РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. гр. Добрич, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Анна В.
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря П.а Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20233200500075 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на П. Й. С., Г. С. М. и Н. С. И., тримата от гр.Добрич, чрез
упълномощения адвокат, срещу решение №1162/05.12.2022г. по гр.д.
№3742/2021г. на Добричкия районен съд, с което е допусната съдебна делба
на недвижими имоти в с.П. Г., общ.Д., а именно – 1. нива №017021 с площ
13.504 дка, IV категория, местност „Текнето“, 2. нива №041004 с площ 15.003
дка, III категория, местност „Мишелика“, 3. нива №019023 с площ 4.200 дка,
IV категория, местност „Карасолук“ и 4. нива №026026 с площ 13.942 дка, IV
категория, местност „Горен Бузалък“ между съделители с квоти, както следва:
Ж. И. С. - 6/24 ид.ч; П. Й. С. – 2/24 ид.ч; Г. С. М. - 2/24 ид.ч; Н. С. И. – 2/24
ид.ч; К. М. С. - 3/24 ид.ч; И. П. С. – 3/24 ид.ч; Д. П. И. - 3/24 ид.ч и В. П. П. -
3/24 ид.ч.
В жалбата се възразява срещу допускането на делбата с участието на В.
П. П. и постановените от съда квоти за делба. Подробно е аргументирано
становище, че наследодателят И.С.Р. не бил във валиден граждански брак с
лицето Г.И.Р.. Бракът им бил сключен при положение, че бракът на
1
наследодателя с предходната му съпруга не бил прекратен. Последното се
обосновава с факта, че в различни документи наследодателят фигурирал
/целенасочено според въззивниците/ с различно фамилно име, с липсата на
документ, удостоверяващ прекратяването на този брак, с липсата на
отразяване и с погрешните записвания в личните регистрационни картони на
лицата. Съпругата по недействителния граждански брак не била наследник на
И.С.Р., следствие което и нейната дъщеря /от друг брак/ В. Д. П. не била
такава. Настоява се обжалваното решение да бъде отменено, след което
делбата да бъде допусната между останалите съделители при следващите им
се наследствени дялове, а искът за делба спрямо В. Д. П. да бъде отхвърлен.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмени отговори и в съдебно заседание въззиваемите Д. П. И., И. П.
С., К. М. С., Ж. И. С. и В. Д. П., чрез упълномощените адвокати, са изразили
становища за неоснователност на жалбата с настояване решението на
районния съд да бъде потвърдено.
След като провери обжалваното решение служебно и по посоченото в
жалбата, въззивният съд намира същото за валидно, допустимо и правилно.
То е постановено в производство по чл.308 от ГПК по предявен от Ж.
И. С. срещу П. Й. С., Г. С. М., Н. С. И., Д. П. И., И. П. С. и К. М. С. иск за
съдебна делба на недвижими имоти в с.П.Г., общ.Д., съставляващи
наследство от И.С.Р., б.ж. на същото село, а именно - 1. нива №017021 с площ
13.504 дка, IV категория, местност „Текнето“, 2. нива №041004 с площ 15.003
дка, III категория, местност „Мишелика“, 3. нива №019023 с площ 4.200 дка,
IV категория, местност „Карасолук“ и 4. нива №026026 с площ 13.942 дка, IV
категория, местност „Горен Бузалък“. С допълнителна молба искът е насочен
и по делото като съделител е конституирана и В. Д. П..
С решение №15/27/24.11.1994г. по преписка №15564/1992г. на ПК при
Община – Д. е възстановено правото на собственост на И.С.Р. върху нива с
площ от 13.504 дка, ІV категория, местност „Текнето”, имот №017021 и нива
с площ от 15.003 дка, ІІІ категория, местност „Мишелика”, имот №041004,
двата имота по плана за земеразделяне на с.П.Г., общ.Д.. Въз основа на акта
на органа на поземлената собственост И.С.Р. се е снабдил и с нотариален акт
за собственост №192 т.Vс д.№1382/1995г. на ДРС.
Въз основа на договор за доброволна делба от 29.07.1998г., вписан под
2
№18 т.ХVІ вх.рег.№ 7007/29.07.1998г., на реституиран по реда на ЗСПЗЗ на
наследниците на М.Я.С. земеделски имот - нива от 21.00 дка, имот № 19007
по плана за земеразделяне на с.П.Г., И.С.Р. придобил възложената му в дял
нива от 4.200 дка, местност „Карасолук”, имот №019023 по плана за
земеразделяне на селото.
Въз основа на договор за доброволна делба от 30.12.2003г., вписан под
№92 т.ХХХІІ вх.рег.№13714/30.12.2003г., на реституирани по реда на ЗСПЗЗ
на наследниците на С.В.Р. земеделски имоти – нива от 13.942 дка, нива от
9.674 дка и нива 28.383 дка, И.С.Р. придобил възложената му в дял нива с
площ от 13.942 дка, ІV категория, местност „Горен Бузалък”, имот №026026
по плана за земеразделяне на с.П.Г..
Собственикът И.С.Р. е починал на 05.03.2007г., като е оставил законни
наследници – тримата си синове С. И. С., Ж. И. С. и П. И. С.. Съгласно
удостоверение за наследници изх.№102/25.08.2017г. на общ.Д., когато е
починал, И.С.Р. е оставил и съпруга Г.И.Р..
Установено е по делото и не е спорно, че приживе И.С.Р. е имал три
съпруги.
Първата съпруга Г. И. С. е майка на сина С. И. С. - съпруг и баща на
въззивниците. Тази съпруга е починала на ***г.
Втората съпруга Й.И.В. /по баща М./ е майка на сина Ж. И. С. -
въззиваем.
Третата съпруга Г.И.Р. /преди брака И./ е майка на сина П. И. С. -
съпруг и баща на въззиваемите К. М. С., Д. П. И. и И. П. С.. Г.И.Р. е починала
на ***г.;същата има и дъщеря В. Д. П., която не е дете на наследодателя
И.С.Р..
Спорът понастоящем е за това дали съпругата Г.И.Р. е наследник на
починалия преди нея съпруг И.С.Р.. Въпросът е поставен от въззивниците при
повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд с
твърдение, че бракът на наследодателя И.С.Р. с Г.И.Р. е сключен, без
предходният брак на съпруга с Й.И.В. да е бил прекратен.
И.С.Р. и Г. И. И. /Р. след брака/ са сключили граждански брак на
09.07.1962г., за което длъжностното лице по гражданско съС.ие е съставило
акт за женитба №34 от същата дата.
3
Доводът на въззивниците, че този брак е сключен, без бракът на съпруга
с предходната му съпруга да е бил прекратен, е почерпен от записване в
описната книга на Тервелския районен съд за граждански и наказателни дела
за периода 09.10.1959г. – 30.12.1964г. Записването е за образувано на
28.08.1962г. по искова молба на Й. И. М. от с.В. срещу И.С.В. от с.П.Г.
гражданско дело №220. Според първоначално въведеното и поддържано от
въззивниците, касаело се за дело за развод, инициирано с искова молба на
28.08.1962г. от втората съпруга, вероятно, като разбрала, че на 09.07.1962г.
съпругът й е сключил брак с Г.И.Р.. Такава вероятност не съществува. Видно
е, от отбелязването в описната книга, че предметът на посоченото гражданско
дело не е за прекратяване на брака /развод/, а за уреждане на имуществени
отношения между бившите съпрузи след прекратяване на брака с развод по
действащия тогава чл.52 от ЗЛС /сега отм./. От отбелязванията в следващите
графи на описната книга може да се направи извод, че делото е приключило с
решение на 17.11.1962г. В описната книга няма отбелязване за съдържанието
на решението, а други книги и регистри, както и самото дело не са съхранени.
Но спорът е приключил с акт по същество, ищцата Й. И. се е
легитимирала в исковата молба с бащиното си фамилно име М., а не с
брачното В., посочила е и адрес в с.В., който е от преди брака й с
наследодателя /данните са от удостоверение за раждане №131/24.07.1954г. на
общия им син Ж. И. С./ - тези обстоятелства в съвкупност косвено показват,
че гражданският брак между Й. И. М. /В./ и И.С.Р. /Великов/ е бил прекратен.
В акт за женитба №34, съставен за сключения между И.С.Р. и Г.И.Р.
/преди това И./ на 09.07.1962г. граждански брак, е отбелязана извършена от
длъжностното лице проверка в регистъра на населението за встъпващите в
брак, отбелязано е, че това е трети брак за мъжа, както и са посочени две
съдебни решения, представени за удостоверяване наличието на предпоставки
за сключването на граждански брак. От тези записвания следва, че фактът на
предходния брак на мъжа е стоял на вниманието на длъжностното лице по
гражданско съС.ие и то се е уверило, че този предходен брак е прекратен,
щом като е съставило акта за следващия граждански брак на И.С.Р. с Г.И.Р..
Що се отнася до Г.И.Р., възможността нейният предходен /първи/ брак да не е
бил прекратен, не подлежи на изследване, тъй като такава възможност е
наведена от въззивниците едва в писмената им защита пред първата
инстанция.
4
Верно е, че визираните в акт за женитба №34/09.07.1962г. две съдебни
решения не са представени по делото, но, с оглед повода за представянето им
на длъжностното лице и отбелязаната поредност на брака и за двамата
съпрузи, е очевидно, че се касае за решения за прекратяване на предходните
бракове на двамата. Не следва друго от записаното, че решението с
№404/09.04.1959г. е постановено от Толбухинския народен съд /равнозначно
на районен съд/, при положение, че към онзи момент брачните искове са били
подсъдни на окръжния съд – чл.80 т.1 от ГПК /ред.1952г., сега отм./.
Представеното по повод сключване на трети граждански брак съдебно
решение, няма причина да се счита, че е с някакъв друг предмет, а не за
прекратяване на предходния брак - само, защото е посочено да е постановено
от съд, който по правило не е бил компетентен по брачни искове. Ако така
посоченото не е техническа грешка в изписването на съда, то решението е
недопустимо постановено от некомпетентен народен /районен/ съд, но
влязлото в сила недопустимо решение поражда действие и прекратява брака.
Не са аргумент в подкрепа на обратно твърдяното от въззивниците
вписванията в по-предходни документи на наследодателя И.С.Р. с фамилно
име Великов, както и вписванията в личните регистрационни картони на
същия и на Г.И.Р. на деца, които произхождат само от единия, но не и от
другия съпруг. Според въззивниците това е извършвано целенасочено и за
прикриване факта, че предходният брак на И.С.Р. не е бил прекратен, но е
напълно необосновано и не е база за извод, че бракът на наследодателя с
Г.И.Р. е сключен от страна на съпруга при нарушаване на забраната по чл.22
т.1 от ЗЛС /сега отм./.
Но дори и да се приеме обратното, бракът, сключен от съпруг, който е
обвързан с друг брак, не е нищожен и не е правно нищо, както се поддържа от
въззивниците. Такъв брак е недействителен. Недействителността на брака
може да се предяви чрез нарочен иск, но не може да се установява
инцидентно по повод други правни спорове, както и никой не може да се
позовава на недействителността преди тя да бъде обявена - чл.36 б.“а“, чл. 37,
чл.42 от ЗЛС /сега отм./. По идентичен начин е въведена и уредена
недействителността, респ. унищожаемостта на брака в следващите Семейни
кодекси от 1968г. и 1985г., и в сега действащия чл.47 от СК. Би могло да се
отбележи още и, че след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие,
5
унищожаване на брака на това основание могат да искат само другият съпруг
от унищожаемия брак, съпругът от предходния брак и прокурорът.
Наследниците на който и да било от тримата съпрузи могат да продължат
започнатия от някой от съпрузите процес, но не са легитимирани да го
инициират, както и не могат с възражение в друг процес да се позовават на
двубрачието, като основание за унищожаване на брак, който не е бил
унищожен по предвидения за това ред. В настоящия случай бракът на И.С.Р. с
Г.И.Р. не е обявен за недействителен, респ. не е унищожен.
По изложените съображения и на осн.чл.9 ал.1 от ЗН съпругата Г.И.Р. е
придобила 1/4 идеална част от имотите на починалия си съпруг, наред с
неговите три деца, всяко от тях придобило също по 1/4 идеална част.
Частта на сина и съделител Ж. И. С. в размер на 1/4 се равнява на 6/24
идеални части от имотите.
Синът С. И. С. на наследодателя е починал през 2009г. и неговата 1/4
идеална част е преминала по равно към законните му наследници –
въззивниците П. Й. С., Г. С. М. и Н. С. И., негови съпруга и деца. Всеки от тях
сега притежава по 1/12, т.е. по 2/24 идеални части от имотите.
Съпругата Г.И.Р. е починала на ***г. Нейната 1/4 идеална част е
придобита по равно от законните й наследници, дъщеря и син В. Д. П. и П. И.
С. – за всеки от тях по 1/8, т.е. по 3/24 идеални части от имотите.
Синът П. И. С. е придобил 1/4 идеална част от наследодателя И.С.Р. и
после по наследство от майка си Г.И.Р. още 1/8 идеална част. Така, по
наследство от двамата си родители, той е притежавал 9/24 идеални части,
които при смъртта му 2015г. са придобити по равно от неговите наследници,
съпруга и две деца, К. М. С., И. П. С. и Д. П. И. – по 3/24 за всеки от тях.
От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение за допускане на делбата между посочените
съделители и при установените квоти е правилно. Би могло да се обърне
внимание, че в решението бащиното име на съделителката В. Д. П. е изписано
П., но се касае за очевидна фактическа грешка, която може да бъде
отстранена по реда на чл.247 от ГПК и не се отразява на правилността на
съдебния акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1162/05.12.2022г. по гр.д.№3742/2021г. на
Добричкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7