№ 94
гр. Плевен, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
частно гражданско дело № 20224400500915 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 вр. с чл.129 ал.3 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на предявена частна
въззивна жалба от С. Н. Г. от гр.Плевен срещу Определение №387 от
07.12.2022г. по гр.д.№425/2021г. на Районен съд гр.Никопол, с което е
върната исковата му молба на осн. чл.129 ал.3 от ГПК и прекратено
производството по делото.
В жалбата се твърди, че определението е необосновано и неправилно,
поради което моли да бъде отменено. Твърди се, че е изпълнил указанията на
съда и е уточнил исковата си молба. Ясно е посочил, че се иска сума, която се
дължи по договора, а не връщане на дадено. Заявява, че плаващата рента не е
изплътена поради нарушаване на договора и изрично е цитирал чл.55 от ЗЗД в
ИМ. Иска допълнителното плащане на рента да стане по писмото от НСИ с
цени по декар по години. Счита, че съдът е отказал да даде ход на делото,
защото бил подавал сигнали против РС-Никопол и вещо лице и сега е подал
иск за отвод на РС-Никопол. Счита, че още предходното определение, с което
се посочва, че исковата молба е неясна е неправилно, защото от
представената справка и писмо от НСИ всичко е ясно.
Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и
доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт
1
съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради
което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови своето прекратително определение РС – Никопол е
приел, че с определение №318/13.10.2022г. е оставил исковата молба без
движение; с определение № 350/ 09.11.2022г., е предоставил правна помощ на
ищеца; с определение № 360/21.11.2022г., съдът е отменил, определнието с
което е предоставил безплатна правна помощ на ищеца, поради оттеглянето и,
и му е дал нов 7-мо дневен срок, съгласно заявеното от него, че ще ангажира
адвокат, който да го представлява, да острани нередовностите на
депозираната ИМ. С вх. № 2734/05.12.2022г., ищеца е депозирал отговор, в
който заявава, че предпочита адвокат който познава и на който полза
услугите, но ще го наеме, след като делото бъде насрочено в с.з., като излага
съображенията си за това.?! Представя отново искова молба, като заязява в
заключение, че „ако има нещо пропуснато, на съдебното заседание ще бъде
отстранено“.
Правилно и обосновано на данните по делото съдът е приел, че
нередовностите на исковата молба не са отстранени.
Категорични са дадените от ОС-Плевен с решение №388/28.09.2022г.,
постановено по в.гр.д.№529/2022г. указания, че са налице противоречия в
обстоятелствената Част на ИМ и между твърденията и искането – петитума на
ИМ, които следва да бъдат отстранени чрез оставяне без движение на ИМ, с
даване на указания към ищеца по чл.129 ал.2 ГПК – за възможността да
ползва правна помощ ако има необходимост и право на това.
Именно в изпълнение на тези указания РС-Никопол е оставил исковата
молба без движение. Надлежно е изпълнил и изискването да предостави
правна помощ на ищеца, за която той сам е подал молба вх.
№2390/26.10.2022г. и декларация. С нова молба вх.№2552/15.11.2022г. сам
ищецът е оттеглил подадената молба за предоставяне на правна помощ, като
съдът е отменил сам определението си и отново дал срок за отстраняване на
нередовностите, като изрично указал, че ако това не се изпълни в срок, ИМ
ще бъде върната. В депозирания отговор вх.№2734/05.12.2022г. сам ищецът е
посочил, че не може да плати предварително на адвоката, но предпочита
такъв когото познава и ползва услугите му и ако има нещо пропуснато ще
2
бъде изяснено в съдебно заседание. Приложил е две искови молби. Те са
идентични с вече вложената в делото.
Несъмнено е за настоящата инстанция, че с този отговор и приложени
същите ИМ не са отстранени нередовностите. Както е забелязал и предходния
състав на ОС-Плевен заявява се претенция, като се сочи договор за аренда.
Твърди се едновременно и неоснователно обогатяване по чл.55 от ЗЗД, за
което се настоява и във въззивната жалба. Позовава се на някакво писмо от
НСИ относно размера на рентата по години в района, като се сочи, че то
изяснява всичко. В същност всяко едно от твърденията изключва другото.
Не може да има неоснователно обогатяване в случаите на действащ
договор между страните. За процесния период и суми е точно така. Договорът
е с действие до края на м. октомври 2022г., а исковата молба е подадена още
през 2021г.
Размера на арендната вноска е ясно и точно фиксиран в арендния
договор. Абсолютно неясно е какво отношение има соченото писмо от НСИ.
Ако счита, че арендната вноска следва да се актуаризира, то е следвало да
отправи показа за това и съответно договорът да бъде изменен с анекс.
Вписаният на няколко места израз „допълнителна рента“, на която се твърди,
че се основава вземането също е извън правните рамки. Допълнителна рента
не съществува, доколкото не е уговорена от страните и не е законово
регламертирана.
Заявява, че рентата не е изплатена поради нарушаване на договора, а в
същото време няма наведени твърдения, че арендаторът не е плащал в
годините дължимото по договора. Видно от приложената от него самия
справка са вписани някаки суми от 20лв, 23лв. и т.н. в годините, които е
неясно как се формират, но определено се различават от посочения размер от
40лв. по договор.
Същественото обаче е, че в указания от съда срок тези нередовности,
които са посочени и в предходното решение на ПОС, а и в определението, с
което ИМ е оставена без движение не са отстранени. Съдът е изпълнил
всички законови изисквания, включително предоставяйки правна помощ, от
която ищецът сам се е отказал. Представяйки отново същата нередовно молба
не може да се приеме, че недостатъците са отстранени. Заявеното в жалбата,
че от справката и писмото на НСИ всичко е ясно, а което не е ще бъде
3
доизяснено в съдебно заседание, не кореспондира с изискванията на чл.127
ал.1 т.4 и 5 и ал.2 от ГПК. В съдебно заседание може да бъде допусната за
разглеждане само редовна искова молба с ясно искане и подробно изложени
обстоятелства, на които същото се основава. Предвид факта, че
нередовностите не са отстранени от ищеца в срок, то правилно съдът е
приложил и санкционната норма на чл.129 ал.3 от ГПК, като е върнал
исковата му молба и прекратил производството по делото.
Ето защо Плевенски окръжен съд счита, че постановеното от НРС
определение е правилно и законосъобразно и като такова следвада бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №387 от 07.12.2022г. по гр.д.
№425/2021г. на Районен съд гр.Никопол, с което е върната исковата молба от
С. Н. Г. от гр.Плевен на осн. чл.129 ал.3 от ГПК и прекратено производството
по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4