Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 02.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V – ти граждански състав, в открито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Илиева
при участието на секретаря
Миглена Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6842 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 ГПК и материалноправно
такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, гр.София твърди, че по
силата на договор за потребителски кредит № *********/02.06.2015 г., сключен
между „Провидент Файненшъл България" ООД и В.И.К., дружеството
предоставило на ответницата кредит в размер на 350 лв. Страните договорили, че
ще е дължима фиксирана лихва в размер на 47,81 лева и такси в общ размер на
221,48 лева, от които за оценка досието на клиента - 17,50 лв. и за
предоставяне на услуга Домашно посещение - 203,98 лева. Посочената услуга се
предоставяла по избор на клиента и представлявала домашна доставка на заетата
сума в брой и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Ответницата се
съгласила с тези условия и потвърдила, че е получила от „Провидент Файненшъл
България"ООД пълния размер на кредита. Предоставената сума била изцяло
усвоена от В.И.К., но същата не заплатила дължимите вноски в срок - уговорените
45 седмични плащания. Първото допуснато просрочие по кредита било от дата
12.08.2015 г., като при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Крайният срок за изпълнение на
договора настъпил на 27.08.2015 г., с което ставал изискуем целият неизплатен
остатък от главното задължение - главница,
дължима със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането. Дължала се и неизплатената част от
договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси.
Дължимо било и обезщетение за забава от момента на изпадането на длъжника в
забава. На 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и „Фронтекс
Интернешънъл"ЕАД бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата
на който и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
кредит ставало второто дружество. Неразделна част от договора за цесия било
приложение № 1, в което били индивидуализирани всички вземания, включително и
процесното. В изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 ЗЗД „Провидент Файненшъл
България"ООД упълномощило ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземания, за което било изпратено писмено уведомление до същия чрез „Български
пощи"ЕАД, но пратката се върнала в цялост. С оглед на това, уведомяването
се правело в настоящото производство. Поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на
цесионер по договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред, като
подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 4425/2018 г. по описа
на РС-Русе била издадена заповед за изпълнение, препис от която бил връчен на
длъжника и същият подал възражение. Моли да бъде постановено решение, с което
да бъде прието за установено съществуването в полза на „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, гр.София на вземане към В.И.К.,
произтичащо от договор за потребителски кредит от 02.06.2015 г., както следва:
272,53 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателно изплащане на вземането,
28,91 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода
12.08.2015 г. - 27.08.2015 г., 16,93 лв. лихва за забава за периода
12.08,2015г. - 31.05.2018 г. и 120,43 лв. - такси за периода от 12.08.2015г. до
27.08.2015г. Претендира направените деловодни разноски.
В
отговора на исковата молба ответницата, чрез назначения й особен представител,
оспорва основателността на иска. Твърди, че липсват доказателства за
уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на дължимия
остатък по кредита. Липсвали доказателства и за извършени плащания при
условията на „Домашно посещение“, нито досежно такива посещения. Недоказано
било и твърдението, че договорът станал изискуем предсрочно на 27.08.2015 г.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното:
Между ответницата и “Провидент Файненшъл България” ООД е
сключен договор за потребителски кредит от 02.06.2015 г., по силата на който на В.К. е
предоставен кредит в размер на 350 лева. Предвиден е общ размер на дълга от 619.29 лв.,
платим на 45 седмични вноски, всяка от 13.77 лв.
На 28.07.2016
г. “Провидент
Файненшъл България”ООД прехвърля вземанията си по горния договора за кредит на ищеца „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД. Представено е пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера с права да
уведоми от негово име всички длъжници по вземания на дружеството за извършената
цесия. Представено е уведомително писмо от упълномощения цесионер /л.25 от делото/ до ответницата, с
което я уведомява за цесията, като липсват данни същото да е връчвано на адресата.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК изрично
предвижда възможност за кредитора да прехвърли вземането си по договор за потребителски
кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда
такава възможност. В случая клаузата на чл.22 от договора предвижда
право на заемодателя
всяко време да прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице.
Във формираната с редица решения на ВКС съдебна практика /пр. решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№
1711/2013 г., I т.о., ТК, решение № 78/9.07.2014 г. на ВКС по т.д.№
2352/2013 г., II т.о., ТК, решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№
12/2009 г., II т.о., ТК и др./ действително се приема, че уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентът да
упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение №
137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение №
156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и др./.
В случая обаче
уведомлението за цесията, съставляващо приложение към исковата молба, не доказва
надлежно уведомяване на ответницата-кредитополучател или на неин упълномощен
представител. Ищецът се позовава на непотърсване на изпратената
пощенска пратка до ответницата, но изобщо не е представил доказателства за
изпращане на такава, още по-малко за спазване изискванията на чл. 5, ал.3 от
Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, приети на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги.
Въпросното уведомление е част от приложенията към исковата молба и е връчено на
назначения
на ответницата на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител. Представителната
власт на особения представител обаче се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и
не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до
представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34,
ал.3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /в т.см. решение № 74/27.07.2017
г. по в.т.д. № 154/2017 г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване
с определение № 567/18.09.2018г. по т.д. № 3153/2017 г. на ВКС, II т.о. и др./.
С оглед на изложеното липсват данни уведомлението за цесията /л.25 от делото/ да е достигнало до ответницата. По изложените
съображения съдът намира, че ищецът не е провел доказване на релевантния факт –
уведомяването на ответницата за прехвърляне на вземанията, поради което дори и
такива вземания по договора да съществуват, то ищецът няма да е активно
материално легитимиран да търси изпълнението им – арг. от чл.99, ал.4 ЗЗД.
С оглед изложените
съображения следва да се приеме, че договорът за цесия, с който дружеството -
ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответницата –
длъжник и предявеният иск се явява неоснователен и само на това основание
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производства
следва да останат за негова сметка.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 15, ЕИК: *********, против В.И.К.,
с ЕГН **********,***, за дължимост на сумите: 272,53 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 02.06.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 25.06.2018 г. до окончателното плащане;
28,91 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 12.08.2015 г. -
27.08.2015 г.; 16,93 лв. - лихва за забава за периода 12.08.2015 г. -
31.05.2018 г. и 120,43 лв. - такси за периода 12.08.2015 г. - 27.08.2015 г., присъдени в Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 2426/26.06.2018 г. по ч.гр.дело № 4425/2018 г. по описа на РС-Русе, като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: