РЕШЕНИЕ
№ 897
гр. Варна, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20253100501632 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1а от ЗР на ЗЗДН, вр. чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № *************г. по регистратурата на РС-П.
от М. А. З., ЕГН **********, чрез особения й представител срещу Решение №
186/15.06.2025г. постановено по гр.д. № *******г. по описа на РС-П., с което е
ОТХВЪРЛЕНА като неоснователна молбата на жалбоподателката за налагане на мерки за
защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу С. Р. З. и П. Д. Т.а-П..
Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост
и постановяване на обжалваното решение в противоречие със събраните по делото
доказателства. Искането, с което се сезира съда е за неговата отмяна.
В срока и по реда на чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна – С. Р. З. и П. Д. Т.а-П.,
чрез процесуалния си представител са депозирали отговор на въззивната жалба. Заявяват
становище за неоснователността й, във връзка с което молят да бъде оставена без уважение,
а обжалваното решение да бъде потвърдено. Излагат, че с оглед заболяването си,
молителката не помни случката на твърдяното домашно насилие от 01.02.2025г., а отделно
от това считат, че е останало изцяло недоказано извършването на какъвто и да е акт на
насилие спрямо нея, доколкото поводът за посещението е бил майката С. да се види с
дъщеря си М..
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивницата, чрез особения си
представител поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
1
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. 1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност
или недопустимост. По останалите въпроси, съдът съобрази следното:
Производството пред РС-П. е образувано по молба на М. А. З. за постановяване на
мерки за защита срещу С. Р. З. – нейна майка и П. Д. П. – нейна леля във връзка с извършено
от последните домашно насилие, изразяващо се в посещение от ответниците на дома, в
който живее молителката в с.К.Д. община Д. на 01.02.2025г., около 13:15 часа, което
предизвикало у нея психически дискомфорт и стрес.
В молбата се твърди, че на посочената дата ответниците посетили дома на
молителката М., за да се видят с нея. Били поканени в беседката в двора на имота от бабата
на молителката, която повикала внучката си да излезе от дома, за да се видят. Молителката
не желаела да се среща с тях и започнала да плаче и да моли баба си да им каже да си
тръгват. Поискала от баба си телефона, за да се обади на баща си и настояла да повикат
полиция. В този момент леля й грабнала телефона от ръцете й и извикала в слушалката на
баща й - „ще ти дам аз една полиция“. Молителката започнала да пищи, а майка й снимала с
телефона си и на висок тон казвала, че трябва да й осигурят свободен достъп, за да се вижда
с дъщеря си, иначе баща й ще отиде в затвора. Излага, че баба й успяла да накара
ответниците да си тръгнат, но посещението им предизвикало стрес у молителката и й
трябвали няколко часа, за да се успокои. Посочва, че не желае да се вижда с майка си,
притеснява се за живота си, изпитва страх от заплахите, че може баща й да отиде в затвора,
като от стреса дори се изпуснала. Моли спрямо ответниците да бъдат наложени мерки за
защита по чл.5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, а именно: ответниците да бъдат задължени да се
въздържат от домашно насилие, да им бъде забранено да доближават нея и дома й, както и
местоработата й и местата за отдих и социални контакти.
Ответниците С. З. и П. П. оспорват молбата и твърдят, че молителката не е в
състояние да разбира пълноценно случващото се и да осъзнава смисъла и значението на
действията си поради заболяване на психиката й - „лека умствена изостаналост със
значително нарушение в поведението изискващо внимание и лечение“, което е установено в
проведен съдебен процес за поставянето й под запрещение по гр.д.№ *********г. по описа
на СГС, понастоящем предмет на въззивна проверка по в.гр.д.№ ********г. по описа на
АпС-С.. Излагат, че М. е била използвана от баща си, за да подпише молбата, с цел да бъдат
ограничени контактите между майката и дъщерята. Не оспорват, че са посетили дома на
молителката, но не с цел да я тормозят, а за да се видят, тъй като от 31.01.2024г. М. била
отведена от баща си, който ограничил контактите с майка й и леля й, като дори бил взет
телефона й. Оспорват да са извършвали каквито й да било действия, с които да са
осъществили домашно насилие спрямо нея. Напротив, излагат, че когато в следствие на
посещението им се е достигнало до влошаване на нервно-психическото състояние на М., те
са си тръгнали от дома, в който живее заедно с баща си и с баба си. Молят молбата за
налагане спрямо тях на мерки по ЗЗДН да бъде отхвърлена като неоснователна.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
2
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от
ЗЗДН/ и съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, като е подадена в срока по чл. 10,
ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителката за родствена връзка с
ответниците С. З. – нейна майка и П. П. – нейна леля, съдът приема, че молителката е
процесуално легитимирана да подаде молбата. Възраженията срещу допустимостта на
молбата, във връзка със заболяването на молителката, дало основание за ограничаване на
дееспособността й по реда на чл.5 от ЗЛС /решението на СГС по гр.д.№ *********г. все още
не е влязло в законна сила/, са неоснователни, доколкото чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН изрично е
предвидена специална процесуална легитимация за пострадало от домашно насилие лице,
което е поставено под пълно или ограничено запрещение. С оглед охрана на интересите на
същото, на основание чл.8, ал.3 от закона, на молителката е предоставена правна помощ
чрез назначаване на особен представител по реда на чл.29, ал.4 от ГПК. Ответниците от своя
страна са лица по чл.3, т.4 и т.6 от ЗЗДН, което се установява и от представените справки от
НБД, т.е са пасивно процесуално легитимирани по предявената молба. На това основание
молбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на
чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство, или които обитават едно
жилище.
Производството по чл. 12 от ЗЗДН е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка за наличието на
извършен акт на домашно насилие спрямо молителя, неговата тежест и начина, по които се е
отразил на здравето и психиката му въз основа на заложените в закона критерии. При
определяне на защитните мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането в
молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на
пострадалото лице изхождайки от формата и степента на вината на извършителя и целта на
закона – да се преустановят, евентуално предотвратят по-нататъшни посегателства върху
пострадалото лице.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обуславя извод за
недоказаност на твърденията на молителката за извършено от ответниците по молбата С. Р.
З. и П. Д. Т.а-П. домашно насилие спрямо нея на 01.02.2025г. във вид на психическо и
емоционално насилие, в следствие на посещението им в дома й в с.К.Д. община Д..
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка касателно деня и
обстоятелствата на твърдяното домашно насилие е правилно интерпретирана и
съответстваща на ангажираните доказателства. Установeно е от показанията на свидетелката
Г. Т.а – пряк свидетел на събитията от 01.02.2025г., че около обяд била уведомена от бащата
3
на М., че нейната майка и леля ще ги посетят в К.Д.. Свидетелката предупредила М., че
майка й и леля й идват от С. да я видят, но чувайки това тя се разплакала и казала да не им
отваря. Когато С. и П. влезли в двора, М. строяла в беседката и изпаднала в истерия. Двете я
помолили да спре да плаче, извели я навън на улицата в опит да я успокоят, но било
неуспешно. Разходили се няколко пъти нагоре-надолу по улицата, като през цялото време М.
държала баба си за ръката, защото се страхувала да не я вземат. Разговаряла с баща си, който
казал да извикат полиция, за да се удостовери, че С. и П. идват без предупреждение. Тогава
П. взела телефона от ръцете на М. с думите „каква ти полиция“. След това си тръгнали, а
след окол 20 минути М., стоейки в беседката казала, че се е напикала. Твърдения за
аналогични факти се излагат и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Преценени в съвкупност доказателствата не установяват противоправно поведение на
никоя от двете ответници. Не се твърди и не се установява те да са демонстрирали
поведение, което да е било агресивно към молителката, да са извършвали физически
действия накърняващи телесната й неприкосновеност или да са изричали обидни за честта и
достойнството й думи, нито да са отправяли заплахи, които да са причинили твърдяното
психическо насилие и тормоз. Факт е, че в крайна сметка срещата с майката и лелята на
молителката е причинило тревожност у нея, предизвикало е нервно-емоционален изблик,
проявен чрез пищене и плач, но това поведение не е обусловено от извършено от
ответниците домашно насилие, а се явява в причинно-следствена връзка с
диагностицираното психиатрично заболяване – „Лека умствена изостаналост и органично
разстройство на личността“. Заболяването на молителката, съгласно заключението на
проведената комплексна Съдебно психологична и психиатрична експертиза изготвено и
поддържано в съдебно заседание от вещите лица С. В. /психиатър/ и Р. Г. /клиничен
психолог/ се свързва със значително затруднение на познавателните и екзекутивните
функции на личността й, както и на цялостното й самостоятелно функциониране. Заключава
се, че молителката не е в състояние самостоятелно, осъзнато и пълноценно да описва и
излага факти, включително такива за твърдяното домашно насилие, като липсват сигурни
данни събитията от 01.02.2025г. изобщо да са оставили травматична следа в съзнанието й, за
да се говори въобще за преживяна психотравма.
Установи се от свидетелските показания, че началото на стресогенната ситуация за
молителката е поставено още преди ответниците да влязат в двора на дома й, от момента, в
който баба й я уведомява за това, че ще я посетят. Горното се обяснява от вещите лица с
това, че с оглед заболяването си, молителката е в състояние да възприема като фрустрираща
всяка ситуация, която представлява за нея някаква новост или предизвикателство. Нещо
повече, макар и с ограничен паметов капацитет, молителката е в състояние да разкаже за
случилото се, но фактът, че не го е направила по време на освидетелстването може да е
следствие от това, че тя просто не е запомнила събитията, в които е участвала и за които 20
дни по-късно решава да подаде молба обосновавайки ги с извършено спрямо нея насилие.
Изложеното поставя под съмнение легитимната цел, която молителката твърдяща, че е
пострадалото от домашно насилие лице, преследва с подаването на молба за защита по ЗЗДН
4
и доколко отразява нейното субективно усещане, че действително е станала жертва на
насилие от страна на майка си и леля си – молбата е подадена от молителката чрез нейния
баща А. З., именно той е настоявал в телефонния разговор още преди посещението на
ответниците, при пристигането им да бъде повикана полиция не като следствие на
евентуален конфликт, а за да се удостовери, че С. З. и П. П. идват без предупреждение в
дома им.
В обобщение, настоящият състав приема, че твърдяният от молителката акт на
домашно насилие във вид на психическо такова, извършен спрямо нея от ответниците С. З. и
П. П. на 01.02.2025г. е недоказан и не обуславя ангажиране на отговорността им по реда на
ЗЗДН. Молбата за налагане на мерки по ЗЗДН като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези, до които е
достигнал първоинстанционния съд в обжалваното решение, същото се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186/15.06.2025г. постановено по гр.д. № *******г. по
описа на РС-П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5