Р
Е Ш Е Н И Е
№
134
Габрово,
15.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЦОНКОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
при секретаря Мариела
Караджова и с участието на прокурор М. Генжов от Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа
докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 119 от 2019 година по описа на същия
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх. № СДА-01-1403 от 19.09.2019
г., подадена от Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово, чрез старши юрисконсулт Н.С., против съдебно Решение № 24 от 14.08.2019 г.,
постановено по н.а.х.д. № 56 от 2019 г. по описа на Районен съд Дряново /РСД/,
с искане за неговата отмяна, както и за потвърждаване на отмененото с него НП.
С атакуваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 07-001097
от 12.03.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Габрово, с което на „***“ ООД, гр. Габрово, ЕИК: ********е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв. за
нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/, във вр. с чл. 3 и чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“,
наричана по долу за краткост „Наредбата“.
Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
При извършена проверка от служители на ДИТ – Габрово на 7.02.2019 г. в обект
– ************* в гр. ******, стопанисван от дружеството, както и въз основа на
представена в последствие на 14.02.2019 г. документация от последното на
проверяващите, се установява, че „***“ ООД, в качеството си на работодател, не
е сключило договор за задължителна застраховка за своя сметка за риска „трудова
злополука“ по отношение на работника Г. З. Б., на длъжност „механичен оператор металорежещи машини“,
работеща на рисково работно място и професия. Нарушението е извършено на
22.01.2019 г. и е установено към момента на проверката, като е отстранено в
хода на същата на 27.02.2019 г. Деянието е квалифицирано по чл. 52, ал. 1 от
ЗЗБУТ, във вр. с чл. 3 и чл. 16, ал. 1 от Наредбата и на основание чл. 416, ал.
5, във вр. с чл. 413, ал. 2 и чл. 415в, ал. 1 от КТ на работодателя е наложена
посочената по-горе имуществена санкция в размер на 300.00 лв.
В законния срок дружеството е оспорило това НП, като е изложило съображения
в насока неговата незаконосъобразност, а именно: Дружеството-работодател има
сключен рамков договор за застраховка „трудова злополука на работниците“ с *********, по силата на който всеки месец на застрахователя се
предоставя списък с новите работници “добавък“, които следва да се считат за
застраховани от началото на съответния месец. В тази връзка и работничката Б. се счита за застрахована от 1.01.2019 г. или от
постъпването си на работа, което реално е станало по-късно същия месец. Условието
за ретроактивно действие на застраховката по отношение на всеки новопостъпил е
залегнало в договора още от 29.05.2018 г., когато е сключен той. В него е
записано, че застрахователят носи авансово риска за всички новопостъпили
работници и служители в дружеството, а застраховащият работодател представя
актуален техен списък на всяко десето число от месеца, следващ месеца на
постъпване. Съответно в случая „***“ ООД не е отстранила нарушението по време
на проверката, а такова изобщо не е налице, тъй като работничката е
застрахована още от момента на постъпването си на работа – 22.01.2019 г. При
направената на 10.01.2019 г. от страна на проверяващите справка не е било
възможно тя да е вписана като застрахован работник, тъй като не е била
постъпила на работа. Това е станало с предоставяне списъка на новопостъпилите
лица на застрахователя следващия месец – 10.02.2019 г., съгласно договора и в
него са посочени лицата, постъпили на работа през януари, 2019 г., сред които е
и Б.. Застраховката й обаче обхваща периода от самото й
постъпване, съгласно правилата на този договор.
За да постанови съдебния си акт, РСД е счел, че възраженията на
дружеството-жалбоподател са основателни. В случая по отношение на така
посочената работничка е била налице сключена застраховка „трудова злополука“,
която е в сила още от момента на постъпването й на работа, по силата на
сключения между работодателя и *********** застрахователен договор.
В законния срок административнонаказващият орган е оспорил
първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата отмяна в едно с
потвърждаване на отмененото с него НП. Касаторът намира, че съдът не е взел
предвид и обсъдил в мотивите си, че според свидетелските показания на
проверяващите им е бил представен добавък от 10.02.2019 г. към застрахователна
полица на „***“ ООД, издадена от ************, в който е посочено и вписано, че работничката Б. е застрахована съгласно условията на същия, считано от
1.01.2019 г., а тя постъпва на работа по-късно, на 21.01.2019 г. Касаторът
счита, че документът е съставен и представен за целите на проверката и настоящия
правен спор. Самата застраховка е била представена на по-късен етап при проверката, когато са
били представени документи в ДИТ.
В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С., която
поддържа депозираната жалба.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Г., който оспорва
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за
неоснователна.
Като подадена в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява
редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
От фактическа страна съдът правилно е установил и отразил в мотивите на
своя съдебен акт, че работничката Г. З. Б.
