Р Е Ш Е Н И Е

                                                гр.София, 05.09.2024 г.

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ

в публично заседание на петнадесети май

две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д. № 2358 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗЗД И ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД.

Ищецът "С.Б." ЕООД, ЕИК *****, адрес: гр. София 1784, бул. *****, представляван от Адвокатско дружество "С.и Ц.", чрез адвокат Р.Г.Ч., личен № *****, вписан при Адвокатска колегия - гр. София, Съдебен адрес за кореспонденция и служебен адрес: гр. София, ул. "*****, е депозирал на 30.11.2020 г. искова молба срещу "П.Г." ЕООД, ЕИК *****.

В исковата молба се поддържа, че "С.Б." ЕООД с ЕИК ***** ("САП" или "Ищецът") и "П.Г." ЕООД, ЕИК ***** ("П.Г." или "Ответникът") са сключили договор за предоставяне от САП на П.Г.на абонаментна облачна услуга, чието предоставяне започнало от 30.09.2016 г., срещу възнаграждение, дължимо от П.Г.("Договорът"). Възнаграждението е уговорено в Приложение 1 към Договора и на годишна база е в размер на 17 043,6 евро без ДДС или 20 452,32 евро с ДДС. Съгласно чл. 3.1 от Договора абонаментното възнаграждение се плаща авансово, на тримесечие, като за всяко тримесечие П.Г.дължи 10 000,32 лева с ДДС, като за съответното плащане САП издава фактура.

Ответникът е заплатил фактурите за 2016 г., както и за първото тримесечие на 2017 г., платил и частично (половината от дължимата стойност) на фактурите за второто и третото тримесечие на 2017 г. и не е платил останалите дължими суми за абонаментната услуга за последното (четвърто) тримесечие на 2017 г., както и за цялата 2018 г.

Ищецът сочи в таблица номерата, датите и падежът на отделните фактури, както и задълженията по тях:

 

Ищецът предявява следните кумулативно съединени искове:

Осъдителен иск за дължимата главницата по всяка от горепосочените фактури, на обща стойност от 60 002,24 лева (шестдесет хиляди и два лева и 24 ст.), дължими за предоставяне на абонаментна облачна услуга за периода 31.03.2017 г. до 31.12.2018 г. въз основа на Договора, сключен между страните, за което са били издадени и горепосочените фактури.

Осъдителен иск за обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от изискуемостта на задължението по всяка отделна фактура до подаване на исковата молба, както следва:

 

Ищецът моли да бъде присъдено общо обезщетение в размер на 16 613.07 лева за забава от началния период на забава по всяка една от фактурите до подаване на исковата молба.

          Осъдителен иск за обезщетение за забава в размер на законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на цялото задължение.

 

            С молба от 25.01.2021 г. ищецът "С.Б." ЕООД, ЕИК *****, чрез адвокат Р.Г.Ч., САК, в изпълнение на дадените му указания и на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, е направил уточнение, че дължимата сума по фактура ********** от 28.02.2017 г. е платена частично (платени са 5 000 лева) по банков път на 09.11.2017 г. Приложено е копие на удостоверение, издадено от обслужващата банка, което е подписано с електронен подпис; Дължимата сума по фактура ********** от 29.05.2017 г. е платена частично (платени са 5 000 лева) по банков път на 20.07.2017 г.  Приложено е копие на удостоверение от обслужващата банка, което е подписано с електронен подпис;

Представени са разпечатки на изчислителен модул за всяка една сума съставляваща обезщетение за забава.

 

Ответникът „П.Г.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Н.Б., чрез адвокат А.С., вписан в САК, Съдебен адрес:*** (Адвокатско дружество „С. и П.”), е подал в определения му срок – на 17.02.2021 г., отговор на исковата молба, в който е изразено становище за допустимост на иска, но същият е оспорен изцяло като неоснователен.

Поддържа се, че сключеният договор е за абонаментна облачна услуга, която е услуга с периодично изпълнение. Периодът на изпълнение е зададен от ищеца с генериране на фактури за месечни периоди, потвърждаващи датата на завършване на всеки период (чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, редакция от 2016 г.). Според ответника договорът е прекратен с валидно направено изявление за прекратяване, надлежно получено на 29.12.2017 г. (писмо вх. № V- 240 при ищеца). След датата на прекратяване всички фактури, издадени от ищеца, са издадени без правно основание и без наличието на валидна правна връзка. След тази дата фактурите не са приети и не са осчетоводени от „П.Г.“ ЕООД.

Прави се възражение за погасяване по давност на всички фактури, издадени преди тази дата.

Ответникът твърди, че „С.Б.“ ЕООД е водило недобросъвестно преговорите с „П.Г.“ ЕООД в нарушение на чл. 12 от ЗЗД. Ответникът поддържа, че от приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства (електронна кореспонденция) се установява, че „С.Б.“ ЕООД активно „ухажва" „П.Г.“ ЕООД за сключване на комплексен договор за сътрудничество. Ключов момент е дългогодишното партньорство на САП със Сименс на глобално равнище, от една страна, и от друга - интеграцията в СКАДА на П.Г.на контролерите Сименс. Поддържа се също, че „П.Г.“ ЕООД е изискало от „С.Б.“ ЕООД предоставянето на технологично решение (IоТ) при което контролерите Siemens от СКАДА на пречиствателни съоръжения, монтирани от „П.Г.“ ЕООД, да комуникират чрез платформата на САП. Едва след сключване на договора се установило, че С.Б. няма технически и технологичен капацитет да изпълни договореното с П.Г., както и че дори не може да разчете контролерите на Сименс за дискутираното IоТ решение.

„С.Б.“ ЕООД в преддоговорния процес е целяло да получи достъп до клиенти и пазари, разработвани дългогодишно от П.Г.в сферата на пречиствателните станции с автоматизация на СКАДА с контролери на Сименс и Шнайдер. „П.Г.“ ЕООД от своя страна се е съгласило на предложеното сътрудничество срещу много ясно насрещно изискване за разработване от ищеца на търсената функционалност. Ищецът в хода на преговорите създал в „П.Г.“ ЕООД убеждението, че за разработване на тази функционалност П.Г.следва да заяви и генерира договор за облачна услуга в платформата на САП, като едва след това с профила на ответника „С.Б.“ ЕООД щяло да разработи търсената съвместимост с контролерите на Сименс. „П.Г.“ ЕООД е заявило автоматично генериран договор на английски език за абонамент на облачно пространство на САП. Ответникът поддържа, че без обещаната от ищеца функционалност това облачно „решение" изначало не е годно да удовлетвори нуждите на „П.Г.“ ЕООД, което нееднократно е признато и от представители на ищеца. Ответникът твърди, че в периода 2016 г. - 2017г. се установило, че „С.Б.“ ЕООД нито могат, нито имат желание да разработят обещаната функционалност, като вместо това злепоставят „П.Г.“ ЕООД с цел подписване на нов договор. В резултат „П.Г.“ ЕООД е прекратило договора на 29.12.2017 г.

В отговора на исковата молба е направено възражение за нищожност:

Сключеният договор е нищожен алтернативно на няколко различни основания: (а) поради противоречие на закона; (б) поради противоречие на добрите нрави; (в) поради невъзможен предмет; (г) поради липса на съгласие и (д) липса на форма.

Предвид гореизложеното ответникът твърди, че ищецът не е имал правото да сключи процесния договор, от който черпи права. Поддържа се, че ответната страна е въведена в преддоговорния процес в заблуждение относно правата и професионалната компетентност на ищеца, като и относно вида на договора. Страните са преговаряли за съвсем друг тип услуга и отношения като подписаният договор не кореспондира на първоначалните уговорки между страните. Недобросъвестното поведение на ищеца в преддоговорния процес, текстът на договора на английски език, възпрепятстващ адекватно възприемане на всички уговорки по него, липсата на част от документацията и сложното техническо решение при подписване на договора са обстоятелства опорочили изцяло волята на ответната страна. Видно от воденето на преговорите, „П.Г.“ ЕООД търси и очаква техническо и технологично решение, което „С.Б.“ ЕООД са обещали, но впоследствие се е оказало, че не могат да изпълнят или изначало не са имали намерение да изпълнят.

Направено е и възражение за неизпълнен договор:

„П.Г.“ ЕООД договорило и „С.Б.“ ЕООД е обещало предоставянето на комплексна услуга, а именно - технологично решение (IоТ), което ищецът не е успял да изпълни. Неизпълнението в тази част на договора компрометира цялостното изпълнение по договора и всичко дължимо по него подлежи на връщане на ответната страна.

Ответникът прави възражение за давност за фактурите, падежирани и неразплатени в период по-дълъг от три години от датата на подаване на исковата молба. Съгласно разпоредбите на ЗДДС, издаването на фактура от ищеца С.Б. ЕООД във всеки период представлява отчитане на периодично изпълнение (subscription) на договорена услуга. Доколкото изпълнението е за периодично вземане давността е тригодишна.

Ответникът прави и възражение за прихващане:

Според ответника ищецът с недобросъвестно водене на преговорите в разрез с правилата на чл. 12 от ЗЗД е причинил на „П.Г.“ ЕООД вреда в размер най-малко на платеното по процесния договор преди настоящия процес, както и евентуално присъдените суми по силата на решението по настоящия процес.

Предвид това, ответникът прави процесуално възражение за прихващане срещу всички евентуално присъдени суми на ищеца по настоящето производство, със суми дължими на „П.г.“ ЕООД от вреди поради нарушаване на добросъвестността в хода на водене на преговорите в размер равен на стойността на целия договор.

 

Ищецът "С.Б." ЕООД, ЕИК *****, чрез адвокат Р.Г.Ч., САК, е подал на 29.03.2021 г. допълнителна искова молба, с която оспорва направените в ОИМ твърдения. Според ищеца несъстоятелни са общите и бланкетни твърденията за нищожност на Договора. Не се приема и оправданието за въвеждане в заблуждение за предоставената услуга и неразбиране на Договора от ответника, когато го е сключвал, защото текстът е на английски.  Оспорено е възражението за давност на фактурите. Оспорено е възражението за неизпълнен Договор, което се счита за изцяло бланкетно. Оспорено е и възражението за прихващане, което не е подкрепено с никакви конкретни твърдения и/или размери.

 

            Ответникът „П.Г.” ЕООД, ЕИК *****, чрез адвокат А.С., САК, е депозирал по делото на 07.05.2021 г. отговор на допълнителната искова молба, в който заявява, че поддържа подадените от него възражения и доказателствени искания като желае да се ползва от тях.

Ответникът поддържа, че недобросъвестността на ищеца в преддоговорния процес и усложнената процедура при ищеца за генериране на документ, установяващ договорна връзка между страните, води до съществено несъответствие на договореното между страните (постигнатото съгласие) и действително отразеното в генерирания от системата на САП договор за услуга.

Ответникът поддържа, че оспорените възражения извлича от обстоятелствата, описани в отговора на исковата молба и твърдяната от него недобросъвестност при договаряне. В частност по отношение на: 1. възражението за нищожност не счита, че е бланкетно доколкото изложената фактология сочи подменената воля на страните и недобросъвестност на контрагента - ищец; 2. възражението за неизпълнен договор касае специфичен ангажимент по интеграция на техническо и технологично решение за контролери на Сименс, което в крайна сметка не се случва; 3. възражението за неизпълнен договор произтича от разбирането на ответника за действително постигнатата уговорка между страните и изначало поетия ангажимент за неосъществената функционалност; 4. поддържа възражението за прихващане, като уточнява, че същото произтича от правото на ответника да претендира от ищеца репариране на претърпените вреди от недобросъвестност при договаряне и/или неизпълнен договор, а размерът е равностойността на действително платеното по договора от ответника на ищеца като се отчита прекратителното действие на процесния договор занапред; 5. възражението за давност се поддържа по конкретно изложените твърдения в отговора на иска.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

 

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото е представена Форма за поръчка на облачни услуги (на английски език и в превод на български), подписана от представители на ищеца „С.Б.“ ЕООД (на 20.09.2016 г., подписана от Р.Т., в качеството й на управител и на 30.09.2016 г., подписана от Ф.Ц., в качеството му на Главен финансов директор, Централна и Източна Европа) и на ответника „П.Г.” ЕООД (на 20.09.2016 г., подписана от Н.Б., в качеството й на управител), по силата на която страните са се договорили за предоставяне на Облачни Услуги и (където е приложимо: Консултантски услуги), при условие на разпоредбите, посочени в поръчката. Съгласно т. 2.1 от Поръчката САП ще предостави Облачните Услуги, описани по Приложение 1 от тази Поръчка, при спазване на Показателите за Ползване и обема, посочени за употребяване от Клиента по време на Абонаментния План, договорен в Параграф 2.2. Настоящата Поръчка започва на Началната Дата на Договора, определена в Приложение 1 от Поръчката и е с първоначална продължителност за следния Първоначален Срок на Абонамента: Три (3) Години (т. 2.2 от Поръчката). Освен ако не е посочено друго в допълнението към продуктовата спецификация на Облачните Услуги в Приложение А, Първоначалният Срок на Абонамента и евентуални Подновявания, ще бъдат автоматично подновени в срокове, равни на предходния срок, (в случай, че този план е тридесет и шест месеца или по-малко) или в продължение на една година (ако този план е с по-дълъг от тридесет и шест месеца) (т. 2.2.1 от Поръчката). Освен ако не посочено друго в Приложение 1 или в специфичното за продукта Допълнение на приложимите Облачни Услуги в Приложение А, клиентската поддръжка, за която страните се договарят е САП Е.С.за облачни услуги. Настоящите приложения на САП Е.С.облачен вариант и Предпочитана Поддръжка са включени по Приложение В (т. 2.3.1 от Поръчката). Освен ако не е посочено друго в допълнението към продуктовата спецификация на Облачните Услуги, наличността на системата и изключените прекъсвания, включително приложимото обслужване за съответната Облачна Услуга, са включени в Приложение С. Правните последици от нарушението се уреждат от Облачните Общи Условия в Приложение Е (т. 2.3.2 от Поръчката). В т. 3.1 от Поръчката е предвидено, че настоящата такса за Облачните Услуги е посочена в Приложение 1. Освен ако не е посочено друго в допълнението към продуктовата спецификация на Облачните Услуги по Приложение А, таксите за Облачните Услуги ще бъдат фактурирани от САП и платени от Клиента авансово, на тримесечие. Всяко повишение в таксите е съгласно разпоредбите в Облачните Общи Условия в Приложение Е. САП няма да повишават таксите по време на Първоначалния Абонаментен Срок (т. 3.2 от Поръчката). Контактно лице за потвърждението на поръчките и системни известия са: Н.Б.. Неразделна част от поръчката съставляват Приложение 1, Приложение А: Общи условия за облачни услуги (Допълнение); Приложение В: Политика за подкрепа за САП Облачни услуги; Приложение С: Поддръжка и Споразумение на ниво обслужване; Приложение D: Споразумение за обработка на лични данни; Приложение Е: Общи условия за САП Облачни услуги.

Видно от приложените по делото Общи условия на „С.Б.“ ЕООД за САП облачни услуги (на английски език и в превод на български), по време на Срока на Абонамента, САП предоставя на Клиента неизключително, непрехвърляемо и право в световен мащаб да използва Облачни Услуги (включително тяхното внедряване и конфигуриране), Облачни Материали и документация само за управление на вътрешния бизнес на Клиента и неговите Свързани лица операции и в съответствие със споразумението, по-специално условията на конкретната добавка за продукта, политиките на САП и документацията. Разрешените употреби и ограничения на облачната услуга се отнасят и за облачни материали и документация (т. 2.1 от ОУ). Срокът на Абонамента е посочен в Поръчката. Всяка Поръчка първоначално се прилага за Първоначалния Срок за Абонамент, определен в него („Първоначален срок за записване“). В края на Първоначалния Срок за Записване, той автоматично се подновява чрез Подновяването, определени в него (всеки „Подновяване“), освен ако Поръчката не бъде прекратен от една от страните в съответствие с Параграф 6.2 (т. 6.1 от ОУ). Обикновено (частично) прекратяване на Поръчката не се допуска по време на Първоначалния Срок за Абонамент или на всеки друг Подновен срок. Клиентът може да прекрати всяка Поръчка чрез писмено известие подадено най-малко един месец преди изтичането на Срока на Първоначален Абонамент или текущия срок на Подновяване. САП може да прекрати всяка Поръчка с писмено предизвестие най-малко шест месеца преди изтичането на срока на първоначалното записване или настоящият Подновен срок. Изключителните права за прекратяване и правото на прекратяване по основателна причина остават незасегнати. Известието за прекратяване трябва да бъде представено в писмена форма. Прилагат се разпоредбите в Параграф 12.1 относно обявленията, които определят ограничено допълнително време. САП запазва правото да прекрати правото на справедлива причина, по-специално когато Клиентът е неколкократно или сериозно в нарушение на големи договорни задължения (по-специално Параграфи 2, 4 и 11) (т. 6.2 от ОУ). В случай на прекратяване от страна на Клиента, Клиентът има право на предварително възстановяване на предплатени такси за периода на прекратяване до края на първоначалния термин за съответната Облачна услуга (т. 6.3 от ОУ). При прекратяване на договора, (i) достъпът на Клиента до Облачната Служба прекратява, (ii) правото на Клиента да използва Облачната Услуга и цялата Поверителна Информация на САП ще бъде прекратена и (iii) Поверителна Информация на оповестяващата страна ще бъде върната или унищожена съгласно изискванията на споразумението. Прекратяването на отделната Поръчка оставя други Поръчка и споразумения незасегнати (т. 6.4 от ОУ).

С Писмо вх. № V-240/29.12.2017 г. ответникът „П.Г.” ЕООД, е уведомил ищеца „С.Б.“ ЕООД, за прекратяване на поръчка (договор) от 20.09.2017 г. за предоставяне на абонаментна облачна услуга съгласно референтен номер на клиент № 1643242 и референтен номер на договора № **********. Посочено е, че през периода до сега обективно не са успели да постигнат технологична интеграция на решението (услугата), което предлага „С.Б.“ ЕООД с нуждите на дружеството и доколкото пълното интегриране касае значителен допълнителен технически и финансов ресурс, „П.Г.” ЕООД е взело решение да прекрати горе цитираната поръчка (договор). Поискано е прекратяването да се счита от датата на получаване на настоящото уведомление и оставащите вноски по договора да се процедират съобразно т. 2.3.2 от поръчката (договора) вр. т. 6.3 от Общите условия.

С Писмо изх. № IV-518/12.01.2018 г. ищецът „С.Б.“ ЕООД, е уведомил ответника „П.Г.” ЕООД, че съгласно условията на подписания договор и приложимите към него Общи Условия за ползване, абонаментът за услугата може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие, ефективно от края на Initial Subscription Term, който за конкретния договор е 29.09.2019 г. Прекратяване на услугата с по-ранна дата за съжаление не е възможно. Във връзка с цитираните т. 2.3.2 от Договора и 6.3 от Общите Условия, е предложено да се проведе конферентен разговор за разяснение на детайлите, в случай че се появи такава необходимост.

С Писмо от 01.03.2018 г./SAP-BG/83002 ищецът „С.Б.“ ЕООД, чрез Адвокатско дружество  „С.и Ц.“ в сътрудничество с Schoenherr, е уведомил ответника „П.Г.” ЕООД, че има неизплатени задължения за предоставени от САП облачни (cloud) услуги, на обща стойност 30 001,32 лв. (тридесет хиляди и един лева и тридесет и две стотинки), съгласно изда­дените от САП фактури, а именно: по Фактура № **********/28.02.2017 г., дължима сума от 5 000,32 лв., с падеж 30.03.2017 г.; по Фактура № **********/29.05.2017 г., дължима сума от 5 000,32 лв., с падеж 28.06.2017 г.; по Фактура № **********/29.08.2017 г., дължима сума от 10 000,32 лв., с падеж 28.09.2017 г.; по Фактура № **********/29.11.2017 г., дължима сума от 10 000,32 лв., с падеж 29.12.2017 г. Предоставен е срок за доброволно изпълнение до 09.03.2017 г.

С Писмо от 29.11.2018 г., изпратено в отговор на писмо от 01.11.2018/SAP-BG/83002, ответникът „П.Г.” ЕООД, чрез адв. А.С., е уведомил ищеца „С.Б.“ ЕООД, че с писмо до С.Б. ЕООД, получено на 29/12/2017 г. са отправили предизвестие за прекратяване на поръчка (договор) от 20/09/2016 г. за предоставяне на абонаментна облачна услуга съгласно референтен номер на клиент № 1643242 и референтен номер на договора № **********. С писмо от 12/01/2018 г. С.Б. ЕООД ги е информирало, че според тях договорът можело да бъде прекратен с едномесечно предизвестие след 29.09.2019 г., но не и преди това. Следва да се има предвид, че П.Г. ЕООД е прекратило договора окончателно, считано от датата на получаване на уведомлението, предвид което нито една фактура издадена след датата на прекратяване на договора не е приета от П.Г. ЕООД. Предвид направеното изявление за прекратяване П.Г. ЕООД е останало в комуникация с дружеството, с цел уреждане на отношенията между двете дружества при и по повод работата по договор **********. В контекста на горните отношения стои и въпросът с плащането на висящи и неразплатени задължения по фактури от датата преди прекратяване на договора, а така също и по отношение на вече разплатените суми. В срока на изпълнение на договора са се установили сериозни затруднения и забавяния от страна на С.Б. ЕООД да посрещне очакванията на П.Г. ЕООД, както и да предостави функционалност в обещания й вид. Вместо решение в пределите на първоначалното задание, С.Б. ЕООД изисква от П.Г. ЕООД сключването на договори за нови услуги със срок за изпълнение несъответстващ на нуждите на изпълнението на текущия договор и без гаранция за крайния резултат. Всяко от гореописаните поставя П.Г. ЕООД в търговска несигурност и се интерпретира като неизпълнение на първоначално оферираното партньорство. Липсата на емпирична функционалност спрямо заданието води до финансови и имиджови вреди пред клиенти на П.Г. ЕООД. Усилията на П.Г. ЕООД са били насочени за решаване възникналите проблеми при взаимно разбирателство и при минимални щети за двете дружества при прекратяване на договора, но срещи са предлагани и/или организирани от С.Б. ЕООД на оперативно ниво без мандат за преговори по тези съществени въпроси. С настоящето е потвърдено от името и за сметка на П.Г. ЕООД, че считат договор ********** за прекратен от датата на уведомлението и че имат възражение по качественото изпълнение на договора за периода на действието му.

 

По делото са приети като доказателство следните шест броя фактури, издадени от „С.Б.“ ЕООД, с получател „П.Г.” ЕООД, а именно: Фактура № **********/28.02.2017 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.05.2017 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.08.2017 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.11.2017 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/27.02.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.05.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.08.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС.

            Приети като доказателства в производството още са и представените от ищцовата страна с молба от 25.01.2021 г.  четири) броя Банкови извлечения и броя Разпечатки от изчислителен модул за законна лихва.

 

Към доказателствения материал по делото е приобщена и имейл кореспонденция между страните.

 

Във връзка с оспорвания, касаещи представени по делото документи, в проведеното на 19.01.2022 г. публично съдебно заседание, съдът е извършил служебна констатация по отношение на текста на английски език на процесния договор, който по делото се намира на страница 7 и 8 (лице и гръб). Между представения оригинал, който е от 4 страници, след извършената служебна констатация съдът е констатирал пълна идентичност между преписа и оригинала, като подписите на страните са поставени на страница 3. Вляво са поставени два подписа, които са със син химикал като печата на „САП-България“ също е син. Вдясно е поставен един подпис, като се вижда печат на „П.г.“ ЕООД, който също е син.

 

С молба вх. № на СГС 269589/17.02.2022 г. ответникът „П.Г.” ЕООД, е представил по делото превод от заклет преводач на документ, представен под № 2 от приложенията към молба с вх. № на СГС 327800 от 14.06.2021 г., наименован „Оптимизация на поддръжката на IoT“.

 

За целите на производството, по делото са събрани и гласни доказателства:                          

При разпита, проведен в с.з. на 09.11.2022 г., свидетелят на ответника М.Л.А.заявява, че е управител на фирма Т., която е едноличен собственик на фирма П.Г.. През 2016 г. участвала в преговори със САП- България, защото тя е инициатор за стартирането на разговорите с компанията. Започнала е предварителни разговори с тях, с представяне на идеята какво искат да направят. П.Г.е инженерингова компания. Те предоставят различни видове машини и съоръжения на техните крайни клиенти. Идеята била данните, които излъчват тези машини и съоръжения да могат да бъдат събрани, визуализирани на едно определено място. Да бъдат анализирани, обработени и те да предоставят например превантивна поддръжка. Това са искали да направят. Подписали договор, мисли, че договорът от август, края 2016 г., го подписали с точно този предмет. Винаги са говорили, че това искат и това трябва да им бъде предоставено. Краен резултат, което те да могат да използват пред техните клиенти. След подписването на договора те имали месечни такси, които трябвало да плащат. Започнали да плащат и тя започнала да ходи по клиенти, да разказва, че ще предоставят такава услуга с изключително сериозна компания САП. Участвали са на презентации и са правили ноември месец 2016 г. в Пловдив, където са представяли това решение пред клиенти и то събудило сериозен интерес. Крайната цел е била тази визуализация, това което те могат да използват пред клиенти. Те имали оферта, че в рамките на 2 месеца, на 10 обекта, това нещо трябва да се случи. Имало една допълнителна такса, която ще се плати когато това се случи. Минали месеци, но нищо да не се случило, но фиксираната такса си вървяла, а резултат нямало. Относно решението за визуализиране на данните, което да бъде записано като техническа спецификация, като задължение на изпълнителя има достатъчно мейли, в което се разменя информация, че това трябва да бъде постигнато. Не знаела, че договорът, който подписват е лицензионен относно продукта SAP HANA за облачна услуга, който е продукт разработван от САП от много дълго време и той автоматично не предоставя такова решение, което търсят. Не може да каже, че е била наясно с това нещо. През цялото време, тя е казала какво иска. И е поискала офертата затова, което иска. Имало едно предложение в деня на подписването на договора, в което били описани 10 станции. Описана била сервизна такса „ментънанс финали“, която приела да доплатят.

При разпита, проведен в с.з. на 09.11.2022 г., свидетелят на ответника М.Д.Н. заявява, че работел в П.до 2019 г. в Отдел „Интегриран сервиз“ като сервизен инженер. Работил е по проект, съвместна работа на П.Т.със САП-България. Един, единствен проект е имало докато е бил там П.със САП и това било във връзка с една идея за подобряване качеството на ВиК услугите в България. Поставяне на различни сензори, на различни места според нуждите на ВиК-тата. Дали в градове, по улици или в пречиствателни, помпени станции и т.н. И да се четат някакви данни, да се визуализират в подходящ вид удобен за използване на представители на ВиК-тата. Това била като цяло идеята на проекта. Напуска П.Г.2019 г., март месец. Преди тази дата, този проект нямал успех. Според свидетелят, причината била несъвместимост в прочитането на данни от контролери, от т устройства, които им били предоставени.

При разпита, проведен в с.з. на 09.11.2022 г., свидетелят на ищеца И.С.К.заявява, че процесният договор е подписан 2016 г., края. Софтуерен договор със софтуерни лицензи на САП - БЪЛГАРИЯ в полза на П.. Интернет на нещата (Internet of Things, съкр, IoT). Самият бизнес е доста сложен. Обикновено, за да се изпълни перфектно едно такова решение са необходими - софтуерен доставчик, хардуерен доставчик на машини, контролери, каквито между другото П.има от СИМЕНС и внедрител на услугата, доставчик на услугата, както и на самата поддръжка на всичките неща в съвкупност, за да може постоянно да работи и да е според нуждите на клиента. Телеком също трябва да участва като част от сделката. САП предлага само софтуерната част. Не предлага нито хардуер, нито услуги. Услуги предлагат в краен случай. Те нямат такъв модел в региона и в България, специално. Искат други да го правят вместо тях. В този случай да е облачна услуга. САП предлага облачна услуга. Това значи пак хардуер, който софтуерът върви върху някаква машина, която просто не е тук в България, а е в Германия в случая -център за данни в Германия. Това се нарича, този лиценз, който е в този център за данни в Германия, той се ползва отдалечено и затова се казва облачна услуга. Но реално клиентът не трябва да го интересува дали е облачна или не. То се интересува от крайната доставена услуга дали е такава или не е такава. Те предоставят достъп до този софтуер чрез лицензионния договор на П.чрез лицензионния ключ, който те получават по силата на договора по имейл и могат да достъпят софтуер.

На свидетеля е предявен мейл, който се намира на стр. 190 по делото, свидетелят отговорил, че това е същото, което е обяснил, а именно, когато се говори за IoT решение от страна на САП това представлява само софтуер, който САП доставя като крайно решение, което е във връзка, взаимодействие с всички останали компоненти на така една архитектура, а именно хардуер от СИМЕНС, услугите от някой друг, поддръжката и т.н, комуникацията със софтуера, който е телеком някакъв.

Свидетелят заявява, че не са обещавали изпълнение на цялостното техническо решение по внедряване на проекта, който е желал ответникът. Никога не са обещавали услугата. Разбира се, че може друг доставчик да разработи това решение в рамките на вече предоставената облачна среда от САП по процесния договор, друга фирма да направи решението и да използва облачната среда, която е предоставена от САП. Това е основният бизнес модел на САП. Целият бизнес минава през партньори, не минава през САП като изпълнение. САП нямат интерес да вършат услугата, а искат да развиват партньорската мрежа.

Направени са от чисто партньорска, би казал приятелска гледна точка към ПРОСТРИЙМ, реверанс, който той направил лично и организирал със служители от САП-ЛАБС. Организация, която е в производствения процес и няма нищо общо с консултантската и внедрителска дейност като услуги на компанията. Съответно тя не може да бъде фактурирана така дейност на производственото звено САП-ЛАБС, откъдето били служителите по теста. Не е вярно, че САП е направил тези тестове с цел после да изпълни услугите по този договор. Целта на тези тестове била да установи кое е възможно и кое трябва допълнително да бъде структурирано като архитектура и задание на база на там съществуващата структура, в случая на СИМЕНС, за да може клиентът П.да премине към изпълнение да си използва лицензите, а не да купи нещо и да не го използва, което винаги е фатално за по-нататъшни отношения и те не искат да се стига до там. До допълнителен договор не стигнали, макар че му е известно, че е имало такава оферта. Тя не е от звеното на САП-БЪЛГАРИЯ, тъй като тук услуги не се оферират и не се правят.

П.Г.само с плащането на лицензионния договор не е бил в състояние да получи т.нар. четимост на данни и да получи т.нар. IоТ решение. Не е възможно. Трябва да бъде извършена и услуга по внедряване, по конфигурация, по много неща.

На свидетеля е бил предявен мейла /“Клиентът вече плаща лицензите, а все още не е договорен план за внедряване и съответен договор“/, който се намира на стр. 201, като свидетелят заявил, че той се е опитвал да помогне на клиента, тъй като знае как работи бизнесът. А именно, че първо трябва да се продадат лицензиите, за да може да почне внедряването. Не може някой да внедрява без те първо да са продали лицензите. Поради това е написал този имейл, мисли, че на колегата Борислав Горов. Поради това са организирали и тест в Септември от ЛАБ-а, за да може да помогнат да има по-добра видимост какво трябва да се сучи от тук нататък. Както и че трябва да се сключи съответен договор за услуги.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно компютърно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно дадено се възприема от съда.

Видно от направения анализ, в таблица 1 към договора са описани следните услуги:

1.      SAP НСР, remote data sync (small) - САП НСР, дистанционно синхронизиране на данни (малки) - По същество това е услуга, която има задача да синхронизира данните на отдалечени бази данни на клиента със cloud базираната SAP-HANA база данни. Клиентът може да използва за бази данни на отдалечените устройства SAP SQL Anywhere или UltraLite в зависимост от операционната система. Синхронизацията може да бъде пълна, или само на част от данните. В контекста на настоящото дело, идеята е тази услуга да събира данните от различните локации и да ги записва в централната база данни (следващата услуга в описанието).

2.      SAP НСР, SAP HANA service based (32GB) - САП HANA услуги, базов дизайн (32 ГБ) - По същество това е услуга, която предоставя достъп на клиента до cloud базирана СУБД (Система за управление на база данни) SAP HANA, като размерът на базата данни е лимитиран до 32ГБ. Клиентът има пълен контрол над базата данни. САП има задължения за поддръжка и непрекъсната достъпност до предоставяната услуга. Използването на такъв тип услуга осигурява на клиента достъп до качествена СУБД, достъп от целия свят, сигурност на информацията, като съществен плюс е, че клиентът няма нужда от назначаването на специализиран персонал за поддръжка.

3.      SAP НСР, SAP WEB IDE - УЕБ ИДЕ - SAP WEB IDE (Integrated development environment) - Интегрирана среда за разработка и управление на WEB (УЕБ) базирани решения. Позволява на клиента да разработва уеб базирани решения (самостоятелни или такива ползващи други SAP решения), включва всички необходими инструменти за разработването и използването на УЕБ базирани решения, връзка със SAP HANA Database. В контекста на процесния договор, услугата е трябвало да осигури разработване на приложение за визуализацията на събираните данни.

По въпросното дело са предоставени договори и фактури. Въпреки неколкократните запитвания, не са предоставени преки доказателства за предоставянето на услугата под каквато и да е форма - скрийншотове или логове от системата или други доказателства под каквато и да е форма, (обяснението: технически проблеми за осигуряване на въпросните данни поради твърде стар период). Предоставянето на тези услуги по същество е достъп на клиента до процесните услуги в облачна среда изградена от ищеца.

След запознаване с документите по делото, както и с електронно писмо от 31.08.2016 г. (Приложение 2 към молба на ответника от 14.06.2021 вх. № 327800), с предложение за IоТ решение, вещото лице е провело разговори със страните. Установило е, че Ответникът желае, данни събирани от различни датчици и сензори управлявани от индустриален контролер(и) Siemens STEP7 1200, да бъдат съхранявани в централна база данни (cloud базирано решение SAP HANA), след което тези данни да бъдат анализирани и визуализирани. Поради факта, че процесната централна база данни не би могла да комуникира директно с контролерите, е предложена схемата на стр.194 от делото, тоест да се добави допълнително устройство (EDGE Device), което да поддържа локална база данни SQL Anywhere, а софтуерът MobiLink Client, част от услугата SAP НСР, remote data sync (описано в т.1 на Въпрос 1), да синхронизира данните с централната СУБД - SAP HANA service based (32GB) (описано в т.2 на Въпрос 1). Въпросното устройство (EDGE DEVICE) посредством софтуер се грижи за изтегляне на данните от контролера Siemens STEP7 1200 и записването им в локалната база данни SQL Anywhere. В процесния имейл от 31.08.2016 г. c предложението на стр.196 от делото са цитирани разходи от 1420,3 на месец, включващи всички необходими лицензии, разходи за разработка от 28 човеко-дни, както и цена за хардуер 10x100 евро. С оглед на каква част от решението е била предоставена, решението може да бъде разделено на три основни части: 1/ Сървърна част (облачните услуги предоставени от С.Б.); 2/ устройствата за комуникация (EDGE Devices) от схемата на стр.194 със софтуера към тях. Софтуерът може да бъде разделен на три части, софтуер комуникиращ със контролера, локална база данни SQL Anywhere, MobiLink Client; 3/ Сензори/датчици и управляващите ги контролери Siemens STEP7 1200 (Част осигурена от П.Г. ЕООД).

Въпреки, че не са предоставени доказателства за отговор на Въпрос 2 по настоящата експертиза, то ответникът не е оспорвал предоставянето на услугите по точка 1. Точка 3 от решението е задължение на П.Г. ЕООД. По точка 2, не би могло да се прави заключение до каква степен техническото решение е било готово, без пълен анализ на изградения софтуер/хардуер. В процесната комуникация (имейли между страните) се твърди, че решението е готово - софтуерната част за четене на данни от контролера е изградена, но не може да работи поради липсващ лиценз за SQL Anywhere, тоест това е била единствената пречка проектът да заработи.

В процесното предложение e-mail от 31.08.2016 г. пише, че цената от 1420,3 на месец включва всички необходими лицензии (но също така пише, че цената е индикативна, тоест не е крайна). В договора подписан за предоставянето на услуги лицензиите за SQL Anywhere, не са включени. В предоставените материали по делото, вещото лице не е намерило данни за цена поискана за въпросните лицензии.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Неизпълнението на договорното задължение е основание за отговорност на длъжника, на която съответстват определени права на кредитора. Така съгласно чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, в случай на неизпълнение кредиторът има право да иска от длъжника (1) изпълнението заедно с обезщетение за забавата или (2) обезщетение вместо изпълнение, но и при този втори случай длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, стига кредиторът все още да има интерес от изпълнението. Неизпълнение на договорно задължение е налице във всеки случай, когато длъжникът не изпълни задължението точно според уговореното, т.е. както при пълно неизпълнение, а така също и когато изпълни неточно, като в зависимост от случая неточното неизпълнение би могло да бъде както в количествено, така и в качествено, а също и във времево отношение – аргументи от чл.79, ал.1 от ЗЗД.

            За да може да бъде уважена исковата претенция следва: ищецът да е изправна страна по договора; да е доказано неизпълнението на ответника; да е установен размера на дължимата сума.

            В случая ищецът - претендира първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата на основание законовата разпоредба - чл. 86 от ЗЗД.

            Главният иск е предявен за сумата общо в размер на 60 002,24 лева. Размерът е заявен, уточнен и поддържан в хода производството. В тази връзка, съдът отчита, че възприето с Определение от 19.01.2022г. е резултат от фактическа грешка, чието изправяне обаче е коригирано от страната в ОСЗ с дата 18.05.2022г., но е налице пропуск при произнасянето на състава. Предвид посочено, съдът намирайки, че с направените уточнения от ищеца са били изяснени единствено предпоставките, при които е формиран общия размер на претенция, но без реално да е направено искане за изменението му, приема, че сумата на главната претенция съответства на първоначалния предявен размер, поради което главният иск се счита за предявен именно за общата сумата от 60 002,24 лева.     

По същество, исковата претенция  е обоснована от наличието на облигационна връзка между страните. Дължимостта на сумите е оспорена от ответната страна, като в правоизключващите й възражения са наведени множество възражения, а по-конкретно - във връзка с валидността на процесния договор, като са заявени такива липсата на форма, липса на съгласие, противоречие с добрите нрави, невъзможен предмет и противоречие със закона. В защитната си теза ответникът се обосновава и с нарушения, засягащи преддоговорните отношения между страните.

За изясняване спорните моменти, съдът намира, че е налице необходимост от уточняване спецификата в предмета на процесните договорености.

В тази връзка, следва да бъде изяснено следното:

Ответникът твърди, че неговите очаквания при договаряне с ищеца са за получаване на крайно технологично решение (интернет на нещата - IoT). Заявено е, че посоченото решение е било обещано, но не е изпълнено от ищеца. Твърди се още, че ответникът е бил подведен да сключи процесния договор, който обаче не му е необходим без реализация на крайното технологично решение. Наведени са и твърдения за функционална обвързаност и зависимост между крайното решение с процесния договор. 

Концепцията за „интернет на нещата“ (IoT) се определя като „динамична глобална мрежа, инфраструктура с възможности за самоконфигуриране въз основа на стандарти и комуникационни протоколи. Интернет на нещата (IoT) се отнася до мрежа от физически устройства, превозни средства, уреди и други физически обекти, които са вградени със сензори, софтуер и мрежова свързаност, която им позволява да събират и обменят данни.

От своя страна „Софтуерът“ (познат още като програмно осигуряване, програмно обезпечение), е съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на всяка електронноизчислителна машина. Обикновено инструкциите се задават като съвкупност от алгоритми, групирани като програми с различно предназначение. Освен самите алгоритми, за изпълнението на програмите са необходими и начални данни. Терминът софтуер е антоним на термина хардуер – като физическата част на компютърните системи. Хардуерът е всяко едно видимо и осезаемо устройство, както самият компютър, така и всяко едно периферно устройство. Софтуерът е само видим, но не и осезаем, когато работи – това са компютърните програми. В масовите електронноизчислителни машини (компютри) голяма част от софтуера е разположена на външна памет и може лесно да бъде променяна от потребителите според нуждите им. Инструкциите в централните процесори и специализираните интегрални схеми обаче се задават при програмирането им, и не могат да бъдат променяни директно от потребителя.

„Внедряването на софтуер“ е отделен и самостоятeлен процес. Той представлява обединяване на две или повече софтуерни системи, така че данните и функционалността да протичат плавно между тези системи. Внедряването включва и свързването на системата с различни софтуерни приложения така, че те да работят като едно цяло. Процесът е комплексен и се гради на взаимодействието между фирмата клиент и софтуерната компания. Самото внедряване на софтуер преминава през няколко основни етапа, които са базови като изисквания, а именно: 1. Очертаване на проблемите, които трябва да бъдат; 2. Изготвяне на задание и избор на софтуерна компания; 3. Изработване на план и преминаване към изпълнението му 4. Същинска работа на системата и оценка на резултатите;

Що се отнася до понятието облак (от англ. cloud) – същото се използва като обобщение за голям набор от услуги. По дефиниция облакът предоставя отдалечена централизирана изчислителна мощност, посредством мрежова връзка – т.е. интернет, на различни крайни устройства и съответно на клиентите, които ги употребяват. Самите изчислителни услуги се извършват от множество сървъри, събрани в центрове за данни и работещи като съвкупност (един голям клъстер). Инфраструктурата за свързване между крайните клиенти и централизираната система е Интернет, който позволява на клиентите да достъпват облачните услуги от всяка точка на земното кълбо, по всяко време. Скоростта и възможността за предаване на големи обеми от данни, дават възможност за изпълняване на задачи, Основните предимства от преминаването към облачни технологии са оптимизация на време, използване по възможно най-ефективен начин, както на човешкия потенциал, така и на машините, фокус върху бизнеса. Този тип услуги улесняват грижата за информацията, а ангажиментът за нейното съхраняване, архивиране, защита и мултиплициране в различни центрове за данни се поема изцяло от доставчика на облачните услуги.

Облачно базираните услуги се разделят на три основни вида – IaaS, PaaS и SaaS. Те представляват своеобразна градация на възможностите за отдалечени изчисления. В този смисъл:

            IaaS – Infrastructure as a Service (Инфраструктура като услуга) включва предоставяне на инфраструктурата на сървърите в центровете за данни. Това е облачно базирана алтернатива на притежанието на физическо оборудване (т.нар. оn-premises), която позволява закупуването на толкова ресурси, колкото са необходими и предлага по-голяма гъвкавост.

PaaS – Platform as a Service (Платформа като услуга) е следващото ниво на предоставяне на облачни услуги, при която се предоставя работеща платформа, предназначена за разработчици на софтуер, като им осигурява средата за създаване и управление на собствени приложения и софтуер.

Най-високото ниво на облачните услуги е софтуерът като услуга (от англ. Software as a Service или „SaaS“). Услугата  се определя като „софтуер при поискване“ ( от англ. „on-demand software“). Това е онлайн бизнес модел за доставка на софтуер, при който софтуерът и базата данни към него са разположени на облачна технология, като потребителския достъп се осъществява чрез клиентска програма или приложение, базирани на конкретен уеб браузър в Интернет.

Относно правна рамка на SaaS, се наблюдават прилики и разлики между него и познатите лицензионни споразумения, касаещи ползването на софтуер и софтуерни приложения. В тази връзка, при избор на подхода лицензия върху софтуерно произведение, компаните предоставят копие от софтуера си на потребителя, който постфактум може да използва компютърната програма в хипотезата на неизключително ползване за определена територия и срок, при стриктно спазване на условията на лицензионното споразумение в този контекст.  В повечето случаи това означава, че лицензополучателят не може да прелицензира отдаденото му ползване към трети лица (т.нар „сублицензия“), няма право да разпространява софтуера по какъвто и да е начин – например да го инсталира на друго свое устройство, да го декомпилира, да извършва т.нар „reverse engineering“(от англ. „обратен инженеринг“ с цел проучване и копиране на кода и неговата функционалност) и т.н.

Лицензионното споразумение на SaaS би могло да се определи като „хибриден, неизключителен лицензионен договор“, в който се съчетават типичните диспозитивни правила за ползването на софтуер с тези на договорът за услуга (чл. 258 и сл. ЗЗД). С този специфичен вид договор за лицензия, носителят на право върху конкретен софтуер - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение неизключителното, отдалечено използване чрез облачна технология на лицензополучателя – за конкретен срок и на конкретна територия. Т.е лицензополучателят може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, но не и да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата. Всичко това е така, защото лицензирането се осъществява под формата на отдалечена услуга.  Съгласнсо чл.36, ал.5 от ЗАПСП, ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва софтуерното произведението е отстъпено за три години.  От облигационноправна гледна точка този договор е двустранен, консесуален, формален, възмезден и комутативен.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че SaaS лицензирането представлява синтез от две правомощия, които се учредяват от лицензодателя спрямо лицензополучателя: право за използване на софтуер и достъп за използване на софтуера,

При горните разяснение и на база доказателствата по делото, се установява, че между страните е бил сключен Договор, наименован „Форма на поръчка за облачни услуги“ (разбирана още и като Споразумение). Неразделна част от договора са Общи условия и Приложение 1 – очертаващо предмета на договора.

Видно от текста на 1.4. от Общите условия – „Облачна услуга“ означава всяко отделно решение при поискване, предоставено и поддържано от САП под формуляр за поръчка.

От данните по делото, в частност Договора е видно, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на следните конкретно изброените в Приложение 1 (неразделна част от Поръчката) облачни услуги, а именно: 1. SAP НСР, remote data sync (small) - САП НСР, дистанционно синхронизиране на данни (малки); SAP НСР, SAP HANA service based (32GB) - САП HANA услуги, базов дизайн (32 ГБ); SAP НСР, SAP WEB IDE - УЕБ ИДЕ - SAP WEB IDE (Integrated development environment).

В горепосочената Поръчка липсва клауза за изработване и предоставяне на крайно технологично решение ( IoT).

Липсва и друг ( отделен) формуляр за поръчка, направен според изискването на т.1.4 за поискано  технологично решение (IoT).

Същевременно, от съдържанието на приложената по делото електронна кореспонденция не се установява постигнато взаимно съгласие от страните във връзка с  възлагане, съответно – приемане на поръчка за изготвяне на крайно технологично решение (IoT). Видно от имейл с дата 25.05.2016 ( л. 111 по делото) – ищецът е отправил конкретна оферта до ответника, в това число - за IoT решение. В Споразумението  (поръчката) от м.09.2016 г. обаче са възпроизведени само част от оферираните услуги, като не е включена услугата за IoT решение. Обстоятелството е индикация за липсата на съвпадащи волеизявление на страните по отношение на първоначалната оферта в рамките на развиващите се преддоговорните отношения. Неясна е обаче причината за неприемане на конкретната оферта от страна именно на ответника и то в качеството му на приемаща страна.

С неокончателен характер е и оферираното с имейла на ищеца от 30.08.2016 г. Видно от съдържанието на същия, в конкретната кореспонденция на вниманието на ответника са предоставени два документа – процесният договор и презентация. От отразеното в документите и в съпроводителното електронно писмо не може да бъде изведен извод за недобросъвестност в преддоговорното поведението на ищеца, а още повече за настоятелна негова позиция, насочваща към или внушаваща предприемане на конкретно поведение за ответника – в този смисъл, че за да е възможно изпълнението на втората част от уговореното, следва да се генерира през системата на САП Германия лицензионен договор за облачна услуга. Несериозно, а и правно необосновано е твърдението, че от значение при формиране на воля и намерение за встъпване в облигационна обвързаност приемащата страната се ръководи от наименованието на документите, а не от тяхното съдържание (особено в частта предмет, срок, стойност, права и задължения). В случая, видно от текста на приложената с кореспонденцията презентация - същата касае предложение за поддръжка на IoT решение, като изрично посочено в съдържанието й е, че това е предварителна необвързваща оферта и след това ще се проведат съответни разговори. 

Единствената индикация за постигнат резултат от разговори между страните е подписаното Споразумение (Поръчка) от м.09.201 г., но то е само за процесните облачни услуги.

Отново от съдържанието на разменената електронна кореспонденция става ясно, че страните са били в процес на нови допълнителни преговори за подписване и на последващ договор, за който обаче не е постигнато съгласие.

По делото няма данни за изготвено задание – т.е. документ, съдържащ подробно описание на даден проект, в този смисъл - цели на проекта; изисквания и характеристики към крайния продукт или услуга; критерии за приемането на продукта, граници на проекта, изисквания към и междинни резултати на проекта, ограничения на проекта, допускания на проекта, дефинирани рискове, срокове в графика, съставна структура на работата, изисквания към разпределението на проекта, изисквания за одобрение и т.н., от който да бъде изведен извод, че при подписване на процесния договор ответникът е възложил нещо различно от описаното в Приложение 1, съответно – че ищецът е поел ангажимент да реализира целения краен разултат.

Както бе изяснено в изложението по – горе понятието Интернет на нещата (IoT) се отнася до мрежа от 1.) физически устройства, които са вградени със сензори, 2.)  софтуер и 3.) мрежова свързаност, която позволява на устройствата да събират и обменят данни.

В случая, физическите уреди със сензори (колектори) е ангажимент поет и осигурен от ответника.

Стъпка за реализация на крайния проект за ответника е и мрежовата свързаност. Тя е осигурена посредством услугите, предоставени именно с процесния договор. Т.е. ищецът като доставчик на облачни услуги е поел ангажиментът за съхраняване, архивиране, защита и мултиплициране на информацията в различни центрове за данни.

Доставката и ползването на договорените облачни услуги, се потвърждава от извършените частични авансови плащания от страна на ответника. Същността на услугите е установена със СТЕ, видно от която:

-         SAP НСР, remote data sync (small) - САП НСР, дистанционно синхронизиране на данни (малки) - По същество това е услуга, която има задача да синхронизира данните на отдалечени бази данни на клиента със cloud базираната SAP-HANA база данни. Клиентът може да използва за бази данни на отдалечените устройства SAP SQL Anywhere или UltraLite в зависимост от операционната система. Синхронизацията може да бъде пълна, или само на част от данните. В контекста на настоящото дело, идеята е тази услуга да събира данните от различните локации и да ги записва в централната база данни (следващата услуга в описанието).

-         SAP НСР, SAP HANA service based (32GB) - САП HANA услуги, базов дизайн (32 ГБ) . По същество това е услуга, която предоставя достъп на клиента до cloud базирана СУБД (Система за управление на база данни) SAP HANA, като размерът на базата данни е лимитиран до 32ГБ. Клиентът има пълен контрол над базата данни. САП има задължения за поддръжка и непрекъсната достъпност до предоставяната услуга.

-         SAP НСР, SAP WEB IDE - УЕБ ИДЕ - SAP WEB IDE (Integrated development environment) - Интегрирана среда за разработка и управление на WEB (УЕБ) базирани решения. Позволява на клиента да разработва уеб базирани решения (самостоятелни или такива ползващи други SAP решения), включва всички необходими инструменти за разработването и използването на УЕБ базирани решения, връзка със SAP HANA Database. В контекста на процесния договор, услугата е трябвало да осигури разработване на приложение за визуализацията на събираните данни.

Както бе посочено, за да се постигне IoT резултат е необходима още една част, а именно - софтуерен продукт. Осигуряване на последния обаче не е част от процесния договор. Т.е. същата не е задължение възложено на ищеца. Същевременно,  с възможностите на Облачно базираните услуги, на ответника е предоставена работеща платформа, предназначена за разработчици на софтуер, като им осигурява средата за създаване и управление на собствени приложения и софтуер. Посоченото навежда на извода, че осигуряването на последния елемент (т.е. разработването на софтуерния продукт), не е обвързано с изричен ангажимент за възлагането му именно на ищеца. Изводът се подкрепя от възприятието на самия ответник в тази посока, изразено в мейл - кореспонденцията му с ищеца по повод сключването на последващ договор помежду им с дата 02.04.2017 г. (л.119 от делото) и според които същият има „още едно предложение за софтуер, които е доста общ, но е написан вече и ние очакваме и тяхната оферта“..

В обобщение на изложеното съдът приема, че постигането на крайния резултат, като такъв, за ответника в действителност е обусловен от изпълнението на трите стъпки (уреди, мрежа и софтуер), но осигуряването им не е в императивна зависимост от действията на един единствен правен субект. Т.е няма нормативно изискване доставчикът на мрежовата свързаност да изработи софтуера и/или да осигури уредите със сензори, и обратното. При това положение кой, дали и при какви условия ще се ангажира с изпълнението на проекта (включително на етапи или в цялост), е въпрос на постигната договореност между лицата. В този смисъл ответникът като равнопоставен участник в преговорния процес е разполагал с правна възможност да влияе върху окончателните договорености с ищеца – в тази връзка да промени клаузи и/или включи допълнителни условия в процесния договор. Имал е и възможност и да откаже сключването на процесния договор. Обективирайки писменото си волеизявление в процесния договор, ответникът е заявил съгласие с предмета и условията при които същия следва да се реализира, т.е формирал е воля по отношение дължимото от ищеца поведение.  В правната доктрина, се приема че липса на съгласие като основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД по дадена сделка е налице когато няма две насрещни, съвпадащи си волеизявления, или ако те не се отнасят за един и същи предмет, като тази липса трябва да е съзнателна, тъй като в противен случай се прилагат привилата на унищожаемостта.  Договорът е сключен при липса на съгласие и когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната признание е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като учебен пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. В конкретния случай волеизявленията на двете страни по процесния договор формално съвпадат, като от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява съзнателна липса на съгласие във волеизявленията на страните. При това положение възраженията на ответната страна за нищожност поради липса на съгласие е неоснователно.

Видно от самото наименование на Договора – същият е такъв за „облачни услуги“. Както бе посочено в изложението по горе – определението за облачни услуги е дадена в т. 1.4 от представляващите неразделна част от същия ОУ. От своя страна, процесните облачни услуги са изрично индивидуализирани и с Приложение 1 (също неразделна част от Поръчката). При това положение възраженията на ответната страна за нищожност на договора поради противоречие със закона, в частност - с чл. 258 от ЗЗД,  е неоснователно.

Не може да бъде възприета и тезата на ответника за нищожност на процесния договор поради невъзможен предмет. Основанията за нищожност по  чл. 26, ал. 2 ЗЗД изискват наличието  факти, които опорочават фактическия състав на сделката, поради което тя не поражда желаното правно действие. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е бил фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. В случая не се констатира фактическа невъзможност на предмета – това, че същият не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне поради определени природните закономерности или с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сключване на сделката. Не се констатира и правна невъзможност на предмета – за това, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка (по смисъла на Тълкувателно решение 3/2014 гр.София, 28 юни 2016 год.). При възникнал спор за валидност на договора поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към момента на постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен, тъй като е погинал или е правно невъзможно да възникне. В тежест на страната, която претендира нищожността, е да докаже осъществяването на опорочаващия факт – че към момента на постигнатото съгласие съществува непреодолима правна пречка предметът да възникне - да бъде осъществено обособяването по какъвто и да било начин.  В конкретния случай, доказване в тази посока не беше реализирано от ответната страна.

Не е налице и твърдяното от ответника противоречие с добрите нрави. В случая процесното правоотношение съдържа всички изискуеми елементи на договора за доставка на облачни услуги. Насрещните престации са определени в рамките на определената от закона свобода на договаряне. По делото не се установи опорочаване волята на страните по сключване на договора, от които да се направи извод, че ищецът е имал недобросъвестно поведение, с което е целял постигането на несправедлив краен резултат. Напротив, страните по поцесния договор са желаели постигането на този резултат. Именно поради това, че уговорените насрещни престации имат различен характер и начинът на определянето им, както и съдържанието им зависи от конкретната воля на страните, Не е налице хипотеза на уговорка, сключена в противоречие с добрите нрави, доколкото съдържащите се в понятието принципи на справедливост при регулацията на договорно обусловени отношения и на добросъвестност при упражняване на произтичащите от тях права намират приложение на всеки етап от развитие на правоотношението, но утвърждаването им не може да стане едностранно. В този смисъл, относимо към приложението им е обективното несъответствие на уговореното, а не субективното възприятие на страната за съответствие на договора с нейния интерес.

            Не може да бъде възприета и тезата на ответната страна за нищожност на договора поради липса на форма. Видно от данните по делото, същият е сключен в писмена форма, във връзка, с която при направената служебна констатация в ОСЗ от 19.01.2020г. е установена пълна идентичност между оригинала и преписа на документа. 

            На основание изложеното по – горе, съдът намира, че между страните е налице валидно възникнала облигационна обвързаност с предмет – индивидуализираните съобразно Приложение „облачни услуги“. Извън лицензионните характеристики по отношение предоставеното право на ползване на услуги в облачна среда, договорът носи белезите на договор за изработка, чиято правната уредба се съдържа в чл. 258-чл. 269 от ЗЗД. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна.

            Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение – чл. 258 ЗЗД. Той дължи на поръчващия един резултат, т.е. една завършена работа. Съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД изпълнителят има задължение да предупреди веднага поръчващия, ако даденият му проект или доставените му суровини и материали са неподходящи за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Само при това условие изпълнителят може да се откаже от договора – чл. 260, ал. 1, изр. второ ЗЗД. От задължението си по договора да престира на поръчващия резултат, изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа; както и в хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение (случайно събитие или непреодолима сила) – чл. 267 ЗЗД във вр. с чл. 81 ЗЗД и чл. 306 ТЗ; чл. 269 ЗЗД. Изпълнителят може да претендира възнаграждение, само ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия – чл. 267, ал. 1 ЗЗД; и в случаите на негодност на материала или на проекта, дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно го е предупредил съобр. чл. 260 ЗЗД -  чл. 267, ал. 2 ЗЗД.  

По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: 1. да даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 ЗЗД; 2. да приеме изработената съобразно договора работа – чл. 264 ЗЗД; 3. да плати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.

             Недостатъците на престирания резултат, предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора за изработка е допустимо само ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.

            Както бе посочено на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД).  Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, например ако е изработено нещо различно от поръчанато, или ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното му предназначение. В този случай поръчващият не дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора и има право на обезщетение за претърпените от него вреди.  Несъответствието може да се изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения (такива, които са видими при обикновен преглед на работата), е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията.

Предпоставка за възникване на задължението по чл.266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е поръчващият да приеме съответната работа, като възражения за явни или скрити недостатъци във връзка с изпълнението поръчващият е длъжен да направи - при приемането, съответно - веднага след откриването им. Отговорността на изпълнителя, съгласно разпоредбата на чл.264 ал.2 изр.2 ЗЗД винаги е обвързана с уведомяването му, като законът не изисква форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД. По тази причина е възможно те да са направени и само устно. Това от своя страна прави допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на съдържанието на възраженията.

По делото обаче липсват, както твърдения за точен момент за констатиране на недостатъци (явни и/или скрити), така и твърдение и доказателства такива да са заявени пред изпълнителя от възложителя. Бездействието на възложителя и пропускът да направи възраженията си в посочените срокове е обвързано от закона със специфична „санкция” – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета от възложителя (чл. 264, ал. 3 от ЗЗД). Презумпцията за точно изпълнение преклудира правото на възложителя на последващи възражения за неправилно или неточно изпълнение, вкл. като процесуални възражения, а едновременно с това безусловно задължава възложителя да заплати възнаграждението, уговорено с договора, за приетата работа, в който смисъл е и съдебната практика (в този смисъл е Решение № 1100/04.07.2003 г., по гр.д. № 1876/2002 г., на V г.о.). 

            По отношение на съдържанието на понятието „приемане на възложената работата“ правната доктрина и съдебна практика са единни, сочейки, че същото включва в себе си фактическо и правно действия, а именно: преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Приемането на изпълнението е допустимо и чрез конклудентни действия.

По делото, достъпът до процесните облачни услуги са потвърждава от безспорно извършените частични авансови плащания по абонамента за предходен период. В рамките на исковия период не се твърди неточно или некачествено изпълнение конкретно в доставката на процесните облачни услуги. Въведените от ответника твърдения за технически проблеми на пилотна станция в гр. Септември през 2017 г. не могат да бъдат възприети като основание за неизпълнение на договорни задължения. Това е така, тъй като посочените проблеми не са в обхвата и не касаят предмета на процесното договорно правоотношение. Същите засягат технически въпроси и действия във връзка с последващия етап, а именно -  софтуерната реализация на крайното решение от проекта на ответника. Тази част от проекта,  както бе изяснено в изложението по-горе, не е възложена на ищеца.

Не споделени остават и доводите на ответника за недължимост на сумите, поради прекъсване на облигационната връзка съгласно негово Писмо с вх. № на ищеца V- 240/29.12.2017 г. Това е така, тъй като по смисъла на т.6.2 от ОУ единствената съществуващата за ответника валидна възможност за едностранно прекъсване на връзката и то преди изтичането на определения срок, е при наличие на основателни причини, каквито в случая по отношение предмета на договора и дължимото поведение на ищеца във връзка със същия не се сочат, а не се установиха. Смисълът на процесното правоотношение, а именно да допринесе за реализация на конкретен, зачетен от правния ред интерес и за двете страни в правоотношението (чл. 8 ал. 2 изр. първо ЗЗД), води до извод, че клауза, отричаща правото на едностранно предсрочно прекратяване, всъщност се явява средство за изразяване на дължимото поведение при съгласувана обща воля за определяне продължителността на обвързване в договорното правоотношение. Не без значение е и обстоятелството, че предвид характера на връзката неиздадени, съответно - неосчетоводени от ответника данъчни фактури не са от правно значение за възникване на вземането. Основанието на претенцията е приемането на изпълнената работа (в случая – осигурения достъп до процесните облачни услуги).

По така изложените съображения, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 60 002.24 лв.

Съдът намира също така, че вземанията не са погасени по давност. По същността си претенцията представлява абонаментна такса за облачни услуги. Видно от  съдържанието на т.3.1 от Договора – таксата е посочена в Приложение 1. Според отразеното в цитираното Приложение -  таксата за всеки от трите отделни вида облачни услуги е фиксирана и съобразена с целия период на действие на договора. Изрично договорено е още ( т.3.1. от Поръчката), че (отделните фиксирани) таксите ще бъдат фактурирани и платени от клиента авансово, на тримесечие. Посочено е израз на съгласие за получаване на плащането на части. Така възприетия начин за разплащане обаче не превръща договорът в такъв за периодични плащания. поради което по отношение на фактуриранети задължения приложим остава общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.

 

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за изработка работа, но не определя срок за изпълнение на това задължение. При липса на уговорен от страните срок за заплащане на възнаграждението, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, като характер на покана може да има и изпратена до длъжника данъчна фактура. (в този см. и Решение № 158 от 07.11.2013г. по т.д. № 1128/2012г. на ВКС, ТК, I т.о.).

Предвид така посоченото и доколкото от данните по делото не може да се установи, конкретно издадените от ищеца фактури кога и как са връчени на ответника, съдът приема, че за част главница, възлизаща на 30 001.28 лв. и формирана от сбора на дължимите суми по следните фактури, а именно:  Фактура № **********/28.02.2017 г., за остатъка от дължимата сума в размер на 5 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.05.2017 г., за остатъка от дължима сума в размер на 5 000,32 лв. лв., с ДДС; Фактура № **********/29.08.2017 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.11.2017 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС;   меродавна покана за плащане е Писмо от 01.03.2018 г. /SAP-BG/83002, като началният момент на забавата е датата 10.03.2018 г., съобразно предоставения срок за доброволно изпълнение.

До колкото обаче не са част от съдържането на поканата за доброволно изпълнение, отправено с горецитираното Писмо от 01.03.2018 г., то по отношение сумите по Фактура № **********/27.02.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.05.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.08.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС., за начален срок на забавата следва да се приеме датата на исковата молба.

Предвид изложеното, претенцията за мораторна лихва следва да бъде частично уважена, а именно в размер на 8 308.69 лева,  установен с помощта на електронен калкулатор https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, за периода 10.03.2017г до 30.11.2020г. (датата на подаване на исковата молба).

За горницата над 8 308.69 лева до пълния предявен размер от 16 613,07 лева, акцесорната претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

Уважаването на исковата претенция е предпоставка обуславяща необходимостта от разглеждането и на въведеното в процеса възражение за прихващане.

В случая, доколкото същото е обосновано с твърдения за вреди от недобросъвестно поведение в преддоговорни отношения (чл.12 ЗЗД), а такова според изложените по-горе мотиви и на база на анализираните доказателства, не е установено, възражението е неоснователно. Дори и при противно възприятие, претенцията остава неоснователна, тъй като в рамките на процеса ответникът не проведе изрично доказване относно вида и размера на претендираните вреди. (Решение№ 164 от 28.10.2010г. по т.д. 1079/2009г. на ВКС, ІІ, Т.О.; Решение № 90 от 08.07.2009 г. по т. д. № 3/2009 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 68 от 21.04.2009 г. по т. д. № 697/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение № 18 от 05.03.2010 г. по т. д. № 527/2009 г. на І т. о.);

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съобразно чл. 78 ГПК, всяка от страните има право на разноски съразмерно уважената, съответно отхвърлената част на иска.

В случая разноски се претендират и от двете страни. Исканията са направени своевременно, представени са Списъци по чл. 80 ГПК, като са представени и доказателства за тяхното извършване.

Ищецът претендира разноски в общ размер на 7 864.62 лева, от които: 1. Платена държавна такса – 3 064,62 лева и 2. Възнаграждение за процесуално представителство – 4 800 лева.;

Претенцията на ответника е за сумата от 3 460,15 лева, от която: 1. Депозит СТЕ – 600 лева; 2. Депозит свидетел – 60 лева и 3. Възнаграждение за процесуално представителство  - 3394,15 лева;

 

Предвид горното, съобразно размера на уважената, респективно - отхвърлена част на иска, както и след извършената служебна компенсация (дължими разноски на ищеца в размер на 6 999,51лева – дължимите разноски на ответника в размер на 380,66 лева), съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 6 618,85 лева.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

                                                          Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „П.Г.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Н.Б., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 79 от ЗЗД на "С.Б." ЕООД, ЕИК *****, адрес: гр. София ул. "*****, чрез управителите Т.П.С.и Р.И.Н. сумата 60 002,24 лв. (шестдесет хиляди, два лева и 0,24 ст.), представляваща дължими абонаментни такси по Договор (наименован Форма за поръчка на облачни услуги) от 20.09.2016 г. и за които са издадени: Фактура № **********/28.02.2017 г., с неплатен остатък на сумата от 5 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.05.2017 г., с неплатен остатък на сумата от 5 000,32 лв. лв., с ДДС; Фактура № **********/29.08.2017 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.11.2017 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС;  Фактура № **********/27.02.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.05.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.08.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата,  от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „П.Г.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Н.Б., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 86 от ЗЗД на "С.Б." ЕООД, ЕИК *****, адрес: гр. София ул. "*****, чрез управителите Т.П.С.и Р.И.Н.,  сумата 8 308.69 лева (осем хиляди триста и осем лева шестдесет и девет стотинки) - законна лихва за забава периода от 10.03.2017 до 30.11.2020 г.  върху главницата от 30 001.28 лв. (по Фактура № **********/28.02.2017 г., за остатъка от дължимата сума в размер на 5 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.05.2017 г., за остатъка от дължима сума в размер на 5 000,32 лв. лв., с ДДС; Фактура № **********/29.08.2017 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.11.2017 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС, КАТО ОТХВЪРЛЯ  КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска до пълния предявен размер от  16 613.07 лв.  - законна лихва за забава за неизпълнение върху главниците по Фактура № **********/27.02.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.05.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; Фактура № **********/29.08.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС.

ОСЪЖДА „П.Г.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Н.Б., ДА ЗАПЛАТИ на "С.Б." ЕООД, ЕИК *****, адрес: гр. София ул. "*****, чрез управителите Т.П.С.и Р.И.Н. на основание чл. 78 от ГПК на направените по делото разноски в размер на 6 618,85 лева ( шест хиляди шестстотин и осемнадесет лева осемдесет и пет стотинки).

Присъдените суми следва да бъдат заплатени по изрично посочената от ищеца банкова сметка, ***: IBAN: ***; SWIFT: CITIBGSFXXX; Ситибанк.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: