№ 261
гр. Пазарджик, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500353 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№ 1231 по описа за
2024 година е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община В., ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, дължи
на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1,
офис 10, сумата в размер 7957,20 лв. /седем хиляди деветстотин петдесет и
седем лева и двадесет стотинки/-дължимо адвокатско възнаграждение за
извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. № 781/2019
г. по описа на Районен съд В., определено с Решение № 290/12.06.2024год. на
Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 15/12.06.2024год., ведно със
законната лихва за периода от 18.07.2024год., до изплащане на вземането, за
което е издадена Заповед № 502/19.07.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 896/2024 г. по описа на Районен съд- В..
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.
1
Х. Б. -АК П. ЕГН: **********с адрес гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10,
разноски за държавна такса в размер на 159,14 /сто петдесет и девет лева и
четиринадесет стотинки/ по гр. д. 1231/2024 г. на РС В..
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В.,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35,
да заплати на адв. С. С.-АК Пловдив с личен номер ********** с адрес на
кантората гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по
гр. д. 1231/2024г. на РС В., в размер на 1314,86 лв. с ДДС /хиляда триста и
четиринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/.
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.
Х. Б. -АК Пловдив ЕГН: ********** с адрес гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис
10 разноски за държавна такса в размер на 159,14 лв. /сто петдесет и девет
лева и четиринадесет стотинки/ по ч. гр. д. 896/2024 г. на РС В..
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В.,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35,
да заплати адв. С. С.-АК Пловдив с личен номер ********** с адрес на
кантората гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по
ч. гр. д. 896/2024 г. на РС В., в размер на 837,43 лв. с ДДС /осемстотин
тридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки с ДДС/.
Така постановеното решение е обжалвано в срок от Община В..
Считат, че Решение № 35 от 17.02.2025г., постановено по гр. дело №
1231/2024 г. - по описа на Районен съд - В., е неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по
делото доказателства и е необосновано.
Районният съд приел неправилно фактическо положение, което е довело
и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си
претенция.
Тази претенция била недоказана както по основание, така и по размер.
Адв., Б. изготвял книжа и е извършвал правни действия по посоченото
ч. гр. д. № 781/2019 г. по описа на Районен съд В..
Въпреки високия материален интерес, следвало да се съобрази видът и
количеството на извършените процесуални действия, както и
2
обстоятелството, че производството се е развило само с размяна на книжа и
процесуалната активност е била сравнително ниска. Считат, че няма пречка
съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като
определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.
За да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение
трябвало да се вземат под внимание:
• Фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид
видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото,
обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и
международни правни норми.
• Броят на заседанията, в които процесуалният представител е
участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище.
• Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.
• Значимост на извършеното процесуално действие за защита на
интересите на страната.
• Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени
твърдения и възражения па насрещната страна.
• Икономическите условия и стандартът на живот в страната.
Определеното адвокатско възнаграждение било прекомерно високо за
действията, които са извършени и трябвало да бъде редуцирано от съда.
Оспорват като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение. Считат,
че начина и методиката на определяне на адвокатското възнаграждение е
незаконосъобразен, като се позовават и на решението по дело С-438/22 на
СЕС от 25.01.2024 г.
Съдът бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за
законосъобразност или евентуална нищожност на Решение № 290/12.06.2024
год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 15/12.06.2024 год.,
предвид факта, че органа се е произнесъл съгласно действащата нормативна
уредба без да се съобрази със забраната по чл. 101, §2 от ДФЕС .
Налице били всички основания за прилагане на прието в наднационална
съдебна практика - решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, размерът на
3
адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не бил длъжен
да се съобразява с размерите, посочени в Наредбата, тъй като съобразно
решението по дело С- 438/22 на СЕС - Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е обявена за нищожен
акт. Цитират съдебна практика и молят решението да бъде отменено и
предявените искове – отхвърлени.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът по жалбата моли решението да бъде потвърдено.
Установено било по делото , че на 13.08.2019г. ответникът Община В. е
упълномощил ищеца адв. Г. Х. Б.-АК П. да го представлява по ч. гр. д. №
781/2019г.по описа на Районен съд-В., за което е съставено пълномощно в
писмена форма. Процесуалното представителство е до приключване на делото
във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени
действия, включително и тези по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
От представения договор за залог върху вземания от 27.06.2012г. се
установявало, че вземането по процесния Договор за кредит е било
обезпечено с особен залог върху множество по вид вземания на Община В.,
който залог е първоначално вписан на 02.07.2012г. в ЦРОЗ. Видно от
приложеното извлечение от регистъра е, че са вписани обезпечения в полза и
на други заложни кредитори. Въз основа на учредената представителна власт
от ответника адвокат Г. Б. е установил, че на 27.11.2018г. е подписана
Декларация по чл. 10. ал. 3 от 303 от страна на заложния кредитор
,.Райфайзенбанк България" ЕАД с нотариална заверка на подписа, въз основа
на която се присъединява по право в производството по принудително
изпълнение върху заложеното имущество, след деклариране на размера на
задължението, като същото се смята за изискуемо до размера на сумата,
включена в разпределението. За това присъединяване е изпратено съобщение
от ЧСИ Д., при който е образувано изпълнително производство за
принудително изпълнение на задължението. Адвокат Г. Б. е установил, че на
11.04.2019г. е изготвено Разпределение на четири отделно събрани суми по
изпълнително дело № 920/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Д., с рег. № 781 при
4
КЧСИ, като на „Райфайзенбанк България“ ЕАД са били разпределени суми за
погасяване за задължението им по договор за особен залог и представената
декларация по чл. 10, ал. 3 от 303: по т. 1 - 22 305,20 лв.; по т. 2 - 22 588,38 лв.;
по т. 3 - 21 387,20 лв. и по т. 4 - 457 346.55 лв. или общо сумата от 523 627,33
лв. Въз основа на упълномощаването си адв. Г. Б.р в качеството си на
пълномощник на Община В. уведомява „Райфайзенбанк България“ ЕАД, че
претендираните от заложния кредитор задължения за лихва за забава са били
включени в горепосоченото Разпределение на събрани суми по
изпълнителното дело, в резултат на което са били платени и като такива не се
дължат. На 24.07.2019г. е подадено Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение от заявителя ,.Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу
ответната Община В. за главница в размер на 500 000 лв., като част от
дължимата главница, цялата в размер на 3 850 452,53 лв., произтичащ от
задължение по Договор за дългосрочен револвиращ банков кредит №
261/27.06.2012г. и Анекс № 1 от 27.04.2017г. Адвокат Г. Б. е констатирал, че е
издадена Заповед № 392/2019г. по ч. гр. д. № 781/2019 г. по описа на РС В., с
която Община В. е осъдена да плати на ,.Райфайзенбанк България“ ЕАД
сумата от 500 000 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 24.07.2019г., ведно с разноски по делото. Въз основа на последната е
издаден и изпълнителен лист от същата дата. Заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист са връчени на длъжника Община В. заедно с Поканата за
доброволно изпълнение с изх.№ I 7164/12.08.2019г. по описа на ЧСИ Деница
Станчева с район па действие ПОС, на 13.08.2019г. В същият ден длъжникът,
чрез адв. Г. Б. е подал възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение. На 03.12.2019 г. била
подадена молба по ч. гр. д. № 781/2019 г. по описа на РС В., подписана лично
от Кмета на Община В., а не чрез процесуалния представител адв. Г. Б., с
която оттегля подаденото възражение по чл. 414 ГПК. С Определение №
1071/23.12.2019 г. РС В. е отменил разпореждането си, с което е указано на
заявителя, че може да предяви иск в едномесечен срок от уведомяването. На
30.05.2020г. е сключен Анекс № 2 към договор за дългосрочен револвиращ
банков кредит от 27.06.2012 г. сключен между общината и банката, с който се
приема, че Банката се е снабдила по ЧГД 781/2019г. по описа на Районен съд -
В. със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя
за главница в размер на 500 000 лева, но се договарят да разсрочат
5
погасяването на кредита на погасителни вноски с краен срок за издължаване
25.01.2026г.
Така на практика процесуалната активност в съдебното производство,
осъществена от адвокат Г. Б. води до подписването на Анекс № 2 от
30.04.2020г. към Договора за кредит. По този начин задължението на Община
В. е разсрочено и Банката няма право да претендира в пълен размер
вземането, като не се стига до изискуемост на цялата главница и
принудително изпълнително производство за събиране на вземането. Освен
това заложният кредитор се задължава да не подава молби до съдебните
изпълнители по висящите пред тях изпълнителни дела за налагане на
допълнителни обезпечителни мерки и за извършване на изпълнителни
действия, както и редица други задължения.
Във връзка с извършеното процесуално представителство по ч. гр. д. №
781/2019г. по описа на Районен съд-В. между Община В. и адв. Б. не бил
подписван Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен
размер на възнаграждението.
С Решение № 290/12.06.2024г. на Адвокатски съвет-Пловдив.
обективирано в Протокол № 15/12.06.2024г.. на адвокат Г. Б. АК-П. на осн. чл.
3 6. ал. 3 от ЗА било определено адвокатско възнаграждение в размер на 7 95
7,20 лв. /седем хиляди деветстотин петдесет и седем лева и двадесет стотинки/
с ДДС за извършване на правни действия по ч. гр. д. 781/2019г. на РС В..
Съгласно Закона за адвокатурата отношенията между адвокат и клиент
по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално
представителство, се уреждат при специалната регламентация по този закон.
По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от
адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл. 36. ал. 2 от ЗА/, но това не е
императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава
адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36, ал. 3 от ЗА/. За разлика
от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в
писмена форма /а устно само по изключение - чл. 25, ал. 1 от ЗА/, за договора
между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е
валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от
ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени
по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие,
6
няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати
адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да
бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в
писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото,
по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В отклонение
на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение
по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи
винаги и за всяка инстанция - чл. 36. ал. 1 ЗА. При липса на договор или когато
страните по договора не са определи размера му. то възнаграждението, по
искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет съгласно
действащата наредба на Висшия адвокатски съвет, а изискуемостта на
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването
на уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за
процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във
всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от
извършването на последното съдопроизводствено действие по делото .
Изразява се становище,че съдът не е в правомощията си да определя
размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с
доверителния си елемент и свободата на договаряне - /така Решение № 236 от
24./0.20/7 г. на ВКС по гр. д. № 5 76/2017 г., IV г. о., Решение № 208 от
22.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3961/2013 г., 11 т. о./
Процесуалните действия в изпълнение на поръчката били реално
извършени. Възражението на ответника, че предприетите от ищеца правни
действия не са в интерес на доверителя, поради което възнаграждение не се
дължи, били неоснователни, поради следното: в резултат на пълномощното,
както е посочено подробно и в исковата молба, адв. Г. Б. е осъществил
процесуално представителство на ответника по посоченото дело. Видно от
същото и приложените доказателства по него адв. Г. Б. от встъпването му в
процеса по делото като процесуален пълномощник па Община В. до неговото
приключване е изпълнил качествено и в срок всички процесуални действия
съобразно правилата на ГПК. Подал е възражение срещу издадената заповед
за изпълнение. Изготвил е уведомление до кредитора, с което заявява, че
дължимите суми за лихви са платени, като включени в Разпределение на ЧСИ
7
Г. Д.. Вследствие на постигнати уговорки е подписан Анекс № 2, с който
кредиторът се задължава да не предприема изпълнителни и обезпечителни
действия. Всички тези действия са направени в защита интересите на Община
В., изготвени са съобразно правилата на ГПК и са приети от съда като
процесуално допустими, отговарящи на изискванията на закона.
Процесуалните и извън процесуалните действия са извършени в защита
интересите на упълномощителя. Няма пропуснати процесуални срокове,
неизпълнени указания на съда, които да са довели до накърняване законните
интереси на Община В. по посоченото дело.
Жалбоподателят твърди, че правните и фактически действия, извършени
от адв. Г. Б. не са в интерес па Общината, но не излагал конкретни факти,
обстоятелства и доводи
В отговора на исковата молба пред Районен съд В. и основно в
подадената въззивна жалба ответникът се позовавал на решение от
25.01.2024г. на СЕС но дело С- 43 8 от 2022г., но не ставало ясно в какъв
правен аспект и относимост да бъде разгледано и към кое вземане да бъде
отнесено, доколкото нито във въззивната жалба, нито в отговора на исковата
молба не се оспорва от ответника начина и механизма на определяне на
адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет, като се признава от
Общината действието на НМРАВ в отношенията между страните
/представител и представляван/, тоест Община В. не оспорвала нито като
прекомерен или като необоснован нито размера на определеното
възнаграждение, нито начина и методиката на определянето му по Наредбата,
а оспорва най-вече дали предприетите от представителя й процесуални
действия са били в интерес на общината, дали са извършени реално и доколко
същите отговарят на изискванията на закона и в крайна сметка каква е ползата
от тях за представлявания - в случая Община В.. Материалният интерес по
ч.гр.д. № 781/2019г. на Районен съд В. бил 510 100 лв., а съгласно чл. 7, ал. 7
от Наредба № 1 в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми. Това означава, че
материалният интерес, въз основа на който следва да се определи
минималното адвокатско възнаграждение по ч. гр.д. № 781/2019г. на Районен
съд В., е в размер на 255 050 лв., тоест възнаграждението по действащата
8
Наредба № 1 на ВАдС, която служи за ориентир за определяне минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 17 822.40 лева с ДДС, а
Адвокатски съвет Пловдив с Решението си е определил за справедливо и
обосновано възнаграждение под половината от минимума - 7 957.20 лева с
ДДС.
Възнаграждението на адвоката било дължимо дори ако не са се сбъднали
очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат
извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено
същото, ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за
процесуално представителство до приключване на съдебното производство -
Определение № 6 70 от 19.10.2015. г. на ВКС по ч. гр. д. № 3982/2015 г., IVг. о.
Единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката от
правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл. 35, ал. 4 от ЗА,
когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без
възможност същото да продължи, но това прекратяване логично трябва да е в
ущърб на представляваната страна. Възможността за редуциране на
адвокатското възнаграждение до размера на положения труд е предвидена
само в хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ЗА, когато е налице основателно оттегляне
на пълномощията от възложителя. При некачествено изпълнение
отговорността на адвоката се реализира по друг ред. Същият отговаря
дисциплинарно по реда на чл. 131 и следващите от ЗА и имуществено спрямо
клиента си за обезщетяване на вреди от неизпълнен договор. Това били
евентуални последици от неизпълнението, които не влияят на възникването на
задължението за заплащане на уговореното в абсолютна сума, дължима при
сключване на договора, адвокатско възнаграждение.
Преклудирано било и възражението направено едва с писменото
становище в ОСЗ на 04.02.2025г. за нищожност на акта на Адвокатския съвет-
гр.Пловдив - решение, като противоречащ на чл.101 §2 от ДФЕС. като
крайният момент в който може да се направи такова възражение и предвид па
факта, че документът е представен от ищеца с ИМ и е връчен на насрещната
страна с преписа от ИМ и приложенията към нея е до изтичането на срока за
отговор по чл.131 от ГПК. и са налице последиците на чл.133 от ГПК. Освен
това позоваването на нищожност на акта било направено формално и без
конкретни доводи, и същото освен това противоречи на отговора на исковата
9
молба и заявената позиция на Общината изрично признаваща валидността,
действието и приложимостта в отношенията между страните при определяне
на адвокатското възнаграждение по реда на НМРАВ, както и факта, че не се
оспорва от ответника Община В. начина и механизма на определяне на
адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет - гр.Пловдив. Решението
на Адвокатският съвет не било обжалвано по предвидения за това ред-пред
Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.88 ал.4 и ал.5 от ЗА във връзка с чл.122
ал.1 т.4 от ЗА, чиито решения за задължителни.
Решението на Адвокатския Съвет не представлявало административен
акт, който да подлежи на косвен съдебен контрол от настоящия съд. С
Решение № 12065 по адм. д. № 7565/2023 г. на ВАС, е даден отговор на този
въпрос, че оспорвания акт не е постановен от административен орган по
смисъла на чл. 21, ал. 1 във връзка с § 1, т. 1 АПК. По този начин ВАС по
същество е потвърдил разбирането, че с оглед на конституционно
установените принципи на независимост и самоуправление на адвокатурата
държавата, включително съдилищата, не могат да се намесват в дейността на
адвокатурата и органите на адвокатурата при упражняването на техните
правомощия, освен единствено в изрично уредените в закона случаи.
Считат възражението за погасителна давност за неоснователно .
Адвокатското възнаграждение било определено по реда на чл. 36. ал. 3
от Закона за адвокатурата, като размерът му е определен с Решение № 290,
взето с Протокол № 15 от 12.06.2024год. на Адвокатски съвет Пловдив. Преди
постановяване на Решението на Адвокатския съвет по реда на чл. 36. ал. 3 от
Закона за адвокатурата, липсва конкретен размер на дължимо адвокатско
възнаграждение, поради което до определянето му изискуемост на вземането
не е настъпила и съответно началният момент на погасителната давност
относно вземането не е започнал да тече. Едва с определянето му настъпва
изискуемостта на вземането за адвокатско възнаграждение и респ. започва да
тече срокът на погасителната давност съгласно чл. 114 ЗЗД.
Дори да се приеме за правилно становището на Районен съд В., че когато
договорът за процесуално представителство е до окончателното приключване
на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение
възниква от извършването на последното съдопроизводствено действие по
делото, давността пак не е изтекла. В случай, че изискуемостта па вземането
10
настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването на
уговореното от страните правно действие, тоест от извършването на
последното съдопроизводствено действие по делото, това в настоящия случай
е датата на влизане в сила на Определение № 1071/23.12.2019г., а именно
30.12.2019г. От тази дата вземането на адвокат Б. за заплащане на адвокатско
възнаграждение е станало изискуемо. До подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за процесното вземане - 18.07.2024г., от която дата се
считат предявени настоящите установителни искове, давността не е изтекла, а
с подаването му същата е прекъсната.
Моли решението да бъде потвърдено.Претендират се разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК .
В исковата си молба против Община В. Г. Б. твърди ,че в качеството си
на кредитор подал до Районен съд В. заявление с вх. № 51740/18.07.2024 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК във връзка с чл. 37, във
връзка с чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.
Издадена била Заповед № 502 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 19.07.2024 год., по ч.гр.д. № 896/2024год. по описа на Районен
съд В.. Със заповедта било разпоредено длъжникът Община В., да заплати на
Г. Б. сумата 7 957.20 лв. /седем хиляди деветстотин петдесет и седем лева и
двадесет стотинки/ - главница, ведно със законната лихва за периода от
18.07.2024год. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 159.14
лв. /сто петдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ и 837.43 лв.
/осемстотин тридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/ - адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 предл.3 от Закона за
адвокатурата в полза на адвокат С. С. от АК Пловдив.
На заявителя било указано , че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск относно вземането си.
На основание чл.422 вр. с чл.415 вр. с. чл.124 от ГПК, във вр. с чл. 37,
вр. с чл. 36, ал. 3 Закона за адвокатурата за ищеца възникнал правен интерес от
предявяване на иска за установяване вземането си по отношение на ответника.
Между Общината и адв. Б. не бил сключен договор .
11
Адвокат Г. Х. Б. осъществил процесуални правни действия в полза на
Община В. хронологично, както следва:
С пълномощно изх. № 92-00/2830 от 13.08.2019 год. на Община В.,
Костадин Тодоров Коев в качеството си на Кмет на Община В., упълномощил
адвокат Г. Х. Б. със следните права: Да представлява и защитава Община В. в
производството по частно гражданко дело № 781/2019 година по описа на РС-
В., да води делото до окончателното му приключване, включително на всички
законови процедури по горепосоченото дело.
Договор между страните не бил сключен.
Адвокат Б. се е запознал с предмета на делото.
Частно гражданско дело № 781/2019г. по описа на РС-В. било
образувано по заявление на "Райфайзенбанк/България/" ЕАД по реда на
чл.417 от ГПК срещу Община В..
Въз основа на заявлението и приложените към него доказателства била
издадена Заповед № 392 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК на 25.07.2019г. и Изпълнителен лист № 658 от
25.07.2019г. в полза на "Райфайзенбанк/България/".
На 27.06.2012г. между «Райфайзенбанк България» ЕАД и Община В. е
сключен Договор за дългосрочен револвиращ банков кредит в размер на 4 370
458 лева., изменен и допълнен с Анекс № 1 към Договора за банков кредит от
27.06.2012г. Община В. редовно обслужвала месечните вноски по кредита в
«Райфайзенбанк България» ЕАД. На 03.12.2018 год. „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД се е присъединило като взискател по изп.д. № 920/2016 г. на
ЧСИ Г. Д., като представила Удостоверения от ЦРОЗ и декларация по чл.10,
ал.3 от ЗОЗ, поради което Банката е придобила качеството на присъединен
взискател по право. След като банката се е присъедила като взискател по
посоченото изпълнително дело вече постъпващите суми е следвало да се
разпределят от ЧСИ по реда на чл. 136 от ЗЗД.
На 11.04.2019 год. по изп.д. № 920/2016 г. на ЧСИ Г. Д. било извършено
разпределение, при което за „Райфайзенбанк (България)” ЕАД е била заделена
сумата от 457 346.55 лева.
С Покана с изх. № 49522/13.06.2019 год. «Райфайзенбанк България»
ЕАД уведомяват, че към 12.06.2019 год. Община В. дължи 24 088.86 лв.,
12
представляващи лихви за вноски по лихви, падежирали на дати 25.04.2019
год. и 25.05.2019 год. С извършеното на 11.04.2019 год. разпределение от ЧСИ
за банката била разпределена за получаване сума в размер на 457 346.55 лева,
която сума многократно надвишавала претендираната сума от 24 088.86 лв.
В отговор на посочената покана в дадения от банката 7 дневен срок за
погасяване на всички изискуеми суми е депозиран отговор до банката, че на
11.04.2019 год. по посоченото по-горе изпълнително дело е извършено
разпределение, по силата на което в полза на Банката е заделена сумата от 457
346.55 лв. Заявено е, че с тази сума е погасено изцяло посоченото от банката
просрочие от 24 088.86 лв., представляващи лихви за вноски по лихви,
падежирали на дати 25.04.2019 год. и 25.05.2019 год. По този начин
посоченото в отговора на Община В. до Банката има и характер на възражение
за прихващане, съгласно чл. 103, чл.104 ал.2 и сл. от ЗЗД, като с него е
извършено погасяване на насрещни вземания до размера на по-малкото от тях,
в случая това на Банката. Приложени били писмени доказателства и изложени
правни доводи.
Процесуалната защита срещу издадената ЗНИ се осъществила чрез
подаване на писмено възражение по реда на чл.414 от ГПК в едномесечен срок
от връчване на заповедта. Към възражението било приложено пълномощното
изх. № 92-00/2830 от 13.08.2019 год. на адв.Б. ,подписано от Кмета на
Общината,в което адвоката бил посочен и за съдебен адресат.
Оспорено било задължението по издадената заповед за незабавно
изпълнение.
Поради изложеното от адвокат Г. Б. становище, че към датата на
подаване на заявлението, взискателят няма изискуемо и непогасено вземане
към Община В. и това обстоятелство може да доведе до отхвърляне на
претенцията, между страните на по-късна фаза от развитието на съдебното
производство относно вземането бил сключен Анекс № 2 от 30.04.2020г. към
Договор за дългосрочен револвиращ банков кредит № 261/27.06.2012г. и
Анекс № 1 от 27.04.2017г. Със споразумението от страните се приема, че
Банката се е снабдила по ЧГД 781/2019г. по описа на Районен съд - В. със
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Кредитополучателя за
главница в размер на 500 000 лева, но се договарят да разсрочат погасяването
на кредита на погасителни вноски с краен срок за издължаване 25.01.2026г.
13
Процесуалната активност в съдебното производство, осъществена от
адвокат Г. Б. довела до подписването на Анекс № 2 от 30.04.2020г. към
Договора за кредит. По този начин задължението на Община В. е разсрочено и
Банката няма право да претендира в пълен размер вземането, като не се стига
до изискуемост на цялата главница и принудително изпълнително
производство за събиране на вземането.
С молба по делото, подадена лично от Кмета на Община В. д-р К.К., с
вх. № 6262/03.12.2019 год. на Районен съд В. било оттеглено подаденото
възражение по чл.414 от ГПК срещу Заповед № 392 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 25.07.2019г. по ЧГД
781/2019г. по описа на Районен съд - В..
С определение № 1071/23.12.2019 год., съдът е отменил Разпореждане
№ 1527 от 21.08.2019г., постановено по ЧГД 781/2019г. по описа на Районен
съд - В., с което е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване
на вземането си .Определението влязло в сила на 07.01.2020г. С това се
сложил край на производството по ч.гр.д. 781/2019г. по описа на Районен съд -
В..
Адвокат Б. предприел и извършвал процесуални действия, като
положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото.
По начало законът предполагал дължимото възнаграждение за
положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл.36,ал.2 от ЗА, но
това не е императивно изискване - договор може и да няма, както в
настоящите случаи, без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение - чл.36,ал.3 от ЗА. При липса на договор или когато страните
по договора не са определили размера му, то възнаграждението, по искане на
адвоката или клиента, се определя от Адвокатския съвет, който бил
единствения оправомощен да стори това.
За процесуално представителство, защита и съдействие в производства
за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определяло по
правилата на ал. 2 от чл.7 на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но на базата на половината от стойностите на
претендираните суми /арг. от чл.7 ал.7 от Наредба № 1 от 2004г./
Към датата на упълномощаването - 13.08.2019г., както и момента на
14
приключване на делото - 07.01.2020г., действала разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
5, във връзка с чл. 7, ал. 7 /приложима в редакцията съгласно ДВ бр. 84 от 2016
г./ от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендираната по ч.гр.д. 781/2019г. по описа на РС В. сума
била в размер на 510 100,00 лв. .Възнаграждението възлизало общо на 6 631
лв.
Тъй като адв. Б. бил регистрирано лице по ЗДДС общата дължима сума
възлизала на 7 957,20 лв. с ДДС.
На основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7,
ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 7, във връзка с § 2а от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приложима в редакцията съгласно ДВ бр.84/2016 г. и във връзка с чл. 66 от
ЗДДС адвокат Г. Б. направил искане вх. № 402/21.05.2024г. пред Адвокатски
Съвет Пловдив да бъде му бъде определено адвокатско възнаграждение за
правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч. гр.д. №
781/2019г. на Районен съд В. Община В..
С Протокол № 15 от 12.06.2024 год. от проведено заседание на
Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 290 от 12.06.2024 год. на
Адвокатски съвет гр. Пловдив ,прилагайки нормата на чл.7 ал.2 т.5 вр. с чл.7
ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения ,АС определил възнаграждение в размер на 7 957,20 лв. с
ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. .
Поради постъпилото възражение в заповедното производство, на
основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 от ГПК, във вр. с чл. 37, вр. с чл. 36,
ал. 3 Закона за адвокатурата ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да се признае за установено съществуването към 18.07.2024 год. на
паричното вземане на Г.Х. Б. срещу Община В. за сумата в размер на 7 957.20
лв. /седем хиляди деветстотин петдесет и седем лева и двадесет стотинки/ -
главница, ведно със законната лихва за периода от 18.07.2024год. до
изплащане на вземането, както е посочено в Протокол № 15/12.06.2024год. на
Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 290/12.06.2024год. на Адвокатски
съвет гр. Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение на основание
36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на посочените в искане пред
Адвокатски съвет гр.Пловдив с вх. № 402/21.05.2024г. правни действия и
15
осъществяване на процесуално представителство в полза на Община В. в
производството по ч.гр.д. № 781/2019г. по описа на Районен съд В., съгласно
Заповед № 502 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
19.07.2024 год. по ЧГД № 896/2024г. на РС-В..
Претендира разноски за исковото и заповедното производство
,включително и за представителството на адв.С. при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 3, предложение 3 /на друг юрист/ от Закона за адвокатурата и разноски в
производството.
В срок е постъпил писмен отговор от Община В..
Не оспорват ,че с Пълномощно с изх.№ 92-00/2830 от 13.08.2019 год. от
Кмета на Община В. е упълномощил адвокат Г. Б. със следните права: да
представлява и защитава Община В. в производството по ч. гр. д. № 781/2019г.
по описа на Районен съд В..
Адвокат Б. подал с в срок Възражение по чл. 414 от ГПК срещу Заповед
за незабавно изпълнение № 392/25.07.2019г. ч.гр.д.№ 781/2019г. по описа на
РС В. било оттеглено лично от Кмета на Общината.
Считат че се дължи възнаграждение ,но само за реално извършени
от адвоката действие и то доколкото същите отговарят на изискванията на
закона и са в интерес на Общината.
Приемат, че трудът на един адвокат е висококвалифициран и за него се
дължи възнаграждение, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от
ЗА. Още повече,че са предвидени минимални размери по Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Според тях спорът между страните се концентрира върху това какви
действия са били реално извършени, дали са били в полза на представлявания
и какво възнаграждение се дължи за тях.
Ищецът е бил упълномощен да представлява и да защитава Община В.
по ч.гр.д. № 781/2019г. Адвокат Б. изготвил само възражение по частното
дело.
Правят възражение и за погасителна давност.
Сочат , че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите, посочени в
Наредбата ма минималните размери на адвокатските възнаграждения , тъй
16
като е длъжен да се съобрази с решението по дело С-438/22 на СЕС.
Следвало да се прецени в конкретния случай какъв размер на
адвокатско възнаграждение е справедлив и обоснован, но без да се взимат
предвид като задължителни посочените в Наредбата минимални размери на
възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни,
ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на
адвокатските възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора,
сложността му и извършената от адвоката работа.
Молят исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Не се спори по делото , установено е и от представените писмени
доказателства , че по заявление на адв.Б. е образувано ч. гр. д. № 896/2024 г.
на Районен съд В. и издадена на Заповед за изпълнение на парично
задължение № 502/19.07.2024 г., с която е разпоредено Община В. да заплати
на Г. Х. Б. сумата от 7957,20 лв. главница, дължима на основание Протокол №
15/12.06.2024г. и Решение № 290/12.06.2024г. на Адвокатски съвет- Пловдив
за определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 36, ал. 3 ЗА за
извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. 781/20195 г.
на РС-В., ведно със законна лихва за периода от 18.07.2024г. до изплащане на
вземането.
Постъпило е по реда на чл.414 от ГПК възражение от длъжника и в
указания от съда срок е предявен настоящия иск за установяване на
вземането.С това са изпълнени специалните предпоставки , обосноваващи
правен интерес от предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК.
Не се спори между страните ,че на 13.08.2019 г. адв. Г. Х. Б. -АК
Пловдив е упълномощен от Общината да я представлява по ч. гр. д. №
781/20195 г. по описа на Районен съд- В..
В исковата молба и в отговора на въззивната жалба са изложени доводи
,касаещи действия на адвоката извън производството по това дело ,макар и
връзка от гледна точка на основанието на вземането да съществува.
От доказателствата по делото е видно ,че на 11.04.2019 година е
извършено разпределение по изп.д.№920/2016 година по описа на ЧСИ
17
Д..Като присъединен взискател по силата на чл.10 ал.3 от ЗОЗ на Банка
„Райфайзенбанк България“ АД е разпределена сума в размер на 457 348,55
лева.
До банката във връзка с покана от 13.06.2019 година отправена от
банката до Община В. е изготвено уведомление от 18.06.2019 година ,с което е
изразено становище относно дължимостта на претендирани от банката суми
,като се сочи,че с извършеното разпределение са погасени задължения на
Общината и банката няма основание за обявяване на предсрочна изискуемост
по сключения договор за кредит.Това уведомление е подписано от Зам.кмета
на Общината.Към този момент адв.Б. не разполага с представителна власт
,посочен е само като съдебен адресат.
На 13.08.2019 година На Общината като длъжник е връчена покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 930/2019 година на ЧСИ
Станчева за задължения на Общината към Райфайзенбанк ЕАД ,въз основа на
изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 781/2019 година.
На същата дата адв.Б. е упълномощен да представлява Общината
именно по това ч.гр.д.
На същата дата – 13.08.2019 година е постъпило и възражение по реда
на чл.414 от Община В., представлявана от адв.Б..Възражението съдържа само
изявлението ,че се оспорва вземането.
От определението на съда от 23.12.2019 година е видно ,че
възражението е постъпило в срок ,поради което и на кредитора са дадени
указания за предявяване на иск.Видно е също от мотивите на определението
,че такъв иск е предявен в указания срок , като няма данни как се е развило
производството , а и ищецът не твърди да е извършвал действия в исково
производство.
С молба от 3.12.2019 година Община В. е оттеглила възражението си по
чл.414 от ГПК. Молбата е подадена лично от Кмета на Общината и с
определение съдът е отменил разпореждането си ,с което е дал указания за
предявяване на иск за установяване на вземането.Действията на съда в
частното производство не са предмет на обсъждане в настоящото.
С анекс към кредитния договор между банката и Общината от
30.04.2020 година отношенията между страните са предоговорени ,като е
18
удължен срока за погасяване на кредита.
На 21.05.2024 година адв.Б. е отправил искане до АС на АК Пловдив
,като изложил същите обстоятелства относно извършената от него работа
,които е изложил и в исковата молба , с искане за определяне размера на
адвокатско възнаграждение.
С решение ,взето с протокол от 12.06.2024 година АС обсъждайки
действията на адв.Б. е определил възнаграждение ,водейки се от чл.7 ал.7 във
връзка с ал.2 т.5 от Наредба № 1 в размер на 7957,20 лева с ДДС за
извършените действия по ч.гр.д.№ 781/2019 година.
След приемането на това решение е образувано ч.гр.д.№896 по описа на
ПС В. за 2024 година и по заявление на адв.Б. по реда на чл.410 от ГПК е
издадена заповед за изпълнение на това вземане,против която е постъпило в
срок възражение от длъжника.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира ,че иска е
допустим и доказан по основание.
Адв.Б. е упълномощен да представлява Общината по ч.гр.д.№ 781/2019
година на РС Пазарджик.В това производство е издадена заповед за незабавно
изпълнение по искане на Райфайзенбанк ЕАД против Община В. за сумата
500 000 лева ,представляваща част от задължение по Договор за кредит и
разноски 10 000 лева.
В срок е постъпило възражение от Общината , представлявана от
адв.Б..Възражението е бланкетно ,като е известно ,че мотивиране на
възражението не е необходимо.С това се изчерпват действията на адв.Б. ,като
процесуален представител на Общината.
Описаните обстоятелства и отношения във връзка с изпълнително
производство , извършено разпределение и претенции на банката към
Общината ,са извън производството по частното гражданско дело , преди
адв.Б. да е упълномощен за представителство по него , а и освен това няма
каквито и да е доказателства за предприемане по упълномощаване /писмено
или устно/ от страна на адв.Б. на действия в тази връзка.Уведомлението от
Общината до банката е подписано лично от представител на Общината , като
адв.Б. е посочен само като съдебен адресат.
Освен това и ОС на АК Пловдив е определил възнаграждение на адв.Б.
19
единствено и само за представителството по частното гражданско дело.
Поради изложеното , съдът приема ,че единственото действие
,предприето от адв.Б. въз основана на упълномощаването е подаване на
заявление по реда на чл.414 от ГПК.
Безспорно е ,че между страните договор не е сключен и не е определено
възнаграждение.
При това положение адвокатско възнаграждение се дължи ,но с оглед
възраженията на ответника в писмения отговор , които по естеството си
представляват възражения за прекомерност на определеното от АС
възнаграждение ,съдът сита ,че е в правомощията му да извърши преценка на
размера на това възнаграждение ,както съобразявайки неговата справедливост
и обоснованост , съобразно извършените действия ,така и съобразявайки
практиката на СЕС ,на която ответникът се позовава.
Безспорно отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на
правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждат при специалната регламентация по ЗА. По начало законът предполага
дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено
с договор (чл. 36 ал. 2 от ЗА), но това не е императивно изискване – договор
може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение (чл. 36 ал. 3 от ЗА). При липса на договор или когато страните
по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по искане на
адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет, а изискуемостта на
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от
извършването на уговореното от страните правно действие.
Интерес представлява въпроса дали определеното от АС
възнаграждение обвързва съда .Отговора на този въпрос е отрицателен.В
производството по спор между адвоката и представлявания ,съдът не е
длъжен да се съобрази с определения от АС размер,като израз на
правомощието при наличие на възражение за прекомерност да редуцира
възнаграждението.
Като се имат предвид изложените в отговора на исковата молба доводи
,то следва да се приеме ,че такова възражение е направено ,като следва да се
съобрази ,че едва в това производство Общината разполага с възможността да
20
оспори размера на адвокатското възнаграждение ,макар и определено по реда
на чл.36 от ЗА.Действително съществува възможността за обжалване на това
решение,като няма данни то да е съобщено на Общината.
Възражението ,че извършената работа не е в интерес на Общината не е
подкрепено с никакви доводи.Видно е от доказателствата по делото , че адв.Б.
е предприел след като е бил упълномощен своевременно възможните
действия в защита интересите на Общината, в рамките на частното
производство. Въззивният съд счита , че аналогията ,направена в решението
на АС с нормата на чл.3 от Наредба № 1 е неуместна.
Съгласно чл. 37 от ЗА за вземанията си, произтичащи от неизплатени
възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от
техния размер. В този случай длъжникът разполага с възможността да подаде
възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
и в последващото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК да направи всички
възражения срещу претендираното от адвоката вземане, включително и това,
че не е налице задължение. Възможността за снабдяване със заповед за
изпълнение не изключва възможността адвокатът да предяви вземанията си за
неизплатени възнаграждения и разноски по общия исков ред, при което
ответникът също може да предяви всичките си възражения срещу тези
вземания, включително и това, че не е налице задължение. Това важи и в
случаите когато се претендира неизплатено възнаграждение, определено по
реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА, като при разглеждането на спора съдът не е
обвързан от решението на адвокатския съвет за определяне на
възнаграждението, а извършва самостоятелна преценка за това дължи ли се
същото и какъв е неговия размер./напр. определение по дело № 4065 по описа
за 2020 год. на ВКС/.
За първи път във въззивната жалба е направено възражение за
нищожност на решението на АС.Съдът го приема за недопустимо ,но намира
за необходимо да посочи ,че то се явява и неоснователно , тъй като не се касае
за административен акт.Редът страната да упражни правата си е този
предвиден в чл.37 от ЗА ,съответно чл.414 и в производството по чл.422 от
ГПК.
Действително в това производство освен ,че съдът не е обвързан с
21
определения размер от АС , то и е длъжен да съобрази решението по дело С-
438/22 на СЕС .Разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, предвижда ,чу
размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съдът обаче следва да
прилага решението по дело С-438/22 на СЕС. Съгласно това решение на СЕС
от 25.01.2024 г., при определянето и присъждането на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като
такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла,
разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални
съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над
националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5,ал.4 от
Конституцията на Република България.
Възнаграждението от АС е определено ,като се позовават на норми от
Наредба за възнаграждение за адвокатска работа , като приложението на
разпоредбите ,които се цитират не води до формиране на възнаграждение в
определения размер.
В отговора на въззивната жалба е посочено точно какъв би бил
минималния размер на адвокатското възнаграждение и е вярно ,че
определения от АС е значително по-малък.
Съдът извърши преценка на справедливостта и обосноваността на
размера на адвокатското възнаграждение , определен от АС Пловдив.
При тази преценка , съдът намери,че дори определеното в този размер
възнаграждение не е справедливо и не съответно на правната и фактическа
сложност на извършената работа.Адвоката е подал само едно ненуждаещо се
от мотивиране възражение ,като единственото изискване ,за да породи
действието си това възражение е да е подадено в срок. Адв.Б. не е
упълномощен да представлява страната в исковото производство ,за което
макар и като продължение на заповедното е необходимо нарочно
упълномощаване.Няма доказателства адв.Б. да е имал пълномощия да
извърши и предварително проучване във връзка с развилите се отношения
между Общината и Банката преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
Съобразявайки интереса на упълномощителя , фактическата и правна
22
сложност и интензитетета на предприетите действия ,като за резултата не
следва да се държи сметка ,то справедливото възнаграждение според съда би
било – 2000 лева.Това възнаграждение е съобразено както с материалния
интерес , така и с интензитета ,характера и правната сложност на извършените
действия от една страна , а от друга страна е обосновано и справедливо ,като
се отчита значението и това ,че адвокатския труд е висококвалифициран
такъв.
Възражението за погасителна давност , направено с писмения отговор
на исковата молба не е развито като довод във въззивната жалба ,но все пак
съдът намира за необходимо да посочи,че то е неоснователно.
Прието е в съдебната практика ,че изискуемостта на вземане от този вид
настъпва от момента на изпълнение на поръчката– от извършването на
уговореното от страните правно действие, като в случаите, когато договорът за
процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във
всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от
извършването на последното съдопроизводствено действие по делото.
Последното и единствено действие е подаване на възражение на 13.08.2019
година.До 18.07.2024 година , когато е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не е изтекъл законоустановеният съгласно чл. 114,ал.1
във вр. с чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Тъй като е предявен
настоящия установителен иск , то с подаването на заявлението давността е
прекъсната.
Поради изложеното,съдът намира ,че решението , в частта , с която е
уважен предявения иск над размера от 2000 до 7957,20 лева следва да бъде
отменено и иска – отхвърлен.
Съобразно този изход на спора следва да претърпят корекция
присъдените разноски от пъвоинстанционния съд , както в заповедното , така
и в исковата производство.
Първоинстанционният съд е присъдил тези разноски с отделни
диспозитиви и за двете производства – държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Дължимите разноски за държавна такса и в заповедното и в исковото
производство са в размер на 40 лева, а съответния размер от възнагражденията
23
за адв.С. възлиза на 330,53 лева за исковото производство и 210 лева за
заповедното производство.Този размер на разноските съдът определи като се
ръководеше единствено от изхода на спора и прие размерите , определени от
първоинстанционния съд , тъй като доводи за прекомерността им няма.
Тъй като пред първоинстанционния съд е направено искане и от
ответника за присъждане на разноски и доказателства за направени такива то
следва с оглед изхода на спора да се присъдят разноски в размер на 374 лева.
При частичното уважаване на жалбата тъй като и двете страни са
направили искания за присъждане на разноски ,то за да определи дължимия
размер при този изход на спора ,съдът съобрази следното:на адв.С. определя
възнаграждение ,като представляващ страната при условията на чл.38 от ЗА в
размер на 700 лева.
При това положение за въззивното производство на Община В. се
дължат разноски в размер на 643 лева , на адв.С. – възнаграждение в размер
на 190 лева.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№ 1231 по
описа за 2024 година ,в частта , с която е признато за установено, на основание
чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 36, ал. 3 ЗА, че
Община В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„Х.А.“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П. бул.
„Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 7957,20 лв. /седем хиляди
деветстотин петдесет и седем лева и двадесет стотинки/-дължимо адвокатско
възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч.
гр. д. № 781/2019 г. по описа на Районен съд В., определено с Решение №
290/12.06.2024год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол №
15/12.06.2024год., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2024год., до
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 502/19.07.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 896/2024 г. по
описа на Районен съд- В. над размера от 2000 лева до 7957,20 лева и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в тази част.
24
Отменя решението ,в частта , с която на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община
В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ №
35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: **********с адрес гр. П. бул. „Р.“
№ 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 159,14 /сто
петдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ по гр. д. 1231/2024 г. на РС В.
над размера от 40 лева.
Отменя решението ,в частта ,с която осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
38, ал. 2 ЗА, Община В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, е осъдена да заплати адв. С. С.-АК Пловдив с личен
номер ********** с адрес на кантората гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско
възнаграждение за защита по гр. д. 1231/2024г. на РС В., в размер на 1314,86
лв. с ДДС /хиляда триста и четиринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/
над размера от 330,53 лева.
Отменя решението ,в частта , с която на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община
В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ №
35, е осъдена да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив ЕГН: ********** с
адрес гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер
на 159,14 лв. /сто петдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ по ч. гр. д.
896/2024 г. на РС В. над размера от 40 лева.
Отменя решението в частта , с която на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, е осъдена да заплати адв. С. С.-АК
Пловдив с личен номер ********** с адрес на кантората гр. П. бул. „Р.“ № 15,
ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 896/2024 г. на РС В., в
размер на 837,43 лв. с ДДС /осемстотин тридесет и седем лева и четиридесет и
три стотинки с ДДС/ над размера от 201 лева.
Осъжда Г. Х. Б. -АК Пловдив ЕГН: ********** с адрес гр. П. бул. „Р.“ №
15, ет. 1, офис 10 да заплати на Община В. разноски в първоинстанционното
производство с оглед изхода на спора в размер на 374 лева и 643 лева разноски
във въззивното производство.
Осъжда Община В. да заплати адв. С. С.-АК Пловдив с личен номер
********** с адрес на кантората гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция в размер на 190 лева.
25
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен сок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26