Решение по дело №2419/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1571
Дата: 6 ноември 2023 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20224430102419
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1571
гр. Плевен, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Г. Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430102419 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Исковата молба е подадена от ***, ***, против Х. К. М., ЕГН
**********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на
дължимост на следните суми: главница в размер на 959,98 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 118,76 лв. за периода от
31.05.2016 г. до 28.02.2017 г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 456,60 лв. за периода от 31.05.2016 до 23.02.2021 г., ведно със
законната лихва считано от 14.01.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
114/17.01.2022г. по ч.гр.д. № 194/2022г. на ПлРС. Ищецът твърди, че
издаденият съдебен акт е връчен на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е
указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът
твърди, че между ***, в качеството си на ***, и *** Х. К. М., в качеството си
на ***, е сключен *** по електронен път по реда на ЗПФУР, като Договорът е
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от ***а, при което от отправяне на предложението
до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от
разстояние. Твърди, че при сключването на процесния договор, на ответника
1
е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди, че
Договорът е сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и приложимото законодателство. Сочи, че по силата на договора,
ответникът е получил сумата от 1500 лева, срещу което се съгласил да върне
10 броя вноски по 179,79 лева, в срок до 10.02.2017 г., когато е падежирала
последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план,
неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер
на 50 %. Сочи също и че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне
на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните
се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди
неизпълнение на задълженията по кредита към първоначалния ***, както и че
задължението на ответника, му е прехвърлено с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г. от *** като цедент,
Приложение № 1 от дата 21.04.2016 г. Твърди, че ответникът Х. К. М., е
уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с
имейл от 02.04.2021 г., но сочи, че ако съдът счете уведомяването на
длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес за ненадлежно, то
моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с
исковата молба. Сочи, че претендира само сумата, за която в заповедното
производство е издадена Заповед за изпълнение. Същевременно ищецът
твърди, че на 21.04.2016 година, поръчител *** и *** са сключили договор за
поръчителство, по силата на който *** се е задължило спрямо *** за всички
задължения на Х. К. М., по Договора за кредит. Твърди че *** *** е
изпълнило задълженията си към Х. К. М., по Договора за предоставяне
поръчителство, като се уточнява, че той е цедента. Претендират се разноски.
Назначеният *** на ответника оспорва основателността на исковете.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност – тригодишна за
вземанията на осн. чл. 111 б. в от ЗЗД, доколкото се сочи, че се касае за
периодични вземания, и петгодишна за вземанията – на осн. чл. 110 от ЗЗД.
Направено е възражение за изтекла давност и на претенцията за законна
лихва. Твърди се, че клаузите в т. 7 и 8 от Приложение № 1 към договора са
2
нищожни на осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД – т.е. лихвения процент по заема – 41.24%
и ГПР – 50% са прекомерни, като се препраща към правилата за
прекомерност на неустойка, твърди се, че те противоречат на добрите нрави и
това е заложено още в условията на сключване на договора. Моли се размера
на лихвата и разноските да бъдат намалени. Моли се съда да отхвърли
исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 194/2022 год. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК на длъжника, заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Вземането на ищеца произтича от сключен *** между «***» *** и Х. К.
М. - ***, с който е предоставена сума в размер на 1500.00 лв. Съгласно
изготвената по делото ССчЕ сумата от 1500 лв. е усвоена чрез разписка от
*** представена при проверката от в.л. Параметрите на договора са били
следните: общ размер на предоставения кредит – 1500.00 лв., срок на кредита
-10 месеца, размер на погасителните вноски – 179.79 лв., лихвен процент по
кредита - 41,24 %, годишен процент на разходите /ГЛП/ по кредита - 50 %. В
погасителния план към договора - посочен в Приложение № 1, всяка вноска
от 179.79 лв. включва главница и лихва, а вноските са платими за периода от
31.05.2016г. до 28.02.2017г. На същата дата - 21.04.2016г., са сключени още
два договора: Договор за поръчителство, сключен между *** *** и *** ***,
съгласно който по конкретно описания договор за кредит между *** *** и Х.
