Р Е Ш Е Н И Е
София, 19.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 5226/2016
г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от
Н.А.Б., ЕГН **********, чрез
адв. Д.С. ***, съдебен адрес:***,
против Г. Ф., ***, с правно
основание чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./,
за следните суми: 67 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и - 4 290
лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, претендирани пряко от
застрахователя във връзка с ПТП, станало
на 23.02.2015 г., ведно със законна лихва,
считано от датата
на произнасяне на ответника по претенцията – 25.02.2016
г. до окончателното
изплащане, и сторените разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение
В исковата молба се твърди, че на 23.02.2015 г. в гр.
Момчилград, при управление на лек автомобил марка „Сузуки
Балено“ с рег. № *****МВ, Х.Г.И. е нарушил правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на А.М.И.,
ЕГН **********, починал в хода на
настоящото производство, в качеството му на пешеходец, телесни увреждания.
Според него виновен за станалата катастрофа е водачът на лекия автомобил.
За случая е образувано ДП № 21/2015 г. по описа на РУП
гр. Момчилград срещу Х.Г.И. *** за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, във вр. с чл. 342,
ал. 1 НК. Образувано е НАХД № 175/2015 г. С решение № 108/05.08.2015 г., РС –
Момчилград е признал виновния водач И. за виновен, като му е наложил
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 лв. и го е лишил от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Според твърденията
в исковата молба ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
множество болки и страдания, подробно описани в исковата молба, както и
оперативна интервенция. В тази връзка е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, медикаменти и ежедневно обгрижване.
От електронна справка в интернет страницата на
Информационен център към Г. Ф. за увреждащото МПС, към датата на ПТП не се е
установила налична валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
С молба вх.№ 24-01-64/01.02.2016 г. наследодателят на
ищцата е предявила претенция за доброволно изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и е образувана Щета № 210035/01.02.2016 г., по
която с писмо, изх. № 24-01-64/29.02.2016 г. на ГФ, пострадалият е уведомен за одобрено
обезщетение в общ размер 35 980 лв., като е отказано признаване на разходи
в размер от 4 290 лв. Посочената сума е била преведена по банкова сметка, ***
А.И. на 01.03.2016 г.
Ишцата е представила писмени
доказателства. Поискала е допускане на гласни такива
и назначаване на експертизи.
В хода
по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и
доказан, с всички законни последици, включително и направените разноски по
списък.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и по
размер.
Заявява, че за станалото ПТП и по заведена при него щета
№ 2100035/01.02.2016 г. на ищеца е изплатено обезщетение на
01.03.2016 г. за предявените от него неимуществени и имуществени вреди в размер
на общо 35 980 лв., като счита че сумата отговаря на вида, характера и
интензитета на нанесените травматични увреждания, както и на сравнително
гладкия оздравителен период.
Оспорва размера на претенцията, като счита, че същата е
силно завишена с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия, който в нарушение на чл. 113, ал. 1 и чл. 114, т. 1 ЗДвП е пресичал на неопределено за целта място, без да се съобрази със
скоростта и разстоянието до приближаващото МПС и е навлязъл внезапно на пътното
платно.
Оспорва претенцията за транспортни разходи общо в размер
на 1 140 лв. по двете фактури.
Оспорва претенцията за лихва от 25.02.2016 г.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения
иск. Претендира разноски по списък.
По искане на
ответника по делото е конституиран като трето
лице – негов помагач, на основание чл. 219 ГПК, водачът на лекия
автомобил, причинил катастрофата, Х.Г.И.,***, който оспорва иска изцяло, по основание и размер, а, отделно
от това – счита, че предявеният размер е прекалено завишен.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните
по делото доказателства се установява, че на 23.02.2015 г. в гр. Момчилград, Х.Г.И.,
управлявайки л.а. марка „Сузуки Балено“,
Рег. № *****МВ, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
е причинил на движещия се като пешеходец А.М.И. телесни увреждания.
Не се спори, че за станалото ПТП с решение №
108/05.08.2015 г., РС – Момчилград водачът на лекия автомобил Х.Г.И. е признат
за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
По делото по искане на ищеца е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, според заключението на която, вследствие на претърпяното ПТП, В.И.Д.е получил следните травматични
увреждания: - Контузия на главата с охлузвания на кожата на лицето и мозъчно сътресение,
които са довели до разстройство на
здравето временно опасно за живота, - Многофрагментно
счупване на костите на лявата подбедрица в горния им
край, което е довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник
за срок от 1 г. и 10 месеца с оглед протрахирания
възстановителен период, - Счупване на дясната раменна кост /в областта на
шийката/, довело до трайно затруднение в движенията на дясната ръка за повече
от 1 месец, а именно за около 8 месеца, - Компресионно
счупване на 1-ви поясен прешлен довело до трайно
затруднение в движението на снагата за повече от 1 месец, а именно за около 6
месеца.
Описаните травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
По отношение на всички травматични увреди,
възстановителният период при пострадалия е продължил около 1 година и 10 м. При
последният му болничен престой в МБАЛ „Люлин” ЕАД, при изписването е указано
извършването на кожна пластика в областта на оперативния белег – горната част
на лявата подбедрица, но вещото лице не е установило
медицинска документация, от която да е видно дали е извършвана такава оперативна
намеса и дали е приключил оздравителния период.
Експертът прави извода, че възстановяването на А.М.И.
е завършено към момента на изготвяне на
заключението, но получените счупвания, въпреки че са зараснали, могат да
доведат до периодични болки напр. при промяна времето, по-голямо физическо
натоварване, а понякога и немотивирано. Предстои и сваляне на останалата част
от остеосинтезния материал в областта на счупването
на лявата подбедрица. Полученото компресионно
счупване на 1-ви поясен прешлен може да доведе и до
изглаждане на физиологичната лордоза на гръбначния
стълб в поясната област. По отношение останалите описани травматични
увреждания - контузията на главата, охлузните рани по
лицето и мозъчното сътресение - възстановяването е пълно.
В хода на производството
А.М.И. – първоначален
ищец по делото, почина 09.05.2019 г.
и като ищец бе конституирана дъщеря му Н.А.Б..
За установяване
на причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие получените травми по
делото беше разпитан свидетелят Н.С.С., негов племенник, който работи като фелдшер в гр.
Кърджали 30 години. Видял е ищеца непосредствено след катастрофата в болницата в гр. Кърджали. Травмата му е
била много тежка, лекарите не се намали да правят операцията, включително и заради
годините. Транспортирал го е лично в София, в Ортопедията в Люлин, където е бил
опериран и са му поставени планки. По време на пътя е изпитвал силни болки,
особено при неравности по пътя. След операцията е лежал в Банкя. Счупването е
било в лявата подбедрица, след това се е установило
счупване на ключицата на раменната става. Най – опасно е било счупването на подбедрицата, имало е опасност да се разкъса кръвоносен
съд. Изпитвал е много силни болки и в рамото, установила се и травма на
гръбнака впоследствие. В болница е лежал около 15 дни, като през този период
свидетелят го е посетил два пъти. След това го е транспортирал в Гоце Делчев,
като са го настанили в къщата му и са наели жена да го гледа.
Свидетелят заяви,
че пострадалият баща и наследодател на ищцата е имал много силни болки в
началото след катастрофата, после са понамалели, приемал е обезболяващи, не
можел да се обслужва сам, бил е на проходилка, имал е
и санитарен стол. Останали са раните на крака му, не са можели да го оперират,
защото бил слаб и крехък и костта можела повторно да се счупи. Според
показанията му А.И. се е чувствал зле, защото е свикнал цял живот да пътува, а
след катастрофата се е налагало да се грижат за него и да го обслужват.
По искане на ответника и във връзка с направените от него
оспорвания съдът допусна, изслуша и прие заключениe на САТЕ.
Според него скоростта на движение
на л.а.“Сузуки“, Рег.№ ******преди настъпване на ПТП
и към момента на удара е била една и съща - 75 км/ч или 20,83 m/s,
тъй като няма данни, автомобилът да е спирал преди настъпване на
произшествието.
Към момента на катастрофата пострадалият
пешеходец е бил на 79 г., като липсват данни за начина на придвижването му,
поради което експертът е разгледал придвижване при спокоен ход и бърз ход.
Ударът е станал, по ширина на
пътното платно - на около 5,50 - 6,00 м. вдясно от левия край на пътното платно,
считано за посоката на огледа, а по дължина на пътното платно - 28,20 м. срещу
аптеката. На мястото няма пешеходна пътека.
С оглед констатираната при огледа на
местопроизшествието видимост на електрическо осветление и факта, че участъкът,
върху който е настъпило произшествието е под улична лампа, въпреки че
инцидентът е станал в 18,20 ч., вещото лице прави извода, че водачът е могъл да
забележи силуета на пешеходеца от голямо разстояние – 100 м. – 120 м. Възможността
на водача на лекия автомобил да предотврати катастрофата се свежда до движение
с разрешената скорост от 50 км/ч, както и до скоростта, с която се е движил
автомобила, при която ударът може да бъде предотвратен чрез аварийно спиране.
От стана на пешеходеца, процесното ПТП не би се
състояло, ако не е предприел пресичане на пътното платно.
По делото бяха установени
твърдените от ищцовата страна обстоятелства – че с молба вх.№
24-01-64/01.02.2016 г. наследодателят на ищцата е предявил претенция за
доброволно изплащане на обезщетение за претърпените от него в резултат на
катастрофата неимуществени вреди и е образувана Щета № 210035/01.02.2016 г., по
която с писмо, изх. № 24-01-64/29.02.2016 г. на ГФ, той е уведомен за одобрено
обезщетение в размер 35 980 лв. и за отказано признаване на разходи в
размер 4 290 лв. Не се спори, че сумата 35 980 лв. е била преведена
по банкова сметка, *** А.И. на 01.03.2016 г.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени и гласни
доказателства.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи ,при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищцовата страна.
