Р Е Ш Е Н И Е
№260072/11.2.2021г. 11.02.2021 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
XVI-ти граждански състав
На двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в състав
Председател:
Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1239 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Р.Д.Р.,ЕГН **********
***»***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв. В.Н.-САК, против Н.Д.С.,ЕГН ********** ***»*** , с която се иска
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7400,00 лв.,представляваща
задължение по договор за заем от 21.02.2020 г., ведно с лихва за забава в размер
на 84,28 лв. за периода от 02.05.2020 г. до 11.06.2020 г., както и законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба – 12.06.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
С молба вх.№ ***
г. ищеца,чрез пълномощника си адв.Н.-САК,заявяват,че не поддържат искането си
за присъждане на лихва за забава. В тази насока съдът неправилно е докладвал
делото,като такава претенция с оглед заявеното от ищеца,че не я поддържа,преди размяната на книжата по
чл.131 ГПК,съдът приема,че не е сезиран с иск за лихва за забава и не дължи
произнасяне по същия.
В исковата молба се
твърди,че на 21.02.2020 г. между ищеца в качеството му на заемодател и
ответника в качеството му на заемател бил сключен устен договор за заем,с който
заемодателя се задължил да предаде в собственост на заемателя парична сума в
размер на 7400,00 лв.,а заемателя се задължил да ги върне в уговорения помежду
им срок. Също така се твърди,че страните по делото работили в едно и също
дружество „Астра Лидер“ ООД,като ищеца бил спедитор в посочената фирма,а
ответника бил на длъжност „***“. На 20.02.2020 г. ищеца получил обаждане от
ответника,като същия го уведомил,че бил задържан на границата на Р.Х. с Р.С. от
органите на граничен контрол. Съобщил му,че в управлявания от него товарен
автомобил са намерени лица,които са искали да преминат границата незаконно.
Нарушението било подробно описано в протокол за извършен оглед с изх.№ *** г.
Въз основа на това нарушение на ответника бил съставен и издаден акт за нарушение
№ *** г.,с изх.№ ***г.,като му било наложено наказание с Решение на съда за
нарушенията с изх.№ ***. Наказанието което било наложено на ответника за
извършеното от него нарушение била парична глоба в размер на 42 000
хърватски куни,които той следвало да заплати веднага по посочената сметка и ако
същата не бъде платена,съдът по нарушенията ща я замени с лишаване от свобода.
Също така се твърди,че съгласно разпоредбата на чл.152,ал.3 Закона за нарушенията
в Р.Х.,ако обвиняемия в срок,предоставен за заплащане на глобата заплати две
трети от нея,а именно сумата възлизаща на 28 000 куни,ще се считало,че паричната глоба ще бъде
изплатена изцяло. Твърди се,че към него момент ответника не е разполагал с тази
парична сума в себе си и под страх,че ако не я плати глобата ще бъде заменена с
лишаване от свобода,се свързал с ищеца и му поискал заем в размер на
равностойността на посочената парична сума в български лева. Също така освен
наложената парична глоба ответника е следвало да плати и едностранна фиксирана
сума,в размер на 100 х. куни,като същото било видно от Решението на съда за
нарушенията с изх.№ ***. За заплащането
на двете му задължения му били начислени и такси в размер на 260 х. куни. От
приложените платежни нареждания ставало ясно,че общата заплатена сума от
ответника Н.Д.С. била в размер на 28 360 х. куни,чиято парична
равностойност в български лева към курса на БНБ към 21.02.2020 г. възлизала на
7446,30 лв. Твърди се,че ищеца се съгласил да представи на ответника в заем посочената по-горе сума в български
лева,като страните сключили устен договор за заем,в който ищеца се задължил да
предаде на ответника сумата от 7 400,00 лв.,като последния се задължил да
му я върне веднага след като се прибере в Р.Б.. На 21.02.2020 г. с операционна
бележка с № *** ищеца превел по сметка на ответника уговорената сума,като в
основанието за превода било записано „заем“. След като ответника се върнал в Р.Б.
ищеца правил опити за връщането на сумата която му предоставил в заем,като бил
готов това да се случи и на вноски. Страните не постигат съгласие,като ищеца
изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение,като последния бил
предоставен едномесечен срок.Поканата била получена лично от ответника на
01.04.2020 г. но в предоставения му едномесечен срок и към настоящия момент
задължението към ищеца не било погасено.
Иска се от съда уважаване на осъдителния иск и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В с.з. ищецът
се представлява от пълномощник адвокат,чрез
който сочи доказателства и претендира за уважаване на предявения иск.
Правното основание на предявения осъдителен искове е чл.240,ал.1 ЗЗД .
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК,ответникът чрез пълномощник адвокат,е
депозирал отговор на исковата молба.Счита,че същата е неоснователна,недоказана
и оспорена изцяло. Не се оспорва,че при задържането му в Р.Х. по банковата му
сметка ищеца му е привел посочената по-горе сума като главница,но се оспорва,че
същите са уговаряли срок на връщането й. Твърди се,че между страните е нямало
сключен договор за заем,като предадената му от ищеца сума била взаимна изгода и
за двамата,като ищеца искал да се върне управлявания от ответника товарен камион
със стоката в Р.Б.,а той не искал да влиза в затвора в Р.Х.. Твърди се,че не са
постигали съгласие за сключването на устен договор за заем. Иска се отхвърляне
на исковата претенция,като напълно неоснователна и недоказан и да не се
присъждат направените от ищеца разноски.
В с.з. ответника редовно призован не се явява,като
се представлява от пълномощник адвокат,чрез когото пледира за отхвърляне на
исковете.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и е установено, че на 21.02.2020 г. с операционна бележка
с пореден номер *** вносителя Р.Д.Р. превел по сметка на Н.Д.С. сумата от
7400,00 лв.,като в основанието за превода е записано „заем“. Също така не е
спорно между страните ,че на основание чл.240,ал.4 ЗЗД от ищеца до ответника е
изпратена покана с която първия поканил втория в едномесечен срок от получаване
на същата да му заплати сумата от 7 400,00 лв.,представляваща заетата
парична сума,предмет на договора за заем от 21.02.2020 г.,като видно от
известие за доставяне същата е получена лично от ответника С. на 01.04.2020 г.
Не е спорно между страните ,че на 19.02.2020 г. митническите органи на Р.Х.,на
ГКПП Б. са извършили оглед на МПС,марка „Мерцедес“,тип „1223-Атего“ с рег.номер
***,собственост на транспортна фирма „Астра Лидер“ ООД,Б.,управляван от Н.С.,където
било установено повреда на митническото въже,което било прерязано в предния
десен ъгъл на камиона и било импровизирано свързано с игла,като в товарното
помещение били открити две нелегални лица с афганистанска националност,като
чуждестранната митническа пломба била изрядна,като при проверка на стоките не
били установени нередности. На ответника бил съставен акт за нарушение № ***
г.,като е виновен и му е наложена глоба в размер на 50.000,00 х. куни.
Обвиняемия бил длъжен да заплати наложената глоба веднага по сметка на
Териториално митническо управление гр.О. и ако глобата не бъде веднага
заплатена,същата се заменяла с наказание ЛОС от Съдът за нарушенията. Също така
на ответника се определяло да заплати еднократна фиксирана сума за
разноски,свързани с процедурата в размер на 100,00 х. куни,които бил длъжен да
заплати веднага. С решение на съвета по нарушенията при Териториалната
митническа дирекция гр.О.,ответника Н.С. бил виновен,като е наказан с парична
глоба в размер на 42.000,00 х. куни и 100,00 х. куни,които следвало да заплати
веднага по посочена сметка. От приложените платежни нареждания се установява,че
ответника на 21.02.2020 г. заплатил
половината от наложената му парична глоба в размер на 28 000,00 х. куни и
100,00 х. куни разноски,свързани с процедурата по акта за нарушение.
Във
връзка със спорните обстоятелства дали преведената сума от 7400,00 лв. от ищеца
по сметка на ответника е налице устен договор за заем от 21.02.2020 г. , по делото са разпитани свидетелите на двете
страни – за ищеца Я. И. И.,без родство със страните и за ответника Я.Й.С.,живееща
на семейни начала със същия.
От
свидетелските показания на Я. И. се установява, че заедно със страните работят в една и съща фирма.Бил запознат на
по-късен етап с проблема на Х. граница,като Н.С. като преминавал през с.-х.
граница,в автомобила който управлявал били намерени ако не се лъжел пет
бежанеца.Същия бил задържан,взети му били документите и доколкото знаел имал 24
часов срок да плати глобата. Н. платил глобата час-два преди да изтече този
срок благодарение на Р.,който му дал парите в заем и които били преведени по
неговата сметка. След това Н. се прибрал в Б. с камиона и доколкото знаел са
имали многократни разговори за тези пари и Р. си искал парите от него. Н. му
бил казал,че на този етап не може да му
ги върне и месец след като се прибрал в Б. и бил описан случая напуснал фирмата
и Р. образувал делото.
На въпрос
на пълномощника на ответника свидетеля отговори,че за случката знаел от Р.
който му споделил.Присъствал е още в първия момент,когато Н. поискал заема и
обещал,че ще го върне. Били на конферентен разговор заедно със собственика.
Тогава Н. казал,че когато се върне в Б. щял да му върне парите,като сметнали,че
това ще стане до седмица.Присъствал на разговори между Р. и Н.,като с Р.
работили заедно,като уговорките завръщането на парите ставало по телефона. Бил
управителя на фирмата,като присъствал в стаята в която бил Р..Доводите на Н. за
напускане на фирмата били заради усложнената обстановка с вируса,като мисли,че
освобождаването било по взаимно съгласие.
От
свидетелските показания на Я.Й.С. се
установява,че живее на семейни начала с ответника и същия работи като шофьор на
товарен автомобил,но не може да посочи фирмата. Пътувал извън страната,като
извършвал международни превози,като и се обадил по телефона и й казал,че е
задържан на границата,като мисли,че било в Х.. Това било в края на месец
февруари 2020 г.,като му били качили бежанци.Трябвало да плати глоба в размер
на 7-8 000 лв. и ако глобата не била платена,той не можел да достави
стоката навреме и да върне камиона в Б.. Постарала се да намери парите,но
просто не успяла. В последствие като се чули същия и казал,че работодателя му
ще приведе парите,за да може да плати глобата,за да достави стоката и да върне
камиона в Б.,защото бил със скъп товар. Това го знаела от Н.,като същия и го
казал като се прибрал в Б.. Н. и работодателя му си говорили помежду си,но тя
не проявявала интерес и не знаела какво са си говорили,като отделно от това
имала и здравословни проблеми.
На въпрос
на пълномощника на ищеца свидетелката отговори,че Н. и човека който му дал
сумата не били приятели.Нямало как работодателя му да не му даде парите,защото
нямало как да върне камиона,като той и камиона щели да бъдат задържани. Н. и
казал,че ако не се платяла тази сума,той ще влезе в затвора,а камиона щял да
бъде задържан на границата със стоката.
Други доказателства от значение за правния спор не са
ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7400,00 лв.,представляваща
задължение по договор за заем от 21.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Основателността
на предявения осъдителен иск се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките : валидно възникнало между страните правоотношение по договор за
заем,елемент от съдържанието на което да е задължението на заемателя да върне
сумата,предмет на договора,настъпила изискуемост на задължението и релевирано
от длъжника неизпълнение.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на
исковете и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва
да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо
поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. В
случая, ответникът не твърди да е изпълнил, а твърди да не е възникнало задължение по посочения договор за заем от
21.02.2020 г. , като такъв
договор за заем въобще не бил сключван
между страните,че сумата която му е приведена от ищеца била за заплащане на
глобите и съответно за освобождаването на товарния автомобил и стоката от х.
власти и прибирането на товарния автомобил в Б. и поради тази причина не я
дължи.
За установяване на валидно правоотношение между
страните с типичното за заема съдържание, следва да бъде доказан
правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по
необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по
нея. Договорът, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД е реален и се счита сключен
с предаването на заемателя на предмета му – заместими движими вещи, в случая, парична
сума в размер на 7400,00 лева, при поето правно задължение да върне полученото.
В настоящия случай, предаването от страна на
ищеца Р.Д.Р. на посочената по-горе сума на ответника е безспорно между страните
факт.
Съдът кредитира напълно показанията на св.Я. И. И.,
тъй като същите кореспондират с писмените доказателства по делото. Освен това,за
свидетеля няма данни да е заинтересован от изхода на делото, като показанията
му са доста подробни и последователни,в частта в която заявява,че са били на
конферетна връзка когато ответника казал,че като се върне в Б. ще върне парите
на ищеца,същия е присъствал на разговори между ищеца и ответника по телефона
относно уговорките за връщането на парите,като
последните са вътрешно
непротиворечиви и житейски логични и създават убеждение за правдоподобност.
Съдът не кредитира показанията на св. Я.Й.С. - на
първо място, поради нейната заинтересованост, а на следващо място – защото
показанията й в частта,че ответника й казал,че работодателя му ще плати парите
за глобата,за да може да върне стоката и камиона в Б.,както и че тези пари не
са дадени в заем а са за глобата,с оглед на това,че същите са непълни, вътрешно
противоречиви, уклончиви и не навеждат извод за правдоподобност. Свидетелката
твърди,че не са приятели ответника и човека който му е дал парите,но в
последствие твърди,че работодателя
нямало как да не му даде парите,защото нямало как да върне камиона и същия ще
бъде задържан. Всичко това създава убеждение за недостоверност на показанията
на тази свидетелка и същите не следва да бъдат кредитирани.
Доколкото се прие по-горе от съда, че между страните е възникнало заемно
правоотношение и тъй като не е уговерен срок за връщане на заемната сума, то
същата се дължи в срок от 1 месец от поканата до длъжника съобразно
разпоредбата на чл.240,ал.4 ЗЗД.Такава покана е изпратена
от ищеца на ответника и същата е получена лично от него на 01.04.2020 г.,видно от представената като
писмено доказателство на лист *** по делото известие за доставяне,което
обстоятелство не е оспорено от ответната страна.Правоизключващите
възражения на ответника, че тази сумата е платена на друго основание и не
подлежи на връщане, а именно за
временна финансова помощ за заплащане на
глобите и съответно за освобождаването на товарния автомобил и стоката от х.
власти и прибирането на товарния автомобил в Б., съдът приема
за неоснователни доколкото тези възражения са почерпени от правоотношения,
страна по които ищецът не е и в този смисъл не могат да му бъдат
противопоставени. В тази насока поканата
по чл.240,ал.4 ЗЗД, обаче, освен че поставя начало на забавата на
длъжника-заемополучател, прави и изискуемо - след изтичането на посочения в
разпоредбата 1-месечен срок, вече възникналото при сключването на реалния
договор за заем, задължение за връщане на заетите пари или заместими вещи, за
изпълнението на което страните не са уговорили срок.
Съдът е запознат с
посочената съдебна практика от страна на пълномощника на ответника,посочена в
писмената защита,но същата касае съвсем различни случаи. В първото решение № 390
по гр.дело № 134/2010 г. се приема,че при липсата на други данни не може да се
презумира от самия факт на признаването на задължението,че то е възникнало от
заемен договор. Възможно било това задължение да произтича от друг източник и
ищеца не бил освободен от задължението да установи този източник с допустимите
от закона доказателствени средства. В тази връзка ВКС в своето решение
посочва,че единственото доказателство по делото,предоставено от ищеца за да
установи твърденията си за сключен договор за заем с ответницата,било разписка
без дата,която била издадена от ответницата и която съдържала изявление на
същата,че дължи на ищеца 1000 лв. от магазина и 200 лв.лично дадени й за злато.
В решението си ВКС е приел,че в разписката не се сочили данни,сочещи сключване
на заемен договор,като същата съдържала признание,че във връзка с преходни
правоотношения между страните ответницата дължи на ищеца някакви пари.
Във второто посочено решение
№ 274 по гр.дело № 1285/2012 г. на ВКС се приема,че неможе да се приеме,че
всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор
за заем между тях.Правните субекти си предавали парични суми на различни
основания.При наличие на различни хипотези относно факта на плащането,не можело
от самия факт на предаването на сумата,при липса на други данни,да се
презумира,че страните сключвали договор за заем.Аналогично било
положението,когато едно лице издава разписка,че дължи определена сума пари,при
липса на други данни не можело да се презумира от самия факт на признанието на
задължението,че то е възникнало от заемен договор.Възможно било това задължение
да произтича от други източник и ищецът не бил освободен от задължението да
установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. В
решението си ВКС приема,че освен представената разписка,която единствено сочила
на дължимост на посочената в нея сума,ищецът не бил ангажирал други
доказателства,установяващи наличието на заемен договор.Визираната разписка не
установявала основанието за възникване на посочен паричен дълг.
В третото посочено решение №
361/11.11.2014 г./а не както е посочено 2015 г./ по гр.дело № 1864/2015 г. на
ВКС е посочено,че в производство по иск с правно основание
чл.79,ал.1,вр.чл.240,ал.1 ЗЗД,върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи,че е дал заемни средства.В случай,че предаването на паричната сума
било установено,но липсват други данни на какво основание е сторено то,не
можело да се презумира,че задължението било възникнало от заемен договор,тъй
като задължението можела да произтича от друг източник и ищеца не бил освободен
от задължението да установи наличието на заемно правоотношение като източник на
задължението с допустимите от закона средства. В решението си ВКС посочва,че
свидетелските показания на тези две свидетелки,преценени при условията на чл.172 ЗЗД,потвърждавали безспорно иначе обстоятелството за предаване на процесната
сума,но не установявали наличие на насрещни волеизявление за сключване на
договор,включително и за постигнати договорки относно връщането на сума по
такъв договор.Възприетото от тези свидетелки виждане на ищцата,че преведената
по сметката на дъщеря й сума била дадена в заем,не давало еднозначен извод за
постигнато съгласие в тази насока между страните,като в последствие ВКС
приема,че дадените пари за лечението на ответницата,следвало да се счете за
изпълнение на родителски дълг.
Настоящия съден състав
изцяло споделя практиката на ВКС в посочените по-горе решения още повече,че те
са постановени по реда на чл.290 ГПК,но същите не са относими към настоящия
спор. В случая ищеца безспорно доказа,че между страните е бил сключен устен
договор за заем,като е предал на ответника посочената сума с операционна
бележка *** г. с отбелязване,че е дадена в заем,като в тази насока са и
ценените от съда свидетелски показания на свидетеля И. които съдът кредитира и
изпратената покана по чл.240,ал.4 ЗЗД получена лично от ответника и неоспорена
от същия.
Налага се следователно извода за
основателност на така предявения иск,
поради което същият ще следва да бъде уважен, ведно с присъждане на законна
лихва.
С оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски по производството,а именно държавна такса в размер на 296,00
лв.,заплатен адвокатски хонорар в размер на 650,00 лв. и разходи за извършен
превод от х. на български вразмер на 237,60 лв.
Водим от
горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Д.С. с ЕГН ********** ***, с адрес за получаване на
съдебните книжа в гр. Я., ул. „***, да заплати на Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** - адв. В.Н.-САК, сумата от 7 400,00 лв., предоставена им в заем на 21.02.2020 г., ведно с
лихвата за забава от датата на исковата молба – 12.06.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Н.Д.С. с ЕГН
********** ***, с адрес за получаване на съдебните книжа в гр. Я., ул. „*** да заплати на Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адв. В.Н.-САК , направените по делото разноски в размер на 1183,60 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: