РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Варна, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110200892 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„НИКСТРОЙ -99“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
област Варна, общ. Аксаково, гр. Игнатиево, ул. Петър Маринов № 7, представлявано
от управителя В. Н. В., депозирана чрез адв. Ю.Д. - АК Варна, против Наказателно
постановление № 03-2300958/01.11.2023г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/
лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на
за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ).
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление или неговото изменение
до предвидения в закона минимум. Излагат се съображения за допуснати нарушения на
процесуалните правила /неяснота на административното обвинение/. Сочи се, че на
10.10.2023г. към деня на проверката дружеството има сключен трудов договор с
лицето П. П. Г. на длъжност „работник, изолация“. Твърди се, че към часа на
твърдяната проверка П. П. Г. не е полагал труд в полза на дружеството, а се е намирал
в обекта, за да огледа обема от работа за следващия ден. Изтъква се, че копие от
уведомлението за регистрация на трудовия договор с лицето му е бил предоставен в
същия ден - 10.10.2023г. в счетоводството на фирмата, в рамките на работния ден.
1
Сочи се, че фактът, че работникът е имал сключен писмен трудов договор с уговорено
работно време и заплащане дава основание да се направи извода, че не са последвали
вредни последици за работника. Акцентира се и върху обстоятелството, че
дружеството няма нарушения по КТ, поради което се иска деянието да се квалифицира
като такова по чл.415в от КТ.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв.Д., която поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде
отменено, или да бъде изменена имуществената санкция до предвидения в закона
минимум. Претендира и за присъждане на разноски.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Т.,
която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 10.10.2023 год., около 15:20ч., служители на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна- св.Н. И. и негова колега извършили проверка в строителен обект „Частичен
ремонт и реконструкция“ на ДГ №5 „Слънчо“ - филиал „Патриарх Евтимий“, находящ
се в гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий“ №52. В хода на проверката било констатирано,
че строежът се изпълняван от „Никстрой – 99“ ЕООД. Било установено, че в обекта се
намират шест лица, които полагали труд. Две от тях мажели коридора на детската
градина, а други четири били отвън и монтирали скеле на задната фасада на градината.
Едно от лицата монтиращи скелето бил св.П. П. Г. На място пристигнал пълномощник
на управителя на дружеството, като в негово присъствие установените в обекта лица
декларирали, че работят за възз. дружество. Св.Г. посочил, че работи за възз. от същия
ден- 10.10.23г., че има сключен трудов договор, при пет дневна работна седмица и
трудово възнаграждение в размер на 780 лв., а работното му време е от 14:00 до 18:00
часа За установеното от проверяващите бил съставен констативен протокол, в който
било вписано заявеното от работниците, в това число и от св.Г. В констативния
протокол всички установени в обекта лица, работещи за възз., в това и Г. положили
собственоръчно подписите си. На място проверяващите връчили призовка по чл.45,
ал.1 от АПК на упълномощеното лице с определена дата за явяване и представяне на
редица документи в това число трудовите досиета на всички работници в обекта.
В хода на насрочената документална проверка били представени трудов договор от
10.10.2023г. между „Никстрой – 99“ ЕООД и П. П. Г., уведомление за регистриран
трудов договор от 10.10.2023г., регистрирано в 17:07:03 часа на същата дата, извадки
от книгите за инструктаж.
При тези констатации, на 16.10.2023г. против „Никстрой – 99“ ЕООД бил съставен
акт за установяване на нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството
на работодател е допуснало до работа лицето П. П. Г., с ЕГН: **********,
изпълняващо длъжността „работник, изолация“, монтирайки скеле на задната фасада
на детската градина преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от
Кодекса на труда заверено от Териториална дирекция на Национална агенция за
2
приходите. Било прието, че нарушението е извършено на 10.10.2023г. в гр.Варна и
квалифицирано като такова по чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието,
предявен и връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го
подписало без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО.
На 01.11.2023г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което
възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание
от вида имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства - а именно свидетелски показания на свидетелите Н. И. и П. Г.,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена
проверка, констативен протокол, справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор, извадки от книгите за инстуктаж, писма, обратни
разписки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде Н. И. /актосъставител/,
който възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната
конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и логични от една страна,
а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, поради
което и се кредитират от съда с доверие.
В хода на съдебното следствие показания даде и лицето П. Г. Същият потвърди, че
подписът положен в трудовия договор от 10.10.23г. е негов. Изясни и характера на
дейността извършвана от него за възз. дружество в деня на проверката. Твърденията
му, че трудовият договор е подписан два –три дни след проверката не кореспондират с
писмените доказателства по делото, в това число и с трудовия договор, за който той
потвърди, че е подписан от него. Нещо повече и в книгите за инструктаж е посочено,
че лицето е инструктирано на 11.10.23г., за което същият се е подписал така, че
твърденията за сключване на трудовия договор два-три дни след проверката са
голословни. Отделно от горното в деня на проверката Г. е посочил пред
проверяващите, че има сключен договор с дружеството. Поради което и твърденията
му, че в деня на проверката е нямал сключен договор с възз.дружество не се
кредитират от съда.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от
страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
3
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 17.10.2022год Видно от т.5 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен от Н.И., който към момента на съставянето му е работил на длъжността
гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът
намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита
на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на
НП са нарушени административно производствените правила.
Съдът не споделя възраженията на въззивника, че в хода на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното
лице да разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е формулирана по ясен и
недвусмислен начин – а именно за това, че е допуснало до работа лице да престира
труд в негова полза, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
КТ, заверено от ТД на НАП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
4
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че
между „Никстрой – 99“ ЕООД и П. П. Г. на 10.10.23г. е бил сключен трудов договор
№ 106/10.10.2023г., който е бил регистриран в ТД на НАП в 17,07часа , като в 15:20ч.
на 10.10.23г. работникът е извършвал трудова дейност като работник изолация за възз.
дружество. Тези обстоятелства се доказват от всички гласни и писмени доказателства
по делото – от показанията на св.И., който е категоричен, че лицето е работило като е
монтирало скеле в деня и часа на проверката; от копие от трудов договор; от
констативен протокол, в който работникът собственоръчно се е подписал срещу
отбелязването, че има сключен трудов договор; справка от ТД на НАП и др.. Видно от
съдържанието на трудовия договор, същият е сключен на 10.10.2023г., т.е. в деня на
проверката, като съгласно него Г. е следвало да постъпи на работа на следващия ден.
Въпреки това, обаче, е бил допуснат до работа в деня на подписване на договора да
монтира скеле във връзка с предстоящото поставяне на изолация. В същия смисъл са и
показанията на Г., който не отрича, в деня и часа на проверката да е монтирал скелето.
В случая безспорно по делото е било установено, че П.Г. е полагала труд за
въззивното дружество, като е работил като работник изолации в обект на възз.
дружество. Същият се е намирал на обекта по силата на трудово правоотношение, за
което е бил сключен трудов договор. Именно там е записано, че работи за
възз.дружеството като „работник, изолация“, с конкретно работно време и работно
място, като с оглед обстоятелството, че работникът е бил установен да престира труд в
полза на дружеството на 10.10.23г., правилно е била определена и датата на
нарушението.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно тази норма забранява на работодателя да
допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от
които е копие от уведомлението. Действително , в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е
предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не
следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63, ал.1 от
КТ.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая
отношенията между П.Г. и „Никстрой – 99“ ЕООД са между „ работник” и
5
„работодател” , като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като
се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „Никстрой – 99“ ЕООД в качеството
му на работодател чрез налагане на „имуществена санкция“. Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния
субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от
КТ, доколкото нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване,
не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 . Случаят не е маловажен и по см.чл. 28
ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават
по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма по-
ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола
ПР2338759/16.10.2023г., които навеждат на извод, че и по отношение на други
работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. Тук следва да
се посочи, че към момента на проверката такова уведомление дори не е било подадено
в ТД на НАП, съответно и не е било връчено на работника.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414, ал.3 от
КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2,
каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на „Никстрой – 99“
ЕООД „имуществена санкция” в размер на 3 000лв. За извършеното нарушение,
наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЕООД – работодател над
нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват
конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на производството са
събрани доказателства, видно от протокол ПР2338759/16.10.2023г., за допуснати
други нарушения на трудовото законодателствао. АНО обаче не е изложил твърдения
защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По
преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран
с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и
др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при
преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това
обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и
намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ
минимум – 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Тук следва да се посочи, че възз.
дружество в нито един момент не е отрекло извършеното нарушение, напротив
6
инициирало е искане за сключване на спогодба с наказващия орган, която без мотиви е
отказал да одобри спогодбата.Ето защо съдът приема, че санкция в минималния
размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото нарушение и би
имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител. Именно за това и
жалбата на възз. дружество е основателна.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия
орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че
са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва
на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на
чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да
осъди въззивника да заплати разноски, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
7
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 40,00 /четиридесет / лева.
Съизмеримо с размера изменената част на НП следва да се уважи и претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложените по делото пълномощно
и разписка се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Ю.Д. оказването
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред
Районен съд Варна по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 600 лева и е заплатено в брой, т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е
направено от процесуалния представител на директора на Д“ИТ“-Варна и съдът дължи
произнасяне по този въпрос. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения
са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31
Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (изм. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от
2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС -
ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по
дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 400 лв. +
10 % за горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 600 лв. т.е. уговореното
8
и платено адвокатско възнаграждение е съобразено с посочената наредба, какъвто
размер се следва на възз. предвид фактическата и правната сложност на случая. Съдът
намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 600 лева не е
прекомерен и е съобразен с горепосочената разпоредба, като е определен в минимума
на разпоредбата /в редакцията и към момента на последното съдебно заседание по
делото/. Поради това и такъв се следва на възз. На последния следва да бъдат
присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 300,00 /триста / лева. Последните са дължими от Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, към чиято структура се числи наказващият орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2300958/01.11.2023г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на „НИКСТРОЙ -
99“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление област Варна, общ.
Аксаково, гр. Игнатиево, ул. Петър Маринов № 7, представлявано от управителя В. Н.
В. е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000
/три хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), като
НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 3 000 /три
хиляди/лева на 1 500 /хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „НИКСТРОЙ -99“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление област Варна, общ. Аксаково, гр. Игнатиево, ул. Петър Маринов № 7,
представлявано от управителя В. Н. В., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна сумата от 40,00 /четиридесет / лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на „НИКСТРОЙ
-99“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление област Варна, общ.
Аксаково, гр. Игнатиево, ул. Петър Маринов № 7, представлявано от управителя В. Н.
В. сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща съдебни разноски по делото.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10