работи при „***“ ООД по силата на трудов договор от 21.01.2019
г. Страните не спорят, че за заеманата от нея длъжност е било необходимо
работодателят й да я застрахова за трудова злополука. По делото е представена
застрахователна полица, издадена от ********** на работодателя - „***“ ООД от 1.06.2018 г. със срок на
валидност до 31.05.2019 г., обхващаща процесния период, през който се твърди,
че е било извършено и установено нарушението. АСГ намира, че като неоспорен от
страните този документ има признатата му от законодателя доказателствена сила
на частен диспозитивен документ и приема, че страните по застрахователния
договор са установили отношенията по между съгласно неговите условия. При
сключването на застраховката броят на застрахованите лица е бил 38, но е
нормално и логично той да се мени през времето на неговото действие, както е
станало и в случая по отношение на тази работничка.
Към преписката по делото е приложен добавък към сключената застраховка от
1.12.2018 г., от който е видно как на практика са били добавяни новопостъпилите
работници към първоначалния списък с имена – подава се списък до 10-то число на
следващия месец, в който се посочват постъпилите през предходния такъв
работещи, изписват се имената и ЕГН на тези лица и добавъкът се подписва от
двете страни по застрахователния договор. Представен е добавък от 30.05.2017
г., към предходна застрахователна полица, за предишен период, в който е
посочено, че застраховащият се задължава да предоставя актуална информация за
застрахованите работници и служители по полицата до всяко десето число на
месеца, следващ отчетния, като застрахователят се задължава да носи авансово
риска за всички новопостъпили през отчетния период, които са включени в
справката. Добавък с такова съдържание е налице и от 30.05.2019 г., за
настоящия период. За процесния период също е представен такъв добавък, който е
със същото съдържание, от 29.05.2018 г. Той също не е оспорен от страните и
правилно първоинстанционният съд го е взел предвид, като доказателство за
съдържанието на изразените от тях волеизявления и авторството на този документ.
Административнонаказващият орган не е спорил по делото, нито пък е доказал, че
добавъкът е сключен специално за целите на проверката, вкл. и не на датата, на
която в самия него това е отразено. В полза на работодателя е и представянето
на другите два цитирани по-горе добавъка, от които е видно, че този начин на
работа с този застраховател е еднотипен в годините, като за да бъдат включвани
регулярно към полицата за съответната година новопостъпилите, работодателят
подава списък всеки месец до 10-то число на месеца, следващ отчетния /т.е.
предходния месец, през който са сключени трудовите договори с тях и те са
постъпили на работа/. Застрахователят изрично е поел отговорността за тях
„авансово“, т.е. преди подаването на добавъка, считано от постъпването им на
работа, съгласно общите условия на застраховката. Въз основа на това
споразумение на 10.02.2019 г. работодателят е подал до застрахователя
информация за това, че има новопостъпил работник, Г. Б., считано от 1.01.2019 г. Това, че е посочено като
начална дата не датата на постъпването на работничката – 21.01.2019 г., а
началото на месеца, през който е постъпила тя – 1.01.2019 г., по никакъв начин
не променя правилността на изводите на РС, нито оказва някакво влияние на
установената фактическа обстановка и приложимите нормативни разпоредби. Трудова
злополука може да е налице само по отношение на работник или служител, който е
започнал работа по трудов договор и след като това по отношение на Б. е станало на 21.01.2019 г., съответно е нормално и
застрахователят да дължи изплащането на обезщетение по полицата в случай на
такава злополука от същата дата. Преди това, логично, и трудова злополука с Б. във връзка с работата й при „********“ ООД не може да има и да бъде установена като налична.
Отношенията между застрахователя и застраховащия са доброволно уредени, по
силата на сключения между тях договор, за който няма данни да е обявен за
нищожен, да се иска подобно прогласяване, да се търси неговото унищожаване или
разваляне. Не се сочи, нито открива противоречие на този договор с императивни
норми на приложимото право, за да може, евентуално, той да се счита за неводещ
до целените от него правни последици. Следователно всички договорени клаузи
между страните следва да се считат за валидни и правилно първоинстанционният
съд е съобразил решението си с тях, като е счел, че не е налице процесното
нарушение, тъй като въпросната работничка е застрахована от момента на
постъпването й на работа и за нея не е налице риск от увреждане, при което тя
да не може да получи дължимото й се обезщетение. Като е отменил процесното НП
при изразяването на тези мотиви, РСД е издал един законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, във вр. с
чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 24 от 14.08.2019 г., постановено по
н.а.х.д. № 56 от 2019 г. по описа на Районен съд Дряново, с което е отменено
Наказателно постановление № 07-001097 от 12.03.2019 г., издадено от директора
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово, с което на „***“ ООД,
гр. Габрово, ЕИК: ************* е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв. за
нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословните и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/, във вр. с чл. 3 и чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука, като законосъобразно.
Решението е окончателно.
Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.