил
възстановен на длъжността директор на Дирекция „Контрол“, считано от 10.09.2021
год., с основна месечна заплата 2 700 лв.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на основната месечна
заплата на ищеца към датата на признаване на уволнението му за незаконно, а
именно датата на постановяване на Решение № 9322/30.08.2021г. по адм. дело №
4293/2021 год. по описа на ВАС е 2 700 лв.
От представената от процесуалния
представител на ищеца служебна бележка от Агенция по заетостта с изх. №
60-04-11-42132/15.09.2021 год. /л.91/ се установява, че за периода от
29.12.2020 год. до 09.09.2021 год. г-н Г. е бил регистриран като търсещо работа
лице в Дирекция „Бюро по труда“. От
заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза е видно, че
след извършена справка в информационната система на НАП за периода 23.12.2020
год. – 30.06.2021 год. се установява
липса на данни за наличие на трудови правоотношения по подадени уведомления на
основание чл.62, ал.4 от КТ. От Справка – данни за осигуряване по ЕГН е установено,
че за посочения по – горе период ищецът е осигурен като лице, получаващо
парично обезщетение за безработица, въз основа на което е направен извод, че
той не е работил по трудово правоотношение и не е сключвал граждански договори
за престиране на труд през посочения в ИМ период.
Въз основа на горното съдът приема за
доказано, че за периода, посочен в ИМ, попадащ в срока на прекратяване на
служебното правоотношение и представляващ 6-месечен период на дължимост на
обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, ищецът е бил
безработен и не е получавал други доходи.
От назначената по делото съдебно -
счетоводна експертиза се установява, че размерът на дължимото обезщетение,
изчислен на базата на основната месечна заплата на ищеца към момента на
признаване на уволнението за незаконно и за шестмесечния период, посочен в ИМ,
възлиза на 16 200, 00 лв.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер.
В
разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се
съдържат материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при
признато незаконно уволнение, началният момент за възникване на задължението,
периода, за който е дължимо и базата, от която следва да бъде определен
размерът на обезщетението. По аргумент от същата норма органът по назначението
дължи обезщетение за незаконно уволнение на държавния служител, чиято
изискуемост възниква след отмяна на уволнението от съда, в размер на основната
му заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно
или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема
държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга
държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга
работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на
разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната
заплата, съответно основното възнаграждение.
Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза размерът на основната заплата на заеманата от ищеца длъжност към
датата на признаване на уволнението за незаконно – 30.08.2021 г., е 2 700 лв. Въз
основа на горното и с оглед обстоятелството, че ищецът не е заемал държавна
служба и не е получавал възнаграждение за друга работа, дължимото обезщетение
по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за посочения в ИМ шест
месечен период е в размер на 16 200,00 лв.
Съдът намира за неоснователно искането на
процесуалния представител на ищеца, направено с Молба с вх. рег. №
4980/14.10.2021 год. /л.114/ да бъде осъден ответника да заплати горното
обезщетение ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата. Това е така, защото нито в първоначално
подадената жалба срещу Заповед № 205/23.12.2020 г. на директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район“, по която е образувано адм.д. № 20/2021 год. по описа
на АС – Плевен и в която е формулиран предявения иск по чл.104, ал.1 от ЗДСл,
нито в уточнението, направено с Молба вх. рег. № 4320/10.09.2021 год. по
настоящето дело /л.79/ е налице предявена такава акцесорна претенция по смисъла
на чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което съдът не дължи произнасяне по искането,
направено с молба, подадена едва преди приключване на делото и имаща характера
на писмено становище по правния спор.
Съдът намира за неоснователно искането на
процесуалния представител на ищеца, направено с Молба с вх. рег. №
4980/14.10.2021 год. /л.114/, за присъждане на направените разноски за изплатен
адвокатски хонорар с неконкретизиран размер. По настоящето дело не са
представени адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, различни от онези,
приложени в адм. д. 20/2021 год. по
описа на АС – Плевен. Представителната власт на процесуалния представител на
ищеца произтича именно от пълномощното и договора за правна помощ по адм. д. №
20/2021 год., от което е отделено настоящето производство. С постановеното
Решение № 133/09.03.2021 год. по посоченото дело са присъдени в полза на
жалбоподателя разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, а по
настоящето дело липсват доказателства за допълнително заплатено възнаграждение
на адвоката от страна на ищеца.
Основателно се явява единствено искането
да бъдат присъдени в полза на ищеца направените разноски, съставляващи депозит
за изготвяне на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза в размер на
300 (триста) лв.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл,
АС – Плевен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, ул.“Чаталджа“ № 60,
представлявана от директора Цветомира Христова, да заплати на Д.Т.Г. с ЕГН **********,***
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер
на 16 200 (шестнадесет хиляди и двеста) лева.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, ул.“Чаталджа“ № 60,
представлявана от директора Цветомира Христова, да заплати на Д.Т.Г. с ЕГН **********,***,
деловодни разноски в размер на 300 лв. (триста) лева и ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представителна
ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, с
касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщението, че е изготвено
СЪДИЯ :