К. М. в размер на 1500.00лв. с краен срок на погасяване 10.02.2017г., *** ***
се задължава да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, и за всички последици от неизпълнението им;
и Договор за предоставяне на поръчителство между *** ***, в
качеството на поръчител, и ответника Х. К. М., в качеството на потребител,
съгласно който поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с *** ***, и да отговаря пред него солидарно с потребителя за
3
изпълнението на всички негови задължения, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за
потребителски кредит. Съгласно Приложение 1 към този договор,
възнаграждението на поръчителя е в размер на 112.33 лв. месечно за периода
на действие на договора за кредит. Въпреки че крайната сума на
възнаграждението на поръчителя не е записана нито в договора, нито в
приложението към него, общо задължението за възнаграждение към
поръчителя възлиза на 1123.30 лв., изчислено от съда, съобразно
погасителния план на договора за кредит. По делото е представен и СЕФ.
Представен е договор за цесия от 02.03.2021г. с цеденти *** *** и *** *** и
цесионер – *** ***, съгласно продавачите са прехвърлили на ищеца в
настоящето производство вземания по приложен списък – приложение № 1
като под № 1832, *** *** е прехвърлил вземането си срещу ответника Х. К.
М. по договора от 21.04.2016г. като е посочено, че общата дължима сума към
датата на продажбата е в размер на 1234.00 лв. В това приложение, срещу
този договор изрично е посочено, че за това правоотношение прехвърлител на
вземането е поръчителя, суброгирал се в правата на ***, т.е. праводател на
ищеца е *** *** От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по сключения договор за заем е изплатена сумата от 1234 лв.,
като е останала неизплатена главница в размер на 959.98 лв., неизплатена
договорна лихва в размер на 118.76 лв. за периода 30.09.2016г. – 28.02.2017г.,
и лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 30.09.2016 г. до
02.03.2021 г. в размер на 456.60 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното: Договорът за паричен кредит намира
своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД.
Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в
конкретния случай е материализиран във форма по реда на ЗПФУР.
Получаването на сумата по кредита се доказва от установения от СИЕ факт на
усвояване чрез разписка на *** както и заплащане общо на сумата от 1234 лв.
по сметка на *** ***. Съдът обаче намира, че ищецът по делото не доказа
твърдението си, че неговият праводател - *** ***, който, както е посочено в
приложение № 1 на договора за цесия е поръчителя, суброгирал се в правата
на ***, действително е придобил от първоначалния *** вземането, което се
претендира в настоящето производство. Изрично в доклада по делото, съдът е
4
указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е налице заплащане на
исковите суми от поръчителя *** *** на първоначалния *** ***, с което е
налице преминаване на правото да се претендира вземането от *** ***, а
впоследствие – от *** и уведомяване на длъжника за заведения против
поръчителя иск заплащане. В случая обаче, независимо от уточнението на
ищеца, че неговият праводател е *** ***, както и посочването в приложение
№ 1 /YES в графа поръчител, суброгирал се в правата на ***/ на договора за
цесия, ищецът не ангажира никакви доказателства, че неговият праводател е
придобил вземането, което впоследствие е цедирал на ищеца. Именно липсата
на доказателства, че ищецът е придобил вземането, препятства възможността
съдът да приеме, че то е в неговия патримониум, и че той има право да
претендира заплащане на суми по процесния *** между «***» *** и Х. К. М.,
т.е. – че е налице активната му легитимация в процеса.
С оглед изложеното, съдът намира, че претенциите на ищеца се явяват
неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени, доколкото
същият не установи в настоящото производство поръчителя – негов
праводател да е изплатил задълженията на ответника по договора за кредит
към ***, за да има право да прехвърли вземането на ищеца, вследствие на
което той да има право да претендира същите за плащане от длъжника в
заповедното и исково производства.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ***, с адрес на управление: ***, ***, с
правно основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и
вр.чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, против Х. К. М., ЕГН ********** от
***, за признаване за установена дължимостта на следните суми по ***
между «***» *** и Х. К. М.: главница в размер на 959,98 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 118,76 лв. за периода от
31.05.2016 г. до 28.02.2017 г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 456,60 лв. за периода от 31.05.2016 до 23.02.2021 г., ведно със
законната лихва считано от 14.01.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
114/17.01.2022г. по ч.гр.д. № 194/2022г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
5
НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6