В настоящия случай по безспорен начин се установяви наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Безспорно се доказа фактът на станалата катастрофа.
Извършването на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца са доказани по безспорен начин с представените
доказателства, а презумпцията за вина на дееца – водача на лекия автомобил по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не бе опровергана.
В резултат на станалото ПТП на наследодателя на ищцата са
причинени телесни увреждания, които са в причинна връзка с деянието и чиито характер и интензитет се установи от показанията на разпитания в хода на
производството свидетел.
На следващо място, безспорно е и обстоятелството, че за автомобила, чиито
водач е причинил увреждането – л.а.“Сузуки“, Рег.№ ******, към момента
на произшествието не е имало валидно сключена застраховка по риска „гражданска
отговорност”. Съгласно чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./, Гаранционният Ф.
изплаща по застраховката „Гражданска отговорност” обезщетение за
неимуществените и имуществените вреди, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Установи се по делото, че водачът
причинил увреждането не е имал валидно сключена застраховка по риска
„гражданска отговорност” и следователно следва да се ангажира отговорността на
ответника за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, възникнали
вследствие на виновното и противоправно поведение на
водача Х.Г.И..
Доказа се по несъмнен начин наличието на образувана щета
при ответника и произнасяне от негова страна за изплащане на обезщетение в
размер 35 980 лв.
Съдът намира, че, при определяне размера
на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищцата, като наследник
на пострадалия, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл.
52 от ЗЗД, съгласно които на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да
репарира претърпените болки, страдания към момента на възникване на правото, но
съобразени с критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, за да може
размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и
да ги компенсира.
Съдът приема, че в настоящия случай от събраните доказателства по делото
безспорно се установи, че, пред вид факта, че получените от пострадалия травми
са сериозни и възстановителният период е бил продължителен – почти две години,
той е понасял сериозни болки и страдания, свързани с тях, като до смъртта му
пълно възстановяване не е настъпило, особено пред вид и напредналата му възраст. С оглед на това, съобразено с описаните по – горе
критерии и възрастта на пострадалата, съдът намира, че дължимата на неговата
наследница сума следва да бъде определена на 100 000 лв.
По делото от ответника е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния
резултат, по което съдът дължи произнасяне.
Съдът, с оглед събраните доказателства, включително и
приетото повторно заключение на СТЕ, намира, че такова съпричиняване
е налице, тъй като пострадалият е предприел пресичане на платното на
необозначено и неопределено за пресичане място, на което няма пешеходна пътека.
С оглед на това, налага се изводът, че, ако такова пресичане не е било
предприето, удар нямаше да настъпи. По тези съображения съдът приема съпричиняване в съотношение 30 % за пострадалия и 70 % за
водача на автомобила.
Не се спори между страните, че определената като
обезщетение от ответника сума в размер 35 980 лв. е била изплатена на пострадалия
по посочена от него банкова сметка ***, че тя също следва да бъде взета пред
вид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което
следва да се присъди по настоящото дело във връзка със станалата катастрофа.
С оглед изложеното съдът намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде
определено, като от сумата 10 000 лв. бъде приспадната платената вече
такава от Гаранционния Ф. и наличието на съпричиняване
и тя е в размер 28 020 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на произнасяне на ГФ – 25.02.2016 г. и за тази сума искът е основателен и
доказан и следва да се уважи, а за останалата част – за разликата до
67 000 лв. – да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По отношение на предявената претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
в размер 4 290 лв., представляваща разходи за лечение от претърпяното ПТП,
съдът я намира за недоказана. По делото са представени писмени доказателства за
извършени разходи за лечение, но от тях не може да се направи извод, че тези
разходи са свързани именно с получените от пострадалия травми в резултат на процесното ПТП, а, отделно от това, в голямата си част на
нечетливи.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съответно: адвокатско възнаграждение 1 180 лв. и 20
лв. депозит за в.л.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски – ю.к.
възнаграждение в размер 830 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Пред вид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС д.т. върху уважената част от иска в размер 1 121
лв.
В решението изрично следва да се посочи, че то е постановено
при участие на трето лице – помагач на ответника Х.Г.И.,***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., *** да заплати на Н.А.Б., ЕГН **********, чрез адв. Д.С. ***, съдебен адрес:***, на основание
чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя в размер 28 020 лв., ведно със
законна лихва, считано от 25.02.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата и разноски по делото по компенсация, съответно: адвокатско възнаграждение 1 180 лв. и 20
лв. депозит за в.л.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата на претенцията за неимуществени вреди до 67 000 лв. и за сумата 4 290
лв. -
обезщетение за претърпени
имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.А.Б. да заплати на Г.
Ф. разноски – ю.к. възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от иска в размер 830 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати по сметка на СГС д.т. съобразно уважената част от иска в размер
1 121 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участие на трето лице – помагач на
ответника, на основание чл. 219 ГПК, Х.Г.И.,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: